№ 650
гр. Плевен , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430101683 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “СЕРЕС” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***,
срещу ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано *** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание член 422 ГПК, вр. с член 415 ГПК, вр.чл. 232, ал.2 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 1 152,36 лв., от
която: сума от 545,08 лева, представляващи неплатена главница за
стопанската 2015/2016 г., съгласно споразумение от 30.11.2016 г.; сума 328,64
лв., представляващи неплатена сума за стопанската 2017-2018 г., дължима по
договор за наем на земеделски земи от 17.10.2016 г.; сума в размер на 210,17
лв., представляваща- мораторна лихва върху главницата от 545,08 лв. за
периода 01.01.2017 г. - 19.10.2020 г. и сума в размер на 68,47 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 328,64 лв. за периода
01.10.2018 г. - 19.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на настоящата искова молба до окончателното плащане на задължението.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че по заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №
5436/2020 г. на ПлРС, по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът е възразил, поради което, съобразно указанията на съда предявява
иск за установяване на съществуването на вземането си. Излага, че на
17.10.2016 г. в гр. Плевен е сключен Договор за наем на земеделска земя
между *** - наемодател и ответника - наемател. Сочи, че е закупил съгласно
1
нотариален акт за покупко-продажба на земеделски земи №*** г. на нотариус
***, вписан под №377 в регистъра на НК, с район на действие PC Плевен,
отдадените под наем имоти с обща площ 8,216 дка (имот №028027 с площ
5,215 дка и имот №038008 с площ 3,001 дка в землището на ***). Твърди, че
като приобретател е встъпил в правата на стария собственик на страната на
наемодателя по действащия договор за наем на земеделска земя.Излага, че с
уведомление №167/21.05.2018 г. е уведомил наемателя за промяната в
собствеността на описаната земя. Сочи, че съгласно чл.2 от Договора,
наемното плащане е уговорено на 40,00 лв. на декар, което е следвало да се
плати до 30.09 за изтеклата стопанска година или за отдадената под наем земя
с обща площ 8.216 дка, наемателят дължи на наемодателя плащане в размер
на 328.64 лв. Твърди, че процесната сума не е платена, поради което на
основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД претендира лихва в размер на законната за
периода 01.10.2018 г. до 19.10.2020 г. (датата на подаване на заявление по
чл.410 от ГПК срещу длъжника) в размер на 68,47 лв. Излага, че между
страните е сключено споразумение, според което за отдадените под наем на
ответника имоти за стопанската 2015-2016 г. последният е следвало да му
заплаща наем в размер на 45,00 лв. на декар. Сочи, че за отдадените под наем
имоти с обща площ 12,113 дка (имот №025019 с площ 8,501 дка и имот
№026035 с площ 3,612 дка), ответникът не му е заплатил наемното плащане
за стопанската 2015-2016 г. в размер на 545.08 лв. Твърди, че падежът на
задължението за плащане на сумата е в срок до 31.12.2016 г. Излага, че на
основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД наемателят му дължи и лихва в размер на
законната за периода 01.01.2017 г. до 19.10.2020 г. (датата на подаване на
заявление по чл.410 от ГПК срещу длъжника) върху главницата 545,08 лв. в
размер на 210,17 лв. Излага, че по процесните суми няма плащане. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. С
нарочна писмен молба моли съда да уважи предявения иск, да постанови
неприсъствено решение и да му присъди разноски.
В срока за отговор ответникът не е упражнил процесуалното си право
да депозира отговор на ИМ.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна
даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за
последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: вземанията на ищеца произтичат от: договор за наем на
земеделска земя, сключен от праводателя му с ответното дружество, по
2
силата който е под наем е отдадена придобитата от него земеделска земя;
споразумение към договор за аренда, сключен между страните по делото, по
силата на което страните са договорили арендно плащане на собствени на
дружеството ищец – земеделски земи; неизпълнение от страна на ответното
дружество за заплащане на дължимия наем и аренда.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.232, ал.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ищецът, е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е
предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от
съда указания в разпореждане № 1996/31.03.2021 г. Ответникът не е
представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил
становище по изготвеният с определение № 1392/02.06.2021 г., проекто-
доклад по делото, не е изпратил представител в първото по делото заседание,
и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите
суми изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото,
поради което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца
така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На
заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски
за заплатена държавна такса в размер на 25.00 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 445,00 лв, от които 25,00 лв. заплатени
държавни такси и 420 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЕТ
„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано ***
3
дължи на “СЕРЕС” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ***, сума в общ размер на 1 152,36 лв. /хиляда сто
петдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/, от които: сума от 545,08
лева, представляващи неплатена главница за стопанската 2015/2016 г.,
съгласно споразумение от 30.11.2016 г.; сума 328,64 лв., представляващи
неплатена сума за стопанската 2017-2018 г., дължима по договор за наем на
земеделски земи от 17.10.2016 г.; сума в размер на 210,17 лв.,
представляваща- мораторна лихва върху главницата от 545,08 лв. за периода
01.01.2017 г. - 19.10.2020 г. и сума в размер на 68,47 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата от 328,64 лв. за периода 01.10.2018 г. -
19.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба -09.03.2021 г. до окончателното плащане на
задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр.чл.232, ал.2, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано *** да заплати на “СЕРЕС” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, сумата от 25.00
лв. /двадесет и пет лева /, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 5436 по описа за 2020 г. на Плевенски районен съд,
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано *** да заплати на “СЕРЕС” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, сумата от
445,00 лв. /четиристотин четиридесет и пет лева/, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4