Р
Е Ш Е
Н И Е № 37
гр. Силистра, 22.07.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд Силистра, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИ РАДАНОВ
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА
при участието на секретаря Румяна Пенева както и участието на прокурора
от Окръжна прокуратура гр. Силистра – Галина Вълчева, разгледа докладваното от
съдия П. Георгиева-Железова КАНД № 20 / 2020 г по описа на Административен съд
Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208-228
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Материалното основание, послужило за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на касатора, е чл. 174, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП.
С Решение № 472 от 15.01.2020 г.,
постановено по н.а.х.д. № 798
/ 2019 г. Районен съд гр. Силистра е потвърдил
Наказателно постановление № 19-1099-000672
от 14.10.2019
г., издадено от Началника
група при сектор „ПП” при ОД на МВР – гр.Силистра, с което на касатора Я.Д.И. *** е
наложена административно-наказателна
санкция, представляваща глоба в минималния предвиден в закона размер от 2000
лева на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и е лишен от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употреба на алкохол или други упойващо
средство.
Касаторът Я.И.,чрез адв. А., моли за отмяна на решението
поради съществени нарушения на производствените правила в
административно-наказателното производство и нарушение на материалния закон.
Твърди, че не се е осъществило изпълнителното деяние, установено от
административно-наказващия орган и от съда,тъй като в процесния случай, за да е
налице приложимост на процесната хипотеза по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, след като
е налице отказ за проверка с техническо средство, трябва да му е връчен и
талонът за медицинско изследване, който той да не е имал възможност да
използва. Развиват се съображения за необоснованост на изводите на съда при
изясняване на фактическата обстановка. Претендира се
за
отмяна на
първоинстанционното
решение и за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Окръжна
прокуратура поддържа
заключение за неоснователност на жалбата.
Административният съд, в качеството на касационна
инстанция, след проверка
правилността на атакуваното решение с оглед допустимите за разглеждане оплакванията на касатора и
след служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
оспореното решение с материалния закон в рамките на установената от районния
съд фактическа обстановка, приема за установено :
Жалбата е подадена от надлежна страна – участник в
производството по постановяване на оспорения акт, в преклузивния 14-дневен
срок, следователно е допустима и подлежи на съдебно разглеждане.
Съществено процесуално нарушение би било нарушаване на
нормирано правило за събиране на доказателство, което би могло да компрометира
възприетата от административно-наказващия орган фактическа обстановка или
приложението на материалното право. В случая, съдът не е допуснал нарушение от
посочения вид. Всички поискани доказателства са били допуснати. Разпитани са
актосъставителят и свидетелят при съставяне на акта. Обсъдени са в пълнота и
във взаимовръзка гласните и писмени доказателства. Обективната истина за
правно-значимите обстоятелства е изяснена и представена в цялост.
По силата на чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН касационната инстанция извършва служебна проверка за съответствието на
решението с материалния закон на база на фактическите установявания, извършени
от първата инстанция - чл. 220 от АПК. При това положение проверката се свежда
до подвеждане на фактическата обстановка, установена от районния съд, с тази,
установена от административно-наказващия орган, и извършването на проверка за
приложението на съответния закона. При тази справка, настоящият състав намира,
че районният съд правилно е потвърдил НП, налагащо минимално предвидената глоба
в размер на 2000 лева, спрямо водача на МПС - Я.И., който е отказал да му бъде
извършена проверка за използване на алкохол или упойващо средство с техническо
средство. Попълнена е хипотезата на приложената административно-наказателна
разпоредба на чл. 174, ал. 3, изр. 1 от ЗДвП, поради което оспореното решение е
съответно на приложимия закон. В този смисъл същото следва да се остави в сила.
Неоснователно е възражението на касатора за липса на
изпълнително деяние. Касаторът признава, че е отказал изпробване с техническо
средство. Счита, че при този отказ водачът не следва да понася административно-наказателна
отговорност, а следва да получи на всяка цена медицински талон, и едва при
неизползването му, да понесе отговорността по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Така
поддържаната теза е необоснована. Регулираните обществени отношения по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП касаят отказ за проверка с техническо средство, респ. отказ за
проверка чрез медицинска експертиза. Административно-наказателна отговорност е
предвидена при осъществяването на която и да е от двете хипотези. Ако се приеме
тезата на касатора, то би следвало да се толерира черпене на права от
недобросъвестно поведение, което е недопустимо в правото.
Предвид високата степен на обществената опасност на
деянието, отказ за изпробване годността на водача на МПС да управлява превозно
средство и липсата на многобройни и смекчаващи вината обстоятелства, районният
съд правилно не е приложил процедурата за освобождаване от
административно-наказателна отговорност при маловажни случаи на нарушения по
чл. 28 от ЗАНН.
При служебната проверка за валидността на оспореното
решение касационната инстанция намира, че последното е валидно и допустимо.
Решението е постановено в писмена форма, подписано е от съдията, който е
разгледал делото, правният спор, който е разрешен с оспореното решение, е
подведомствен на районен съд гр. Силистра, едноличният състав е надлежен
съгласно ЗАНН.
Обобщавайки гореизложеното, Административен съд гр.
Силистра, действащ като касационна инстанция и извършвайки служебна проверка
спрямо изискванията за нарушение на материалния закон, валидност и допустимост,
намира, че решението е валидно, допустимо и на база на възприетата установена
фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
пр. 1 от АПК вр.с чл .63 от ЗАНН, Административен съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
Оставя в сила
Решение № 472 от
15.01.2020 г. по н.а.х.д. № 798
/2019
г. на Районен
съд гр.
Силистра.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1.
ЧЛЕНОВЕ: 2.
3.