Решение по дело №586/2025 на Административен съд - Стара Загора

процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от ОД на МВР Стара Загора, представлявана от редовно упълномощен юрисконсулт, против Решение №128/09.04.2025г., постановено по АНД №179/2025г. по описа на РС Казанлък, с което е отменен Електронен фиш сери К№6583185, издаден от ОД на МВР Стара Загора с наложена на О. М. Х. глоба в размер на 50лв на основание чл.182 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата за това ,че на 28.09.2022г в 10.57ч, в област Стара Загора, град Казанлък, [улица]до „Арсенал“ АД в посока север-юг към село Бузовград управлява лек автомобил МЕРЦЕДЕС С 500 4 Матик с рег. №[рег. номер] със скорост 61км/ч при ограничение на скоростта от 50км/ч. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство №120с50с, АТСС трафик видеоконтрол ARCH CAM S1. Превишена стойност на скоростта -11км/ч, с което е осъществен състава на чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП. МПС е регистрирано на О. М. Х.. Електронният фиш е издаден на 17.11.2022г и е връчен на 14.01.2025г на наказаното лице лично. На 17.01.2025г е подадена жалба до РС Казанлък с искане да бъде отменен ЕФ серия К№6583185, поради това, че собственикът срещу който е съставен електронния фиш е в обективна физическа невъзможност да бъде водач на моторното превозно средство. Към въззивната жалба са представени доказателства - Решение на ТЕЛК за определяне на 100 % пожизнена неработоспособност с чужда помощ, поради пълна слепота. На 21.01.2025г в ОД на МВР Стара Загора е регистрирана Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, с която собственикът декларира, че на 28.09.2025г в 10.57ч в град Казанлък собственият му автомобил е управляван от К. З. Д., родена на [дата], но към момента няма контакт с нея, както и че е сляп, не притежава СУМПС и не управлява автомобила. На 06.02.2025г Началника на РУ Казанлък изпраща уведомително писмо до О. М. Х. за това, че ЕФ серия К №6583185 не е анулиран, поради не приложено копие на СУМПС на посоченото в декларацията лице.

За да отмени Електронен фиш серия К №6583185 въззивният съд е приел, че нарушението е установено с годно техническо средство, използвано по реда на Наредба №8121з-632/12.05.2015г за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, но при определяне стойността на превишението не е спазено изискването на чл.16 ал.4 от същата Наредба. Следвало е от измерената скорост да се приспадне максимално допустимата грешка по чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Съгласно чл.755 ал.1 т.2 от Наредбата за средствата за измерване, които поделжат на метрологичен контрол при измерване на скорост до 100км/ч допустимата грешка е плюс/минус 3км/ч, което при обичайния толеранс от -3км/ч сочи на превишение на скоростта от 8км/ч. Съгласно чл.182 ал.1 т1. От ЗДвП минимално наказуемата превишена скорост е 10км/ч. При тези нови фактически положения въззивнитя съд е заключил правно, че ЕФ е издаден в нарушение на чл.16 ал.5 от Наредбата вр. с чл.766 ал.1 т.2 от НСИПМК, което е довело до налагане на административно наказание на собственика, без да е извършено наказуемо деяние. Не е приел за основателно възражението на наказаното лице, че поради слепота не би могъл да бъде водач на собственото си МПС. Съдът е указал, че субект на административно наказателната отговорност за нарушение на ЗДвП е собственикът на моторното превозно средство, освен ако посочи лицето, на което е предоставил управлението като подаде декларация с приложено към нея копие на СУМПС на водача. Към подадената пред ОД на МВР Стара Загора декларация не е представен СУМПС на водача, поради което и възражението, че друго лице е административно наказателно отговорно не е прието.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 вр. с чл.63в от ЗАНН. Поддържа се правен довод, че в съдържанието на Електронния фиш е посочено превишението от 11км/ч след приспадане на -3км/ч от установената скорост на движение на моторното превозно средство, поради което е извършено административното нарушение по чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП. Касаторът се позовава на веществените доказателствени средства, изготвени от използваното техническо средство, от които е видно, че е измерена скорост на движение от 64км/ч, но след приспадане на -3км/ч, колкото е допустимата техническа грешка, е приета скорост на управление от 61км/ч, спрямо която е изчислено и превишението от 11км/ч, при ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за потвърждаване на Електронния фиш с присъждане на разноски за юрисконсулт за две съдебни инстанции. Алтернативно е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответника О. М. Х. в писмено възражение иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение. Освен доводите на въззивния съд за не извършване на административно нарушение, поради липса на съставомерно превишение на скоростта, се поддържа и аргумента, че наказаният собственик на МПС не е автор на деянието. Не е установено посоченото в декларацията му лице и не е проверено дали то притежава СУМПС. Във възражението са изложени и фактическите изводи на процесуалния представител, които са поддържани в писменото становище по същество пред въззивната инстанция, които не следва да бъдат обсъждани като не свързани с касационните основания и вън от контрола по правото, възложен на касационното съдебно производство. От съда се иска да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение и да се присъди възнаграждение за един адвокат в размер на 400лв, платени в брой при сключване на договора за правна защита и съдействие по КАНД №586/25г на АС Стара Загора / лист 12 по делото/, за което е представен и списък.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Спазени са правилата за определяне на скоростта на управление след приспадане на -3км/ч, на колкото е равна допустимата техническа грешка при измерване с автоматизираното техническо средство. Към изготвената снимка са посочени данни за измерената от техническото средство скорост от 64км/ч, докато в ЕФ е вписана скорост на движение на МПС от 61км/ч, което не оставя място за съмнение ,че са приспаднати в полза на водача 3км/ч и едва след тяхното приспадане е изчислено превишението от 11км/ч. спрямо ограничението на скоростта от 50км/ч за населеното място. Съгласно чл.188 ал.1 изречение първо от ЗДвП субект на административно наказателната отговорност е собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, поради упражняваната от тях фактическата власт техния предмета на административното нарушение - МПС са предмет, а не средство за нарушаване на правилата за движение, поради формалността на съставите. По силата на чл.188 ал.1 изречение второ вр. с чл.189 ал.5 изречение второ и трето от ЗДвП, когато собственикът в писмена декларация посочи лицето, на което е предоставило моторното превозно средство, тогава на посоченото в декларацията лице се издава и изпраща електронен фиш, а издадения срещу собственика се анулира. Следователно кумулативното условие да се приложи и копие на СУМПС на лицето, посочено в декларацията има за цел да се провери за спазване на забраната за предоставяне на управлението на лице, което не притежава валидно СУМПС. Административно наказателната отговорност за нарушаване на правилата на ЗДвП се понася от всеки, който има качеството водач на МПС, а не само от тези водачи, които са правоспособни. Следователно не може да се приеме, че на лицето, посочено в декларацията се издава и изпраща ЕФ само, ако към нея е приложено копие на СУМПС. Прилагането улеснява установяване самоличността на посоченото в декларацията лице, защото е документ за самоличност, но не е единственото средство за идентифициране на физическото лице. В настоящия случай декларацията е подадена в рамките на срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП, поради което ОД на МВР Стара Загора е била длъжна и се е произнесла по искането за анулиране на ЕФ, което е отхвърлила само по причина на липсата на копие на СУМПС на посоченото в декларацията лице. Следвало е компетентната структура на ОД на МВР да приложи последиците, които чл.189 ал.5 от ЗДвП свързва с подаване на декларация, в която е посочено лицето с неговите три имена и дата на раждане. Тези данни са достатъчни за идентифициране на физическото лице , срещу което да бъде издаден електронен фиш. Собственикът на процесното МПС е лице, което по обективни причини не би могло да извърши административното нарушение, поради което за него, както и за всеки друг собственик, поради принципа за равенство пред закона, се отнася задължението да посочи пред ОД на МВР лицето, на което е предоставило моторното превозно средство. При представяне на писмена декларация в срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП, от чието съдържание може да се идентифицира физическото лице, компетентната ОД на МВР след проверка верността на декларираното, е длъжна да приложи законовите последици и да анулира издадения на собственика Електронен фиш. В настоящият случай материалният закон е приложен правилно с отмяната на Електронния фиш, макар и по други правни мотиви, а именно противно на правната теза на въззивния съд, жалбоподателят не следва да носи административно наказателна отговорност, защото не е автор на деянието. Той е посочил обективната причина, поради която е невъзможно да е извършил управлението на собственото си МПС, както и лицето, което е било водач на посочените в ЕФ дата, час и място. Справил се е с тежестта, която чл.188 от ЗДвП възлага на собственика, а именно да предостави данни за идентифициране на водача, с което да се избегне и злоупотреба от страна на собственици, които обективно не могат да управляват моторните си превозни средства.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно по аргумент от чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа и необходимостта от защита и пред касационната инстанция по въпросите за съставомерността на превишението и авторството на деянието.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №128/09.04.2025г, постановено по АНД № 179/25г по описа на РС Казанлък.

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на О. М. Х. [ЕГН] сумата от 400лв /четиристотин/, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД №586/25г. по описа на АС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.