РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 141228
гр. София, 03.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Частно гражданско
дело № 20241110150582 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на ***“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу В. Й. С. за сумите, както следва: сумата 500 лв., представляваща главница по
Договор за паричен заем № ***/*** г., ведно със законната лихва от 22.08.2024 г. до
изплащане на вземането; сумата 37,54 лв., представляваща договорна лихва за периода от
14.04.2023 г. до 13.07.2023 г.; сумата 104,08 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 01.07.2023 г. до 01.07.2024 г.; сумата 197,46 лв. – договорна неустойка за периода от
14.04.2023 г до 13.07.2023 г.; сумата 125 лв. – неустойка за забава, начислена еднократно,
както и разноски в заповедното производство: държавна такса в размер на 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 260 лв.
При извършване на проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съобразно вменените му по закон служебни правомощия, съдът намира, че
заявлението в частта относно сумата 197,46 лв. – договорна неустойка за периода от
14.04.2023 г до 13.07.2023 г.; сумата 125 лв. – неустойка за забава, начислена еднократно,
следва да бъде отхвърлено. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави,
респективно когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно съдът има
задължение да следи служебно за противоречие на договора с императивните разпоредби на
закона и в рамките на заповедното производство, а в специалната хипотеза на договор
сключен с потребител, с цел осигуряване на по-пълна и ефикасна защита на потребителите
служебното начало е засилено, като е предвидено и задължение на съда да следи за
евентуална неравноправност на договорна клауза, на която се основава претенцията.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
1
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорените неустойки е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
В разглеждания случай клаузата за договорна неустойка предвижда задължение за
длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение /поръчител
или банкова гаранция/ на задълженията му по договора. Такава уговорка съдът приема, че се
явява нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от
насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е
извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства.
Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това
по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК
предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с
процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено
вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано.
Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално
изпълнение, което е недопустимо.
Както неустойката за непредоставяне на обезпечение, така и неустойката за забава,
начислена еднократно, се основава на нищожна клауза. Клаузата за неустойка за забава,
начислена еднократно, се претендира оглед вероятността кредиторът да предприеме
действия по извънсъдебно събиране на вземанията а именно изпращане на съобщения,
покани уведомления, периодично информиране на длъжника за допуснатите забави и
възможностите за изпълнение и др. Макар да се претендира като неустойка за забава, по
своя характер претендираното вземане по т.3 от Тарифата за таксите за допълнителни
услуги, предоставяни от „***“ ООД, за разходи за събиране на просрочено вземане,
противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В случая дължимостта на вземането е изключена и от забраната на императивната
норма на чл. 33,ал.1 от ЗПК, предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и
изрично дължимостта на законната лихва за времето на забавата, която лихва е претендирана
със заявлението.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 16,64 лв. за държавна такса и над 33,28 лв. за
юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на възнаграждението от
50 лв.).
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
2
издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „***” ООД срещу В. Й. С., в частта, с която се претендира сумата 197,46 лв. –
договорна неустойка за периода от 14.04.2023 г до 13.07.2023 г., и сумата 125 лв. –
неустойка за забава, начислена еднократно, както и за сумата над 16,64 лв. до пълния
дължим размер от 25 лв. за платена държавна такса и за сумата над 33,28 лв. до пълния
размер от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3