Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 720 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 134 ЗЗД вр.
чл. 229 КЗ /отм./ и чл. 134 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „А.П.М.М.А/с“, действащо под търговско наименование „М.Л.”, регистрирано по законите на Дания, твърди, че e кредитор на „К.“ ЕООД като има вземане към него за получаване на сума в размер на 162 000 щ.д., представляваща обезщетение за причинената от него пълна загуба на товар по CMR товарителница, дължимо на основание сключен между тях договор за превоз, както и на сума в размер на 2 423, 10 щ.д., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 26.04.2012 г. до 23.04.2014 г. Съществуването на тези вземания и техният размер е установено с влязло в сила съдебно решение – решение, постановено по т.д. № 649/2015 г. по описа на Варненски апелативен съд. Ищецът посочва, че между „К.“ ЕООД и ответника З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД е сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача“. На 24.04.2012 г. настъпило застрахователно събитие, а именно пожар, в резултат на който изцяло е погинал превозваният от „К.“ ЕООД товар, представляващ контейнер, в който са превозвани цигари, който е предмет на превоза, възложен по сключения между съищците договор за превоз. Ищецът посочва, че с оглед на този факт за застрахованото дружество „К.“ ЕООД е възникнало вземане за получаване от ответника на застрахователно обезщетение за претърпените вреди от загубата на превозвания товар, което е в размер на 162 000 щ.д. Счита, че размерът на вредата е установен в отношенията между страните по застрахователния договор по задължителен начин с влязлото в сила съдебно решение, постановено по т.д. № 649/2015 г. по описа на Варненски апелативен съд, в което производство ответникът е участвал като трето лице помагач. Ищецът заявява, че „К.“ ЕООД бездейства и не е предприел никакви действия за събиране на възникналото в негова полза вземане, поради което и на основание чл. 134 ЗЗД за него е възникнало право да предяви чуждо вземане пред съда. Поради изложеното моли З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД да бъде осъдено да заплати на „К.“ ЕООД сумата от 162 000 щ.д., представляваща обезщетение дължимо по договора за застраховка „Отговорност на превозвача“, за вредите, причинени в резултат на настъпило на 24.04.2012 г. застрахователно събитие – загуба на товар в резултат на избухнал пожар, сумата от 2 423, 10 щ.д., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 26.04.2012 г. до 23.04.2014 г., присъдено с влязлото в сила съдебно решение, постановено по т.д. № 649/2015 г. по описа на Варненски апелативен съд, както и сумата от 11 644 18 лв., представляваща разноски за уреждане на претенциите по сключения застрахователен договор. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съищецът „К.“ ЕООД заявява, че предявените искове са основателни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по иска - З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД, го оспорва. Твърди, че ищецът няма правен интерес да предяви иск по реда на чл. 134 ЗЗД, тъй като има свое имуществено право към застрахователя да получи обезщетение в качеството му на увредено лице по процесния застрахователен договор. Посочва, че твърдяното в исковата молба право на „К.“ ЕООД към ответника не е възникнало, защото сключената между тези лица застраховка е от вида задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и за да има вземане по нея застрахованият трябва да е удовлетворил увреденото лице, което е ищецът, която предпоставка в случая не е налице. Прави възражение за погасяване по давност на предявеното вземане на „К.“ ЕООД за получаване на застрахователно обезщетение. Заявява, че не се доказва, че бездействието на „К.“ ЕООД да събере вземането си от ответното застрахователно дружество води до застрашаване възможността на ищеца да се удовлетвори. Сочи, че „К.“ ЕООД притежава имущество – както дълготрайни материални активи, така и парични средства, от които неговият кредитор може да се удовлетвори. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място в случая следва да се посочи, че с оглед твърденията, въведени с исковата молба и заявения петитум, съдът намира, че е сезиран с искове, които са предявени по реда на чл. 134 ЗЗД, с които ищцовото дружество търси съдебна защита не на свое, а на чуждо материално право, поради което и то има качеството на процесуален субституент.
Правото на едно лице да предяви пред съда иск за защита на чуждо материално право по реда на чл. 134 ЗЗД възниква само ако то има качеството кредитор на лицето, което е титуляр на материалното право.
При съобразяване на твърденията, направени в исковата молба, трябва да се заключи, че чуждото материално право, което е предмет на предявения главен осъдителен иск е това, което е възникнало за дружеството „К.“ ЕООД към ответника З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД за получаване на застрахователно обезщетение, което е възникнало на основание сключен между тези юридически лица, застрахователен договор. Чуждото материално право, което е предмет на предявения акцесорен иск е това, което е възникнало за „К.“ ЕООД към ответното застрахователно дружество за получаване на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва. Следователно за да се приеме, че ищецът притежава правото да предяви иск за защита на това право пред съда, трябва да се установи, че той има вземане към „К.“ ЕООД. Наличието на такова вземане се доказва в производството от съдебно решение, постановено по т.д. 649/ 2015 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което дружеството „К.“ ЕООД е осъдено да заплати на „А.П.М.М.А/с“ сума в размер на 162 000 щ.д., представляваща обезщетение за причинената пълна загуба на превозвания товар по сключен рамков договор за транспортни услуги от 01.05.2010 г. и по издадена въз основа на него товарителница № 001569/ 24.04.2012 г. Това решение е влязло в сила, поради което то се ползва със сила на пресъдено нещо, която важи между дружествата, които имат качеството на съищци в производството и съответно на насрещни страни по приключилото дело, както и със задължителната сила на мотивите, която важи между З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД, което е конституирано като трето лице помагач по приключилото производство, и страната, на която то помага, която е „К.“ ЕООД. Ето защо съдът е длъжен да приеме, че от това съдебно решение в отношенията между всички страни по спора е установено по задължителен начин, че ищецът „А.П.М.М.А/с“ има парично вземане към „К.“ ЕООД за получаване на сума в размер на 162 000 щ.д. С оглед на това и предвид факта, че по делото не се твърди и не се доказва това вземане да е погасено, се налага изводът, че дружеството, което е сезирало съда, има качеството на кредитор на лицето, което се твърди да е носител на материалното право, чиято защита се търси. В производството не се твърди „К.“ ЕООД да е предприел действия за упражняване на правото си да получи застрахователно обезщетение от ответното застрахователно дружество, което означава, че бездейства. Това бездействие застрашава възможността на кредитора да бъде удовлетворен, тъй като непредприемането на действия за принудително събиране на едно вземане от неговия титуляр, когато неговото съществуване се оспорва от длъжника по него, може да доведе до погасяването му по давност, което от своя страна ще направи невъзможно за кредитора да се удовлетвори чрез насочване на изпълнението към това имуществено право.
Предвид изложеното, трябва да се приеме, че по делото се доказа, че дружеството „А.П.М.М.А/с“ е процесуалноправно легитимирано на основание чл. 134 ЗЗД да предяви пред съда иск за защита на материалните права, които неговият длъжник „К.“ ЕООД твърди, че има към ответника З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД за получаване на застрахователно обезщетение и което право е възникнало на основание сключен между тези юридически лица, застрахователен договор, както и за получаване на обезшетение в размер на законната лихва за забавено плащане на това задължение.
На следващо място съдът трябва да се произнесе дали тези материални притезателни права са възникнали за „К.“ ЕООД и дали съществува към настоящия момент, като това предполага първо да се даде отговор на въпроса дали посочения в исковата молба застрахователен договор е сключен, какъв характер има той и какви права възникват за застрахованото лице по него.
В производството не е спорно, че на 31.07.2011 г., между ответника З. „Б.В.И.Г.” АД, като застраховател, и „К.“ ЕООД, като застрахован, е сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача“. Това се установява и от приетата като доказателство по делото застрахователна полица № 3440А000625. Договорът е действителен, доколкото е спазена изискуемата от закона писмена форма – сключен е във формата на застрахователна полица и носи подписите на представители на двете страни по сделката, поради което трябва да се приеме, че обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова каквото е отразено в неговите клаузи.
По делото не са представени общите условия, при които е сключен описания застрахователен договор, поради което съдът трябва да определи неговия предмет единствено въз основа на съдържанието на застрахователната полица. В нея е посочено, че предмет на застраховката е отговорността на превозвача, която възниква съгласно Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на товари, като са изброени конкретно и моторните превозни средства, с които застрахованият извършва търговската си дейност по превоз на стоки.
Застраховката, при която застрахователят се
задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, който извършва професионално определена
дейност, за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, настъпили вследствие на непозволено увреждане или неизпълнение на договорно задължение, притежава
характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./. Ето защо и
застраховката, при която застрахователят се е задължил да покрие риска от
възникване на отговорност на превозвача за неизпълнение на задълженията му по
договора за превоз, от което на трето за договора лице са причинени вреди, изразяващи
се в цялостна или частична липса или повреда на стоката, настъпила при осъществения
превоз, е вид застраховка „Гражданска отговорност“. Този вид застраховка трябва
да бъде разграничена от договора за застраховане, уреден в чл. 215 КЗ /отм./,
който също се сключва с оглед на извършен превоз на товар, но той не покрива
имуществената отговорност на превозвача, а представлява вид имуществено
застраховане на вещи и с него застрахователят се задължава да покрие вредите, които
са нанесени на товара по време на неговия превоз в резултат от всички рискове
за това, като са без значение причините за увреждането и наличието на вина на
превозвача. В тази насока се е произнесъл и Върховния касационен съд - Решение № 27/ 29.07.2016 г., постановено по т.д. № 2415/2014 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение № 47/ 30.07.2019 г., постановено по т.д. № 1502/2018 г. по описа на ВКС, I т.о.
Доколкото от записаното в процесната застрахователна полица е видно, че с
нея се застрахова отговорността на превозвача, а не конкретно посочена и
описана вещ, която е предмет на извършен превоз, то трябва да се приеме, че
сключения между З. „Б.В.И.Г.” АД и „К.“ ЕООД договор е такъв за застраховка „Гражданска
отговорност“. Това означава, че за страните по него възникват права и
задължения такива, каквито са характерни за този специален вид имуществена
застраховка.
Основната функция на застраховката „Гражданска отговорност“ е да бъдат
отстранени неблагоприятните последици, които възникват за застрахования тогава,
когато бъде осъществен фактическия състав, при който възниква неговата
отговорност за обезвреда към трети лица, като тази отговорност се покрие от
застрахователя, при което от една страна се обезпечава правото на увреденото
трето лице да бъде обезщетено за претърпени от него вреди, като получи
обезщетение пряко от застрахователя, а от друга страна, се гарантира запазване
на имуществото на застрахования, тъй като отговорността му за обезщетяване се
поема от застрахователя. За да бъде осигурено постигането на тази цел в закона
са уредени определени права, които възникват за трето увредено лице, както и за
застрахования спрямо застрахователя, както и съответстващите на тях задължения,
които възникват в тежест на последния към посочените лица. Първото от тях е
правото, което е уредено в чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, което възниква в полза на
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, и то е правото на
това лице да получи обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя.
Другото право е това, което е регламентирано в чл. 229 КЗ/отм./. То възниква в полза на застрахования и се състои в това, че
за застрахования възниква вземане към застрахователя за получаване на застрахователното
обезщетение. В закона обаче е предвидена задължителна предпоставка, която
трябва да е налице, за да се приеме, че това право е възникнало за
застрахования и тя е той да е удовлетворил увреденото лице. Извън хипотезата на
чл. 229 КЗ /отм./ за застрахования не възниква вземане за получаване на
застрахователно обезщетение срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. Регламентирането в закона на правилото, че застрахованият по този
вид имуществена застраховка ще има вземане за застрахователно обезщетение само
в случай, че е удовлетворил увредения, има за цел да бъде избегната възможността
повече от един правни субекти да могат едновременно да искат изплащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя, който дължи такова еднократно
при настъпване на едно застрахователно събитие. Ако се приеме, че
застрахованият има вземане към застрахователя освен в хипотезата, в която е
удовлетворил третото лица, но също така и в хипотезата, в която не го е
удовлетворил, то може да се стигне до ситуация, в която застрахователят ще
трябва да плати два пъти – веднъж на застрахования по силата нa сключения между тях
застрахователен договор и втори път на увреденото лице, което не е обезщетено
от застрахования и следователно пред него остава открит пътя в рамките на
погасителната давност да предяви пряк иск срещу застрахователя за получаване на
обезщетение за претърпените вреди, който би бил основателен. Това е
недопустимо, поради което и законодателят е предвидил задължително условие,
което трябва да е налице, за да възникне правото на застрахования да получи
застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ и тя е той да е удовлетворил увредения. Тогава, когато
застрахованият не е заплатил на увредения обезщетение за претърпените вреди, за
него все още не е възникнало вземане към застрахователя по чл. 229 КЗ /отм./. В
тази насока е произнасянето нa ВКС по чл. 290 ГПК - Решение № 22 от 04.08.2014 г., постановено по т.д. № 1727/2013 г. по описа на ВКС, І т.о.
Съищецът „К.“ ЕООД има качеството на застрахован по сключения договор за застраховка „Отговорност
на превозвача“, поради което и предвид изложените мотиви, за него може да възникне
вземане срещу застрахователя за получаване на застрахователно обезщетение само
в хипотезата на чл. 229 КЗ /отм./, а именно само ако е удовлетворил увреденото
лице за вредите, които са му причинени по време на извършения от него превоз.
За да се
отговори на въпроса кое лице има качеството на увредено такова от настъпване на
застрахователно събитие, което представлява покрит риск по процесния
застрахователен договор, трябва да се съобрази, че рискът, който З. „Б.В.И.Г.” АД се е
съгласил да покрива е отговорността за вреди, която възниква в тежест на
застрахования „К.“ ЕООД от допуснато от него неизпълнение на задълженията му като превозвач, възникнали
от сключен договор за автомобилен превоз на стоки, който се урежда от правилата
на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)
/Конвенцията/. Тази отговорност на превозвача е договорна по своя характер и тя
е към лицето, с което той е сключил превозния договор, т.е. към изпращача на
стоките, поради което и изпращачът е лицето, което има качеството на увредено
такова при настъпване на събитие, което се покрива по процесната застраховка. Страна
по сключения договор за превоз, въз основа на който се твърди, че е възникнала
отговорността на „К.“ ЕООД за вреди от пълната загуба на товар, която представлява
покрит риск, е дружеството „А.П.М.М.А/с“. Следователно това дружество е правният субект, за
увреждането на който застрахованият превозвач отговоря на договорно основание при настъпила цялостна или частична
липса или повреда на стоката по време на извършения от него превоз. Този извод
следва и от диспозитива на влязлото в сила съдебно решение, постановено по т.д. 649/ 2015 г. по описа на Варненски апелативен
съд, с което съдът се е произнесъл,
че именно дружеството „А.П.М.М.А/с“ е това, което има вземане към застрахования
превозвач за получаване на обезщетение за вреди от пълната загуба на
превозвания товар, дължимо въз основа на сключения между тях договор за
автомобилен превоз. След като договорната отговорност на застрахования „К.“ ЕООД възниква спрямо
„А.П.М.М.А/с“, то това е и лицето, което е увредено от настъпване на застрахователното
събитие, което се сочи като правопораждащ факт на шредявеното в процеса
вземане. Това означава и че за да се направи извод, че за „К.“ ЕООД е възникнало вземане за получаване на
застрахователно обезщетение към застрахователя З. „Б.В.И.Г.” АД, по делото трябва да се докаже, че застрахованото
дружество е удовлетворило увреденото лице „А.П.М.М.А/с“ за причинените му в резултат на настъпилото
застрахователно събитие вреди, което удовлетворяване става чрез заплащане на
дължимото обезщетение за тяхното репариране, което обезщетение в случая е
установено по размер с влязлото в сила решение на Варненски апелативен съд.
В производството
от ищеца не се твърди и не се представят никакви доказателства за това, че „К.“ ЕООД е заплатил на „А.П.М.М.А/с“ някаква
част от дължимото от него обезщетение за вредите, причинени от пълната загуба
на превозвания товар. Напротив от ищците изрично се сочи обратното, а именно,
че до момемнта на приключване на устните състезания застрахованият не е
извършил никакво плащане към „А.П.М.М.А/с“. Трябва да се посочи, че факта на осъждане с
влязло в сила решение на „К.“ ЕООД да заплати на увреденото дружество обезщетение за
причинените вреди по време на извършения превоз, сам по себе си не може да
доведе до извод за наличие на удовлетворяване, защото то настъпва не от
момента, в който вземането за обезщетение е установено със съдебен акт, а
когато е погасено от длъжника по него по някой от възможните способи за това.
След като по
делото не беше доказано, че застрахованият е удовлетворил увреденото от
процесното събитие лице, то се налага крайния извод, че в случая липсва единият
от елементите, предвидени в чл. 229 КЗ /отм./. Това означава, че в полза на „К.“ ЕООД не е възникнало правото, предвидено в посочената
правна норма, да получи застрахователно обезщетение от З. „Б.В.И.Г.”
АД по процесната застраховка
„Гражданска отговорност на превозвача“. Както беше посочено, за застрахования
по такава застраховка право да получи застрахователно обезщетение от
застрахователя не може изобщо да възникне извън хипотезата на чл. 229 КЗ
/отм./.
С оглед всичко
изложено, трябва да се обобщи, че в производството е установено, че към датата
на сезиране на съда в полза на „К.“ ЕООД не е възникнало вземане към ответното
застрахователно дружество за получаване на застрахователно обезщетение по
договор за застраховка, сключен със застрахователна полица № 3440А000625, за
причинени вреди в резултат на пълна липса на товар,
настъпила по време на извършвания от „К.”
ЕООД автомобилен превоз, възложен с договор за превоз, сключен на 01.05.2010
г., между „А.П.М.-М.А/С” и „К.”
ЕООД.
Това прави предявеният от неговия
кредитор по реда на чл. 134 ЗЗД осъдителен иск с правна квалификация чл. 229 КЗ
/отм./ изцяло неоснователен и като такъв той следва да се отхвърли.
Предвид неоснователността на иска за главница, то неоснователен се явява и предявеният от процесуалния субституент акцесорен иск за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на застрахователното обезщетение.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени от тази страна разноски в размер на 8 748 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.
В полза на ответника не следва да се присъждат разноски, които се твърди, че са направени в производството по подадена частна жалба, тъй като последните подлежат на присъждане от въззивния съд, който е разгледал частната жалба с акта, с който той се е произнесъл по нейната основателност.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 134 ЗЗД от „А.П.М.-М.А/С”, действащо под търговско наименование „М.Л.”, регистрирано по законите на Дания, с № CVR № 22-75-62-14, със седалище и адрес на управление:***, Дания, срещу З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******искове за осъждане на З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД да заплати на „К.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 229 КЗ /отм./ сума в размер на 162 000 щ.д. /сто шестдесет и две хиляди щатски долара/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, сключена със застрахователна полица № 3440А000625, между Застраховатено акционерно дружество „Б.В.И.Г.” АД, като застраховател, и „К.” ЕООД, като застрахован, за настъпил покрит риск, а именно ангажирането на договорната отговорност на застрахования за претърпени имуществени вреди, причинени на „А.П.М.-М.А/С”, изразяващи се в пълна липса на товар, настъпила по време на извършвания от „К.” ЕООД автомобилен превоз, възложен с договор за превоз, сключен на 01.05.2010 г., между „А.П.М.-М.А/С” и „К.” ЕООД, за който превоз е издадена товарителница № 001569/ 24.04.2012 г., и сума в размер на 11 644, 18 лв. /единадесет хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и осемнадесет стотинки/, представляваща разноски за уреждане на претенциите по сключения застрахователен договор, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 2 423, 10 щ.д. /две хиляди четиристотин двадесет и три щатски долара и десет цента/, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение, начислено за периода от 26.04.2012 г. до 23.04.2014 г.
ОСЪЖДА „А.П.М.-М.А/С” да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД сума в размер на 8 748 лв. /осем хиляди седемстотин
четиридесет и осем лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: