Р Е Ш Е Н И Е
2712 /17.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
четиринадесети състав, гражданска колегия, вещно отделение в открито
съдебно заседание, проведено на 14 май 2019
година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 17090 по описа за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен установителен иск с пр.осн.чл. 422, вр.415 ГПК и чл.86 ЗЗД за установяване на вземането на кредитора „Енерго –
Про Продажби” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Биляна Матева, Боряна
Пенева и Пламен Стефанов по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.14095/18 г. на ВРС с която е разпоредено
длъжникът И.Г.И., ЕГН **********,***, 5А да заплати на „Е.п.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** Таурс сумата от 689.19 /шестстотин осемдесет и девет лева и деветнадесет
стотинки/
лева, представляваща главница
за незаплатена ел.енергия за обект
с абонатен номер **********
и адрес на потребление гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 62, 68 ВПО, прикл., за която за
периода от 13.02.2018 г. до 28.02.2018 г. са издадени фактури №
ФП0262562642/13.02.2018 г. за сумата
от 337.85 лв., №
ФП0263539751/28.02.2018 г. за сумата
от 351.54 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 18.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 29.23 , /двадесет и девет лева и двадесет
и три стотинки/ лева, представляваща обезщетение
за забава за заплащане горното
задължение, начислено от датата на
падежа на съответната фактура до 17.08.2018 г.
Твърденията в молбата са, че вземането на ищеца е за задължения за незаплатена ел.енергия за
обект с абонатен номер ********** и адрес на потребление гр. Варна, ул.
„Любен Каравелов“ № 62, 68
ВПО по договор за продажба на ел. енергия на „Енерго - Про Продажби” АД, на осн.чл. 107 от Закона за енергетиката за което са издадени
фактури №№ ФП **********/13.02.2018 г. с падеж 01.03.2018 г., РП
**********/28.02.2018 г. с падеж 02.04.2018 г., издадени за периода от
13.02.2018 г. до 28.02.2018 г., подробно посочени в т. 9в) от заявлението, за
обект с абонатен № ********** находящ се в в гр.Варна, ул.Л.Каравелов № 62, 68 ВПО и клиентски № **********.
Отношенията между страните са уредени
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“
АД /ОУДПЕЕ/ и от Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „Е.П.“ АД /ОУПЕЕ/. Съгласно чл.17, т.2 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“
АД потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната ел.енергия в
сроковете и по начина, определен в същите Общи условия – чл.26 на ОУДПЕЕ и в
чл.16, т.2 на ОУПЕЕ. Потребител, който
не изпълни задълженията си за плащане в срок дължи обезщетение за забава на осн.чл.38 от ОУДПЕЕ. Ищецът в качеството на доставчик на
ел.енергия е изпълнил пълно и точно
задълженията си по договора, но ответникът като потребител не е заплатил цената
на доставена и потребена ел.енергия по фактури
издадени за периода 13.02.2018 г. – 28.02.2018 г. на стойност 689.19 лева,
както и за обезщетение за забава от падежа на всяка фактура до 17.08.2018 г. в
размер на 29.23 лева. Същият дължи и обезщетение за забава върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. На 01.02.2018 г.
на осн.чл.410 ГПК във вр.чл.107
от Закона за енергетиката ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК и същото е
било уважено от заповедния съд като е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14095/18 г. Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК и
заповедният съд е дал указания за подаване на иск за установяване на вземането
на кредитора по заповедта за изпълнение, поради което за ищеца е налице правен интерес
от подаване на исковата молба.
Ищецът моли за уважаване на иска и
заплащане на разноски за заповедното и за исковото производство от страна на
ответника.
В срока за отговор ответникът И.Г.И.
е представил възражение в което сочи, че
потребителя и собственика не са уведомени от ищеца за наличието на задължения
за ел.енергия. Ако има такива ищецът е следвало да преустанови ел.захранването
в обекта на потребление, но не е сторил това. Партидата е прехвърлена между наемодател
и наемател през м.февруари 2018 г. и към този момент не е имало незаплатени
задължения. Липсата на задължения е условие за прехвърляне на партидата.
Ответникът възразява срещу иска като сочи, че за процесния
период титуляр на партидата е бил наемателят „Вита Логистик“
ЕООД и предявеният иск срещу него е неоснователен.
За установяване наличието на правен интерес от
предявеният иск ищецът сочи, че ответникът е възразил по реда на чл.414 ГПК
против издадената в негова полза заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК.
В
съдебно заседание страните чрез
процесуални представители поддържат становищата си.
Съдът
след преценка на събраните в производството доказателства както поотделно, така
и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предвид вида на
предявения специален установителен иск за установяване съществуването на
вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и
предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство
тежестта на доказване за установяване
съществуването на вземането е върху
ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките,
довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да
докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и
обстоятелства по възраженията си, водещи
до неоснователност на исковата
претенция.
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 14095/18
г. на ВРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 20.09.2018
г. с която е разпоредено длъжникът И.Г.И., ЕГН **********,***, 5А да заплати на кредитора „Е.п.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** Таурс сумата от 689.19 лева /шестстотин осемдесет и девет лева и деветнадесет
стотинки/, представляваща главница за незаплатена
ел.енергия за обект с абонатен номер ********** и адрес на потребление гр. Варна, ул. „Любен
Каравелов“ № 62, 68 ВПО, прикл.,
за която за периода от
13.02.2018 г. до 28.02.2018 г. са
издадени фактури №
ФП0262562642/13.02.2018 г. за сумата
от 337.85 лв., №
ФП0263539751/28.02.2018 г. за сумата
от 351.54 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 18.09.2018
г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 29.23 лева /двадесет и девет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
заплащане горното задължение, начислено от датата на
падежа на съответната фактура до 17.08.2018 г., както и сумата от 75.00 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща
сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса от 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, на основание чл.
78, ал. 1
и 8 ГПК.
Посочено е, че вземането произтича от задължения за
незаплатена ел.енергия за обект с абонатен номер ********** и адрес на потребление гр. Варна, ул. „Любен
Каравелов“ № 62, 68 ВПО
От представено от ищеца извлечение от сметка към 17.08.2018 г. се
установява, че на ответникът по иска са издадени две фактури за периода 13.02.2018
г. – 28.02.2019 г. с посочени суми за плащане по всяка, дата на документа,
падеж и лихва към 02.04.2018 г. – общо за 718.42 лева от които главница 689.19
лева и 29.23 лева лихва. Посочените фактури са приложени към извлечението.
Представена е справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца и за начислени суми по фактури за периода към дата
12.10.2018 г.
Съгласно
Глава Пета, раздел Втори на ОУДПЕЕ на ищцовото търговско дружество,
доставчикът фактурира ежемесечно дължимите от клиента суми въз основа на
представените от „Енерго-про мрежи“ АД данни за измереното количество
ел.енергия – чл.18, а клиентът заплаща ежемесечно фактурираната ел.енергия –
чл.28. Цената на ел.енергията се
определя с решение на КЕВР.
Ответникът е представил договор за наем от
13.12.2017 г. с нотариална заверка на подписите от който се установява, че
обектът на потребление е отдаден под наем на трето лице – наемател за срок от
пет години от датата на подписването на договора.
Представен
е и втори договор за наем от 05.02.2018
г. с нотариална заверка на подписите от който се установява, че обектът на
потребление е отдаден под наем на трето лице – наемател за срок от пет години
от датата на подписването на договора, като наемателят се задължава да заплаща
наемната цена по начин и в срокове, посочени в договора, както и да заплаща
всички текущи разходи за ток и вода.
От заключението на проведената СТЕ,
което съдът цени като компетентно дадено, неоспорено от страните се
установява, количеството ел.енергия, което е отчел електромерът на обекта на
потребление – магазин за хранителни стоки с климатик и хладилници в размер на
1500 квтч. Същото може реално да бъде доставено и потребено в обекта на абоната.
Посоченото количество ел.енергия в справката е за редовни месечни инкасирани
отчети. До 20.02.2017 г. посоченият обект е бил с монтиран електромер МЕ162 с №
1114021162036717 с посочени характеристики - еднофазен, двойнотарифен,
статичен. Същият е бил подменен по искане на абоната с електромер МТ174 с №
1114171667032375 с основни характеристики - трифазен, тройнотарифен, статичен и е вписан в държавния регистър на
одобрените СТИ. Метрологичната му проверка е от 2017 г. и срокът за метрологичната му годност е 4 години.
Начисленото количество ел.енергия по двете фактури с №№ ********** и **********
е изчислено на база снети показания от СТИ за м.01.2018 г. и за м.02.2018 г.
при действаща цена на ел.енергия 0.19163 лева за 1 квтч плюс акциз от 0.002
лева за квтч. Същото е изчислено математически правилно. Цената по тарифи Т1,
Т2 и Т3 /нощна, дневна и върхова/ е идентична. От приложенията към заключението
се установява, че на 23.02.2018 г.
наемателят на обекта „Грифен Ритейл” ЕООД е подал заявление за вписването му
като потребител на ел.енергия на основание договор за наем от 05.02.2018 г.
Представено е съгласие на собственика – ответникът И.Г.И. от 19.02.2018 г.
На 26.02.2018 г. на обекта
на потребление в гр.Варна, ул.Любен Каравелов № 68 е монтиран електромер МТ174
с № 1114171667032375 по заявление на клиент „Грифен Ритейл” ЕООД. Посочени са
показанията по трите тарифи – дневна, нощна и върхова.
В
производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на
ищеца е да установи, че съществува
субективно относително право на кредитора към длъжника, признато с издадената в негова полза заповед
за изпълнение. Следователно ищецът следва да установи наличието на договорни
отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение да
достави ел.енергия за битови нужди на
ответника за обекта, който държи и ползва в посоченото количество. Без значение
е в случая обстоятелството дали между
страните е налице писмен договор или не
е налице такъв. В настоящият случай съдът намира за установено по
безспорен начин от доказателствата по делото, че ищецът е доставчик на
ел.енергия в обекта на потребление в
гр.Варна, ул.Любен Каравелов № 68, но в настоящият случай потребител не е собственикът
на имота, а ползвателят, който е търговско дружество „Грифен
Ритейл” ЕООД, а сумите по издадени фактури за процесния период
представляват стойността на ел.енергията, консумирана от потребителя за редовен
месечен отчет за реално потребление, а не за
корекция.
За период, посочен в издадените от ответното
дружество фактури, а именно 21.12.2017
г. – 26.02.2018 г. ищецът няма качеството потребител на ел. енергия, тъй като страна
по договор за пренос на ел.енергия чрез
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД е трето за спора лице съгласно договор за наем от 13.12.2017 г. с нотариална
заверка на подписите и договор за наем
от 05.02.2018 г. с нотариална заверка на подписите.
От изложеното следва, че на ответника по
иска не е доставена ел.енергия и такава не е потребена от него в
посоченото в справката количество, а задължението за заплащане на нейната цена е за
потребителя, съгласно правилата за продажбата по чл.200 ЗЗД в изпълнение на
договорни задължения на страните - чл.79 ЗЗД. Възраженията на ответника са основателни и
същите се подкрепят от доказателствата
по делото, поради което предявеният срещу него установителен
иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По въпроса
за разноските:
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за
разноските, дължими в производството по установителния иск, а също така и в
производството по заповедното производство.
При
този изход на спора между страните и
направени своевременно искания по реда на чл.78 ГПК, ищецът
следва да плати на ответника разноски, но в случая съдът не присъжда разноски в полза
на ответника, тъй като няма
доказателства за направени такива от
него.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявен иск с пр.осн.чл. 422, вр.415 ГПК и чл.86 ЗЗД от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Биляна Матева, Боряна Пенева и Пламен
Стефанов за установяване на вземането
му по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.14095/18 г. на ВРС срещу И.Г.И., ЕГН **********,***, 5А за заплащане на сумата от 689.19 /шестстотин осемдесет
и девет лева и деветнадесет стотинки/ лева, представляваща главница за незаплатена
ел.енергия за обект с абонатен номер *** и адрес на потребление гр. Варна, ул. „Любен
Каравелов“ № 62, 68 ВПО, прикл.,
за която за периода от
13.02.2018 г. до 28.02.2018 г. са
издадени фактури №
ФП0262562642/13.02.2018 г. за сумата
от 337.85 лв., №
ФП0263539751/28.02.2018 г. за сумата
от 351.54 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 18.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 29.23 , /двадесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане
горното задължение, начислено от датата
на падежа на съответната фактура до 17.08.2018 г.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението до
страните.
Районен
съдия: