Мотиви
към присъда по ВНОХД № 3808/18
по
описа на СГС, НО, XVII въззивен състав
С
присъда от 26.04.2018г. по НОХД № 9031/2017г. по описа на СРС, НО, 96-ти
състав, подсъдимият В.Р.В. е признат за невиновен за това, че на 30.12.2016 г.,
около 21.20 часа, в гр. София, ж.к. „Дружба“, в близост до тревните площи на
тротоар до бл. 205 е причинил средна телесна повреда, като е нанесъл удари с
юмрук в лицето на В.Д. Д., вследствие на което е причинил на Д. счупване на
носните кости с разместване на костни фрагменти, осъществило медико-
биологичния признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“,
поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Със
същата присъда на основание чл. 45 от ЗДД районният съд е отхвърлил предявения
от В.Д. Д. срещу подсъдимото лице граждански иск за присъждане на сумата от 5
000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на
деянието (30.12.2016г.).
В
законния срок срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея
от повереника на ЧО и ГИ - В. Д. - адв. М.П.. В последните се посочва, че
изводите на съдебния състав са неправилни, нелогични и необосновани. Твърди се,
че съдът е извършил неправилен анализ на събраните по делото доказателства
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, което е довело до погрешни правни
изводи. Застъпва се тезата, че от превратното тълкуване на изложените в жалбата
доказателствени източници мнозинството на съдебния състав неправилно и
незаконосъобразно е заключил, че деянието, осъществено от подсъдимия, е
извършено при условията на неизбежна отбрана. В заключение се прави искане да
се отмени първоинстанционната присъда като незаконосъобразна и да се признае
подсъдимия В.В. за виновен в извършване на вмененото му деяние по чл. 129, ал.2
вр. ал.1 от НК, както и да се признае за основателен и доказан гражданския иск
в пълния му предявен размер.
Подаден
е протест и допълнение към него, в които се сочи, че постановената присъда е
неправилна. Излага се, че направените от първоинстанционния съд доказателствени
изводи са необосновани, доколкото от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че подсъдимият В. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване
на нов, с който подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Доказателствени
искания от страните не са предявени.
В
съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП не поддържа
протеста. Излага доводи, че деянието е извършено от подсъдимия при условията на
неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, доколкото е абсолютно нелогично
от правна и житейска гледна точка едно лице с добри характеристични данни, с
малко дете, жена и трудово ангажиран, още повече със заети две ръце, да търси
физически контакт с други две лица. В тази връзка се посочва, че деянието не е
общественоопасно, доколкото последното е извършено като резултат на осъществено
над подсъдимия нападение - вербално и физическо, като последният е искал
единствено да се защити. В заключение доколкото до такива изводи е стигнала и
контролираната инстанция се моли присъдата на СРС като правилна и
законосъобразна, постановена в съответствие със събраните доказателства, да
бъде потвърдена.
Повереникът
на ЧО и ГИ В. Д. - адв. П. поддържа
въззивната жалба, като намира присъдата на първоинстанционния съд за неправилна
и незаконосъобразна. Застъпва становище противно на прокуратурата, че по делото
няма нито едно доказателство, че доверителят й Д. е нападнал подсъдимия, с
оглед на което моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, а подсъдимият
да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление,
респективно да бъде уважен предявения граждански в пълен размер.
Защитникът
на подсъдимия В. се присъединява към изложеното от представителя на СГП и моли първоинстанционната присъда да бъде
оставена в сила.
В
предоставената му възможност за лична защита и последната дума подсъдимият В.
моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Софийски
градски съд, проверявайки изцяло правилността и законосъобразността на
обжалваната присъда, във връзка е направените оплаквания и съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, счете протеста депозиран от СРП както
и жалбата, подадена от процесуалния представител на ЧО и ГИ Д. за процесуално допустими, а по
същество - за основателни.
За
да постанови присъдата си контролираната инстанция е провела прецизно съдебно
следствие и е положила значителни усилия за изясняване на правнозначимите
обстоятелства, които са относими към предмета на доказване по делото.
Настоящият съдебен състав обаче счита, че първоинстанционната присъда е
постановена при превратно тълкуване на така събраните доказателствата, без последните
да са обсъдени съвкупно, в съответствие със закона и с правилата на правната и
житейска логика.
След
самостоятелния анализ на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав
намира, че са налице основания за изменение на фактическата обстановка, като в
този смисъл упражни правомощията си, визирани в чл. 316 от НПК.
Въз
основа на доказателствените материали събрани в хода на първоинстанционното
съдебно следствие и след цялостния анализ на обема от доказателства, въззивният
съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към
предмета на делото фактическа обстановка:
Подсъдимият
В.Р.В., с ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, с българско гражданство,
неосъждан, с висше образование, неженен, работещ като ИТ-специалист във фирма „К.М.“,
живущ ***, с ЕГН **********.
На
30.12.2016 г. на св. В.Д. Д. се намирал в заведение до бл. 215, ж.к. „Дружба 2“
в гр. София, на име „При В.“, където хапвал с приятели, като пили и по бира. В
това време му се обадил негов познат - свидетелят А.А.Л., който го помолил да
му помогне с пренасянето на една пералня от жилището му. Св. Д. се съгласил, като
двамата се уговорили да се чуят по-късно. Към 20.00 ч. двамата отново се чули
по телефона, като към 21.00 ч. свидетелят Л. дошъл да вземе приятеля си Д. от
заведението. Двамата тръгнали към бл. 205 в ж.к. „Дружба“, където живеел св. Л..
Докато вървели пеша св. А. Л. показал на приятеля си Д. пиратките, които бил
закупил за Нова година. Двамата хвърлили по една пиратка в тревните площи в
посока, където нямало хора и животни. От пиратките се чул шум. В този момент по
тротоара пред вх. „Г“ на бл. 205 на разстояние от около 10-15 метра св. Д.
забелязал подсъдимия В.Р.В., който водел куче със себе си. Последният се
развикал на свидетелите Д. и Л. е думите: „Защо ми плашите кучето е тези
пиратки?“, като тръгнал настъпателно към тях. Пострадалият го попитал какво
иска от него, какво е направил толкова, като в този момент подсъдимият В.,
който вече се намирал в близост до свидетеля Д. без да каже нещо посегнал към
последния и му нанесъл няколко юмручни удара в лицето. Вследствие от нанесените
удари св. Д. загубил равновесие и паднал на земята.
Веднага
след това подсъдимият В.В. побягнал в посока към казино „Луксор“ в района.
Свидетелят Л. взел веригата за заключване на колелото си и тръгнал да тича след
него. Последният обаче се прибрал във входа на блока, в който живеел, а св. Л.
не могъл да го последва доколкото нямал ключ за входната врата, ударил няколко
пъти по нея, а после тръгнал в обратна посока. По пътя на обратно св. Л. срещнал
пострадалия Д., който бил окървавен и с избити зъби. Притеснен за приятеля си
св. Л. се обадил на телефон 112 и съобщил за инцидента. На място пристигнали
полицейски служители и екип на ЦСМП. Пострадалият Д. бил транспортиран до
УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“ - София, където бил прегледан. При прегледа било
установено, че същият има два счупени зъба и счупен нос, който трябва да бъде
опериран.
В
хода на проведеното разследване била назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза на пострадалия В.Д. Д., от заключението на която е видно, че същият
е получил следните травматични увреждания: подкожен хематом в областта на носа,
счупване на носните кости с разместване на костните фрагменти (с оглед
клиничните и рентгеновите данни), счупване на първи и втори горни десни зъби
„на нивото на венеца с възможност за изграждане“. Според експертите
установените и описани в медицинската документация увреждания имат травматичен
произход и се дължат на действието на твърди тъпи предмети, като изразяват становище,
че може да са получени е резултат на нанесени удари е юмрук в тази област на
лицето, в съответствие със съобщеното от свидетелите. Съгласно изводите на
експертите по своята медико-биологична характеристика счупването на носните
кости с разместване при пострадалия Д., наложило извършване на оперативна
интервенция е довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Заключението
на първоначално изготвената съдебно-медицинска експертиза се подкрепя и от
заключението на изготвената в хода на съдебното производство повторна
съдебно-медицинска експертиза. Видно за заключението на последната вещите лица
констатирали, че констатираната при пострадалия Д. травма на носната преграда,
не е възможно да бъде причинена с шамар.
От
изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на поде. В.В. се установява, че последният е психично
здрав, като към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд възприе след анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, а именно: гласните - обясненията на
подс. В., показанията на свидетелите В.Д. Д., А.А.Л., В.Х.П., Л.М.М., В.А.Г., М.П.К.,
Ц.Б.и Б.М.; писмените: протокол за разпознаване на лице по фотоалбум (л. 18-21
от ДП), протокол за разпознаване на лице по фотоалбум (л. 25-28 от ДП),
протокол за освидетелстване на лице (л. 31-36 от ДП), протокол за
освидетелстване на лице (л. 39- 44 от ДП), медицинска документация от УМБАЛСМ
„Н.Й.Пирогов“ ЕАД, заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза (л. 55- 62 от ДП); заключението на съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни (л. 49- 51 от ДП); заключението на повторна
комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена в хода на съдебното
следствие (л. 173-188 от СП) и справка за съдимост на подсъдимия.
Безспорно
по делото са събрани множество доказателствени източници преимуществени гласни,
които могат да бъдат условно обособени в две групи - такива, които ползват
обвинителната теза - показанията на пострадалия Д. и свидетеля Л. и такива,
които внасят съмнение в нея - обясненията на подсъдимото лице, подкрепящи се в
основни линии от показанията на свидетелитеК.и Г.. Същите са взаимоизключващи
се по отношение на основните подлежащи на доказване факти в производството, а
именно относно упражнената от страна на подсъдимия В. физическа сила над
пострадалия Д., нейния характер, както и относно обстоятелствата при които се е
стигнало до последната. Настоящата съдебна инстанция намира, че контролираният
съд не е подходил с необходимата критичност и внимание към двете групи гласни
доказателствени средства, като им е дал неправилна оценка.
По
повод горното според въззивния съд необосновано първата съдебна инстанция е
поставила в основата на фактическите си изводи, а оттам и на правните,
обясненията на подсъдимото лице, подкрепящи се от показанията на свидетелите В.
Г. и М.К., пренебрегвайки изцяло изложеното от страна на пострадалия Д. и
свидетеля Л., по повод процесния инцидент.
В
тази връзка следва да се отбележи, че за пострадалото лице принципно не
съществува забрана да изложи личните си възприятия по повод процесиите събития,
доколкото е пряк участник в тях. Нещо повече, за разлика от подсъдимия, който
може да дава такива обяснения, каквито намери за необходимо, включително и
неверни, то пострадалият носи наказателна отговорност за споделеното. Предвид
горното показанията на пострадалия, подобно на обясненията на подсъдимия следва
да бъдат ценени внимателно при преценка за корелацията им с останалите
доказателствени източници, като за съда не съществува основание да ги изключи
от доказателствената основа, както и да отрече достоверността им, само поради
факта, че пострадалото лице до известна степен е заинтересовано от изхода на
процеса, с оглед процесуалното му качество (в конкретния случай пострадалото
лице в конституирано в хода на производството и в качеството му на частен
обвинител и граждански ищец).
При
извършена самостоятелна доказателствена проверка на показанията на пострадалото
лице, противно на изводите на първия съд, настоящата съдебна инстанция оценява
последните като конкретни по съдържание, последователни като изложение,
непротиворечиви по характер, кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Въз
основа на показанията на пострадалия Д., както и на св. Л. се установява
обстоятелството, че след като хвърлили пиратки в тревните площи подсъдимият се
е приближил към тях от към противоположната страна и направил забележка за действията им. Съдът
възприема посочените източници като достоверни и опровергаващи обясненията на
подсъдимия, че Д. и Л. са го последвали, пресекли пътя му и му се препречели, поради което и при заплашителния
характер на това им поведение той е блъснал Д., за да избяга. Изявленията и на Д.
и на Л. са абсолютно последователни по отношение на въпроса, че събитието се е
състояло на тротоара, че подсъдимият ги е доближил, а не те него, като
впечатление за преднамереност в изнасянето на тези данни не се констатира. Проверка
на достоверността на показаното от
двамата свидетели се направи и чрез информацията, изнесена от
полицейския служител М., който заедно с колегата си Борисов са посетили
инцидента и установили пострадалия. Даденото
тогава описание от Д. на събитията е по
начин, който не се различава от изявленията му в производството: „Имаше едно
лице, което имаше кръв по лицето и каза, че е хвърлил някаква пиратка до
някаква градинка и другият господин, който минал с куче и му направил
забележка, че плаши кучето и той нещо друго му казал и го ударил и си заминал,
избягал...“
В
показанията си пострадалия Д. дава пряка доказателствена информация за
размяната на словесни фрази (без псувни и заплахи от страна на както от него
така и от приятеля му) и за неочакваното нанасяне от подсъдимия на няколко
удара с юмрук в лицето му, в резултат на което му причинил счупване на носните
кости и на два от предните му зъбите. В пълно съответствие с изложеното от
пострадалото лице са и показанията на свидетеля Л., който потвърждава
обстоятелството, че не са заплашвали и бутали подсъдимото лице, което
неочаквано след направената забележка от негова страна, нанесъл няколко удари с
юмрук в лицето на пострадалия Д.. При преценка на достоверността на изложеното
от свидетеля Л. въззивният съд оцени показанията му като подробни, конкретни и
непротиворечиви, подкрепящи по убедителен начин описаната от пострадалия
фактология на събитията. Установената в хода на производството приятелската
връзка между този свидетел и пострадалото лице е факт, който според въззивната
инстанция сам по себе си не представлява основание изложеното от него да бъде
игнорирано от съда. За да бъде отречена достоверността на показанията на
въпросния свидетел е необходимо да се установи, че показанията му са
необективни и тенденциозни. В конкретния случай показанията на свидетеля се
характеризират е убедителност и правдивост, поради което настоящият съдебен
състав противно на изводите на първоинстанционния съд, не намери основания да
ги дискредитира. Аргумент в подкрепа на горния извод се явява обстоятелството,
че на съобщените от пострадалото лице и свидетеля Л. факти относно
осъщественото от страна на подсъдимия физическо насилие, а именно нанесени
удари е юмрук в лицето на пострадалия, кореспондират заключенията на приетите
по делото съдебномедицински експертизи, според които констатираните при пострадалия телесни
увреждания отговарят да са получени от удари с юмрук, както и в разясненията на
вещите лица, по време на изслушването им пред съда, се установява че юмрукът е достатъчен по площ, за да се порази
носа и структурата на горната челюст, като за да се получат констатираните
увреждания според експертите ударът безспорно следва да е нанесен с голяма
сила. Следва да се отбележи още, че в заключението си експертите, изготвили
повторната КСМЕ, назначена в хода на съдебното следствие пред първия съд,
последните са изключили с категоричност възможността констатираната при
пострадалия травма на носната пирамида да е причинена с бутане с длан (шамар),
в каквато насока са обясненията на подсъдимото лице. От друга страна, прави
впечатление, че показанията на св. Л. в частта, в която последният свидетелства
за действията му непосредствено след нанесените над пострадалия удари, а именно
че е тръгнал след подсъдимия, който побягнал в посока на блока, в който е
живеел, намират потвърждение в заключението на изготвената по делото СТЕ, от
която се установява съдържанието на проведения телефонен разговор между св. Л.
и служител от Дирекция „Национални система 112“.
В
обобщение на гореизложеното според въззивната инстанция, показанията на
пострадалото лице и тези свидетеля Л., намиращи подкрепа в ангажираните по
делото писмени доказателства и експертни заключения, изграждат стройна
непротиворечива верига от факти относно обстоятелствата около процесния
инцидент, доколкото и двамата свидетели заявяват категорично и непротиворечиво,
че след направената от страна на подсъдимото лице забележка, последните не са
заплашвали, нито удряли подсъдимия, който се е приближил настъпателно към тях и
е нанесъл няколко изненадващи юмручни удара в лицето на пострадалия Д.. Предвид
горното според въззивната инстанция изложеното от посочените свидетелите
отразява достоверно стеклите се на инкриминираната дата събития, с оглед на
което съдът кредитира показанията им с доверие.
За
да изгради фактическите си изводи, позовавайки се изцяло на първата условно
обособена група гласни доказателствени средства, въззивният съд отчете факта,
че заявените от свидетелите Д. и Л. обстоятелства, не са опровергават по
убедителен начин от втората група гласни доказателствени източници, а именно
обясненията на подсъдимото лице и показанията на свидетелитеК.и Г., при анализа
на които настоящият съдебен състав констатира сериозни противоречия и логически
празноти. На твърденията на подсъдимото лице, че единствено е блъснал с длан пострадалия
в лицето, за да може да избяга от него, противостои по категоричен начин заключението
на приетата по делото КСМЕ, според която получаването на констатираните при
пострадалия телесни увреждания отговарят да са получени от удари с части на
човешкото тяло, каквито са свитите в юмруци ръце, като в тази връзка експертите
са изключили възможността констатираната при пострадалия травма на носната
пирамида да е причинена бутане с длан (шамар). На следващо място, от приложения по делото протокол за
освидетелстване на подсъдимото лице от 31.12.2016 г. се установява, че по
кокалчето на средния пръст на горната част на дланта на последния се наблюдава
разраняване на кожата, с продълговато форма и с дължина около 3 мм, обясняващо
се със посоченото от пострадалия Д., че подсъдимият му е нанесъл няколко удара
с юмрук в лицето. Чрез тези източници въззивната инстанция оцени обясненията на
подсъдимото лице, в частта в която дава сведения за характера на упражненото
над пострадалия физическо въздействие - единствено бутане с длан в лицето, като
защитна теза. Тези твърдения се явяват изолирани, неподкрепени по убедителен
начин от събрания по делото доказателствен материал. За недостоверно се възприе
и обясненото от подсъдимия в частта
относно посоченото, че след като е блъснал пострадалото лице и се е затичал към входа на блока си, той е
бил последван от двамата свидетели Д. и Л.. Това се опровергава от показанията
на независимия свидетел Л.М.(съсед на подсъдимия), който е категоричен по време
на разпита си пред съда, че подсъдимият В. е бил последван до входа на блока
само от едно лице. Доколкото в показанията си свидетелят М. заявява, че докато
е наблюдавал процесиите събития навън е било тъмно, като последният не е
забелязал нищо характерно от лицето на човека, който е следвал подсъдимия В.,
пояснявайки единствено, че последният е бил облечен с тъмни дрехи, а от друга
страна от кредитираните от съда показания на свидетелят Л., се установява, че
именно той е последвал подсъдимото лице до блока, в който последният живеел,
при което настоящият съдебен състав не
се довери на направения от свидетеля М. извод, че тичащ след подсъдимия е бил Д.. Показанията на свидетеля М., в останалата им
част, въззивният съд кредитира с доверие. Твърденията на подсъдимото лице, че е
блъснал с длан пострадалото лице действайки при самозащита, доколкото е чул и
видял как едно от лицата изважда малък автоматичен нож, също се явява
изолирано, ненамиращо в подкрепа в останалите ангажирани по делото гласни
доказателствени източници, доколкото от изнесеното от свидетелите, разпитани по делото, такъв извод не следва. В тази връзка следва да се отбележи, че се
намират за крайно неубедителни
сведенията на К., че видял нещо да проблясва от джоб
или чанта – сам не може да
посочи, като не се възприема за истинно
споделеното от него, че разбрал от св. Г., че едно от лицата, с които
подсъдимият се е спречкал на инкриминираната дата, и впоследствие тръгнал след
него, е имало нож, доколкото пред съда последната с категоричност посочва, че
не е видяла някой от момчетата да вади нож срещу подсъдимия В. и да замахва с
него. Ето защо, въззивната инстанция не се довери нито на обясненията на подсъдимото лице, нито на показанията
на св.К.в тези им части.
При
доказателствена проверка на показанията на свидетеляК.в останалата им част,
въззивната инстанция констатира, че те са изпълнени с вътрешни противоречия и непълноти, така например не става ясно, как
свидетелят е установил, че едно от двете лица, е който е влязъл в противоречие
подсъдимия В. е бил на „препарати“ или в пияно състояние, доколкото дава
сведения, че със свидетелката Г. са се намирали поне на 20 метра от мястото на
инцидента. Несъответствия в показанията на свидетеля се констатират и относно
действията на участвалите в конфликта лица, като прави впечатление, че макар
последният да не може да опише подробно кой кого е пресрещнал и точно какви
действия е осъществил, с категоричност отрича да е възприел размяна на удари
между тях, като споделя единствено, че в възприел, че момчето с кучето
(установено като подсъдимия В.) е блъснато няколко пъти в тялото от страна на
другите две лица. Подобни сведения обаче не се извличат от показанията на св. Г.,
станала очевидец на събитията от същата дистанция и която посочва, че именно
подсъдимото лице е бутнало едно от другите две момчета, след което е избягало,
ката такива са и обясненията на самия подсъдим. Показанията на свидетеля К., в
частта в която последният дава сведения, че чул отправени срещу подсъдимия
изрази от страна на едното момче, хвърляло пиратки, а именно че ще го изяде, че
ще изяде кучето и ще го убие, също се явяват изолирани, като не се потвърждава
от намиращата се на същото място свидетелка Г., която посочва, че не се чувал
ясно проведения разговор между участниците в конфликтната ситуация, като си
спомня единствено, че подсъдимото лице е направило забележка на другите две
момчета да не хвърлят безразборно пиратки по улицата. Така констатираните
обстоятелства безспорно внасят съмнение в достоверността на изложеното от
свидетеляК.по време на изслушването му в съдебно заседание, като въззивната
инстанция прие, че показанията му имат за цел да обслужват единствено защитната
позиция на подсъдимия В., с оглед на което, въведените с тях обстоятелства не
се възприемат от настоящият съдебен състав при изграждане на фактическите му
изводи. Въззивният съд не се довери на показанията на св. Г. в частта, в която
последната дава сведения, че по време на процесния инцидент подсъдимият
еднократно е бутнал пострадалото лице, след което е тръгнал да бяга, доколкото
показанията й в тази им част категорично се оборват от заключението на
назначената по делото повторна КСМЕ, според която получаването на
констатираните при пострадалия телесни увреждания, не могат да бъдат получени при
блъскане с длан в лицето.
Съдът
в този му състав кредитира показанията на полицейските служители - Б.М. и Ц.Б.,
отзовали се на мястото на инцидента по повод подаден сигнал на спешен телефон
„112“. В съответствие с кредитираните от съда свидетелски показания двамата
полицейски служители дават сведения, че на мястото на инцидента са установили
лице с разбит нос и избити зъби, като в показанията си пресъздават разказаното
им от пострадалото лице и св. Л. по повод процесния инцидент изцяло в
съответствие с представената от последните хронология на събитията. Настоящата
инстанция не намира основания да се поставя под съмнение достоверността на
разгледаните свидетелски показания, както и обективността и добросъвестността
на депозиралите ги лица, с оглед на което изцяло им се довери.
Въззивната
инстанция се довери и на показанията на разпитаните по делото свидетеля П., в
качеството му на поемно лица по време на извършените от страна на пострадалия Д.
и св. Л. разпознавания, от което се установява, че въпросните
процесуално-следствени действия за извършени в съответствие с изискванията на
процесуалния закон.
Съдът
кредитира изцяло и възприема за достоверни данните, съдържащи се в прочетените
и приети по делото писмени доказателства и доказателствени средства, в това
число и протоколите за разпознаване на подсъдимото лице от страна на
свидетелите Д. и Л.. При служебната проверка на изброените по-горе такива,
съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането
им, които от своя страна да обосновават изключването им от доказателствения
материал по делото. Освен това, събраните по делото писмени доказателствени
източници съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна
доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно
стеклите се събития.
Констатациите
си за съдебното минало на подсъдимото лице към датата на извършеното деяние,
съдът прави въз основа на приложената и приетата по делото, като писмено
доказателство, справка за съдимост.
Съдът
кредитира и приетите по делото съдебномедицински експертиза от които се
установява, че в резултат на нанесените удари на пострадалия Д., на последния е
причинено счупване на носните кости с разместване на костни фрагменти,
осъществило медико-биологичния признак „постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота“.
Настоящият
съдебен състав също се позова и на заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична експертиза, от които
се установява, че подсъдимият В. е психично здрав, като към момента на
извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Посоченото в заключението, че може да
се приеме, че освидетелстваното лице е извършил действията си повлиян от
негативните емоции от случилото се, настоящата съдебна инстанция не кредитира с
доверие, доколкото вещите лица изрично са посочили, че този техен извод се
основава на заявеното от подсъдимото лице, а обясненията на подсъдимия, в
по-голямата им част, бяха оценени от страна на настоящия съдебен състав като
недостоверни.
При
изграждане на фактическите си изводи настоящата съдебна инстанция ползва на заключението на назначената в хода
на съдебното следствие и приетата по делото техническа експертиза, от което се
установява, съдържанието на проведения телефонен разговор между свидетеля Л. и
служителя от Дирекция „Национална система 112“.
Експертните
заключения са изготвени от вещи лица със съответната специалност, като са
обективни и обосновани, поради което съдът се позова на тях при изграждане на
фактическите и правните си изводи.
При
така извършения самостоятелен анализ и с оглед така възприетото от настоящата
инстанция от фактическа страна, въззивният съд намира, че с деянието си поде. В.Р.В.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.
129, ал.2, вр. ал. 1 от НК.
От
обективна страна - от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на посочените в обвинителния акт време и място, чрез нанасяне на
удари с юмрук в лицето на В.Д. Д., подсъдимият В. е причинил на пострадалия Д.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с разместване
на костни фрагменти, осъществило медико-биологичния признак „постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Телесната
повреда е типично престъпление против здравето, чийто непосредствен обект са
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и
физическата цялост на личността. Касае се за резултатно увреждащо престъпление,
изразяващо се в противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек
чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите,
органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка и
страдание.
В
случая е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на
подсъдимото лице, изразяващи се в нанасяне на удари с юмрук в лицето на В.Д. Д.,
и получените от пострадалия увреждания, тъй като видно от приетите по делото
СМЕ и кредитираните от съда гласни доказателствени източници нараняванията
констатирани при пострадалия Д. си били причинени именно вследствие на
противоправните действия на подсъдимия В..
Предвид
безспорно констатираните нарушения на телесната цялост на св. Д., може да се
направи извод, че на лицето е причинена средна телесна повреда. Последната се
изразява в констатираното при пострадалия травматично увреждане - счупване на
носните кости с разместване на костни фрагменти, осъществило медико-
биологичния признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Описаното в заключението на СМЕ увреждане на пострадалия (многофрагментно и
разместено счупване на носа с дислокация надолу към върха на носа, обективно
реализиращо двустранно затруднено носно дишане от тежък анатомичен дефект на
въздухоносните пътища на носа), ведно с констатацията, че излекуване без
оперативно възстановяване на позицията на носните кости е невъзможно -
съответства по медико- биологичния си и правен характер на изложеното в ППВС
№3/27.09.1979г. относно средната телесна повреда.
От
субективна страна - деянието е извършено от подсъдимия при условията на пряк
умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал именно тяхното настъпване. От
наличните по делото доказателства става ясно, че подсъдимият В. е нанесъл
няколко силни удара с юмрук (с оглед заключението н повторната комплексна СМЕ)
в лицето на пострадалия Д., като е целял именно да нарани същия. Подсъдимият е
съзнавал насоката на ударите си и тяхната противоправност - да увреди
анатомичната цялост на организма на пострадалия. Въззивният съд приема, че за
субективната съставомерност на деянието не е нужно подсъдимият да е имал
съзнание за точната по вид телесна повреда, която ще причини на лицето, което е
ударил, като е достатъчно, да е имал представа за това, че с активните си
действия ще причини увреждане на пострадалия. От друга страна, към момента на
извършване на деянието подсъдимото лице е било достигнал достатъчна степен на
психо-физическа и социална зрялост (с оглед възрастта му и изводите на
експертите, изготвили КСППЕ), за да може да прецени, че като удря пострадалия Д.
няколко пъти с юмрук в лицето има възможност да причини всякакви по вид и
телесни увреждания. Самият механизъм на извършване на деянието - нанасяне на
няколко последователни удара с юмрук в лицето на пострадалия със значителна
сила и интензитет, които неизбежно водят до причиняване на конкретния
вредоносен резултат, сочи категорично желанието на дееца за настъпването му.
След
направения самостоятелен анализ на ангажираната по делото доказателствена
съвкупност въззивната инстанция, противно на контролирания съд, счита че не
може да се приемат доводите на защита, че подсъдимият В. е извършил деянието в
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал.1 от НК. За да се
квалифицира случилото се като „неизбежна отбрана“ е необходимо да е осъществено
нападение от страна на пострадалия Д., което да предхожда действията по защита,
с които се нанасят съставомерните вреди. Както беше установено от направения
по-горе анализ на доказателствения материал в нито един момент поведението на
пострадалия свидетел, а на св. Л. не може да бъде квалифицирано като
непосредствено противоправно нападение. Видно от кредитираните от настоящата
съдебна инстанция доказателствени източници не пострадалото лице, а подсъдимият
В. е започнал словесен конфликт с двамата свидетели, след което се е приближил
към тях нанасяйки няколко удара в лицето на пострадалия Д.. От показанията на
пострадалото лице в действителност се установява, че последният е отговорил на
направената от страна на подсъдимия забележка със словесна фраза, но по делото без
да е отправена заплаха към подсъдимия, нито проявена каквато и да е физическа агресия към него –
препречване на пътя , удряне, бутане, държане на нож, поради което настоящата съдебна инстанция
констатира, че е налице липса на започнало или непосредствено предстоящо
нападение от страна на пострадалия Д. или св. Л. спрямо подсъдимия. Предвид
горното и настоящата съдебна инстанция не се съгласи с извода на мнозинството
от контролирания съд, че подсъдимото лице, причинявайки на пострадалото лице
средна телесна повреда е действал в условията на неизбежна отбрана.
За
престъплението по чл. 129, ал. 2 вр., ал. 1 от НК в редакцията на закона от ДВ
бр. 26 от 2010 г. законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за
срок до шест години. При преценката за конкретната обществена опасност на
деянието и на дееца съдът прие за смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни (с оглед
представените пред първия съд две препоръки), трудовата му ангажираност, а за
отегчаващи - причинените на пострадалия извън съставомерната средна телесна
повреда увреждания (счупване на два от предните му зъби). Съдът счете, че
изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са от категорията
на многобройните, а липсва и изключително такова, при което и най- лекото
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Като взе предвид превеса на смекчаващите
отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав намери, че следва да наложи на подсъдимия наказание в
предвидения в закона минимум, а именно „лишаване от свобода” за срок от три
месеца. Според съда размерът на така наложеното наказание съответства на
значимите обстоятелства за личността на дееца в контекста на целите на
наказанието, дефинирани в чл. 36 НК. Така определеното наказание по тежест е
достатъчно, за да окаже поправително и превъзпитателно въздействие спрямо
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, и ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът
прие, че по отношение на подсъдимия В. са налице материално- правните
предпоставки за приложението на чл. 66 от НК за отлагане на изпълнението на
така наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три
години - поради факта, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложено е наказание под три години „лишаване от
свобода“, като с оглед изпълнение на целите по чл. 36, ал. 1 от НК, възпиращият
и превъзпитателен ефект на наказанието може да се постигне и без ефективното му
изпълнение.
По
отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск,
предвид доказаната съставомерност на деянието по чл. 129, ал. 2, вр., ал. 1 от НК, въззивният съд, обратно на приетото от първата инстанция счете, че са
налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската
отговорност на подсъдимия В., доколкото са изпълнени всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане - деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка и вина на дееца, поради което предявения от
пострадалия Д. граждански иск се явява доказан по основание. Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението
за доказаните по основание претърпени неимуществени вреди следва да бъде
определен от съда по справедливост. При установената основателност на
предявения иск, конкретният размер на обезщетението се присъжда след извършване
на преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, каквито
в процесната хипотеза се явяват претърпените от пострадалото лице, в резултат
от деянието, физически болки и страдания от травмата, както и продължителността
на възстановителния период.
При
определяне размера на обезщетението за причинените болки и страдания вследствие
на извършеното престъпление, настоящият въззивен състав отчете обстоятелствата,
че пострадалият е изпитал силна физическа болка в момента на причиняването на
травматичните увреждания, особено при счупването на носните кости, както и че е
имал болки и проблеми с дишането за продължителен период от време след това. От
друга страна, счупването на носните кости е наложило извършване на операция,
която допълнително е съпроводена с болки и страдания за пострадалия, както и
последващ период на възстановяване, през който последният е следвало да търпи
неудобства в ежедневието си. Счупването на два от предните зъби на пострадалия,
от своя страна, е имало като последица допълнителни неудобства за пострадалия
(последният е постъпил в дентална клиника), като му е причинило и психически
дискомфорт с оглед полученото загрозяване на лицето, с временен характер. Като
съобрази вида и характера на претърпените неимуществени вреди от страна на
пострадалия Д., тяхната продължителност и отражение върху неговото ежедневие,
съдът счете, че справедливо обезщетение за тези вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е такова в размер на 5 000, 00 (пет хиляди) лева, което следва да се
заплати от деликвента, в случая подсъдимия В., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от момента на увреждането - 30.12.2016 г. до окончателното й
изплащане.
Така
мотивиран, въззивният съд постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: