Р
Е Ш Е Н И Е
София, 28.03.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 5179/2021 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от „И.“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. Троян, ул. „**************, представлявано от управителя Н.В.А.,
чрез адвокат Х.Х.,***, против РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра
на финансите, София, ул*********, за заплащане
на сумата 319 784,02 лв. на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се е пропуснати ползи
от реализиране на приход от цена на произведена електрическа енергия съгласно
издадени данъчни фактури за периода от 30.04.2016 г. до 30.04.2018 г.,
настъпили вследствие действия на Народното събрание, изразяващи се в приемане
на разпоредбата на § 18, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
Закона за енергетиката (ЗИДЗЕ), обн. в ДВ бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015
г., приета в нарушение на правото на ЕС, ведно със
законните последици – лихва, считано от завеждане на делото и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че „И.” ЕООД е собственик и
оперира водно електрическа централа „Крива река“, находяща се в землището на с.
Дълги дел, община Георги Дамяново. Дружеството е сключило Договор за изкупуване
на електрическа енергия с „ЧЕЗ Електро България” АД, по силата на който „ЧЕЗ
Електро България” АД изкупува произведената от дружеството електрическа енергия,
съгласно условията и сроковете, описани в сключените договори по преференциална
цена, определена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с
Решение № Ц-18/20.06.2011 г. Съгласно чл. 2 от Договора за изкупуване, той
е сключен за срок до 15.06.2027 г.
Изграждането на
електроцентралата е частично финансирано с Договор за отпускане на финансова
помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 (ПРСР),
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
С посочения договор Фондът е предоставил на ищеца безвъзмездна финансова помощ.
По силата на
сключения Договор за изкупуване, ищецът, в качеството си на продавач,
произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници чрез собствения си
енергиен обект, която продава на купувача съгласно Договора за изкупуване,
който се е задължил да изкупува цялото количество произведена и доставена ел.
енергия. Договорът е със срок на действие 15 години, като в него е предвидено,
че произведената и доставената ел. енергия се изкупува на преференциална цена,
определена от КЕВР. Съгласно договора, както и пред вид разпоредбата на чл. 31,
ал. 4 и чл. 32, ал. 3 ЗЕВИ, преференциалната цена на ел. енергия, изкупуване по
договора, не подлежи на промяна през целия срок на договора, съответно
продавачът следва ежемесечно да издава и представя на купувача фактура за
дължимата сума за цената за произведената и доставена ел. енергия за предходния
месец, измерена и отчетена по предвидения ред, като купувачът заплаща сумата
след получаването.
Преференциалната цена за ищеца първоначално е определена
с Решение № Ц-18/20.06.2011 г., по силата на т. 4 от което размерът на цената,
определена за високонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни
ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад над 100 метра и инсталирана мощност над
200 кВт до 10 000 кВт, е в размер 179,04 лв./МВтч, като това е действало до 24.07.2015
г., а след тази дата КЕВР е приела ново Решение Ц-14/01.07.2014 г., по силата
на което размерът на цената е променен /намален/ на 112,02 лв./МВтч.
По време на
действие на сключения Договор за изкупуване са настъпили законови промени
относно цената на произвежданата и доставяна ел. енергия. Съгласно § 18, ал. 1
ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката /ЗИДЗЕ/, обн.
в ДВ бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г., за производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са
изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по
отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на
Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31,
ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за
енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон.
Ал. 2 на § 18 предвижда, че производителите по ал. 1 в
срок до 31 юли 2015 г. привеждат договорите за изкупуване на електрическа
енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния краен
снабдител, в съответствие с изискванията на ал. 1.
Съгласно чл. 3 на § 18, след изтичане на срока по ал. 2
общественият доставчик или съответният краен снабдител изкупуват произведената
електрическа енергия по цените, предвидени в ал. 1. Тази алинея 3 се прилага и
в случаите на неизпълнение на задължението по ал. 2.
Съгласно § 18, ал. 5, за производителите на електрическа
енергия от възобновяеми източници по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл.
31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 ЗЕВИ. След изтичане на срока на договора за
изкупуване по чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ преференциални цени не се предоставят.
Ищецът твърди, че
спрямо него по отношение на цената на произвежданата и доставена ел. енергия са
приложими единствено клаузите на сключения договор за изкупуване, а не § 18 ПЗР
на ЗИДЗЕ, ДВ бр. 56/2015 г.
Според ищеца приемането на § 18 противоречи на основни
начала на правото на ЕС, отнасящи се до правната сигурност и легитимните
очаквания на лицата.
Заявява, че е налице нарушаване на правото на ЕС, а
именно: чл. 4 § 3 ДЕС, чл. 107-108 ДФЕС, Директива 2009/28/EО, Директива
2009/72/EО, ХОПЕС,
Твърди, че за произведената електрическа енергия за
процесния период от м. април 2016 г. до м. април 2018 г., между ищеца и
купувача са подписвани ежемесечно Протоколи за отчет на произведената и
отдадена в електроразпределителната мрежа активна електрическа енергия. На база
подписаните протоколи и на основание сключения Договор за изкупуване на ел.
енергия ищцовото - дружество е издавало данъчни фактури, които за процесния
период са на обща стойност 534 500,24 лв., при преференциална цена в
размер 112,02 лв./МВтч.
Счита, че е следвало да му бъде заплатена произведената
ел. енергия за процесния период по първоначално определената преференциална
цена в размер 179,04 лв./МВтч, чиято обща стойност за процесния период е в
размер 854 284,26 лв.
В тази връзка е предявил
настоящите искове и моли съда да ги уважи – в условията на евентуалност така,
както са предявени.
Представил е писмени
доказателства, поискал е назначаване на съдебно – счетоводна експертиза.
Ответникът Република България, представлявана от
Министъра на финансите оспорва предявения иск изцяло, както по основание, така
и по размер. Претендира разноски за юрк. възнаграждение.
На първо място заявява, че предявеният срещу държавата
иск е недопустим, а в случай, че съдът го допусне до разглеждане по същество,
го оспорва, като неоснователен, необоснован и недоказан по основание и размер.
Счита, че на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ Народното
Събрание разполага с процесуалноправна и материалноправна легитимация да
отговаря по настоящия иск, по отношение на чиито действия или актове се излагат
оплаквания в исковата молба.
На следващо място заявява, че, в случай, че съда приеме,
че актът, от който се оплаква ищецът, е издаден от КЕВР, то отново следва да се
приеме, че държавата, представлява от министъра на финансите, не разполага с
процесуална легитимация да отговаря и по този иск. Счита, че съгласно
разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК, искът може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред. В конкретния случай ищецът нито твърди,
нито установява решението на КЕВР да е било отменено.
По-нататък заявява, че ищецът не може да формира
оправдано правно очакване, че държавата ще запази за в бъдеще предимствата и
привилегиите, с които е бил третиран в минал момент. Счита, че преференциалната
цена е вид привилегия, която държавата е предоставила с определена цел, и която
може да оттегли при отпадане на съответната цел или при наличието на легитимна
цел за защита на обществения интерес /Решение по дело 230/78, Eridania v.
Minister of Agriculture and Forestry, nap. 21-22; Решение по дело 84/78, Ditta
Angelo Tomadini Snc v Amministrazione delle finanze dello Stato, nap. 21;
Решение по дело 52/81, Werner Faust v. Commission, nap. 26-27 и по дело Kyowa
Hakko v. Commission, T- 223/00 [2003], nap.39/.
Според ответника, в исковата молба ищецът нито сочи, нито
установява какви точно са легитимните правни очаквания, които твърди, че са
били създадени у него, не твърди и не установява, че е предприел действия
именно въз основа на тези очаквания и не сочи какви са тези действия.
Твърди, че ищецът е подал Заявление за подпомагане пред
ДФЗ с Идентификационен номер 12/312/00133 от 26.02.2009 г., а ЗЕВИ е влязъл в
сила на 03.05.2011 г. В посочения времеви период, в който ищецът е организирал
стартиране на дейността си и си е създал правни очаквания относно инвестицията
в процесната фотоволтаична електроцентрала, режимът на възобновяемите източници
се е регулирал със Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни
източници и биогоривата /ЗВАЕИ/, отменен на 03.05.2011 г. с влизането в сила на
ЗЕВИ. Следователно, към момента на подаване на заявлението за подпомагане е
действал ЗВАЕИБ, който не е съдържал каквито и да е гаранции за
непроменяемостта на преференциалните цени.
По – нататък в отговора на исковата молба посочва, че
дори самият договор сключен между ищеца и „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД предвижда
изменение в договорните условия при изменение на законодателството.
Счита за неоснователно оплакването на ищеца, че
законодателната мярка има обратно действие. § 18 не се ползва с ретроактивно
действие. Новите размери на преференциалните цени се прилагат след влизането на
нормата в сила, т.е. занапред. Законодателното изменение не засяга цените по
вече произведената и продадена електроенергия до датата на влизане на същото в
сила.
Счита за неоснователно и оплакването на ищеца, че § 18
„не бил формулиран по начин, който позволява формирането на ясна представа за
точното му съдържание, без системен прочит на множество разпоредби в други
нормативни актове.“ Твърди, че процесната разпоредба е ясна, точна и прецизна.
В нея недвусмислено са определени кръгът от субектите - адресати на нормата,
обхватът и правните й последици.
Сочи, че оплакванията на ищеца за нарушение на чл. 107 и
чл. 108 от ДФЕС са изцяло несъстоятелни. В тази връзка намира, че приемането на
§ 18 се явява необходима мярка за осигуряване на равното третиране на
производителите на ВЕИ енергия и предотвратяване на риска от свръхкомпенсиране.
Пред вид това намира за неоснователно оплакването на ищеца, че със
законодателното изменение се създава финансово утежнение на група производители
за сметка на други такива.
Дори и да се приеме, че е нарушена норма на правото на ЕС
и на ищеца са причинени вреди /(което ответникът счита за неоснователно и
недоказано/, то категорично смята, че не е налице пряка причинно -следствена
връзка между твърдените нарушения и вредите, за които се твърди, че са
възникнали.
Поради неоснователност на предявените главни искове,
оспорва акцесорната претенция за законна лихва като недопустима, респективно
неоснователна.
Представил е писмени доказателства. По реда на чл. 190 ГПК е изискал представяне на доказателства от ищцовата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото безспорно се доказа, че ищцовото „И.“ ЕООД е производител на електроенергия от възобновяеми източници.
Не се спори също и, че изграждането на електроцентралата
е частично финансирано с Договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007- 2013 (ПРСР), подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и на ищеца е
предоставена безвъзмездна финансова помощ.
Не се оспорват твърденията в исковата молба, че „И.” ЕООД
е собственик и оперира водно електрическа централа „Крива река“, находяща се в
землището на с. Дълги дел, община Георги Дамяново. Дружеството е сключило
Договор за изкупуване на електрическа енергия с „ЧЕЗ Електро България” АД, по
силата на който „ЧЕЗ Електро България” АД изкупува произведената от дружеството
електрическа енергия, съгласно условията и сроковете, описани в сключените
договори по преференциална цена, определена от Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране с Решение № Ц-18/20.06.2011 г. Договорът за изкупуване на
ел. енергия е за срок от 15 години и в него е предвидено, че произведената и
доставената ел. енергия се изкупува на преференциална цена, определена от КЕВР.
Съгласно действащата при сключване на договора разпоредба на чл. 31, ал. 4 и
чл. 32, ал. 3 ЗЕВИ, преференциалната цена на ел. енергия, не подлежи на промяна
през целия срок на договора. Страните не спорят, че, по силата на т. 4 от Решение
№ Ц-18/20.06.2011 г., цената, определена за високонапорни деривационни ВЕЦ,
подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад над 100
метра и инсталирана мощност над 200 кВт до 10 000 кВт, е в размер 179,04
лв./МВтч, - до 24.07.2015 г., а след тази дата, с приетото ново Решение на КЕВР
Ц-14/01.07.2014 г., размерът на цената е намален на 112,02 лв./МВтч.
По време на действие на сключения Договор за изкупуване на
ел. енергия, с разпоредбата на § 18, ал. 1 ПЗР на Закона за изменение и допълнение
на Закона за енергетиката /ЗИДЗЕ/, обн. в ДВ бр. 56/2015 г., в сила от
24.07.2015 г., е променен начинът на ценообразуване за производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са
изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по
отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на
Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31,
ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за
енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон.
Предвидено е, че в срок до 31 юли 2015 г. производителите следва да приведат
договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения
доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с въведените нови
изисквания, като след изтичане на срока ел. енергията ще се изкупува от обществения
доставчик или съответния краен снабдител по новите цени.
В § 18, ал. 5 е посочено, че за производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници не се прилагат разпоредбите на
чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 ЗЕВИ. След изтичане на срока на договора за
изкупуване по чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ преференциални цени не се предоставят.
По искане на ищеца по делото бе назначена СИЕ със задача
да изчисли пропуснатите ползи на ищеца в резултат изкупуването от страна на доставчика
на ел. енергия по изменените с посочената разпоредба цени на същата, но, тъй
като ищецът, въпреки дадените му няколко възможности, не внесе депозит за
нейното изготвяне, тя бе заличена от съда.
Изложеното се
доказва от приетите от съда и неоспорени писмени доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
В настоящото производство съдът е
сезиран с искова претенция срещу Държавата,
представлявана от министъра на финансите, с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, ведно със законните последици.
Ищецът претендира имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, пред вид нормата на §18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ, с която се преуредеждат правните последици от извършената от ищеца инвестиция
и сключения от него Договор за изкупуване на електроенергия трето за спора лице
– доставчикът на ел. енергия „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД. В обстоятелствената част на
исковата молба са изложени подробни съображения за противоречието на
разпоредбата на с чл. 4 §3 от ДЕС, на Директива 2009/28/ЕО, на Директива 2009/72/ЕО и
на ХОПЕС.
В определението си от 30.04.2020 г., произнасяйки се
по съединени дела С-818/19 и С-878/19 по отправени преюдициални запитвания, които
се отнасят до тълкуване на чл.3 §3 ал.1 б“а“ от Директива 2009/28/ЕО, на чл. 16
и чл.17 от ХОПЕС, както и на принципите на недопускане на дискриминация, на
правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, СЕС, 10 състав е
установил, че нито една от сочените разпоредби не съдържа забрана за държавите -
членки да наложат такса за производство на енергия от възобновяеми източници,
като право на всяка държава - членка е да прилага схема за подпомагане, която
може да включва пряко ценово подпомагане, включително преференциални тарифи и
премийни плащания. В цитираното определение, СЕС е обосновал некомпетентността
си относно тълкуване на разпоредбите на чл. 16 и чл. 17 от ХОПЕС респ. на
принципите на недопускане на дискриминация, на правна сигурност и на
оправданите правни очаквания, позовавайки се на нормата на чл. 51 §1 от Хартата,
съгласно която разпоредбите й се отнасят до държавите -членки единствено,
когато те прилагат правото на Съюза. Актовете на СЕС по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България по арг. на чл. 267 от ДФЕС, поради което
настоящият съдебен състав е обвързан от даденото в цитираното определение разрешение.
Дори да се подложи на тълкуване, разпоредбата на чл.
17 §1 от ХОПЕС, същата съставлява гаранция относно правото на собственост на
частноправните субекти, като постановява забрана за лишаване от собственост,
освен в обществена полза и в предвидените от закона случай срещу справедливо
обезщетение. Промяната на §18 от ПЗРЗИДЗЕ касае бъдещ доход на определени
стопански субекти – производители на електроенергия от възобновяеми източници и,
за да бъде признат същият за „собственост“, следва да притежава характер на сигурно вземане, което не е налице в
настоящия случай, доколкото в текста на самия договор между ищеца и „ЧЕЗ
Електро България“ АД за изкупуване на ел. енергия от 29.06.2012 г. изрично
са предвидени обстоятелства, които по естеството си влияят на начина на
определяне на преференциалните цени и допускат промяна в отношенията между
страните.
Отделно от това, разпоредбата на чл. 17 §1 от ХОПЕС
предвижда възможността субектът да се лиши от собственост в обществена полза и
именно с тази цел е обоснована промяната на нормата на §18 от ПЗРЗИДЗЕ. КС на
РБ, в свое решение 5/11.05.2017 г. по конст. д. 12/2016 г., задължително за
настоящия състав, с оглед разпоредбата на чл. 14 ал.6 от ЗКС, е посочил: „Държавната
интервенция в разходите на обществото чрез ограничаване на мерките за
подпомагане, когато икономическата ситуация го изисква /в случая - доказан
дефицит на НЕК и несъразмерна тежест за потребителите - битови и бизнес/), е
социално оправдана“. В решението на КС е посочено, че със законодателната
промяна се постига ефективно реализиране на принципа - законът да гарантира
равни условия за стопанска дейност на всички икономически активни субекти,
установен в чл. 19, ал.2 КРБ. Посочено е още, че нормата на §18 от ПЗРЗИДЗЕ не
води до промяна на съществени елементи на заварените договори за изкупуване на
електроенергия от ВИ, каквито са предметът и срокът на договора,
преференциалният характер на цената за изкупуване, приложима за производителите
по същата ал. 1, а единствено режима на ценообразуване, за договори за
изкупуване с неприключил срок. Пред вид това настоящият съдебен състав не
приема ищцовата теза, че приетото законодателно изменение е в противоречие с
чл. 16 ХОПЕС, според който чрез законодателен акт в полза на един от субектите
на договора да се осъществи изменение на някой от неговите съществени елементи,
тъй като случаят не е такъв.
Съдът не споделя доводите на ищцовата страна касателно
правните очаквания на ищеца, които не са били оправдани. Предприетата
законодателна промяна, както беше посочено, е с оглед обществения интерес за
регулиране на енергийния пазар. Правно и социално неоправдано би било недопускането
на промяна в действащата законодателна рамка за толкова дълъг период от време,
какъвто е цитираният от ищеца 20 годишен договор в динамична ситуация на преход
към отварящ се за конкуренция електроенергиен пазар на национално ниво и
изграждането на вътрешен енергиен пазар за ЕС. С оглед изложеното съдът намира
за неоснователни наведените в исковата молба доводи за нарушение на разпоредбите
на чл. 16, чл. 20 и чл. 21 от ХОПЕС. В този смисъл следва да се обърне внимание
на посоченото в решението на КС че СЕС
не е особено благосклонен към аргумента за „легитимни правни очаквания“ в
контекста на държавната помощ и поставя съществени изисквания към инвеститорите
/решение по дело С-5/89 Commission of the European Communities v Federal Republic of Germany, пар. 14; по
присъединени дела T-427/04 и T-17/05 France and France Télécom v Commission и по дело C-24/95 Alcan, Land Rheinland-Pfalz v Alcan Deutschland GmbH, пар. 49; СЕС не
поддържа и последващо саниране на неспазена процедура по дело T-150/12, Greece v Commission, 2014 г./
В практиката си СЕС утвърждава
отговорността на всяка държава - членка за актовете на нейните органи /действия
или бездействия/, които влизат по съществен начин в противоречие с правото на
ЕС и причиняват вреди на частноправни субекти. СЕС не само провъзгласява принципа
за отговорността на държавата за вреди, но установява изрично и трите
предпоставки за нейното реализиране: 1) нарушение на норма на правото
на ЕС, предоставяща права на частноправните субекти 2) това нарушение да е
достатъчно съществено и 3) да съществува пряка причинно - следствена връзка
между него и претърпяната от частноправните субекти вреда.
Първата предпоставка изисква да се установи нарушение на норма на общностното право, която
има директен ефект, даващ възможност на частноправните субекти да се позоват на
нея пред националните съдилища, а те, от своя страна - да я зачетат и приложат.
Тази норма трябва да е ясна и безусловна и да предоставя права на частноправни
субекти, като тя може да се съдържа в учредителен договор, регламент или
директива /в случаите, когато европейските директиви имат директен ефект - ако
срокът за транспонирането им е изтекъл/. С други думи, за реализиране
отговорността на държавата – членка е необходимо посочването на конкретната
разпоредба от действащото право на ЕС, която е нарушена, установяването дали тя
има директен ефект и дали е налице твърдяното противоречие.
Въпреки че съдът в мотивите си се
позова на цитираното по – горе решение на КС на РБ, само за пълнота посочва и
практиката на СЕС, който приема за установено, че Директивата следва да бъде
прилагана, при спазване на съответните задължения на държавите – членки в
съответствие със заложените в нея цели, но нито една от посочените разпоредби
не им забранява да променят цените на изкупуване на ел. енергията, и,
следователно, държавите - членки разполагат с право на преценка относно
мерките, които считат за подходящи за постигането на задължителните общи
национални цели, определени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/28 във
връзка с приложение 1 към нея. Пак според СЕС това не може само по себе си да
се счита за противоречащо на посочената Директива, именно поради правото на
преценка, с което държавите - членки разполагат, относно начина на постигане на
посочената цел, при спазване на основните свободи, гарантирани с Договора за
функционирането на ЕС.
Настоящият съдебен състав следва
да разгледа и текстовете на разпоредбите
на чл. 16 и чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
уреждащи, съответно, свободата на
стопанската инициатива и право на собственост, както и на принципите на недопускане на дискриминация,
на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, в
светлината на член 51, параграф 1 от
Хартата, постановяващ, че нейните разпоредби се отнасят за държавите членки
- единствено когато те прилагат правото на Съюза. Такава е и постоянната
практика на СЕС, съгласно която основните права, гарантирани в правния ред на
Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уреждани от правото на Съюза,
но не и извън тези случаи. Ето защо не може да бъде доказано и прието нарушение
на посочените норми.
Що се касае до текстовете на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС, които третират
помощта, предоставена от държава - членка или чрез ресурси на държава-членка,
която под каквато и да било форма нарушава или заплашва да наруши конкуренцията
чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството
на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите - членки, и нейната
евентуална несъвместимост или съвместимост с вътрешния пазар, съдът намира, че
в конкретния случай те не следва да намерят приложение, респ. бъде обсъждан
въпросът за нарушаване от страна на ответника на тези разпоредби, пред вид
факта, че делото, предмет на конкретния спор е за претърпени вреди от промяна
на цени, а не във връзка с предоставена помощ в смисъла на посочената
разпоредба.
С оглед изложеното съдът счита, че
в настоящия случай не е налице първата предпоставка, съобразно чл. 4, пар 3 от ДЕС пораждаща
отговорността на държавата във връзка с причинени от нея евентуално вреди – нарушение
на конкретна норма на общностното право, която, да създава права за
частноправните субекти, което води до липса на осъществен фактически състав на посочената
разпоредба от ДЕС. По тези съображения съдът намира, че предявената първа
претенция на ищеца е неоснователна и недоказана.
СЕС, базирайки се на разпоредбата
на чл. 4, пар. 3 ДЕС, постановява, че на националните правни системи е
предоставена възможността да определят юрисдикциите и процесуалните правила, по
които ще се разглеждат претенциите за отговорност на държавата за вреди,
причинени на частноправни субекти от нарушаване правото на ЕС и, съобразно
съществуващата в РБ съдебна практика, компетентни да разгледат такива спорове
са общите съдилища, а претенциите намират своето основание в чл. 2 ЗОДОВ.
Нормата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ предвижда, че, когато вредите, които се претендират, са причинени от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, следва да се
ангажира отговорността на държавата, като спорът се разглежда от гражданските
съдилища.
С оглед всичко
изложено по – горе съдът намира, че в настоящия случай не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, което прави исковата претенция неоснователна и
недоказана и води до нейното отхвърляне.
Пред вид изхода на делото на
ответника следва да се присъдят разноски, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.
3 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правна помощ,
в размер 450 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Троян, ул. „**************,
представлявано от управителя Н.В.А., чрез адвокат Х.Х.,***, против РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на финансите, София, ул*********, за заплащане на сумата 319 784,02 лв. на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се е пропуснати ползи
от реализиране на приход от цена на произведена електрическа енергия съгласно
издадени данъчни фактури за периода от 30.04.2016 г. до 30.04.2018 г.,
настъпили вследствие действия на Народното събрание, изразяващи се в приемане
на разпоредбата на § 18, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
Закона за енергетиката (ЗИДЗЕ), обн. в ДВ бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015
г., приета в нарушение на правото на ЕС, ведно със
законните последици – лихва, считано от завеждане на делото и сторените разноски,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД да заплати на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на
финансите, разноски по делото – ю.к.
възнаграждение в размер 450 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: