Р Е Ш Е Н И Е
№ 159
град Сливен, 05.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Сливен, Гражданско отделение, Въззивен състав, в открито съдебно заседание
на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл. с.
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при
секретаря Соня В.ева, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева
въззивно гражданско дело № 60 по описа на Окръжен съд Сливен за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
въззивно и се движи по реда на чл. 293, ал. 3 вр. с чл. 294 вр. с чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4072 от
11.07.2018г., подадена от П.А.Г., ЕГН: **********, Г.Ц.Г., ЕГН: **********, М.Т.Г.,
ЕГН: **********, С.Т.С., ЕГН: **********,
Р.Д.Р., ЕГН: **********, С.К.Б., ЕГН: **********, А.Н.Б., ЕГН: **********, М.А.Н.,
ЕГН: **********, действащи чрез процесуален представител по пълномощие адвокат В.М.
срещу Решение № 119 от 26.06.2018г., постановено по гражданско дело № 1 по
описа на Районен съд Нова Загора за 2018г.
С процесното решение Районен съд Нова Загора е отхвърлил
предявеният от ищците иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска да се признае за установено по
отношение на ответниците, че с удостоверената в нотариален акт за дарение на
земеделски земи № 114, том 3, рег. № 3832, дело № 469/2014 на нотариус В.И. с
рег. № 163 на НК сделка П.Н.М. е дарила на М.Д.А. и тя е придобила от нея и е
станала собственик на 12/1278 идеални части, а не на 1/22 идеални части от:
лозе с площ 8.002 дкa в местността „Памуклука“,
трета категория, съставляващо имот № 050007 по картата на възстановената
собственост, с граници: имот № 050002 – лозе на Б.Г.А., имот № 050003 - лозе на
наследници на Б.И.Т., имот № 050006 - лозе на наследници на Д.Л.С., имот №
000502 – полски път на кметство село Езеро, имот № 050013 – лозе на Р.Т. Р.,
имот № 05001- лозе на наследници на Г.А.С.; лозе с площ от 3.998 дка четвърта
категория в местността „Памуклука“, съставляващо имот
№ 061002 по картата на възстановената собственост с граници: имот № 000101 –
полски път на кметство село Езеро, имот № 061015 – лозе на В. Р. Д., имот №
061008 – лозе на наследници на Н.Ц.Н., имот № 061009 – лозе на наследници на Г.В.
Р., имот № 061001 – лозе на наследници на Г.И.С.; нива с площ 53,934 дка трета
категория в местността „На север от село“, съставляваща имот № 079001 по
картата на възстановената собственост, с граници: имот № 000020- полски кът на
Кметство село Езеро, имот № 079003 – нива на Я. К. К., имот № 079005 – нива на С.
Й.П., имот № 079105- нива на наследници на А. П.К., имот № 000046 – полски път
на Кметство на село Езеро, имот № 000154- населено място село Езеро, имот №
000164 – гранична река на Кметство село Езеро, като неоснователен и недоказан.
С решението съдът се е произнесъл по претенцията за присъждане на разноски,
като е оставил без уважение искането на П.Н.М. за присъждане на разноски.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна
жалба от ищците. С решение № 154 от 11.10.2018г., постановено по въззивно
гражданско дело № 375 по описа на Окръжен съд Сливен за 2018г.
първоинстанционното решение е потвърдено.
Срещу
въззивното решение е постъпила касационна жалба с вх. №
СД-05-01-7398/17.12.2018г. от въззивниците, ищци в първоинстанционното
производство, и е образувано
касационно дело № 1309 по описа на Върховен касационен съд за 2019г. С
Определение № 464 от 17.10.2019г. Върховният касационен съд е приел, че
касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане на основание чл.
280, ал. 2, пр. 2 ГПК – поради вероятна недопустимост на решението като
постановено по нередовна искова молба. С Решение № 8 от 27.01.2020г. Върховният
касационен съд е обезсилил въззивното решение като е приел, че същото е
постановено по нередовна искова молба. Съдът е върнал делото на друг състав на
Окръжен съд Сливен с указания за оставяне на исковата молба без движение за
уточняване на петитума ѝ и в зависимост от
предприетите от ищците действия по отстраняване на нередовностите
на исковата молба – за обезсилване на първоинстанционното решение и
прекратяване на делото или за предприемане на понататъшни
процесуални действия и постановяване на решение по съществото на спора.
С Разпореждане от
03.02.2020г. съдията – докладчик е
оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищците в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да уточнят петитума
на исковата молба, съгласно посоченото с решението на Върховния касационен съд,
като посочат: 1) дали предявяват положителен установителен
иск за установяване на правото им на собственост и ако предявяват такъв иск за
каква идеална част от трите имота; 2) дали предявяват отрицателни установителни искове за правото на собственост на
ответниците и ако предявяват такива искове – за каква идеална част от
трите имотa; 3) дали предявяват положителни установителни
искове за установяване правото на собственост на ответниците върху посочената
от тях идеална част от имотите и ако предявяват такива искове в какво се
изразява правният интерес на ищците от предявяване на искове за установяване на
чужди права; 4)
дали предявяват друг иск за установяване правното /вещнопрехвърлително/ действие на договора за дарение от
07.10.2014г.
В предоставения
срок е постъпила уточняваща молба с вх. № СД-05-01-1298 от 19.02.2020г. от
процесуалния представител на ищците, от която отново не става ясно какъв иск е
предявен. С Разпореждане № 232 от 20.02.2020г. съдията – докладчик е оставил
повторно исковата молба без движение и дал указание на ищците за отстраняване
на допуснатите противоречия в обстоятелствената част и в петитума
на исковата молба и на уточняващата такава. В указания едноседмичен срок е
постъпило заявление с вх. № СД-05-01-1842 от 12.03.2020г. от пълномощника на
ищците, имащо характер на уточняваща искова молба, в коeто се иска от съда да признае за установено, че
ответницата П.Н.М., ЕГН: ********** е била собственик на 12/1728 идеални части
от процесните три имота, следователно и ответницата М.Д.А., ЕГН: ********** е
собственик на 12/1728 идеални части от тези имоти.
С разпореждане №
320 от 12.03.2020г. съдията – докладчик е постановил на ответниците да се
връчат преписи от уточнителните искови молби и е
уведомил ответниците за възможността в едномесечен срок от получаване на
допълнителните искови молби да подадат отговор по чл. 131 ГПК, указал е
съдържанието на отговора, както и последиците от неподаване на отговор.
Разпореждането е
връчено на ответниците на 22.05.2020г.
В едномесечния срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор по допълнителните искови молби
от ответницата П.Н.М., действаща чрез процесуален представител, назначен по
Закона за правната помощ – адвокат К.Е.. В отговора са изложени доводи и
съображения по съществото на спора, аналогични на тези във въззивната жалба.
Ответникът посочва, че предявените установителни
искове касаят правоотношения между страните по делото, които са преюдициални на иска за допускане на съдебна делба, а
съдебното производство по делба на процесиите имоти е приключило през 2012
година. В заключение моли съда да отхвърли предявения установителен
иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на
разноски. Ответницата моли да не бъде осъждана да заплаща разноски, тъй като не
е станала повод за водене на делото и е социално слаба, ползва правна помощ.
Предвид връщането на делото за повторно разглеждане и решаване
от Окръжен съд Сливен, при спазване дадените указания на Върховния касационен
съд, настоящата инстанция намира, че следва да докладва постъпилата въззивна
жалба.
Въззивниците
оспорват първоинстанционното решение като постановено в нарушение на закона,
при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и като необосновано. Намират за неправилен извода на районния съд, че
съдът, който се е произнесъл по иска за делба е допуснал делба на процесните
земеделски земи и е определил квоти на отделните съделители,
но не е ясно кои конкретно имоти е имал предвид, доколкото с решението освен
процесните земеделски земи са поделени и други недвижими имоти. Релевират се доводи, че този извод на съда противоречи на
трайната практика на Върховния касационен съд, съгласно която, когато
земеделски земи, поради недостиг на площи, не могат да се поделят така, че
всеки съделител да получи земи в свой дял, те следва
да се поделят по колена. Намират, че неправилно
районният съд е приел, че с делбеното решение са
делени и други имоти, освен земеделски земи. Навежда се оплакване, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по аргументите, изложени в исковата
молба и не е ценил представените и приети по делото доказателства. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на горното. В заключение се моли въззивния съд
да постанови решение, с което да уважи предявения иск или да се върне делото за
ново разглеждане от друг състав на районния съд.
В
постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба от
въззиваемата П.Н.М., действаща чрез назначен процесуален представител, се
излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Твърди се, че с договора за дарение, обективиран в
нотариален акт № 114, том 3, рег. № 3832, дело № 469 от 07.10.2014г. на
нотариус В.И. с рег. № 163 в НК, район на действие Районен съд Нова Загора,
въззиваемата не се е разпоредила с тази част от имотите в землището на село
Езеро, които са нейна собственост. Развиват се подробни съображения във връзка
с производството по съдебна делба, кога имотите, предмет на делбата се възлагат
в дял на всеки от съделителите, кога делбата се
извършва по колена. Цитира се съдебна практика. В
тази връзка въззиваемата посочва, че решение № 271 от 13.11.2012г., постановено
по гражданско дело № 59 по описа на Районен съд Нова Загора за 2004г., влязло в
сила на 07.02.2013г. е правилно и съдът е разделил процесните имоти по колена. Посочва се, че съгласно цитираното решение
въззиваемата П.М. е собственик на 12/1728 идеални части от всички 14 имота,
предмет на делбата – ниви, лозя, ливади, а от процесните три имота е собственик
на 1/22 идеални части. На следващо място се релевират
подробни съображения, че въззивниците не са от кръга лица, които имат право да
искат намаляване на дарствени разпореждания съгласно
Закона за наследството и Закона за собствеността. Допълва, че въззиваемата П.М.
е дарила на М.Д. точно толкова идеални части от имотите, колкото притежава в
общ дял с останалите двадесет и един съсобственици. Навеждат се доводи, че съделителите М.Т.Г. и Тодор С. са се разпоредили със своята
идеална част – 1/22 идеална част за всеки един от тях с договор за покупко -
продажба, обективиран в нотариален акт № 70, том IV, рег. № 3708, дело 604 от 21.12.2015г. на нотариус Д.а,
рег. № 534 на НК, район на действие Районен съд Нова Загора. Предвид
извършеното разпореждане се посочва, че те не са легитимирани да участват в
настоящия съдебен процес. Пълномощникът на въззиваемата посочва, че за първи
път във въззивната жалба се навеждат твърдения, че решението за делба има за
предмет имоти, различни от земеделска земя. В обобщение процесуалният
представител на въззиваемата излага становище за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция. Моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение и първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски.
В
откритото съдебно заседание въззивниците не се явяват и не се представляват.
В
откритото съдебно заседание въззиваемата М.Д.А. не се явява и не се
представлява. Въззиваемата П.Н.М. се представлява от назначен по реда на Закона
за правната помощ процесуален представител – адвокат К.Е., която заявява, че
оспорва въззивната жалба, поддържа отговора, не прави доказателствени искания.
В хода на устните състезания моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
недопустим и недоказан. Претендира присъждане на разноски.
Окръжен
съд Сливен, действащ като въззивна инстанция, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и при условията на чл. 269 ГПК, намира следното
по предмета на въззивното производство:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект срещу
акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което е процесуално
допустима. Жалбата е и редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2,
4 и 7 и чл. 261 ГПК и като такава следва
да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При извършена служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК
настоящата инстанция констатира, че първоинстанционното решение е валидно, тъй
като отговаря на изискванията на чл. 236 ГПК. С оглед обжалването му в цялост
решението е недопустимо по следните съображения:
Пред въззивния съд, в изпълнение на дадените указания по
чл. 129 ГПК за отстраняване нередовност на исковата молба като уточнят какъв
иск предявяват, ищците чрез пълномощника си заявяват, че предявяват положителни
установителни искове да признаване за установено, че ответницата П.Н.М. е била
собственик на 12/1728 идеални части от процесните три имота, поради което чрез
договора за дарение и ответницата М.Д.А. е станала собственик на толкова идеални
части от имотите. Правният интерес за предявяване на искове за установяване на
чужди права ищците аргументират с обстоятелството, че първата ответница,
дарявайки на втората повече идеални части от правото на собственост върху
процесните три имота, отколкото притежава, е нарушила правото на собственост на
ищците върху имотите и по този начин те остават собственици на по- малко
идеални части, отколкото същност притежават.
Първоинстанционният съд е дал правилна правна
квалификация на иска като такъв по чл. 124 ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по
тълкувателно дело № 8 от 2012г. на ОСГТК на ВКС наличието на правен интерес се
преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата
молба като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те
произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването
му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато съдът
констатира, че ищецът няма правен интерес прекратява производството по делото
без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът
притежава или не претендираното от него или отричано от ищеца вещно право.
Такова задължение има и въззивния съд като при констатирана недопустимост на
иска следва и да обезсили първоинстанционното решение.
Настоящият съдебен състав счита, че изложените от ищците
твърдения не обосновават правен интерес от предявяване на искове за
установяване на чужди права. С предявяването на положителни установителни
искове за обема на правото на собственост на трети лица върху процесните три
имота ищците същност се стремят да атакуват договора за дарение, чрез който
първата ответница, която е съсобственик заедно с ищците на трите имота и на
други осем, е прехвърлила на втората ответница по 1/22 идеални части от правото
на собственост от трите имота. Недопустимо е договор за дарение да се оборва по
този ред. От установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице
правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква
защита чрез устанояване на правото със сила на пресъдено нещо. Не е вярно
твърдението на ищците, че чрез процесната прехвърлителна сделка се накърнява
обема на тяхното право на собственост върху имотите, предмет на дарението. С
решение от 09.06.2011г., постановено по гражданско дело № 181 по описа на
Окръжен съд Сливен за 2010г. е допусната делба между ищците, първата ответница
и други съделители на единадесет поземлени имота, сред които са и трите
процесни, находящи се в землището на село Езеро, община Нова Загора. С
решението са определени и квотите на собственост върху единадесетте имота и
съгласно него първата ответница притежава 12/1728 идеални части от имотите.
Решението е влязло в сила и се ползва със сила на пресъдено нещо включително и
относно определените квоти на съсобствениците. В делбеното
решение са определени и квотите на собственост на ищците. Правото на
собственост на ищците (идеалните части от имотите, на които са съсобственици) не е
нарушено или застрашено. Не се твърди и не се установява то да се оспорва от
ответниците. Основен правен постулат е,
че никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. Следователно с
договора за дарение дарителят е прехвърлил, съответно надареният е получил
точно толкова от правото на собственост върху трите имота, колкото притежава
дарителят. С договора за дарение обема на правото на собственост на ищците
върху имотите не е нарушен, както те твърдят и обосновават правния си интерес
от предявяване на искове за установяване на чужди права. Квотите на всеки един
от ищците, както и на първата ответница, са определени с влязло в сила решение,
което се ползва със сила на пресъдено нещо, следователно пред този съд е налице
абсолютна процесуална пречка да пререшава отново въпроса за квотите в
съсобствеността, каквото реално е искането на ищците.
Според чл. 26, ал. 2 ГПК никой не може да предявява от
свое име чужди права пред съд. Процесуално легитимиран да предяви пред съд
някое материално субективно право е този, който твърди, че го притежава. Чужди
права могат да се предявят пред съд, само когато законът изрично го позволява –
например – чл. 134 ГПК, чл. 440, ал. 1 ГПК, само в този случай по силата на
законово призната легитимация на оспорващия такива искове са допустими. Действително
в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по тълкувателно
дело № 8 от 2012г. на ОСГТК на ВКС, както е отбелязал и процесуалният
представител на ищците, е посочено, че правен интерес от предявяване на
установителен иск е налице и когато съсобствениците спорят за обема на
притежаваните права върху общата вещ, но в случая липсва такъв спор, доколкото
обема на правото на собственост на ищците върху трите имота не е оспорен, а те
от своя страна чрез иска се опитват да атакуват прехвърлителна сделка между
ответниците.
От всичко гореизложено този съдебен състав достига до
извода, че ищците не обосновават защита на своето нарушено или застрашено вещно
право на собственост, следователно нямат правен интерес от предявяване на
положителни установителни искове за установяване обема на правото на
собственост на трети лица. Чрез този иск те не провеждат никаква защита на
своето право на собственост.
Ето защо и на основание чл. 270, ал. 3, изречение първо
от ГПК обжалваното решение следва да се обезсили изцяло поради липсата на
правен интерес от предявяване на искове за установяване на чужди права по
изложените от съда съображения. При този изход на служебната преценка по чл.
269, изречение първо от ГПК, въззивният съд не следва да обсъжда правилността на
решението.
По разноските:
Съгласно изхода на спора, въззивният съд намира, че
направените от ищците разноски остават в тяхна тежест. При този изход на спора с право на разноски разполагат
ответниците. Ответницата П.Н.М. чрез назначения по реда на Закона за правната
помощ процесуален представител прави искане за присъждане на разноски в първата
и във въззивната инстанция. Тъй като процесуалният представител е назначен от
Националното бюро за правна помощ с Решение № 137/04.04.2018г.
и по делото няма представени доказателства за сторени от ответницата разноски,
то такива не следва да ѝ се присъждат. Няма основание за присъждане на
разноски и в полза на Националното бюро за правна помощ съгласно чл. 78, ал. 7 ГПК, доколкото по делото не са представени доказателства за изплатено от Националното
бюро за правна помощ възнаграждение на адвокат К.Е..
Така мотивиран и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК
Окръжен съд Сливен
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 119 от 26.06.2018г., постановено по гражданско
дело № 1 по описа на Районен съд Нова Загора за 2018г. на основание чл. 270,
ал. 3, изр. 1 ГПК, като НЕДОПУСТИМО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените с искова
молба с вх.
№ 5791 от 28.12.2017г. по регистъра на Районен съд Нова Загора, подадена от П.А.Г., ЕГН: **********, Г.Ц.Г.,
ЕГН: **********, М.Т.Г., ЕГН: **********, С.Т.С., ЕГН: **********, Р.Д.Р., ЕГН: **********, С.К.Б.,
ЕГН: **********, А.Н.Б., ЕГН: **********, М.А.Н., ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които да се признае за установено по отношение на ответниците П.Н.М.,
ЕГН: ********** и М.Д.А., ЕГН: **********, че с удостоверената в нотариален акт
за дарение на земеделски земи № 114, том 3, рег. № 3832, дело № 469 от
07.10.2014г. на нотариус В.И. с рег. № 163 в
НК, район на действие Районен съд Нова Загора сделка
първата ответница П.Н.М., ЕГН: ********** е дарила на втората ответница М.Д.А.,
ЕГН: ********** и тя е придобила и е станала собственик на 12/1728 идеални
части от следните земеделски имоти: 1) лозе с площ 8,002 дка в местността „Памуклука“, трета категория, съставляващо имот № 050007 по
картата на възстановената собственост на село Езеро, община Нова Загора; 2)
лозе с площ 3,998 дка в местността „Памуклука“,
четвърта категория, представляващо имот № 061002 по картата на възстановената
собственост на село Езеро, община Нова Загора; 3) нива с площ 53,034 дка в
местността „На север от село“, трета категория, съставляваща имот № 079001 по
картата на възстановената собственост на село Езеро, община Нова Загора, като НЕДОПУСТИМИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1 по
описа на Районен съд Нова Загора за 2018г. и по гражданско дело № 60 по описа
на Окръжен съд Сливен за 2020г.
Решението може
да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България
в едномесечен срок от връчването му
на страните при условията на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: