МОТИВИ
по НАХД № 201/2019 г. по описа на АРС
Производството по
делото е по реда на чл.378 и сл. на глава
28 от НПК
Образувано
е на основание чл.78а НК,
въз основа на постановление от 13.06.2019 година на прокурор от РП-А., с което е направено
предложение обвиняемият А.М.Б., роден на *** ***, с ЕГН **********, българин,
български гражданин, живущ ***, начално образование, безработен, неженен, неосъждан /реабилитиран/, привлечен по
предявено обвинение за престъпление по чл. 191, ал.1 НК, да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това, че от 06.05.2018 година до 12.01.2019 година в дома си намиращ се в град А., обл.Б., на *** /а в последствие и
на квартира намираща се в град А. на ***/ като пълнолетно лице, без да е
сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол – С.Р.Ш. ЕГН ********** ***,
ненавършило към момента на заживяването 16-годишна възраст.
РП
- А., редовно призована за о.с.з. изпраща представител да поддържа обвинението
- прок.Илиян Пантелеев. В съдебно заседание прокурора поддържа постановлението
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание.
Предлага,
на обвиняемия Б., да бъде наложено административно наказание „Глоба“ в
минимален размер.
Обвиняемият
А.М.Б. - редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се
представлява. Във фазата на ДП признава вината си. Съжалява за постъпката си,
но заявява, че не се знаел, че да живееш с лице което не е навършило 16-годишна
възраст е престъпление.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Св.С.
Ш. и обвиняемия Б. се запознали чрез интернет мрежата, харесали се и решили да
се оженят. На 06.05.2018 година обвиняемия А.Б. *** където тогава живеела С. и
на същата дата тя избягала с него в град А., от която дата заживели заедно без
да са сключили граждански брак по надлежния за това ред. Заживяването между
обвиняемия А.Б. и непълнолетната С. Ш. е станало в дома на обвиняемия, в град А.,
обл.Б., ***. В последствие двамата заживели на квартира в жилище, находящо се в
град А., ***. Двамата живеели заедно до 12.01.2019 година към който момент
поради неразбирателство се разделили. В момента на раздялата Ш. била бременна,
като по-късно родила детето и го дала за осиновяване.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства -
разпита на свидетелите в т.ч.непълнолетната С. Ш., нейните родители П.Д. и Р.Ш.,
М. Б. – баща на обвиняемия, свидетеля Д.Н. от ДСП - А. и свидетелите съпрузи З.И.
и И.И., както и от приобщените по реда на чл.378 НПК, писмените доказателства.
Всички посочени доказателства кореспондират помежду си и със самопризнанията на
обв.Б., и водят до единствения и обоснован правен извод за осъществен състав на
престъпление по чл.191, ал.1 НК извършено от обвиняемия.
Въз
основа на гореизложеното съдът обосновава извод, че с така описаното деяние
обв.А.Б. е осъществил състав на престъпление по чл.191, ал.1 от НК за това, че от 06.05.2018 година до 12.01.2019 година в дома си намиращ се в град А., обл.Б., на *** /а в последствие и
на квартира намираща се в град А. на ***/ като пълнолетно лице, без да е
сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол – С.Р.Ш. ЕГН ********** ***,
ненавършило към момента на заживяването 16-годишна възраст.
От
обективна страна налице са всички признаци от състава на престъплението – касае
се за лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст, към момента на заживяването
и лице от мъжки пол което е пълнолетно. Обвиняемият Б. е бил навършил
пълнолетие към момента на изв.на деянието и в този смисъл той е годен субект на
престъплението. На следващо място от показанията на свидетелите беше доказано
по несъмнен начин, че Б. е знаел възрастта на Ш.. Обвиняемият е знаел, че С.Р.Ш.
не е навършила 16 години и въпреки това не се е поколебал да й предложи и да
живее с нея, т.к. обичаите на ромската общност считат това за нормално. Налице
е действие заживяване, което е продължило около 7 месеца, като започнало през
период от 06.05.2018 година до 12.01.2019 година и в резултат на това заживяване Ш.
забременяла.
От
субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като обвиняемия е
съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. Обвиняемия е знаел,
че С. Ш. не е навършила 16 годишна
възраст към момента на заживяването, но въпреки това й е предложил и е заживял
с нея съпружески. Обв. е съзнавал също така, че не е сключил граждански брак с Ш.,
което при наличието на действащото законодателство не е и възможно, т.к. СК
позволява само в изключителни случаи лице, ненавършило 18, но навършило 16
години да сключи граждански брак с позволение на Районния съд. Фактът, че в
етническата общност, от която и обвиняемият и С. Ш. произхождат се счита за
нормално заживяването с лице, ненавършило 16 години, не оправдава Б..
Безспорно
е, че разпоредбата на чл. 191, ал.1 НК защитава важни обществени отношения по
защитата на подрастващите и гарантирането на правата им. Не се спори, че
ранното съжителство между пълнолетно лице от мъжки пол и малолетно или
непълнолетно лице от женски пол, както и между непълнолетно лице от мъжки пол и
непълнолетно или малолетно лице от женски пол, като правило има като последица
вреди за подрастващите, в това число негативни последици за образованието и
нормалното социално развитие на личността и не на последно място ранна
бременност. Тези обстоятелства са преценени от законодателя принципно както при
криминализирането на действията на пълнолетно лице, което без да е сключило
брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст
или 14-годишна възраст. За да бъде определено като престъпно обаче конкретното
поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане
на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства
на наказателното право и да ги направи обществено приемливи. В конкретния
случай по делото се установи фактическа обстановка, която по категоричен начин
сочи на изключително ниска степен на увреждане на обществените отношения. Не са
налице или са явно незначителни и останалите вредни последици от ранното
съжителство, то не е изиграло негативна роля по отношение на социалното развитие
на непълнолетните.
Да
се приеме, че традициите изключват съставомерния характер на деянието по
чл.191, ал.1 НК на практика означава при тълкуване на закона да се създава нов
закон, различен от този, който е създаден от компетентния орган. Встъпването в
брак на непълнолетни е само по себе си причина за огромно безпокойство. Не бива
да се подценява и обществената опасност на тези деяния, която се обективира в
няколко направления: преждевременното раждане, което смущава нормалното
психо-физическо съзряване на девойката, нейното обучение, възпитание,
квалификация. Ранните бракове представляват една заплаха за реализацията на
правото на образование, гарантирано от множество международни актове, сред
които са Европейската конвенция за правата на човека, Международния пакт за
икономическите, социални и културни права, Конвенцията за правата на детето.
Налице
е съставомерно деяние по чл.191, ал.1 от НК и авторството на същото се
установява категорично.
В
случая са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК за
освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание. За извършеното от А.Б., деяние инкриминирано като
престъпление по чл.191, ал.1, от НК се предвижда наказание ЛОС до две години
или пробация, както и обществено порицание. Същият видно от справка за съдимост
не е осъждан /реабилитиран на осн.чл.86 от НК/ и в този смисъл спрямо него са
налице предпоставките за приложение на чл.78а НК. Следователно предпоставките
на чл.78а, ал.1, б.”б” също са налице по отношение на обв.Б.. В резултат на
извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени вреди.
Поради това и при кумулативното наличие на посочените предпоставки, обвиняемия
следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.191, ал.1, от НК, за което
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание -ГЛОБА.
Относно
вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказанието,
което следва да бъде наложено за извършеното престъпление по чл.191, ал.1 от НК, съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства - обясненията,
изказаното съжаление за извършеното, младата му възраст, липсата на доходи, поради
което счита че наказанието следва да бъде в минималния, предвиден в закона
размер, а именно 1000 лв. Съдът намира, че така наложеното наказание ще
въздейства превъзпитателно върху обвиняемия и същият занапред ще се поправи.
Мотивиран
от гореизложеното Съдът постанови Решението си.
Районен съдия…………………