Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 19016 по описа за 2018 г.:
Производството
по делото е образувано по предявени от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***
срещу К.П. искове по реда на чл. 415 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК и чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на следните
вземания, както следва: 1./ за сумата от 9 836,
28 лв., претендирана като предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски паричен кредит № 2161784/17.02.2016г., сключен с “У.К.Ф.” ЕАД,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 30.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 2./ за сумата от 824, 11 лв., претендирана като
неизплатена възнаградителна лихва за периода от 14.01.2017г. до 21.08.2017г.;
3./ сумата от 660, 39 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
времето от 14.01.2017г. до 29.04.2018г. /вкл./, които вземания са прехвърлени с
договор за цесия от 21.08.2017г. и Приложение № 1, неразделна част от него, за
които суми е издадена заповед № 2967/03.052018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 6165/2018г. по описа на
Районен съд – Варна И В УСЛОВИЕ НА
ЕВЕНТУАЛНОСТ осъдителни искове с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 836, 28 лв., претендирана като предсрочно изискуема главница
по договор за потребителски паричен кредит № 2161784/17.02.2016г., сключен с “У.К.Ф.”
ЕАД ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
18.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 824, 11 лв., претендирана като
неизплатена възнаградителна лихва за периода от 14.01.2017г. до 21.08.2017г. и
сумата от 660, 39 лв., претендирана
като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за времето от
14.01.2017г. до 17.12.2018г. /вкл./, които вземания са прехвърлени с договор за
цесия от 21.08.2017г. и Приложение № 1, неразделна част от него.
В исковата молба се излага, че на
17.02.2016г. е сключен договор договор за потребителски паричен кредит №
2161784/17.02.2016г., по силата на който “У.К.Ф.” ЕАД, е поел задължение да предостави на К.П.
сумата от 10 000 лв. срещу задължение на потребителя да
върне предоставената сума на 120 месечни анюитетни
вноски с падеж – четиринадесето число на месеца, всяка от които включваща
главница, възнаградителна лихва и застрахователна
премия.
Твърди
се, че “У.К.Ф.” ЕАД се
явява изправна по правоотношението страна, която е изпълнила поетите с договора
задължения, предоставяйки на потребителя заетата сума по банкова сметка.
***,
вземанията по него са обявени за предсрочно изискуеми с изявление, достигнало
до ответника на 04.09.2017г.
С договор за цесия от 21.08.2017г., цедентът “У.К.Ф.”
ЕАД, е прехвърлил на цесионера “А.З.С.Н.В.” ЕАД вземанията си, произтичащи от
договор за потребителски паричен кредит № 2161784/17.02.2016г., включващи главница
и договорна лихва, които ответникът не е погасил, въпреки уведомяването за
извършеното прехвърляне.
Правният интерес от предявяване на установителните искове по реда на чл. 415 ГПК се обосновава
с редовното връчване на заповедта за изпълнение по чл. 47, ал. 5 ГПК, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът К.П., е депозирал писмен отговор, с който признава исковете по реда на чл.
415 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД.
С молба от 30.04.2019г. процесуалният представител на
ответника признава, че отговорът на исковата молба, е подписан от К.П..
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок след
издаване на заповед № 2967/03.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 6165/2018г. на Районен съд – Варна,
на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съдът, като съобрази от една страна направено с
отговора на исковата молба признание на исковете, което е неоттегляемо,
а от друга, ангажираните писмени доказателства, сочещи валидно възникнало
правоотношение по договор
за потребителски паричен кредит № 2161784/17.02.2016г., сключен с “У.К.Ф.” ЕАД,
настъпилата предсрочна изискуемост, поради спиране на плащанията, надлежното
уведомяване на потребителя, счита, че исковете за установяване съществуване на
вземания за главница и възнаградителна лихва, са доказани по основание, които
са прехвърлени с договор за
цесия от 21.08.2017г. и Приложение № 1, неразделна част от него в полза н. “А.З.С.Н.В.”
ЕАД.
Доколкото в хода на процеса потребителят е платил сумата
от 650 лв., което се признава от цесионера, с която е погасено задължението за
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, то искуъ по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 86 ЗЗД, следва да бъде уважен до размер на сумата от
10, 39 лв. за времето от 14.01.2017г. до 29.04.2018г. и отхвърлен за разликата
до претендираната сума, като погасен, чрез плащане.
В полза на ищеца “А.З.С.Н.В.” ЕАД следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно
– деловодни разноски в общ размер на 643, 45 лв., от които 276, 42 лв. в
производството по ч.гр.д. № 6165/2018г. на ВРС и 367, 03 лв. в настоящото
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски в полза на ответника за отхвърлената част
поради плащане, не се присъждат, тъй като с поведението си страната е дала
повод за завеждане на делото и в нейна тежест следва да се възложат всички
суми.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че К.Г.П., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, *** сумата от 9 836, 28 лв. /девет хиляди осемстотин тридесет и
шест лева и двадесет и осем ст./, представляваща предсрочно изискуема главница по договор
за потребителски паричен кредит № 2161784/17.02.2016г., сключен с “У.К.Ф.” ЕАД,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 30.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 824, 11 лв. /осемстотин двадесет и четири
лева и единадесет ст./, представляваща неизплатена възнаградителна лихва за
периода от 14.01.2017г. до 21.08.2017г. и сумата от 10, 39 лв. /десет лева и тридесет и девет ст./, представляваща
обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва за времето от 14.01.2017г. до 29.04.2018г. /вкл./, които
вземания са прехвърлени с договор за цесия от 21.08.2017г. и Приложение № 1,
неразделна част от него, за които суми е издадена заповед № 2967/03.052018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
6165/2018г. по описа на Районен съд – Варна по предявените от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, *** срещу К.Г.П.,
ЕГН **********,*** искове
по реда на чл. 415 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99
вр. чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “А.З.С.Н.В.“ ЕАД, *** срещу К.Г.П.,
ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД за разликата
над присъдената сума от 10, 39 лв. до пълния претендиран размер от 660, 39 лв.,
представляваща обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва за времето от 14.01.2017г. до 29.04.2018г.
/вкл./, за която сума е издадена заповед № 2967/03.052018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 6165/2018г. по
описа на Районен съд – Варна, поради
погасяване на вземането, чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА К.Г.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.С.Н.В.“
ЕАД, *** сумата от 643, 45 лв.
/шестстотин четиридесет и три лева и четиридесет и пет ст./, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които 276, 42 лв. в
производството по ч.гр.д. № 6165/2018г. на ВРС и 367, 03 лв. в настоящото
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: