№ 8496
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110107028 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът „***“ АД, гр. София, бул. Цар Борис ІІІ №85, адв. Д. и
ответникът С. Д. Н. с ЕГН **********, гр. София, кв. Борово, ул. Борово №41, ет.1, ап.2,
адв. Б..
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК, вр. 79 ЗЗД, вр. чл.432 ТЗ и чл.86 ЗЗД
за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 63005/2021г. на СРС, 32
състав, а именно:
- 1666,66лв. главница по договор за кредит Екстра №102146/22.5.2020г., ведно със
законната лихва от 3.11.2021г. до плащането;
- 202,23лв. – обезщетение за забава за периода 23.8.2020г.-2.11.2021г.
С определение от 11.11.2021г. по ч.гр.д. № 63005/2021г. на СРС, 32 състав съдът е
отхвърлил заявлението в частите, в които се претендира такса гарант в размер на 1200лв.,
договорна лихва в размер на 240лв. за периода 22.8.2020г.-22.5.2021г. и обезщетение за
забава над сумата 202,23лв., до предявения размер 239,12лв. Определението е влязло в сила
на 15.12.2021г.
Ответникът оспорва предявените искове – сумата не му е била предадена, евентуално –
договорът е нищожен изцяло, евентуално – нищожен е частично в частите, в които е
уговорена договорна лихва в размер на 36 % /противоречие с добрите нрави/ и ГПР /тъй
като при включване на такса гарант ГПР е над 50%/.
Страните не спорят относно фактите: на 22.5.2020г. между тях е бил сключен договор за
кредит Екстра №102146/22.5.2020г. от разстояние за предоставяне на сумата 2000лв. за
1
периода 22.6.2020г.-22.5.2021г. Сумата следвало да се издължи на месечни вноски в размер
310,67лв. /166,67лв. – главница; 24лв. – договорна лихва, 120лв. – такса гарант/.
Договорната лихва е в размер на 36%. Ответникът платил на 22.5.2020г.сумата 193лв., на
29.10.2020г. – сумата 320,99лв., на 23.7.2021г. – 339,95лв. или общо 853,94лв.
Спори се относно: получил е ответникът сумата по кредита; валиден ли е договорът
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: сключване на договор
за кредит, предаване на сумата по кредита; размер на неплатените изискуеми суми,
дължими по договора.
Относно получаването на сумата: по делото е представен оригинал на разписка от
22.5.2020г. с неоспорена автентичност, подписана от ответника С.Н.. Видно от разписката
на ответника е предоставена от ищеца сумата 2000лв. с основание „договор
№102146/22.5.2020г.“ Предвид съвпадението на страните, основанието и сумата на кредита,
съдът намира, че ещицът – ккредитодател е предал на ответника – кредитополучател сумата
от 2000 лв. на основание договор за кредит Екстра №102146/22.5.2020г.
Относно валидността на договора: съгласно чл.3.1 от договора, е уговорен фиксиран
годишен лихвен процент от 36 %. Уговорената лихва е възнаграждение за ползуване на
известен капитал - парична сума. но уговорката е действителна само ако размерът на
законната лихва не надвишава най-високия размер, допустим от закона според чл. 10, ал. 2
от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран в нашето законодателство. С оглед
изискването на закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави,
следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми за
поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората
според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителна лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три
пъти законната такава. / В този смисъл е Решение № 906 от 30 декември 2004 г. на ВКС по
гр.д. № 1106/2003 г., II гр.о./.
В случая уговорения от страните размер на догоорната лихва надвишава приемливия от
гледна точка на добрите нрави размер, поради което съдът приема, че чл. 3.1 от договора е
нищожен.
Относно уговорената такса „Гарант“: таксата „Гарант“ е определена на 1440лв., разсрочена
на 12 месечни вноски по 120лв. Същата се дължи на основание чл.8.1-чл.8.5 от ОУ и чл.4 от
договора, като страните са уговорили, че предоставянето на банкова гаранция е
задължително условие за отпускане на кредита, а ако такава не бъде представена
кредитополучателят ще плаща такса, представляваща възнаграждение за терто лице
2
посочено от кредитодателя като гарант по договора.
Процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на §13, т.1
ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и
небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 ЗЗП. По отношение на
заемите, отпускани на потребители, в българската правна система съществува и специален
Закон за потребителския кредит (към датата на сключване на процесния договор действа
ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010г., в сила от 12.05.2010г.), който се прилага като закон,
уреждащ правоотношението към датата на възникването му, за договори за заем (чл. 240
ЗЗД), сключени с потребители (арг. от чл.9, ал.1 ЗПК). Същият закон предвижда
приложимост на правилата за неравноправни клаузи от чл.143 до чл.148 ЗЗП (обн. ДВ, бр.
99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.), за които съдът следи служебно. Съгласно чл.143
ЗЗП неравноправна клауза в договор сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Такива клаузи на
основание чл.146, ал.1 ЗЗП са нищожни с изключение на случаите, когато са уговорени
индивидуално.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно чл.19, ал.4 и ал. 5 ЗПК, в сила от 23.7.2014г., годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
В случая таксата представлява възнаграждение за трето лице, посочено от кредитодателя,
поради което следва да е включено в ГПР. ГПР по договора е 49,7%, без таксата да е взета
предвид. При включване на таксата ГПР би надвишил допустимия от закона размер от 50%,
поради което уговорките, касаещи плащането на тази такса, са нищожни поради
противоречие на закона /противоречат на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК/.
Не е спорно, че ответникът е платил сумата 853,94лв., като при издаване на заповедта за
изпълнение съдът е отчел, че погасяването на такса гарант със сумата 240лв. следва да се
отнесе към погасяване на договорната лихва. Тъй като уговорката за договорна лихва в
посочения размер съдът намира също за нищожна, то с цялата сума 853,94лв. следва да се
погаси задължението за главница, или остава неплатена сума за главница в размер на
1146,06лв. Обезщетението за забава върху сумата 1146,06лв. за периода 23.8.2020-
2.11.2021г., изчислено по реда на чл.162 ГПк, е в размер на 139,11лв.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца. Разноските на ищеца са 239,21лв. за
заповедното производство, 49,04лв. – д.т. в исковото произовдство, 415лв. – адвокатско
3
възнаграждение в исковото произовдство или общо 703,25лв. Съдът намира, че
претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, предвид броя и цената на
предявените искове. На ищеца следва да се присъди сумата 483,60лв. – разноски за
заповедното и исковото производство.
Следва да се присъди адвокатско възнаграждение на адв. Б. по реда на чл.38 ЗА. Съдът
намира, че не следва да присъжда отделно възнаграждение за заповедното производство на
ответника за подаване на възражение. За исковото производство възнаграждението следва
да се определи на основание чл.2, ал.5 НМРАВ и чл.7, ал.2, т.1 и т.2 НМРАВ в размер на
646,67лв. На адв. Б. следва да се присъди сумата 201,98лв., съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Д. Н. с ЕГН **********, гр. София, кв. Борово, ул.
Борово №41, ет.1, ап.2, чрез адв. Б., дължи на „***“ АД, гр. София, бул. Цар Борис ІІІ №85,
чрез адв. Д. сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 63005/2021г. на
СРС, 32 състав, а именно:
- 1146,06лв. главница по договор за кредит Екстра №102146/22.5.2020г., ведно със
законната лихва от 3.11.2021г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
1146,06лв. до предявения размер от 1666,66лв.;
- 139,11лв.– обезщетение за забава за периода 23.8.2020г.-2.11.2021г., като ОТВХЪРЛЯ
иска за сумата над 139,11лв. до предявения размер от 202,23лв.
ОСЪЖДА С. Д. Н. с ЕГН **********, гр. София, кв. Борово, ул. Борово №41, ет.1, ап.2, да
плати на „***“ АД, гр. София, бул. Цар Борис ІІІ №85, адв. Д., сумата 483,60лв. – разноски
за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „***“ АД, гр. София, бул. Цар Борис ІІІ №85, да плати на адв. К.И. Б. с ЕГН
********** от САК, гр. София, ул. Гургулят №31, сумата 201,98лв. – възнаграждение по
чл.38 ЗА.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4