Присъда по дело №222/2021 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 6
Дата: 6 декември 2021 г.
Съдия: Деян Георгиев Събев
Дело: 20215100200222
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 6
гр. К., 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на шести декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
СъдебниАйше Идрис Мехмед

заседатели:Шенай Неджатин Рюстем
при участието на секретаря КрасиМ.а Хр. Боюклиева
и прокурора Окръжна прокуратура - К.Димитрина Делчева Ригова (ОП-К.)
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Наказателно дело от общ
характер № 20215100200222 по описа за 2021 година
и на основание НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА М. А. М., роден на * год. в гр.М., с постоянен адрес в с.Г.,
ул. „М.“ № *, общ.К., обл.К., български гражданин, женен, неосъждан, с
основно образование, работи като охранител в „К. П. – България“ ЕООД –
гр.К., с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 04.04.2021 год. в
+650
землището на гр.К., на път I-5, км 346, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Ф.“, модел „М.“ с peг. № ***, нарушил
правилата на движение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, задължаващ водачите на
пътни превозни средства при избиране на скоростта на движението да се
съобразят с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и по
1
непредпазливост причинил смъртта на С. М. Н. от гр.К., с ЕГН ****, поради
което и на основание чл.343 ал.1 б.„в”, във вр. с чл.342 ал.1, във вр. с чл.55
ал.1 т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание “Лишаване от свобода” за срок
от 1 /една/ година.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „лишаване от свобода” на М. АЛ. М., със снета по
делото самоличност, за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.343г, във вр. с чл. 37 т.7 от НК НАЛАГА на М. А. М.,
със снета по делото самоличност, наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца , считано от
датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление.
ОСЪЖДА М. А. М., със снета по делото самоличност, да заплати по
сметка на ОД на МВР - К. направените на досъдебното производство
разноски, в размер на 1 434.82 лв.
ОСЪЖДА М. А. М., със снета по делото самоличност, да заплати на
адвокат Я.М. С., с адрес на упражняване на дейността: гр.К., бул. „Б.“ № *, вх.
„*“, ет.*, с ЕГН **********, сумата в размер на 1 000 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен
съд – П. в петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 6/06.12.2021 г. по Н.о.х.дело № 222/2021 г.


МОТИВИ: На подсъдимия М. АЛ. М. от с.Г., общ.К., обл.К. е
повдигнато обвинение по чл. 343 ал.1 б.„в”, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК за
+650
това, че на 04.04.2021 год. в землището на град К., на път I-5, км 346, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ф.“, модел „М.“ с
рег.№ *, нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, задължаващ
водачите на пътни превозни средства при избиране на скоростта на движение
да се съобразят с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и по
непредпазливост причинил смъртта С. М. Н. от гр.К..
Подсъдимият М. в съдебно заседание обяснява, че на инкриминираната
дата, около 05.00 часа сутринта взел със служебен автомобил „Ф.“, модел
„М.“ две работнички от предприятието, в което работел, от гр.М. и от с.Г., за
да ги закара на работа. Било тъмно, валял дъжд, като се движел на къси
светлини по главния път от гр.М. към гр.К.. Твърди, че изведнъж на осевата
линия, в средата на пътното платно видял човек, като веднага натиснал
спирачките, но не могъл да спре и ударил човека с предницата на автомобила.
Спрял колата и се обадил на началника си - управител на цех във фирмата.
Изразява съжаление за извършеното, но заявява, че не се счита за виновен,
тъй като наоколо нямало пешеходни пътеки, кръстовище или осветление, а
пострадалия нямал светлоотразителни елементи по дрехите си. В съдебно
заседание упълномощеният му защитник – адв.Л.Б. от АК – К., развива
съображения за наличието на „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК,
като моли подсъдимия да бъде признат за невиновен и оправдан.
Алтернативно пледира, ако съдът намери, че подс.М. е нарушил правилото за
движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, при индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия да съобрази поведението на пострадалия пешеходец, който в
значителна степен е съпричинил вредоносния резултат. Моли при определяне
на наказанието на подсъдимия да бъде приложена разпоредбата на чл.55 ал.1
т.1 от НК, с оглед наличните многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства, като изпълнението на наложеното му наказание бъде отложено
на основание чл.66 ал.1 от НК. Моли и за налагане на наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ на подсъдимия в по-малък размер.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание счита, че
обвинението е доказано по несъмнен начин, като подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.343 ал.1 б.”в”, във
вр. с чл.342 ал.1 от НК, за което предлага да бъде признат за виновен, като му
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години,
1
изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 от НК с
изпитателен срок от 3 години. Предлага също на подс.М. да бъде наложено и
кумулативно наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 2
години.
Частните обвинители Б. М. Д. и М. М. М., и двете от гр.К., лично и чрез
повереника си в съдебно заседание изразяват становище за доказаност по
безспорен начин на извършването от подс.М. на престъплението, предмет на
повдигнатото му обвинение. Повереникът на частните обвинители пледира за
по-дълъг срок на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, което
да бъде наложено на подсъдимия, поне за срок от 3 години. Предоставят на
съда да определи размера на наказанието „лишаване от свобода“, което да
бъде наложено на подсъдимия. Претендират направени по делото разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Подсъдимият М. АЛ. М. е роден на * год. в гр.М., като постоянно живее
в с.Г., общ.К., обл.К.. Има завършено основно образование, женен е, не е
осъждан. Работи като „пазач невъоръжена охрана“ в „К. П. – България“
ЕООД – гр.К.. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.
Правоспособен водач на МПС е от 1987 год., като към 04.04.2021 год. има
правоспособност за управление на МПС за категории „В” и „М”. Наказван е
по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение с
наказателни постановления /последното от 28.03.2013 год./ и фишове /2 бр.
през 2020 год./.
Подсъдимият М.М. работел като „пазач невъоръжена охрана“ в „К. П. –
България“ ЕООД – гр.К., като при необходимост да се работи в почивни дни
управлявал служебен автомобил на посоченото дружество, за да превозва
работници от и до производствения цех на дружеството, находящ се в
„Индустриална зона – юг“ в гр.К..
На 04.04.2021 год„ около 05.00 часа подс.М. се отправил с лекия
автомобил „Ф.“, модел „М.“ с peг. № *, собственост на „К. П. - България“
ЕООД, към гр. М., а след това и към с.Г., общ.М., откъдето взел свидетелките
Ш. Ш. С. и Н. Х. А. от домовете им, за да ги откара на работа в
производствения цех на дружеството в гр.К.. Св.Ш. С. пътувала на предната
седалка, вдясно от водача, а Н. А. - на задната седалка. Около 05.30 часа
подсъдимият наближавал гр.К. като се движел по път I-5 в направление от
гр.М. към гр.К.. Било тъмно, липсвало външно улично осветление, валял
дъжд и пътната настилка била мокра, а видимостта била намалена, като
подсъдимият управлявал превозното средство със скорост от около 60 – 70
км/ч и на къси светлини на фаровете. Пътят представлявал прав участък с две
самостоятелни пътни платна, с по две ленти за движение във всяка посока,
разделени със зелена площ.
По същото време пострадалият С. М. Н. от гр.К. вървял по път I-5, в
2
+ 650
района на км 346, в платното за движение от гр.М. към гр.К., в дясната
пътна лента, на разстояние 2.30 метра от десния ръб на асфалта, в близост до
осевата линия и срещу наближаващия лек автомобил, управляван от
подсъдимия М..
В този участък от пътя подс.М.М. управлявал лекия автомобил „Ф.“,
модел „М.“, със скорост от 68.40 км/ч, която била в рамките на нормативно
+650
разрешената скорост /до 90 км/ч/. На км 346 М.М. възприел в осветената
зона на фаровете движещият се по пътното платно С. Н.. Пострадалият бил
изправен и с лице към автомобила. Подсъдимият М. задействал спирачната
уредба на автомобила, но въпреки това с предната му централна част ударил
пешеходеца Н.. От удара последния бил съборен и пренесен върху предния
капак, достигнал до предното панорамно стъкло, което ударил с главата си и
което се спукало, след което бил отхвърлен напред и паднал по лице на
асфалта в близост до осевата линия и на разстояние от 10 метра от
автомобила. Подс.М. спрял автомобила, и тъй като бил изплашен от
случилото се, се обадил по телефона на свидетеля Ш. А. С. - управител на цех
в „К. П. - България“ ЕООД, на когото съобщил, че е възникнало
пътнотранспортно произшествие с управлявания от него лек автомобил и има
пострадал човек. Непосредствено след разговора им, в 05.41 часа св.С. се
обадил на ЕЕН 112 и предал за настъпилото пътнотранспортно произшествие
с пострадал пешеходец.
В 05.45 часа свидетелят Р. Я. П. и колегата му Т. У. - служители на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-К., били изпратени на мястото на
пътното произшествие, където установили лекия автомобил, водача му и
двете пътнички на мястото на инцидента. При пристигането им пострадалият
пешеходец С. Н. вече бил починал, а тялото му било на пътното платно.
От писменото заключение на вещото лице по назначената в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп се
установява, че при изследването на трупа на С. М. Н. са констатирани
следните телесни увреждания: съчетана черепно-мозъчна травма, травма на
гръдния кош, корема и крайниците; кръвонасядания и охлузвания на кожата
на главата, корема и крайниците; кръвонасядане на меката черепна покривка,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на множество ребра
двустранно, разкъсване на аортата, кръвоизлив в гръдната кухина в
количество 1700 мл в лявата й половина и 1000 мл в дясната й половина;
разкъсвания на черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина в количество
около 50 мл; оток на мозъка. Вещото лице е дало заключение, че
непосредствена причина за смъртта на С. Н. е остра кръвозагуба вследствие
на травматично разкъсване на аортата и последвал масивен кръвоизлив в
гръдната кухина, като смъртта е настъпила бързо и е била неминуема.
Експертът е дал заключение също, че описаните травматични увреждания са
получени при действието на твърд тъп или тъпо -ръбест предмет и добре
отговарят да са възникнали при вида автомобилна травма блъскане на
3
пешеходец от движещ се автомобил. Пак според същото заключение този вид
автомобилна травма протича в четири фази, а именно - сблъскване на
автомобила с някои части на тялото, падане на тялото върху автомобила,
отхвърляне на тялото и падането му върху пътното платно, плъзгане на
тялото върху платното.
От писменото заключение на вещото лице по извършената на
досъдебното производство допълнителната съдебномедицинска експертиза
към съдебномедицинската експертиза на труп се установява, че съобразно
локализацията, вида и тежестта на установените травматични увреждания по
трупа на С. М. Н., както и повредите по автомобила, може да се даде
заключение, че в момента на удара пострадалият е бил в изправено
положение и с лице към автомобила.
От писменото заключение на вещото лице по извършената на
досъдебното производство съдебна автотехническа експертиза се установява,
+
650
че пътнотранспортното произшествие е настъпило на път I-5, км 346 в
землището на град К.. Районът на местопроизшествието се наМ.а преди
табелата за населено място „К.“. Трасето на пътя е прав участък с наклон на
изкачване към град К. от 2 % и напречен наклон от 1 % към десния край на
асфалта; движението е еднопосочно, а пътят е с две самостоятелни пътни
платна, с по две ленти за движение, разделени от зелена площ, като
широчината на дясното платно, където е настъпило пътнотранспортното
произшествие, е с широчина 8.10 м. Времето е било облачно и дъждовно,
пътната настилка - мокра. Движението е извършвано в тъмната част на
денонощието, на светлината на фаровете на автомобила и при липсата на
външно улично осветление. В района на местопроизшествието няма
ограничителни и забранителни пътни знаци, няма маркирани пешеходни
пътеки. Нормативно разрешената максимална скорост на движение в този
участък е 90 км/ч. Вещото лице е дало заключение, че скоростта на движение
на лекия автомобил, управляван от подсъдимия М., непосредствено преди
настъпване на произшествието е била 68.40 км/ч, а дължината на опасната
зона – 56.28 м. Вещото лице е посочило, че в момента на удара скоростта на
движение на автомобила е била 64.00 км/ч. Експертът е посочил още, че
дължината на осветената зона пред автомобила, при движение на къси
светлини е 37 метра, но същата следва да се редуцира поради усложнената от
дъжда обстановка и състоянието на фаровете според възрастта на превозното
средство, като поради тези съображения е приел стойност на осветената зона -
до 30 метра. Твърди се в заключението, че от техническа гледна точка
опасността за движението възниква в момента, в който водачът за първи път
може да възприеме пешеходеца, като в конкретния случай, при движението в
тъмната част на денонощието, опасността е възникнала, когато пешеходецът е
попаднал в осветеното от фаровете разстояние пред автомобила, което при
движението на къси светлини е било 30 метра. Според вещото лице, ако в
момента на възникване на опасността, т.е. когато автомобилът е бил на
разстояние от 30 метра от пешеходеца, водачът е задействал спирачната
4
система, би спрял на разстояние от 56,28 метра, надхвърлящо дължината на
осветената зона пред автомобила. Сочи, че от техническа гледна точка
безопасна скорост на движение би била тази от 44.46 км/ч, или това е
скоростта, която би позволила на водача да спре в рамките на далечината на
видимост на късите светлини на фаровете.
В заключението си вещото лице, извършило съдебната автотехническа
експертиза посочва още, че ударът на пешеходеца е бил с предната централна
част на автомобила. Според вещото лице, автомобилът е ударил пострадалия
в краката с предната броня в областта на предната регистрационна табела,
като в резултат на удара Н. е бил съборен и пренесен върху предния капак и
от постъпателното движение на лекия автомобил е достигнал с главата
предното челно стъкло, като го е спукал. Водачът е задействал спирачната
система и автомобилът е спрял на известно разстояние след мястото на удара.
Пострадалият е извършил сложно ротационно-транслационно движение, бил
е отхвърлен напред и е паднал на асфалта, като се е плъзгал и търкалял по
него пред автомобила. Мястото на удара експертът е определил на път I-5, км
+650
346, на пътното платно в дясната лента за движение, в близост до
осевата линия и на разстояние 5.70 метра от базовата линия /прекарана по
левия ръб на асфалта/. Според цитираното заключение водачът на автомобила
не е имал възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие
чрез задействане на спирачната уредба, нито пък чрез предприемане на
маневра „завиване наляво“. За водача е била налице възможност да
предотврати пътнотранспортното произшествие чрез заобикаляне на
пешеходеца, завивайки надясно.
От писменото заключение на вещото лице по извършената на
досъдебното производство химическа експертиза за установяване
концентрацията алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози – Протокол № 41/05.04.2021 год., се установява, че в
изследваните проби кръв, взети от подс.М. А. М., не се доказва наличие на
етилов алкохол.
От писменото заключение на вещото лице по извършената на
досъдебното производство химическа експертиза за установяване
концентрацията алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози – Протокол № 44/06.04.2021 год., се установява, че в
изследваните проби кръв, взети от подс.М. А. М., не се доказва наличие на
етилов алкохол.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства, установени с гласните доказателствени средства -
обясненията на подс.М.М., дадени в хода на първоинстанционното съдебно
следствие, на които следва да бъде дадена вяра изцяло; от писмените
доказателства – показанията на свидетелите Ш. Ш. С., Н. Х. А., Р. Я. П., Ш. А.
С., Б. М. Д. и М.М. Н., дадени на досъдебното производство, и писмените
заключения на вещите лица д-р Н. Д. М., С. С. М. и инж.В. Д. Д. по
5
извършените на досъдебното производство съответно съдебномедицинска
експертиза на труп № 13/2021 год., допълнителна съдебномедицинска
експертиза към нея, 2 бр. химически експертизи № 41/05.04.2021 год. и №
44/06.04.2021 год. за установяване концентрацията алкохол в кръвта и/или
употреба на наркотични вещества или техни аналози и съдебна
автотехническа експертиза № 79/05.05.2021 год., всички прочетени в съдебно
заседание по реда на чл.283 от НПК, за които свидетели и вещи лица
подсъдимият М. и неговият защитник по реда на чл.371 т.1 от НПК са дали
съгласие да не се провежда разпит, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за
разпит на свидетелите и експертните заключения на вещите лица от
досъдебното производство, което съгласие съдът е одобрил с определение по
чл.372 ал.3 от НПК, като е приел, че съответните действия по разследването в
тази връзка са извършени при условията и по реда на НПК; както и от
останалите писмени доказателства по делото, приети от съда и приобщени
към доказателствената съвкупност по надлежния ред – Протокол за оглед на
пътно-транспортно местопроизшествие от 04.04.2021 год., ведно с фотоалбум
към него; Протокол за оглед на веществено доказателство от 06.04.2021 год.,
ведно с фотоалбум към него; Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 2021-1036-69, ведно с план-схема ПТП и карта за регистрация на
ПТП; Протокол за оглед на веществени доказателства от 23.06.2021 год.;
Справка за нарушител/водач за подс.М. АЛ. М.; Справка за съдимост на
подс.М. с рег. № 421/05.04.2021 год., изд. от РС – К.; Характеристична
справка на подс.М.М.; Удостоверение за наследници на С. М. Н. № 86-00-
127/07.04.2021 год., издадено от Община К.; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подс.М.М. и др., които гласни
и писмени доказателства са логични, последователни, напълно
кореспондиращи помежду си, и които поотделно и в тяхната съвкупност
установяват безпротиворечиво приетата от съда фактическа обстановка,
поради което не се налагат подробните им обсъждане и анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът наМ.а, че
подсъдимия М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.343 ал.1 б.”в”, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК - на 04.04.2021 год. в
+650
землището на гр.К., на път I-5, км 346, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Ф.“, модел „М.“ с peг. № *, нарушил
правилата на движение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, задължаващ водачите на
пътни превозни средства при избиране на скоростта на движението да се
съобразят с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и по
непредпазливост причинил смъртта на С. М. Н. от гр.К..
От обективна страна по несъмнен начин са установени авторството на
деянието и начина на осъществяването му – на инкриминираните дата, време
6
и място подс.М. е нарушил правилата за движение по пътищата, и по-
конкретно: нарушил е разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като при
избиране на скоростта на движение на управлявания от него автомобил не се
съобразил с атмосферните условия /валеж на дъжд/, с конкретните условия на
видимост /управление на МПС в тъмната част на денонощието и движение на
къси светлини на фаровете/, както и със състоянието на пътя /при мокър
асфалт/, което е довело до невъзможността му да спре, когато е възникнала
опасност за движението /в случая – наличието на пешеходец, движещ се в
неговото пътно платно/. Вследствие на посоченото нарушение на правилата
за движение подс.М. е ударил с предната средна част на управлявания от него
автомобил движещият се по пътното платно пешеходец С. М. Н.. Безспорно е
още, че вследствие на посоченото нарушение на правилата за движение от
страна на подсъдимия и последвалия удар между управлявания от него
автомобил и пострадалия Н., последният е получил телесни увреждания,
несъвместими с живота и довели до смъртта му, която е била неминуема и е
настъпила бързо, като между виновното и противоправно поведение на
подс.М. и настъпилият вредоносен резултат е налице пряка причинно-
следствена връзка.
Във връзка с осъществяване на престъплението от подс.М. от обективна
страна, е необходимо да се посочи още следното: безспорно е установено от
заключението на вещото лице инж.В. Д. по изготвената на досъдебното
производство съдебна автотехническа експертиза, че подс.М. е управлявал
лекия автомобил „Ф.“, модел „М.“ на инкриминираните дата и място със
скорост от 68.40 км/ч преди удара с пешеходеца Н., която е по-висока от
безопасната такава при конкретните пътни условия, посочени по-горе – 44.46
км/ч, която би му позволила да спре и да предотврати настъпването на ПТП,
чрез използване на спирачната система на автомобила. Установено е също, че
при тази скорост на движение на управлявания от подс.М. лек автомобил
преди удара с пешеходеца Н. – 68.40 км/ч, дължината на опасната зона
възлиза на 56.28 метра. Сочи се в заключението на вещото лице още, че дори
и при движение със скорост 68.40 км/ч подс.М. е имал техническа
възможност да избегне удара чрез маневрата „заобикаляне” на пешеходеца
отдясно. От изложеното е видно, че пострадалият С. Н. е попадал в опасната
зона на спиране на управлявания от подс.М. автомобил, като ПТП не би
настъпило при движение със скорост равна или по-малка от 44.46 км/ч, която
в случая се явява съобразената такава. Опасната зона за спиране включва
минималното разстояние, което изминава едно моторно превозно срество от
момента на възприемане и реагиране на възникналата опасност до
окончателното преустановяване на движението. Обстоятелството, че
пострадалият Н. е попадал в опасната зона на спиране на управлявания от
подсъдимия М. автомобил, обаче, само по себе си не е в състояние да
изключи наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като водачът на
пътно превозно средство виновно нарушава правилата относно скоростта във
всички случаи, ако от това настъпи произшествие извън опасната зона за
7
спиране или в нейните граници при движение с недопустима или
несъобразена скорост, каквито именно данни в случая са налице: подс.М. е
управлявал МПС със скорост, несъобразена с конкретните условия на
видимост, с атмосферните условия и със състоянието на пътя - през тъмната
част от денонощието, на къси светлини, при валене на дъжд и при мокър
асфалт, при което не е бил в състояние да спре при възникване на
непредвидима опасност, както в конкретния случай. Още повече, че
подсъдимият не е предприел спасителна маневра, чрез заобикаляне на
пострадалия пешеходец отдясно, въпреки наличието на възможност за това, и
за която маневра не е имало обективни пречки. С други думи, поради
извършеното нарушение на правилата за движение, управлявайки автомобила
си с несъобразена с пътните условия скорост, подс.М. сам се е поставил в
невъзможност да предотврати внезапно възникналата опасност на пътя,
поради което е налице негово виновно поведение, налагащо ангарижането на
наказателната му отговорност. Именно поради посоченото се явява
неоснователен и доводът на защитника на подс.М., изложен в пледоарията му
в хода на съдебните прения – че в случая се касаело за случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК, което изключвало вината на подсъдимия, респ.
деянието му не съставлявало престъпление. Това е така, тъй като за да е
налице случайно деяние, е необходимо водачът на МПС не по своя вина да е
бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на
общественоопасните последици. Принципно, при движение нощно време или
при намалена видимост, скоростта на движение трябва да бъде в съответствие
с разстоянието на видимост на светлината на фаровете, с възможност за
спиране при появата на опасност на пътя. Когато скоростта на движение е по-
голяма от възможността за спиране в осветеното пространство, опасната зона
неправомерно се удължава, а това създава условие да не може да бъде
възприето своевременно пътното препятствие, наМ.ащо се в неосветената
част от пътя. С други думи, когато водач на МПС управлява със скорост, при
която опасната зона за спиране е по-голяма от реалната величина на видимост
при конкретните пътни условия при управление на автомобила на фарове, е
налице несъответствие между видимостта и възможността за спиране, при
което е изключено приложението на чл.15 от НК.
Престъплението подсъдимият е извършил от субективна страна при
форма на вината: непредпазливост - същият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но с оглед нивото му на физическо и
психическо развитие, възрастта му, образованието и дългогодишния му опит
на правоспособен водач на МПС, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Причините, способствували за извършване на престъплението от
подсъдимия М., се свеждат до неспазване на нормите и правилата за
движение по пътищата. За осъществяване на престъплението от подсъдимия и
за настъпване на общественоопасните последици е допринесло в много
голяма степен и поведението на пострадалия С. Н., който се движел по
пътното платно, по което се движел и управлявания от подсъдимия лек
8
автомобил, с тъмни дрехи без светлоотразителни елементи по тях и в
нарушение на разпоредбата на чл.108 ал.1 от ЗДвП, въпреки наличието на
достатъчно широк банкет в района на местопроизшествието.
При налагане на наказанието на подсъдимия М. за извършеното
престъпление, съдът взе предвид смекчаващите отговорността му
обстоятелства: чистото му съдебно минало, съдействието му за разкриване на
обективната истина, добрите му характеристични данни, недоброто му
имотно състояние, влошеното му здравословно състояние, искреното му
разкаяние за извършеното, неправомерното поведение на пострадалия Н.,
допринесло в значителна степен за настъпване на общественоопасните
последици /т.е. наличие на значително съпричиняване от страна на
пострадалия/, ниската степен на обществена опасност на дееца, както и
типичната за този вид престъпления обществена опасност на деянието. Съдът
отчете и липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
В тази връзка следва да се посочи, че не може да бъде преценявано като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство посоченото от
прокурора в хода на съдебните прения такова – че на подсъдимия са налагани
множество санкции по административен ред за извършени от него нарушения
на правилата за движение по пътищата. Това е така, тъй като видно от
приложената по досъдебното производство Справка за нарушител/водач от
региона, подс.М. действително е наказван 4 пъти за извършени нарушения на
ЗДвП с наказателни постановления по административен ред, но същите
нарушения са извършени, респ. наложени са му наказания за тях в периода
м.март 1997 – м.март 2013 год., като оттогава същият е извършил само две
незначителни нарушения на правилата за движение, за които е санкциониран
с фишове през 2020 год. С оглед изложеното съдът наМ.а, че в случая са
налице многобройни смекчаващи отговорността на подс.М. обстоятелства,
при които и най-лекото, предвидено в закона наказание за това престъпление
би се оказало несъразмерно тежко, т.е. налице са условията за определяне на
наказанието на подс.М. по реда на чл.55 от НК. Поради това, съдът наМ.а, че
следва на подс.М. да бъде определено и наложено наказание под най-ниския
предел на предвиденото в закона за това престъпление на основание чл.55
ал.1 т.1 от НК, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 1
година. Съдът наМ.а, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК -
да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване на законите и добрите
нрави; както и да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото, не
е наложително изолирането му от свойствената му семейна и социална среда,
чрез ефективно изтърпяване на наказанието. Налице са и останалите
предпоставки за приложение на института на условното осъждане –
наложеното на подс.М. наказание е по-малко от 3 години „лишаване от
свобода”, и същият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер. В тази връзка следва да се посочи, че за да достигне до този
извод, съдът отчете и липсата на някакво особено укоримо поведение на
9
подс.М., напр. управление на МПС с превишена скорост, след употреба на
алкохол и т.н.; както и обстоятелството, че пострадалият С. Н. също е
допринесъл в значителна степен за настъпването на общественоопасните
последици, чрез неправомерното си поведение, посочено по-горе в мотивите.
Ето защо съдът наМ.а, че на основание чл.66 ал.1 от НК следва изпълнението
на наложеното на подс.М. наказание „лишаване от свобода” да бъде отложено
за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.
343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК, на подс.М. следва да бъде наложено и
кумулативно предвиденото в закона за това престъпление наказание
„лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 1 година и 6 месеца,
считано от датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление.
Съдът наМ.а, че посочените наказания по вид, размер и начин на изтърпяване
са в пълна степен достатъчни за постигане на целите на наказанието по чл.36
от НК.
При този изход на делото, следва подс.М. да бъде осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР – К. направените на досъдебното производство
разноски за възнаграждения на вещи лица, в размер на 1 434.82 лв. Подс.М.
следва да бъде осъден да заплати на адв.Я.М. С. сумата в размер на 1 000 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът съобрази, че
адв.С. е представил още на досъдебното производство Договор за правна
защита и съдействие, сключен с Б. М. Д. и М. М. М. /конституирани като
частни обвинители в съдебното производство/, с предмет оказване на правна
защита и съдействие от адв.С., изразяващи се в процесуално
представителство и защита на права и законни интереси на пострадалите,
които да осъществи безплатно, на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата. В тази хипотеза, на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата, съдът определя адвокатското възнаграждение в размер не по-
нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение, което в случая възлиза на 1 000 лв.,
и осъжда другата страна да го заплати.
Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
10
Съобщи за изтекли лични данни