Р Е Ш
Е Н И Е
№ 120
гр. П., 25.01.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари
две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Вероника Вескова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6271
по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД против Л.И.Г. с
искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът
дължи на топлофикационното дружество сумата
в размер на 1478.26 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди за апартамент № **, находящ се в гр. П., ул. „***за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за забава
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на ***до окончателно изплащане на вземането и сумата
в размер на 290.96 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
плащания за периода от 08.07.2014г. до 25.05.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № ***. по ч.гр.д. № ***. по описа на Районен съд – гр. П., срещу
която длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК.
Ищецът поддържа, че страните по спора са обвързани
от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за продажба на
топлинна енергия, по силата на който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД е
доставила топлинна енергия до имота на Л.И.Г. на посочената в исковата молба
стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си да заплаща доставената от ищцовото дружество топлинна енергия,
поради което и
на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД на потребителите в гр. П. дължи законна
лихва за забава.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва
предявените искове по основание и размер. В отговора на исковата молба се
излагат твърдения, че страните по спора не са обвързани от облигационно
правоотношение, поради което Л.И.Г. не е материалноправно легитимиран да
отговаря по претенцията на ищцовото дружество. Ответникът сочи, че по делото не
са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца фактически
твърдения както относно
съществуването на валиден договор за продажба на топлинна енергия, така и
относно обстоятелството, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД е доставило
услуги на посочената в исковата молба стойност.
С протоколно определение от 21.12.2017г., след
изслушване на становището на страните, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване по делото, че ищцовото дружество е доставило топлинна енергия
до процесния имот за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. на стойност
1478.26 лева, като начислената законна лихва върху месечните плащания за
периода от 08.07.2014г. до 25.05.2017г.
възлиза на 290.96 лева, за които е представено извлечение от
счетоводните записвания на ищеца.
Районен
съд – гр. П., след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По предявения
иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В доказателствена тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в
изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът за търговска продажба на
топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1
от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Общите
условия на ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник “СъП.”,
бр. 82/29.04.2008г. ( лист 5 и 6 от делото), както и
в един централен ежедневник ( вестник “Новинар”, бр. **/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. П. дела с предмет
установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.”
АД топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда
– етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Съдът намира, че ищецът не е ангажирал
доказателства, че в процесния период е съществувало облигационно правоотношение
между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия. Видно
от представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти с вх. № ***. трето за спора лице се легитимира като
собственик на процесния имот. Както правилно е прието с Решение № ***.
постановено по в.гр.д. № ***. по описа на Окръжен съд – гр. П., когато частният
документ, съдържа признание за неизгодни за издателя му обстоятелства
изявлението се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.
Въззивната инстанция е разяснила, че декларацията по
чл. 14 ЗМДТ няма доказателствено значение за установяване на принадлежността на
право на собственост, когато деклараторът се домогва да установи по отношение
на трети лица, че с подаденото от него изявление до съответната община е
придобил право на собственост върху недвижим имот, т.е. когато страната иска с
частен, изходящ от нея документ, материализиращ изгодни за нея факти да
установи, че е собственик на дадена вещ. В подкрепа на изложено са Решение №
***., постановено по гр.д. № ***. по описа на ВС, IV ГО и Решение № ***.,
постановено по гр.д. № ***. по описа на ВС, IV ГО. Доколкото приетата по делото
декларация е подадена от трето лице, документът не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила.
От изложеното следва, че липсва
проведено от ищеца пълно и главно доказване на твърдението му за наличието на
валидно възникнало правоотношение между страните по делото, по силата на което
ищецът е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване
/БГВ/, а ответникът е имал задължение да заплаща стойността на услугите в
определен срок. След като ответникът не е бил потребител/клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ в процесния период, то между страните не
е възникнало облигационно отношение на посоченото в исковата молба основание.
Предвид изложеното вземането за главница е неоснователно.
При недоказаност на главния иск,
акцесорната претенция за лихви за забава върху главницата, също се явява
неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои
спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските както в заповедното, така и в
исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от
ответника съдебни разноски в настоящото производство за заплатено адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
по реда на чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ против Л.И.Г., ЕГН **********,*** за признаване за установено
по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество на
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 1478.26
лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди за апартамент № **, находящ се в гр. П., ул. „***за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на ***до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 290.96 лева, представляваща законна лихва за
забава върху месечните плащания за периода от 08.07.2014г. до 25.05.2017г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № ***. по ч.гр. д. № ***. по описа на Районен
съд – гр. П., като неоснователни.
ОСЪЖДА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П.,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на Л.И.Г.,
ЕГН **********,*** сумата в размер на 300 лева, представляваща сторени в настоящото
производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРИ
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № ***. по описа
на Районен съд – гр. П., да се върне на съответния състав, като се приложи
заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен
съдия:
Дата на обявяване
на решението:
25.01.2018г.
Съд. деловодител: