РЕШЕНИЕ
№ 1889
гр. Бургас, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120104890 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.79, ал.1, вр. с чл.232, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от
“Тра-кийски университет“, гр.Стара Загора, против СД. Д., в качеството му на ЕТ “С– С.Д.“,
гр.Бургас.
От Съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от общо 1 118.10 лв. – неплатена наемна цена за периода от 01.02. до 04.
09.2020г., дължима по Договор от 04.09.2015г. за наем на част от недвижим имот –
пуб-лична държавна собственост, а именно: 1 кв. м. за поставяне на автомат за топли
напит-ки в сградата на “Тракийски университет“, гр.Стара Загора – Факултет “Техники и
тех-нологии“, гр.Ямбол, ул.“Граф Игнатиев“ № 38, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от общо 107.41 лв. –
мо-раторна лихва за периода 25.02.2020г. – 06.07.2021г., както и деловодните разноски.
Ответникът оспорва исковете, като излага съображения, че поради форсмажорни
обстоятелства – наложените противоепидемични мерки по време на въведеното извън-
редното положение, не е могъл да използва наетия недвижим имот и не дължи плащане на
претендираната наемна цена. Моли Съда да отхвърли претенциите. Претендира раз-носки.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател-ства,
намира за установено следното:
Представен е Договор, сключен на 04.09.2015г. между страните по делото, по си-лата
на който ищецът е отдал под наем на ответника част от недвижим имот – публична
1
държавна собственост, а именно – 1 кв. м. за поставянето на автомат за топли напитки в
сградата на “Тракийски университет“, гр.Стара Загора – Факултет “Техники и техноло-гии“,
гр.Ямбол, ул.“Граф Игнатиев“ № 38, за срок от 5 години, а последният се е задъл-жил да
заплаща месечна наемна цена от 230.40 лв. с ДДС – чл.2, ал.1, до 20-то число на текущия
месец, с изключение на месеците януари и август от всяка година, когато съ-щата е в
половин размер – ал.2, а за месец юли не се дължи такава – ал.3.
Безспорно по делото е обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си по
договора да предаде на ЕТ процесната площ – във фоайето на факултета на учебното
заведение в град Ямбол, за ползването й по предназначение, както и че ответникът е по-
ставил на нея своя кафе-машина, която е експлоатирал.
Със Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването във
връзка с усложняващата се епидемична обстановка от разпространението на COVID-19 и
обявеното с Решението на НС на Р България от същата дата извънредно положение са
въведени редица противоепидемични мерки на територията на страната до 29.03.2020г.,
включително преустановяване на учебните занятия в университетите, с препоръка при
възможност да се въвежда дистанционна форма на обучение.
Със Заповед № 740/13.03.2020г. на Ректора на ”Тракийски университет“, гр.Ста-ра
Загора, е отменено провеждането на присъствени учебни занятия в учебното заведе-ние за
времето от 14.03. до 29.03.2020г. и е наредено преминаване към онлайн форма на обучение,
както и за приема на кандидатстудентски документи.
Не се спори между страните, че действието на горните противоепидемични мер-ки е
било продължавано с последващи заповеди на ректора на университета, включая и в
периода до 04.09.2020г. – датата, на която е следвало да изтече срокът на процесния договор
за наем.
Със заявление от 18.05.2020г. ответникът е поискал от ректора на университета да
бъде освободен от заплащането на наем за времето от 13.03. до 14.05.2020г., с оглед
наложените противоепидемични връзки, евентуално – наемната цена да бъде намалена.
С молба от същата дата е поискал прекратяване на договора за наем, считано от
01.06.2020г. – по същата причина.
На 12.06.2020г. нарочна комисия, назначена от ректора на университета, е прове-ла
заседание за разглеждане на постъпилите от наемателите заявления и доказателства за
намаляване/освобождаване от заплащане на наемното възнаграждение по договорите за
наем на имущество на ВУЗ по време на извънредното положение и последиците от него, за
което е изготвен и съответен протокол – представен по делото. Видно от същия е, че
искането на ЕТ е било оставено без уважение, тъй като не са били приложени до-казателства
за твърдяните обстоятелства.
Заявлението на ”БГ Марк” ООД, стопанисващо кафе-автомат в същото помеще-ние, е
било уважено и дружеството е било освободено от заплащането на наемна цена за периода
от 13.03. до 14.06.2020г.
2
От показанията на свидетелката М.Н. се установява, че ответникът е представил по
имейл снимка на касов бон-отчет, необходим за установяване на обстоя-телството, че кафе-
машината не е работила за времето от 13.03. до 14.05.2020г., но той е бил на името на друга
фирма, поради което не е бил зачетен.
По делото е представен отчет от фискална памет на устройство, собственост на
”Мико – Д.” ЕООД, ЕИК: * , гр.Бургас – с едноличен собственик на ка-питала и управител
ответникът Д., за кафе автомат, находящ се на адрес: *, ФТТ, видно от който е, че оборотът
на машината за гор-ния период е нулев.
Междувременно на ЕТ е бил изпратен проект за споразумение от 25.06.2020г., с което
договорът за наем между страните да се прекрати, на основание чл.15, т.2 от него, по
взаимно съгласие, считано от 01.07.2020г., а ответникът да заплати сумата от общо 787.86
лв. – наемна цена за периода от месец март до месец юни 2020г. Д. обаче не се е съгласил с
предложението.
От показанията на свидетелката Николова се установява и че в периода след 13.
03.2020г. в сградата на Факултета “Техники и технологии“ на “Тракийски университет“ в
град Ямбол е имало наложен ограничителен, пропускателен режим, като в нея са до-пускани
основно служители на администрацията и преподаватели. Това обстоятелство се установява
и от представените от ищеца присъствени списъци за персонала и книга за посещенията на
външни лица. Николова заявява и че е виждала човек, който зарежда кафе-автомата на
ответника, но не може да потвърди със сигурност това да е било през исковия период.
По делото са представени фактури и дебитни известия за начислените от ищеца на
ответника за процесния период наемни възнаграждения – общо 1 118.10 лв., след из-
вършено частично плащане по фактурата за месец февруари 2020г.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Безспорно се установява по делото възникването на твърдяното в исковата мол-ба
облигационно правоотношение между страните, основано на сключения от тях дого-вор за
наем от 04.09.2015г., със срок на действие от 5 години, т. е. до 04.09.2020г., както и
предаването на наетия имот на наемателя за ползването му по предназначение.
Спорен, всъщност, се явява въпросът осигурил ли е наемодателят това ползване и в
периода след 13.03.2020г., във връзка с наложените със заповедите на Министъра на
здравеопазването и Ректора на ВУЗ противоепидемични мерки, и респективно – дължи ли
ЕТ заплащането на наемна цена за времето до 04.09.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.306, ал.5, вр. с ал.1 от ТЗ, длъжникът по търговска
сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила, а ако тя трае
толкова, че вече няма интерес от изпълнението, всяка от страните има право да прекра-ти
договора. В ал.4 е предвидено, че докато е налице форсмажорното обстоятелство,
из-пълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни такива се спира.
Както е известно, договорът за наем е двустранна сделка, с периодично изпълне-ние,
по която всяка от страните има права и задължения – т. е., явява се едновременно длъжник и
3
кредитор по нея.
Твърди се от ответната страна, че поради наложените със заповедите на Минис-търа
на здравеопазването и Ректора на ВУЗ противоепидемични мерки, наемодателят е бил в
обективна невъзможност да изпълнява задължението си да осигури ползването на наетия
имот по предназначение – за търговска експлоатация на поставения кафе-авто-мат.
Безспорно, световната пандемия от Covid-19 и наложените във връзка с нея про-
тивоепидемични мерки имат характер на непреодолима сила по смисъла на чл.306, ал.2 от
ТЗ, като от значение в случая се явява и въпросът дали това форсмажорно обстоятел-ство е
препятствало изпълнението на задълженията на някоя от страните по процесната сделка и
по-конкретно тези – на наемодателя, както се твърди в исковата молба.
Отговорът му пък, несъмнено, налага да се изяснявани и въпросът за интереса на
наемателя от изпълнение на основното задължение на наемодателя в процесното наем-но
правоотношение, което може да бъде сторено чрез тълкуване на договора, сключен от
страните, съобразно чл.20 от ЗЗД.
Посочено беше по-горе, че съгласно чл.2, ал.2 и ал.3 от процесния договор, нае-
мателят следва да заплаща ½ от наемната цена за месеците януари и август от всяка го-дина,
а за месец юли не дължи такава. Ноторно известен факт е, че по това време почти не се
провеждат учебни занятия във висшите учебни заведения. През месеците януари и август
има изпитни сесии, а през месец юли – прием на нови студенти. Т. е., интензите-тът на
посещенията на сградата от обучаващите се в нея лица, които да ползват предо-ставяните от
ответника чрез поставения кафе-автомат услуги, респективно – намалява-нето или липсата
на такива, когато не е осъществяван учебен процес, е обстоятелство, което е било отчетено
от страните, още при сключването на процесния договор за наем, като съществено за
интереса на наемателя от изпълнението на задължението на наемо-дателя да му предостави
за ползване съответната площ, с оглед на което наемната цена е била редуцирана или ЕТ е
бил освободен от заплащането й.
Следователно, с въвеждането на противоепидемичните мерки в учебното заведе-ние,
считано от 13.03.2020г., и преустановяването на посещенията на студентите в него,
съществено е бил засегнат интересът на ответника-наемател от изпълнението на задъл-
жението на ищеца-наемодател по процесното наемно правоотношение, като с оглед на
продължителността на форсмажорното обстоятелство той фактически е отпаднал. Този
извод косвено се потвърждава и от обстоятелството, че с решение на ръководството на
“Тракийски университет“ другият наемател на площ в същата сграда с идентична цел – ”БГ
Марк” ООД, е бил освободен от заплащането на наемна цена за периода от 13.03. до
14.06.2020г.
От представения фискален отчет от кафе-автомата на ответника ЕТ безспорно се
установява, че в периода от 13.03. до 14.05.2020г. машината не е имала оборот, като об-
стоятелството, че фискалното устройство е било регистрирано на името на друг правен
субект – ”Мико – Д.” ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала и упра-вител е С. Д.,
би било от значение при преценката за спазване на данъчното законодателство, но не и в
4
настоящата хипотеза.
При това положение – според настоящия съдебен състав, следва да се приеме, че за
времето от 13.03. до 04.09.2020г. ищецът, като наемодател, не е осигурил на ответни-ка-
наемател ползването на процесната площ по предназначение и съобразно интереса на
последния, обективиран в сключения между тях договор за наем от 04.09.2015г., по-ради
което и съобразно чл.306, ал.4 от ТЗ ЕТ не дължи заплащане на наемната цена за този
период. Отделно от това, такава, считано от 01.06.2020г., не се дължи и поради на-длежното
упражняване от страна на Д., с молбата от 18.05.2020г., на правото му да прекрати наемното
правоотношение, на основание ал.5 от цитираната разпоредба.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е
заплатил на ищеца сумата от 58.26 лв., представляваща остатък от дължимата наемна цена
за месец февруари 2020г. по данъчна фактура № **********/24.02.2020г., както и сумата от
89.19 лв. – такава за 12 дни от месец март 2020г. по фактура № **********/ 25.03.2020г. и
дебитно известие № **********/07.08.2020г.
Претенцията досежно същите е основателна и следва да бъде уважена. За разли-ката
до пълния предявен размер – от общо 1 118.10 лв., включая за периода от 13.03. до
04.09.2020г., искът по чл.232, ал.2 от ЗЗД следва да се отхвърли, като неоснователен, по
изложените по-горе съображения.
Върху главниците се дължи законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба в съда до окончателното им изплащане, както и обезщетения за забаве-но
плащане, съответно – 7.99 лв. за периода от 25.02.2020г. до 06.07.2021г. и 8.27 лв. за времето
от 07.08.2020г. до 06.07.2021г. За разликата до пълния предявен размер – от об-що 107.41
лв., претенцията на “Тракийски университет“, гр.Стара Загора, следва да се отхвърли, като
неоснователна.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно – 14.16 лв. за ДТ и 20.04 лв. за
възнаграждение за вещото лице по ССЕ, както и 48.10 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 190.66 лв. – пла-тено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН: **********, в качеството му на ЕТ “Стони – С. Д.“, ЕИК: *,
седалище и адрес на управление: *, да заплати на ”Тракийски университет“, ЕИК: *,
седалище и адрес на управление:*, сумата от общо 147.45 лева, представляваща неизплатена
наемна цена, дължима по Договор от 04.09.2015г. за наем на част от недвижим имот,
публична държавна собственост – 1 кв. м. за поставяне на автомат за топли напитки в
5
сградата на факултет “Техники и тех-нологии“ на ВУЗ на ул.“Граф Игнатиев“ № 38 в
гр.Ямбол, в това число 58.26 лв. – оста-тък от наема за месец февруари 2020г. по данъчна
фактура № **********/24.02.2020г., и 89.19 лв. – наемно възнаграждение за времето от 01.
до 12.03.2020г. по данъчна фак-тура № **********/25.03.2020г. и дебитно известие №
**********/07.08.2020г.; сумата от общо 16.26 лева – обезщетения за забавено плащане,
съответно – 7.99 лв. за периода от 25.02.2020г. до 06.07.2021г. и 8.27 лв. за времето от
07.08.2020г. до 06.07.2021г.; за-конната лихва върху главницата, считано от 07.07.2021г. до
окончателното й изплаща-не, както и сумите 34.20 лева – разноски по делото и 48.10 лева –
платено адвокатско възнаграждение, като за разликите до пълните им предявени размери: от
общо 1 118.10 лв. за наемната цена, включая за времето от 13.03. до 04.09.2020г., и от общо
107.41 лв. за мораторната лихва за периода 01.07.2020г. – 06.07.2021г., ОТХВЪРЛЯ
претенциите, като неоснователни.
ОСЪЖДА ”Тракийски университет“, гр.Стара Загора, да заплати на С. Д. Д., в
качеството му на ЕТ “С– СД.“, сумата 190.66 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчване-то му
на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6