РЕШЕНИЕ
№ 19655
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110150514 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Ц. Г. С. и Х. Й. Ц., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сума в
размер на 475.86 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за период 01.05.2019г. – 30.04.2022г., сума в размер на 27.72 лева –
главница за извършване на услуга дялово разпределение за периода 01.07.2020г. –
30.04.2022г., за топлоснабден имот – апартамент № .., находящ се в гр. София, ж.к.
„М.“, бл...., вх...., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 12.09.2023г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сума от 54.43 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия периода 15.09.2020г. – 31.08.2023г. и сумата 3.03 лева – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до
31.08.2023г.
Вземането се претендира от ответниците разделно по ½ част спрямо всеки ответник.
Ищецът твърди, че топлоснабдения имот е придобит от ответниците, поради което сочи,
че те има качеството на потребител на топлинна енергия през процесния период. Заявява, че
като такива не са погасили задължението си, поради което обосновава интерес от
предявяване на иска. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания,
както и искане за привличане на трето лице – помагач. Претендира се разноски.
1
Ответниците Ц. Г. С. и Х. Й. Ц. редовно уведомени за исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК не подават писмен отговор.
Конституираното по делото трето лице-помагач на страната на ищеца - „Техем
сървисис“ ЕООД, представя исканите документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици
03.11.2001г. в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.
„М.“, бл. ..., вх. .. и .., на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“
ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение
на взетото решение е представен сключен между ЕС и „Техем сървисис“ ЕООД договор от
09.11.2001г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и
ФДР – „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС
решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото,
поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота, които се явяват
обвързани и от последващия договор между двете ФДР.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както
и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в
АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД и е съгласно нормативната
уредба. За имота е била потребявана топлоенергия за сградна инсталация. Топлинната
енергия за сградна инсталация е изчислена съгласно зависимост в Приложение към чл. 61,
ал. 1, т. 6.1.1. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяване от април 2007г. и Наредба № Е-РД-
04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. За процесния имот сградната инсталация се
разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 196 куб.м., и този на ЕС – 7145 куб. м.
Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е
640.42 лева за сградна инсталация. Посочено е, че размера на вземанията след
изравнителните сметки възлиза на 476.09 лева – главница за сградна инсталация. Вещото
лице е посочило, че е посетило имота и е констатирало, че ползването в него на ТЕ е само за
сградна инсталация, като ТЕ за отопление и битово горещо водоснабдяване не се ползват и
разпределят. Посочило е, че документ за преустановяване на тези услуги не му е бил
предоставен. В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и изяснява, че отоплението в
2
имота е прекъснато, ползването на топла вода също, като през имота преминават вертикални
щрангове, но консуматорите са неползвани.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Установява се, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, топлоснабдения имот - апартамент № .., находящ се в гр.
София, ж.к. „М.“, бл. .., вх. .., е придобит на 10.05.1983г. от Г. Ц. С. и Хр. Й. Ц.. Доколкото в
акта няма вписано какви са правата на всеки от приобретателите, съдът приема, че те са
придобили имота в съсобственост при равни квоти. Тъй като няма данни за датата, от която
датира брака между двамата приобретатели, то съдът приема, че се касае за обикновена
съсобственост.
Установява се, че Г. Ц. С., женен, е починал на 04.10.2008г. и е оставил за свои
наследници Х. Й. Ц. – преживяла съпруга, Н. Г. Ч. – дъщеря и Ц. Г. С. – син. Видно от влязло
в сила на 24.07.2020г. решение № 143117/07.07.2020г. по гр.д. № 55883/2017г. по описа на
СРС, 84 състав, е вписано, на основание чл. 51, ал. 2 ЗН, в особената книга на СРС, че Н. Г.
Ч. е загубила правото си да приеме наследството на своя наследодател Г. Ц. С., както и е
вписано в същата книга и на основание чл. 49, ал. 1 ЗН, че Ц. Г. С. е приел наследството на
своя наследодател Г. Ц. С..
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Страните не спорят, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите
писмени доказателства и заключението на СТЕ.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
3
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Установява се несъмнено по делото, че ответниците Ц. Г. С. и Х. Й. Ц. са собственици на
топлоснабдения имот в рамките на исковия период по реда на правна сделка и наследствено
правоприемство при квоти 2/6 ид.ч. за първия и 4/6 ид.ч. за втория. Това е така, защото Х. Й.
Ц. е придобила в съсобственост имота, като при липса на права в съсобствеността и данни за
датата, от която датира брака и с общия на страните наследодател, приложение намират
общите правила на ЗС и се счита, че са придобили при равни права, или от правната сделка
Х. Й. Ц. е придобила ½ ид.ч. от имота. Извън този способ, ответникът Х. Й. Ц. е придобила
1/6 ид.ч. по реда на наследствено правоприемство в резултат на смъртта на общия на
страните наследодател Г. С.. Това е така, тъй като общият наследодател е имал трима
наследници – преживяла съпруга – ответницата Х. Й. Ц., и две деца, едното от които е
загубило правото си да приеме наследството, което е равносилно на отказ от наследство, в
4
който случай с неговия дел се уголемява дела на наследниците от същия ред, в който е
бил включен като наследник отказалия се / в този смисъл е тълкувателната и съдебната
практика - тълкувателно решение на ВКС № 148/10.12.1986 г./. Ето защо, делът от 1/6 ид.ч.
на отказалия се от наследството преминава и уголемява дела само на наследника от първи
ред – ответника Ц. Г. С., чийто дял става 2/6 ид.ч., а делът на преживялата съпруга остава
същия, тъй като тя не е наследник в този и останалите редове, поради което получава по
наследство 1/6 ид.ч., а заедно с придобитата от нея чрез правна сделка ½ ид.ч., делът и става
4/6 ид.ч.
Като собственици на имота ответниците се явяват страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да
е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г.
по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответниците. В настоящото
производство придобиването на посочената част от имота от ответниците в рамките на
исковия период се доказва анализа на приложените по делото документи за собственост –
нотариален акт, удотоверение за наследници и решение по чл. 51 ЗН, и изводите на съда за
наличието на облигационно правоотношение между страните, възникващо при общи
условия в качеството на ответника на собственик на имота се доказва. Същевременно, други
доказателства, които да оборват констатираната облигационна връзка, не са налични по
делото.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
5
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем
сървисис“ ЕООД, което обстоятелство страните не оспорват. Доказа се още от експертното
заключение, че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата
за дялово разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на
сумата за дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права.
В този смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите
на което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете
услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
6
при доставката на централно отопление в сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание, а щом услугата е извършвана съобразно Наредбата, то размерът
им също се явява доказан, както се претендира.
Между страните не е спорно, че за процесния имот се ползва топлинна енергия за
отопление и битово горещо водоснадяване. Като причина за това би могло да се заключи, че
в имота са демонтирани уредите за отопление. Независимо дали това е така обаче ищецът
претендира само начислявана топлоенергия отдадена от сградната инсталация. Начинът на
определяне на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители е уреден в чл.
143, ал. 1 и 3 ЗЕ и той е топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части на сградата - етажна собственост, да се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната
инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период, а не от
потребеното количество топлинна енергия в различните имоти. Сградната
инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите стени на имотите и в
резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са
пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили
термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл. 142. ал. 1 и 2 ЗЕ като последните два вида топлинна енергия
съгласно чл. 143. ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Разпоредбата на чл. 140. ал. 3 ЗЕ предвижда, че сградните инсталации за отопление и
горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Инсталацията за отопление
в сградата не е собственост на топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна
енергия. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част
на сградата етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна
енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в
цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Вътре
7
в сградата в режим на етажна собственост отношенията по повод ползване, разпределение
и заплащане на постъпилата топлинна енергия са само между потребителите. Какви суми те
ще заплащат за общите части на сградата не зависи от интересите на топлофикацията, чиято
граница на собственост е абонатната станция, към която е присъединена сградата.
Общите части в сграда - етажна собственост, не може да се делят (чл. 38. ал. 3 ЗС) и
всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
вещта според правата им. Аналогични норми се съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от
Закона за управление на етажната собственост. След като е взето решение от общото
събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133. ал. 2 ЗЕ за
присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да
ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички съсобственици
следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат
топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта,
че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се
откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва
съразмерно на отопляемите обекти по проект. На всеки собственик и титуляр на вещно
право в сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален
имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е
изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи
договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с топлопреносното
дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и тази
за отопление на уредите в общите части.
Съгласно чл. 153. ал. 6 ЗЕ "потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата". Разпоредбата урежда хипотезата на потребител на топлинна енергия,
който по някаква причина е преустановил получаването на топлинна енергия в
отоплителните тела в индивидуалния си имот в сграда - етажна собственост. Причините за
преустановяване могат да бъдат от различно естество - защото доходите на собствениците
не са достатъчни да ползват този вид отопление; имотът се намира на среден етаж, с
вътрешно местоположение в сградата, с благоприятно изложение; съседните имоти са
обитаеми и отопляеми; през имотите преминават щранг-лири от сградната инсталация,
които отдават топлинна енергия, и др.
8
Присъединяването на потребителите в сграда - етажна собственост, към
топлопреносната мрежа се извършва с решение на общото събрание на етажната
собственост, взето с изрично писмено съгласие на две трети от всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 133. ал. 2 ЗЕ). При наличието на
решение на мнозинството от собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна
собственост, за присъединяването й към топлопреносната мрежа Законът за енергетиката
допуска отказ от ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава
собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за потребление на
топлинна енергия в тях. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни вентили,
тъй като чл. 153. ал. 5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото
отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ изцяло от потребление на
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела
си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация.
Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само
в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на
цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две
трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на
заявлението да извърши исканото прекратяване. В настоящия случай, не сме изправени пред
хипотезата на пълен отказ от ползване на топлинна енергия. (Решение № 264296 от
28.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6460/2020 г., Решение № 5626 от 28.07.2017 г. на СГС по
в. гр. д. № 1045/2017 г., Решение № 2625 от 27.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 6376/2019 г.).
В настоящия случай, ответниците се явява потребители като собственици на
топлоснадбения имот по силата на правна сделка и наследствено правоприемство. Сградата,
където се намира имотът, се намира в режим на етажна собственост и има налице решение
на ОС на ЕС за присъединяването към топлопреносната мрежа. Установява се от
заключението на СТЕ, че количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, в която се намира процесният апартамент, е отчитана с общ
топломер по електронен път в началото на всеки месец, като посредством т. нар. "терминал"
са снемани показанията на топломера на първо число на месеца. Топломерът е преминал
първоначална и послесващи метрологични проверки. В сградата се ползва топлинна
енергия, поради което с оглед чл. 26, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, технологичните разходи на съоръженията и абонатната станция са за
сметка на потребителя, и от отчетената енергия е отчислявана топлинна енергия за
технологични разходи за абонатната станция за сметка на "Топлофикация София" ЕАД.
Установява се още от заключението, че в настоящото исково производство за топлоснабден
имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл..., вх. .., аб. № ..., е начислена
9
и се претендира само топлинна енергия само за сградна инсталация като размерът на
фактурираните суми по прогнозни данни според заключението е 640.42 лева общо за
периода, или сума по-голяма от претендираната сума. Така начислените суми са определени
пропорционално на отопляемите обеми на имотите по проект и този на имота. Дължимите
от ответниците суми за топлинна енергия са начислени от ищеца в съответствие с
действащата нормативна уредба.
Ето защо този съдебен състав приема, че в случая доставянето в цялата сграда на
топлинна енергия през процесния период е установено от заключението от СТЕ, както и че
количеството доставяна топлинна енергия е отчитано от общия топломер, който отговаря на
метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. Ежемесечното
разпределение на постъпилата в абонатната станция топлинна енергия е било
пропорционално на отопляемите обеми в съответствие с Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването. Според заключението това разпределение и извършено правилно и
съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответниците суми съответстват на
действително дължимите. Не са налице доказателства по делото обектът на ответниците да е
функционално отделен от сградата и/или да се намира извън отопляемия обект на същата,
за да се направи извод, че в него не се ползва топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Подобен извод не се съдържа в заключението на СТЕ. Вещото лице е посочило
само, че не се ползва топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в
процесния апартамнет № 38, но това не означава, че в този имот не се ползва отдадена
от сградната инсталация топлинна енергия, след като вещото лице уточнява, че през имота
преминават вертиканлни щрангове. Изрично е посочено в заключението, че абонатът на
имота е консуматор на количеството топлинна енергия, припадащо се на имота от
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. С оглед на това
съдебният състав намира, че топлинна енергия за сградна инсталация е отдадена.
По отношение на размера на вземането, съдебният състав съобрази, че то възлиза в
размер, установен от експертното заключение след изравнителната сметка, а именно в
размер на 476.09 лева, но доколкото е обвързан от посоченото в исковата молба, приема, че
главницата за топлинна енергия възлиза на 475.86 лева за периода 01.05.2019г. – 30.04.2022г.
Предвид направените по-горе изводи относно квотите в съсобствеността, предявените
искове за търсените главници за сградна инсталация и дялово разпределение срещу
ответника Х. Й. Ц. се явяват изцяло основателни. Исковете за тези главници спрямо
ответника Ц. Г. С. се явяват частично основателни, а именно, за 158.62 лева – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за период 01.05.2019г. –
30.04.2022г., сума в размер на 9.24 лева – главница за извършване на услуга дялово
разпределение за периода 01.07.2020г. – 30.04.2022г., за топлоснабден имот – апартамент №
38, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост III“, бл. 318, вх. 2, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 12.09.2023г., до окончателното плащане, за
разликата над тези суми до пълния искан размер съответно 237.93 лева и 13.86 лева –
исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни.
10
Като акцесорна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Вземането за главница за сградна инсталация е изискуемо, тъй като макар да се основава
на общи фактури, изготвени след годишно изравняване, изискуемостта тече по ОУ, а не от
датата на издаване на съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се
даде възможност на кредитора сам да изменя началната дата на изискуемостта с издаването
на последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир. С чл. 33 от ОУ е
указано, че абонатите са задължени да заплащат потребената топлоенергия в 45-дневен срок
от края на месеца, за който се отнася потреблението. Така определения падеж кани
потребителите да платят, а изтичането му ги поставя в забава, без да е необходима
допълнителна покана за плащане – така в чл.84, ал.1, изр.първо от ЗЗД. Ето защо върху
вземането за главница за сградна инсталация се дължи мораторна лихва, която съдът
изчисли по реда на чл. 162 ГПК посредством лихвен калкулатор, както следва: за вземането
на ответника Х. Й. Ц. в размер на 54.43 лева за периода 15.09.2020г.-31.08.2023г., а за
ответника Ц. Г. С. – 49.63 лева за периода 15.09.2020г.-31.08.2023г., а за разликата над тази
част до пълния искан размер от 54.43 лева – искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 6.06 лева -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020г. –
31.08.2023г.
В обобщение, при зачитане на горните изводи, исковете за главница за дялово
разпределение, главницата за топлоенергия и лихва върху нея се явяват основателни и
следва да се уважат, както следва:
1. За Ц. Г. С. – 2/6 част:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сума в размер на 158.62 лева –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за период
01.05.2019г. – 30.04.2022г. за топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр.
София, ж.к. „М.“, бл. ..., вх. ..., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 12.09.2023г., до окончателното плащане, а за разликата над тази сума
до пълния искан размер спрямо този ответник от 237.93 лева искът подлежи на
отхвърляне като неоснователен;
11
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сума в размер на 9.24 лева – главница
за извършване на услуга дялово разпределение за периода 01.07.2020г. – 30.04.2022г.,
за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. .., вх.
..., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.09.2023г.,
до окончателното плащане, а за разликата над тази сума до пълния искан размер
спрямо този ответник от 13.86 лева искът подлежи на отхвърляне като неоснователен;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сума от 49.63 лева -
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020г.-31.08.2023г., а за разликата над тази част до пълния искан размер от 54.43
лева – искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
искът с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сума от
3.03 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2020г. до 31.08.2023г. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
2. За Х. Й. Ц.:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сума в размер на 237.93 лева –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за период
01.05.2019г. – 30.04.2022г., както и сума в размер на 13.86 лева – главница за
извършване на услуга дялово разпределение за периода 01.07.2020г. – 30.04.2022г., за
топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. ...., вх. ...,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.09.2023г., до
окончателното плащане;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане
на сума от 54.43 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия периода 15.09.2020г. – 31.08.2023г.
искът с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сума от
3.03 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2020г. до 31.08.2023г. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 450.00 лева, включващи 50.00 лева
държавна такса, 300.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответниците съобразно
уважената част от иска /523.71 лева/ и при материален интерес /618.49 лева/ са разноски в
общ размер на 381.04 лева, които се разпределят между тях съобразно дела им, а именно за
Х. Й. Ц. сумата от 254.02 лева, а за Ц. Г. С. – 127.02 лева. Останалите направени от ищеца
разноски, следва да се понесат от него поради отхвърляне на исковете.
С оглед отхвърляне на исковете право на разноски имат ответниците. Разноски обаче не
са претендирани и няма доказателства да са направени, тъй като страната е подала лично
12
отговора си.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „М.“, блок ..., вх. ..., ап. ...,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., следните суми, а именно:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 158.62 лева – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за период 01.05.2019г. –
30.04.2022г. за топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к.
„М.“, бл. ..., вх. ..., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 12.09.2023г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над тази сума до пълния искан размер от 237.93 лева като неоснователен;
на основание чл.150 от Закона за енергетиката 9.24 лева – главница за извършване
на услуга дялово разпределение за периода 01.07.2020г. – 30.04.2022г., за топлоснабден
имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. ..., вх. .., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.09.2023г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до
пълния искан размер от 13.86 лева като неоснователен;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата 49.63
лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020г.-31.08.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до
пълния искан размер от 54.43 лева като неоснователен, както и ОТХВРЪЛЯ иска
с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за сумата
3.03 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
15.09.2020г. – 31.08.2023г. като неоснователен.
ОСЪЖДА, Х. Й. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „М.“, блок ..., вх. ..., ап. ..,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., следните суми, а именно:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 237.93 лева – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за период 01.05.2019г. –
30.04.2022г., както и сума в размер на 13.86 лева – главница за извършване на услуга
дялово разпределение за периода 01.07.2020г. – 30.04.2022г., за топлоснабден имот –
апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. ..., вх. ..., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.09.2023г., до окончателното
плащане;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата 54.43
лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода
15.09.2020г. – 31.08.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86, ал.1 от
13
Закона за задълженията и договорите за сумата 3.03 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 31.08.2023г. подлежи
на отхвърляне като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ц. Г. С., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 127.02 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х. Й. Ц., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 254.02 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК ..., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14