№ 63
гр. гр. Чирпан, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Административно
наказателно дело № 20215540200281 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Съдът е сезиран с жалба от А.И.М.., ЕГН ********** против Електронен фиш, Серия К, №
4006165 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система на ОДМВР - Стара Загора (ЕФ), с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2,
т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, на жалбоподателката е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400 лева.
Жалбоподателката моли електронния фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна ОДМВР – Стара Загора моли електронния фиш да бъде потвърден.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна –
санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на
съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалвания ЕФ, жалбоподателката А.И.М.., ЕГН **********, е санкционирана на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП ("При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
1
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение..."), във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП ("Водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 41 до 50
km/h - с глоба 400 лв.), за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак"), във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 28.09.2020 г. в 10.52 часа, в обл.
Стара Загора, АМ Тракия, км. 170, в посока към гр. Бургас, при ограничение на скоростта 90 км/ч,
въведено с пътен знак В 26 ("Забранено е движението със скорост, по-висока от означената"), е
управлявала лек автомобил „Мерцедес А 170“, с регистрационен номер ***, със скорост 135 км/ч
при отчетен толеранс от - 3 %, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 45 км/ч)
е било установено и заснето с мобилна радарна система (автоматизирано техническо средство) №
ТFR1-М 657.
Нарушението е недоказано.
От изисканата в хода на съдебното следствие справка от Агенция по геодезия картография
и кадастър (АГКК) се установява, че точка с координати ЕL: 25.23333° и NL: 42.18333°, се намира
в землището на село Плодовитово, Община Братя Даскалови, област Стара Загора, в близост до
пътен възел на АМ Тракия и АМ Марица (л. 48 от делото).
От изисканата в хода на съдебното следствие справка от Агенция пътна инфраструктура,
ОПУ – Стара Загора (л. 46 от делото) се установява, че географската точка с координати ЕL:
25.23333° и NL: 42.18333° не попада на АМ Тракия.
Това обстоятелство е служебно известно на настоящия съдебен състав, тъй като е
констатирано по много разглеждани дела по идентични казуси. Местоположението на цитираната
географската точка е свободно достъпно също така и онлайн на уебсайта на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, чрез следните онлайн инструменти – Кадастрална административна
информационна система и Геокартфонд портал.
Географската точка с координати ЕL: 25.23333° и NL: 42.18333°, която обозначава
местоположението на АТСС № TFR1-М, № 657, е посочена в приложения снимков материал от
заснетия клип (л. 12 от делото), който представлява веществено доказателствено средство, по
смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по чл. 189,
ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП (В този смисъл
Решение № 229 от 27.06.2018 г. по КАН дело № 219 по описа за 2018 г. на Административен съд -
Стара Загора).
Така установените факти водят до правен извод, че процесното нарушение е недоказано,
тъй като от точка с географски координати ЕL: 25.23333° и NL: 42.18333°, която не попада на АМ
Тракия, не е било възможно да се извърши измерване на скоростта на превозни средства, движещи
се по АМ Тракия, в частност на скоростта на процесния автомобил.
В случая не е било спазено изискването на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
2
правилата за движение по пътищата мястото за разполагане на АТСС да се определя така, че
АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта. По делото не са ангажирани опровергаващи доказателства, с оглед на което не може да
се приеме, че на посочените в ЕФ дата, място и час е било управлявано МПС, с отчетеното
превишение на скоростта (В този смисъл Решение № 208 от 15.07.2020 г. по КАН дело № 156,
Решение от 12.02.2021 г. по КАН дело № 422 и двете по описа за 2020 г. на Административен съд –
Стара Загора и др.).
По изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Процесуалните представители на жалбоподателката претендират разноски в
производството при условия на безвъзмездна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА). Представят пълномощно и договор за правна защита и съдействие – л. 9 -10 от
делото. В договора за правна защита и съдействие е отразено, че правна помощ се осъществява
безплатно по реда на чл. 38, ал. 2, т. 2 от ЗА. Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената
форма е за доказване. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 от ЗА е правна помощ
по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗА, заявление, че предоставената правна помощ е договорена
като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават, както и отговорност на насрещната
страна за разноски. Принципът на чл. 36, ал. 1 от ЗА е че адвокатът има право на възнаграждение
за своя труд, а размерът му, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, в рамките на предвидения размер, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (В този смисъл Определение № 515 от 02.10.2015 г. по ч.
т.д № 2340 по описа за 2015 г. на ВКС, І т.о.). Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (изм. -
ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г.), за защита по дела с определен интерес
възнагражденията са при интерес до 1000 лв. – 300 лв.
Поради това и с оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да бъде
осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати адвокатско възнаграждение в общ размер на 300
(триста) лева на адв. М.И. Я. и адв. В.Г. Б. и двамата от САК, процесуални представители на
жалбоподателката А.И.М...
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯВА Електронен фиш, Серия К, № 4006165 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР - Стара Загора.
ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на адв. М.И. Я. и адв. В.Г. Б. и двамата от
САК, адвокатско възнаграждение в общ размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4