№ 10054
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110116085 по описа за 2022 година
Ищецът К. Д. П., чрез адв. Н. твърди, че СРП е повдигнала срещу него
обвинение за извършено престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 от
НК. Твърди, че от ... г. до ... г. е бил обвиняем по образуваното ДП .. г. по
описа на .......... и пр.пр. ...... г. по описа на СРП, по което бил оправдан, с
присъда на СРС, постановена по .... г. на СРС, НО, .. с-в. Ищецът твърди, че
вследствие на повдигнатото му обвинение е понесъл неимуществени вреди в
размер на 10 000 лв., изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната
лихва от ... г. до окончателното изплащане. През цялото време, докато се
водело наказателното производство се притеснявал, че може да бъде
несправедливо осъден за нещо, което не е извършил. Той станал неспокоен и
раздразнителен. Променила се психиката му, станал затворен и не желаел да
излиза. Не може да управлява автомобил. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва изцяло предявените искове
както по основание, така и по размер. Твърди, че ищецът не е представил
доказателства за претърпени вреди именно от соченото обвинение. Сочи, че
ищецът следва да докаже по безспорен начин наличието на пряка причинно-
следствена връзка между заявените вреди и повдигнатото обвинение. Заявява,
че производството в досъдебната и съдебната фаза е продължило шест
месеца, който е разумен срок. Повдигнатото му обвинение не е за тежко
престъпление по чл. 93, т. 7 от НК, както и не му била взета мярка за
1
неотклонение. В условията на евентуалност намира иска за завишен по
размер. При изложените съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Софийската районна прокуратура на 22.05.2020 г. е образувала
досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл. 325б, ал. 1 от НК. С постановление от ... г. на прокурор при СРП по
образуваното ДП .. г. по описа на .......... и пр.пр. ...... г. по описа на СРП
ищецът е привлечен като обвиняем, като не му взета мярка за неотклонение.
На ... г. СРП внесла предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание срещу ищеца за
извършено престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 от НК, като с
решение от ... г., постановено по .... г. на СРС, НО, .. с-в, влязло в сила на ... г.,
ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ за
обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно
обвинение в извършване на престъпление.
Съдът намира, че са налице основанията по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл.
4 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за причинени на
ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи. Съгласно чл. 2, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство приключи с оправдателна присъда. В процесния случай по
несъмнен начин е установено по делото обстоятелството, че на ищеца К. Д. П.
е било повдигнато обвинение, приключило с оправдателно решение. Според
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
2
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Съдът намира, че е доказано по делото наличие на претърпени от ищеца
неимуществени вреди. Тези неимуществени вреди са резултат именно от
осъщественото спрямо ищеца наказателно преследване. Законът за
отговорността на държавата и общините за вреди /§1 от ЗР на ЗОДОВ/
свързва обезщетяването за претърпяна неимуществена вреда с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД. Съдът при
определяне на обезщетението, което да репарира причинените
неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането,
начина и обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на
обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била
взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква
продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на
всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение, като определеният
му размер не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия
(решение № .. г. по гр. д. ... г. на ВКС, III ГО, решение № .... г. по гр. д. № .. г.
на ВКС, IV ГО, решение ... г. по гр. д. ... г. на ВКС, IV ГО, решение .... г. по
гр. д. № ..... г. на ВКС, IV ГО, и други). Спрямо този критерий в конкретния
случай настъпилата вреда се съизмерява с отрицателните изживявания на
ищеца от незаконно повдигнатото му обвинение, по което е бил признат за
невинен. В настоящото производство ищецът не ангажира допуснатите му
гласни доказателства, поради което съдът приема за установено, че ищецът е
претърпял единствено обичайното притеснение от опасността да бъде осъден
по повод на повдигнатото му незаконно обвинение.
С оглед справедливото определяне на размера на вредите обаче, трябва
да се има предвид и интензитетът на търпените страдания, както и
обстоятелството доколко продължителността на воденото наказателно
производство спрямо него. Съдът намира, че видно от представените
доказателства по воденото наказателно производство по образуваното ДП .. г.
по описа на .......... и пр.пр. ...... г. по описа на СРП, са налице действия в един
3
кратък период спрямо ищеца, а именно за времето от ... г., когато е привлечен
като обвиняем до ... г., когато СРП внесла предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Това
означава, че в случая не се установява прекомерна продължителност на
наказателното производство срещу ищеца в досъдебната му фаза. Не е налице
и голяма продължителност на делото в съдебната фаза, а именно период от
около три месеца, в които ответникът е поддържал обвинението и е влязло в
сила оправдателното решение на СРС. Недоказани останаха и твърденията в
исковата молба, че не ищецът не можел да управлява автомобил, както и да са
налице промени в психиката му.
На следващо място съдът отчита, че спрямо ищеца не е била взета мярка
за неотклонение, което означава, че спрямо ищеца не е била налице мярка на
процесуална принуда. В тази насока следва да се има предвид и че
повдигнатото му обвинение не е за тежко престъпление по чл. 93, т. 7 от НК.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че на ищеца следва
да бъде присъдено обезщетение за претърпените от последния в резултат
незаконното обвинение неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, ведно
със законната лихва от ... г. до окончателното изплащане, който размер съдът
намира за справедлив, съобразно критерия, визиран в чл. 52 от ЗЗД. За
разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 10 000 лева,
предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Това е така, защото не се представиха никакви
доказателства за наличието на негативни психични изживявания с по – висок
интензитет от притеснението, че ще бъде осъден. В същото време всички
други възражения на ответника се установиха, както беше посочено по – горе.
С оглед изхода на делото, искането на ищеца по реда на чл. 78, ал. 1 от
ГПК е основателно за сума в размер на 102 лв., представляващи държавна
такса и платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша” №2, да заплати на К. Д. П. ЕГН **********, със съд. адрес гр.
4
София, ., чрез адв. Н., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ
сумата 2 000 /две хиляди/ лева, ведно със законната лихва от ... г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото му незаконно обвинение в
престъпление, по ДП .. г. по описа на .......... и пр.пр. ...... г. по описа на СРП,
както и сума в размер на 102 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 10 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5