№…………
гр.
Варна, 26.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на девети март две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №2212/2020
г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда чл.156, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/,
чл.107, ал.1 и чл.144 от ДОПК, вр.чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/.
Предмет
на настоящото производство е жалба от В.Е.Ц. ЕГН ********** срещу Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-13195-1/28.11.2017
г. /по-нататък АУЗД/ издаден от главен инспектор „КРД“ при Дирекция „Местни
данъци” в Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни
данъци” в Община Варна, относно определените задължения за данък недвижими
имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г.,
2016 г. и 2017 г. за имоти: гр. Варна, район „Приморски“, м-ст „Салтанат“ № ***
и гр. Варна, жк *** № ***и данък върху превозните средства за 2017 г. за л.а.
„Мерцедес“ модел А180, рег. № ***, в размер: главница 918,11 лева и лихва 233,19
лева, общ размер на задълженията 1151,30 лева.
Жалбоподателят
сочи, че АУЗД е нищожен, а в условията на алтернативност незаконосъобразен.
Излага,
че за имота в жк *** и за л.а. „Мерцедес“ данъка е платен преди издаване на
АУЗД, но въпреки това са определени като дължими задълженията. Платените
задължения са отразени в АУЗД, но е посочено общо задължение в размер на 1151,30
лева, което не съответства на дължимия данък. Относно определените задължения
за жилище в гр. Варна, жк *** за периода 2012 г. – 2016 г. счита, че е изтекла
петгодишната давност и задълженията са погасени по давност. За л.а. „Мерцедес“
данъкът е платен, но въпреки това е отразен като дължим. Относно имота в м. „Салтанат“
първоначално е оспорен размера на данъка, но в публично съдебно заседание на
11.02.2021 г. е уточнено, че не се оспорва размера на определените данъци,
включително и на имота в м. „Салтанат“. За задълженията за периода 2012 г. –
2016 г. счита, че са погасени по давност.
Сочи, че за този имот не следва да се събира ТБО, тъй като не попада в
границите на районите, в които се извършват услугите, за които се дължи ТБО.
В съдебно заседание на 23.02.2021 г. е
уточнено, че определените данъци не се оспорват по размер, но в АУЗД са
отразени данъци, които са платени и плащането не се оспорва от ответника. Уточнено,
е че АУЗД се оспорва в цялата му част, поради
изложените съображения и поради това, че е антидатиран, и са начислени суми, които
са платени с лихвите към датата на връчване на акта, поради което се иска да
бъде отменен изцяло, въпреки че е платен в една част. Претендира
присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат.
Ответник – Директор на Дирекция „Местни
данъци” при Община Варна, чрез главен юрисконсулт Я. М. оспорва жалбата. Намира,
че акта в пълнота съдържа всички задължения за съответния период. Не оспорва,
че след генериране на акта в системата, в него са отразени плащания на данъци и
при изчисление може да се установи каква е дължимата сума. Отправено е искане
за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Административен съд – гр. Варна намира за установено следното
от фактическа страна:
От
М.Н.Н.е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти вх. № 4929-5872/17.12.2002 г. в Община Варна за недвижим имот
– в гр. Варна, м. „Салтанат“, представляващ жилище и навес без оградни стени, в
която е посочено, че В.Е.Ц. е собственик на ½ идеални части от имота /
л. 26- 32 от адм. пр./. Представен е н. а. № рег. № 15728/01.11.2002 г. на СВ –
Варна относно собствеността на имота /л. 34 от адм. пр./.
Подадена е декларация за придобиване на МПС –
вх. № ДК54002997/10.02.2014 г. от С.К.Х., която е декларирала, че тя и В.Е.Ц.
притежават по ½ ид. част от л. а. „Мерцедес“ А180 рег. № ***/л. 22- 25
от делото/.
От
В.Е.Ц. е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти вх. № 13-29-206/31.05.1998 г. в Община Варна, с която е
декларирал, че е собственик на ½ идеална част от имот в гр. Варна, жк ***,
***, останалата ½ ид. ч. от имота е собственост на Анелия Михайлова
Цветкова /л.67-70 от делото/. Имотът е продаден на 25.03.2019 г. /л.71-73 от
делото/.
Представени
са доказателства за плащане на задълженията за имот в гр. Варна, жк ***, ***
/л. 80-87 от делото/ и за л. а. „Мерцедес“ с рег. № ***/л. 22 от адм. пр./.
В
писмени обяснения представени в съдебното производство от гл. инспектор „КРД“ –
М. К. е посочено, че задълженията за имота в гр. Варна, жк ***, *** са платени
на 26.02.2019 г. и задълженията за л. а. „Мерцедес“ са платени на 09.01.2018 г.
Издаден
е АУЗД № МД-АУ-13195-1/28.11.2017 г. от главен инспектор КРД при Дирекция
„Местни данъци” в Община Варна, който е връчен на жалбоподателя на 18.05.2020
г. Срещу АУЗД на 01.06.2020 г. /видно от фискален бон за платена куриерска
услуга – л. 58 от делото/ е подадена жалба до директора на Дирекция „МД“,
Община Варна, който не се е произнесъл по жалбата.
От
ответника в съдебното производство са представени: писмени обяснения, относно
начина на изчисляване на задълженията по процесния АУЗД – л. 26 от делото;
приемно – предавателни протоколи за изпълнение на дейностите сметосъбиране,
сметоизвозване и почистване на територията на район „Одесос“ и район
„Приморски“ в Община Варна за периода 01.01.2012 – 31.12.2017 г. и заповеди на
кмет на Община Варна за определяне границите на районите, в които през 2012 г.
– 2017 г. Община Варна организира услугите по смотосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения, поддържане на
чистотата ва териториите за обществено ползване - Заповед №
3825/28.10.2011 г. на кмет на Община Варна, Заповед № 4260/26.10.2012 г. на кмет
на Община Варна, Заповед № 3918/30.10.2013 г. на кмет на Община Варна, Заповед
№ 4013/27.10.2014 г. на кмет на Община Варна, Заповед № 4506/29.10.2015 г. на
кмет на Община Варна и Заповед № 3864/18.10.2016 г. на кмет на Община Варна.
Предвид така
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт съдът намира следното от правна
страна:
АУЗД е връчен
на жалбоподателя на 18.05.2020 г. Депозирана е жалба срещу АУЗД до директора на Дирекция
„Местни данъци“ при Община Варна, подадена по пощата на 01.06.2020 г. /л.58 от
делото/, която е с рег. № МД-Т200043316ВН/03.06.2020 г. по описа на Община
Варна. От 03.06.2020 г. е започнал да тече 67 – дневния срок по чл. 155, ал.1
от ДОПК вр. чл. 146 от ДОПК.
В срока по чл.
155, ал.1 от ДОПК, който е изтекъл на 10.08.2020 г. /чл. 60, ал.6 от ГПК, вр.
§2 от ДР на ДОПК/ ответника не се е произнесъл с решение, налице е мълчаливо
потвърждаване на АУЗД. Жалбата до съда е подадена на 14.08.2020 г. в 30 –
дневния срок по чл.156, ал.5 от ДОПК от изтичане на срока за произнасяне на
ответника.
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на
задължителното административно обжалване, поради което е допустима.
Жалбоподателят
е посочил в жалбата, че оспорва АУЗД като нищожен, в условията на евентуалност
като незаконосъобразен, като за всяко от задълженията е посочил в какво се
състои незаконосъобразността, уточнил е че за ДНИ и ТБО за 2017 г. за имота в
м. „Салтанат“ не оспорва размера и основанието, но поддържа твърдението си, че
акта е нищожен. Поради това, че акта се оспорва като нищожен жалбата е
допустима срещу целия АУЗД. Това, че задълженията определени с АУЗД частично са
платени не препятства правото на жалба, поради това, че при изпълнение на
административния акт не е предвидено да
се прекратява правото за обжалване.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Задълженията за ДНИ и ТБО
представляват публични общински вземания, както изрично е регламентирано в
чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК размерът на
данъка, когато се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация,
се установява от орган по приходите, както и когато не е подадена декларация
или задължението не е платено в срок /чл.107, ал.3 от ДОПК/. Следователно
компетентен да издаде акт за установяване на задължения по декларация в
хипотезата на чл. 107, ал. 1 и 3 от ДОПК е орган по
приходите. Правомощията на органа по приходите са установени в чл. 12, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, на основание
алинея 3 в производствата по алинея 1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на орган по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители. В чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че
служителите по алинея 3 се определят със заповед на кмета. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местни такси се извършва по реда
на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ.
Процесният АУЗД
е издаден на 28.11.2017 г. В случая кмет на Община Варна е единствено
компетентен, съгласно чл. 4, ал.4 от ЗМДТ да определи служителите
на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по
приходите. Изрично е предвидено, че определяне на компетентните лица следва да
се извърши със заповед, т.е. в писмен вид.
Определяне на компетентните служители не се извършва с устно
разпореждане или по силата на длъжностна характеристика.
Със Заповед № К-032/09.06.2017
г. издадена от кмет на Община Варна, в която е посочено, че се издава на
основание – чл.39, ал.2 от ЗМСМА е наредено на 13.06.2016 г. функциите на кмет
да се изпълняват от заместник – кмет на Община Варна – Х.Г.И..
Със Заповед № 1756/13.06.2017
г. издадена от заместник – кмет на Община Варна – Х.Г.И., в условията на
заместване на кмет на Община Варна е наредено, че изменя своя Заповед № 1172/26.04.2017
г. и определя органи по приходите от общинската администрация, извършващи
установяването, събирането и контрола на местните данъци и такси битови
отпадъци, сред които е М. Н.К. – главен инспектор „Контролно – ревизионни
дейности“. Същата е издала процесния АУЗД на 28.11.2017 г.
На основание чл. 39, ал.2 от ЗМСМА - Кметът на общината, съответно
кметът на района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при
отсъствието му от общината, съответно от района.
В заповедта за заместване не
е задължително да се посочи, причината за отсъствието, но задължително следва
да са налице доказателства, че отсъствието се е случило, за да има основание за
заместване.
В мотивите на Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е посочено: “Заместването се извършва в случаите,
когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги
изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране
на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият
титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему
лице. За определения период заместващият
изпълнява правомощията на замествания в пълен
обем, като върши това от името на замествания
орган“.
Валидно упражняване на
правомощия по заместване е налице при наличие и на следните две задължителни
предпоставки: 1. Заповед за заместване и 2. Доказателства за отсъствие на кмета
от общината, което е наличие на обективна невъзможност да изпълнява
правомощията си – болест, отпуск, командироване и др.
С определение от публично
съдебно заседание на 11.02.2021 г. съдът е изискал от ответника да представи в 7-дневен срок от датата на заседанието доказателства
относно: Заповед № 1756/13.06.2017 г. от кмет на Община Варна ли е издадена или
от негов заместващ. В случай, че е издадена от заместник или лице с делегирани
правомощия, да представи заповедта за заместване и доказателства, че кмета е
отсъствал на съответната дата, като в случай, че е в условията на делегирани
правомощия, да се представи заповедта за делегиране на правомощия.
В изпълнение на указанията
ответникът, чрез процесуален представител в писмено становище – л. 105 от
делото, е изложил че за отсъствието на кмет на Община Варна на 13.06.2017 г. се
установява от Писмо изх. № РД 17011315ВН/13.06.2017 г. от секретар на Община
Варна до председателя на Общински съвет – Варна и до Областен управител –
Варна. Съдът установява, че с посоченото писмо /л.113 от делото/ се установява, че получателите
му са уведомени, че на 13.06.2017 г. функциите на кмет на Община Варна ще бъдат
изпълнени от заместник – кмет на Община Варна. Информация относно причината за
заместването не е посочена, т.е. втората предпоставка за заместването /наличие
на отсъствие/, не е доказана с представеното писмо, защото в него липсва
информация за причината за отсъствието. Поради това е без значение получено ли е
писмото от адресатите.
На основание чл. 8, ал.4 от Наредба за командировките в страната - За министрите, ръководителите
на ведомства и предприятия, областните управители, председателите на общинските
съвети и кметовете на общини писмена заповед за командироване не се издава.
Разходите за командировките на тези лица се изплащат въз основа на представени
документи, изискващи се по тази наредба. След изтичане на всяко тримесечие се
изготвя писмен отчет за получените командировъчни пари, който се одобрява от
съответния колективен орган, а когато няма такъв - от длъжностното лице, с
което е сключен съответният договор, или от упълномощено от него лице.
Няма
спор, че за кмета на общината не се издава заповед за командироване, но за
сторените разноски във връзка с такова са били налице разходи, за които се
издават съответните счетоводни документи. В случая липсват преки и косвени доказателства за
отсъствието на кмет на Община Варна на 13.06.2017 г., защото не са представени
доказателства за изплащане на разходи за командировката, каквито се дължат и
наличие на писмен отчет за тях. Също така, ако кмет на Община Варна ги е
заплатил с лични средства е следвало да се представят доказателства за това –
банкови извлечения или други, чрез които да се установи, че той лично е
направил разходи във връзка с командироването му. Не са налице доказателства за
изплащане разходите за командироване на шофьор при Община Варна към 13.06.2017
г., такива са представени за командироване през периода 22.06.2015 г. –
23.06.2015 г. /л. 127 от делото/, във връзка със Заповед № 2602/22.06.2015 г.
от кмет на Община Варна, които не са относими за настоящия спор.
Липсват
доказателства, че на 13.06.2017 г. кмет на Община Варна е отсъствал поради
болест, отпуск, командироване или други причини. Следва, че не са били налице
кумулативно предвидените предпоставките по чл. 39, ал.2 от ЗМСМА за заместване
и Заповед за заместване №К-032/09.06.2017 г. издадена от кмет на Община Варна
не е породила своите правни последици, т.е. заместник – кмет на Община
Варна - Иванов е нямал правомощие да
замества кмет на Община Варна на 13.06.2017 г. При липса на предпоставки за
заместване незаконосъобразно заместник – кмет е определил длъжностни лица,
които да изпълняват функциите на органи по приходите. Следва, че Заповед № 1756/13.06.2017
г. е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган.
След като М. К.не е била определена по
надлежен ред – чл. 4, ал.4 от ЗМСМА за орган по приходите, същата е нямала
компетентност да издаде оспорения АУЗД, поради което той е нищожен. Нормата на
чл. 4, ал.4 от ЗМДТ изисква служителите по ал. 3 на чл. 4 от ЗМДТ да се определят със заповед на
кмета на общината. Поради това устно предоставяне на права за издаване на АУЗД
или наличие на такива вменено с длъжностна характеристика не водят до
компетентност на съответното длъжностно лице да издаде АУЗД, същото задължително
следва да е определено със заповед.
Ответникът
е изложил, че при приемане от съда, че Заповед № №1756/13.06.2017 г. на
заместник – кмет на Община Варна е нищожна, следва да се приеме, че е
продължила да действа Заповед № 2612/22.06.2015 г. за определяне на органи по
приходите.
Този довод е неоснователен
поради следните мотиви. С Решение №3/28.04.2020
г. (обн. ДВ, бр. 42 от 12.05.2020 г.) на Конституционния съд по к. д. №
5/2019 г. е прието - Решението на Конституционния съд, с което
закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен,
няма възстановително действие.
Следва, че с приемане
от съда, че Заповед № 1756/13.06.2017 г. издадена от заместник – кмет на Община
Варна е нищожна, не следва Заповед № 2612/22.06.2015 г. издадена от заместник –
кмет на Община Варна да възстанови своето действие.
При
отсъствието на легална дефиниция за нищожен административен акт са били разработени
практически критерии, които характеризират като нищожни онези актове на
администрацията, издадени при наличието на сериозни недостатъци на формата,
съдържанието или компетентността на техния издател и засягащи ги в такава
степен, че те нямат правна сила.
С
оглед изложеното оспорения АУЗД е издаден в нарушение на чл.146, т.1 от АПК,
вр. §2 от ДР на ДОПК при липса на компетентност на административния орган да
издаде оспорения административен акт, което налага обявяване на нищожността на
административния акт. В този смисъл е съдебната практика на ВАС – решения на ВАС по адм. д. 8096/2014 г., адм. д. №
8751/2012 г. и определение № 327/09.01.2018 г. по адм. д. № 13071/2017 г. на ВАС.
Предвид
установената нищожност съдът не следва да проверява основанията за
законосъобразност на административния акт по чл. 146, т.2, 3, 4 и 5 от АПК.
Жалбоподателят
е заплатил държавна такса – 10 лева и възнаграждение за адвокат – 500 лева. От
ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение
за адвокат. Съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, при материален интерес в размер на 1151,30 лева,
минималното възнаграждение за адвокат е 310,59 лева. Съдът приема възражението
на ответника за основателно, тъй като делото не е с фактическа и правна
сложност, поради което на основание чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК
на жалбоподателя следва да се присъди възнаграждение за адвокат в размер на 310,59
лева. Общата сума, която следва Община Варна да бъде осъдена да заплати в полза
на жалбоподателя е 320,59 лева.
Искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно предвид изхода на спора,
съобразно чл. 161, ал.1 от ДОПК,
поради което се отхвърля от съда.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.160, ал.1 от ДОПК съдът,
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК
№ МД-АУ-13195-1/28.11.2017 г. издаден от главен инспектор „КРД“ при Дирекция
„Местни данъци” в Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция
„Местни данъци” в Община Варна, относно определените задължения за данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г.,
2016 г. и 2017 г. за имоти: гр. Варна, район „Приморски“, м-ст „Салтанат“ № ***
и гр. Варна, жк *** № ***и данък върху превозните средства за 2017 г. за л. а.
„Мерцедес“ модел А180, рег. № В 9491 НХ, в размер: главница 918,11 лева и лихва
233,19 лева, общ размер на задълженията 1151,30 лева, по жалба от В.Е.Ц. ЕГН **********.***
полза на В.Е.Ц.
ЕГН ********** сумата от 320,59 лева /триста и двадесет лв. и 59 ст./,
представляваща сторени разноски в производството и възнаграждение за един
адвокат.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: