№ 5944
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110169897 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е повод на по искова молба вх. № ............. г. на ЗД "............... АД, ЕИК
.................., със седалище и адрес на управление: гр. С.........., срещу М. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С............., с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата в размер на 542,08 лева – регресно вземане за възстановяване на платено
застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „М............., с рег. № .........,
причинени при ПТП на 14.05.2021 г. в гр. С...............“, с включени ликвидационни разноски
в размер на 25,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
22.11.2024 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 14.05.2021 г. в гр. С...............“, е настъпило ПТП,
предизвикано по вина на ответника, като водач на лек автомобил „С.......“, с рег. № ..........., в
резултат от което са били причинени щети на лек автомобил „М............., с рег. № .........,
собственост на .................. За процесното ПТП е бил съставен протокол за ПТП №
........../14.05.2021 г. от органите на МВР, в който е отразено, че вина за настъпване на ПТП
има ответникът. За лек автомобил „С.......“, с рег. № ..........., при ищцовото дружество е била
сключена застраховка Гражданска отговорност, валидна към датата на настъпване на ПТП,
по която била заведена щета № ********** и на собственика на увредения лек автомобил
................. е било платено застрахователно обезщетение в размер на 517.08 лева. Видно от
отразеното в протокола за ПТП виновният водач М. С. Д., управлявала лек автомобил
„С.......“, с рег. № ..........., е отказала извършване на проба за алкохол и е неправоспособен
водач. С оглед на последното ищецът счита, че са налице основанията на чл. 500, ал. 1, т. 1 и
ал. 2 КЗ и в негова полза е възникнало регресно право за заплатеното застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева. Моли за уважаване на иска
и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
1
който заявява, че признава иска. Представя платежен документ, удостоверяващ извършено
на 08.02.2025 г. плащане в пълен размер на исковата претенция, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на делото – 22.11.2024 г., до датата на извършеното плащане. Моли
разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
С писмена молба вх. № 60654/20.02.2025 г. ищецът признава, че е получил плащане
от ответницата, с което е погасена в цялост главницата от 542,08 лева, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на делото до датата на извършеното плащане. Доколкото
плащането е извършено след подаване на исковата молба в съда счита, че ответницата е дала
повод за неговото завеждане, поради което моли да му бъдат присъдени сторените разноски
за платена държавна такса и
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал.
1, т. 1 и ал. 2 КЗ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 542,08
лева – регресно вземане за възстановяване на платено застрахователно обезщетение за щети
по лек автомобил „М............., с рег. № ........., причинени при ПТП на 14.05.2021 г. в гр.
С...............“, с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2024 г., до окончателното й
изплащане.
Основателността на така предявения осъдителен иск изисква кумулативното
позитивно установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1./
наличието на валидно застрахователно правоотношение между виновния водач – ответник и
застрахователя – ищец; 2./ настъпването на процесното застрахователно събитие по време на
действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 3./
всички елементи от обективната и субективна страна на деликта – 3. 1. / деяние /действие
или бездействие/; 3. 2. / противоправност на деянието; 3. 3. / вредоносния резултат; 3. 4. /
причинната връзка между вредите и противоправното деяние; 4./ размера на претендираните
вреди; 5./ плащането на обезщетение на увреденото лице, както и следва да докаже, че 6./
делинквентът е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
респ. при настъпване на ПТП не е притежавал правоспособност за управление на МПС, или
временно му било отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга.
С проекта на доклад, обективиран в определение № 7731/14.02.2025 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 26.03.2025 г. открито съдебно
заседание, на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, всички релевантни
обстоятелства от фактическия състав на предявения иск са отделени като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване. Същите се установяват по несъмнен начин и от
събрания по делото доказателствен материал.
От страна на ответницата е заявено оспорване на вземането единствено с
правопогасяващо възражение за плащане на дължимата сума, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на делото до датата на извършеното плащане. Видно от представения с
отговора по чл. 131 ГПК като писмено доказателство платежен документ от 08.02.2025 г., на
посочената дата е било извършено плащане от М. С. Д. в полза на ЗД „.........“ АД на сумата в
общ размер на 558,70 лева, като е посочено, че плащането е извършено за погасяване на
задължение по гр. д. № 69897/2024 г. на СРС, 29 състав. Платената сума покрива изцяло
търсената от ищеца сума, като последният не оспорва така извършеното плащане и факта, че
с него се явява погасена в пълния й размер търсената сума, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на плащането. Следователно
наведеното възражение за погашение на съдебно предявеното вземане е напълно
2
основателно, поради което исковата претенция подлежи на отхвърляне поради извършеното
плащане на дължимата сума в хода на висящия процес.
По разноските:
Ищецът претендира заплащане на разноски за платена държавна такса в размер на
50,00 лева, както и разноски за платен адвокатски хонорар в размер на сумата от 480,00 лева.
Ответницата възразява срещу присъждането на така поисканите разноски, позовавайки се на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Разпоредбите на чл. 78 ГПК регламентират общия принцип за отговорността за
разноски в съдебното производство – че те се понасят от страната, която е загубила правния
спор, респ. – неправомерното й поведение е станало причина за воденето на делото, поради
което тя следва да заплати на насрещната страна всички направени от последната разноски
по производството Цялостната концепция на законодателя, заложена в разпоредбите на чл.
78 ГПК, е, че отговорността за разноските в процеса следва да се понесе от страната, която
неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди,
когато неправомерно е засегната нейната правна сфера.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за
разноски са: 1/ да не е дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска.
В случая, с оглед на процесуалното поведение на ответника и направеното от него
плащане в хода на процеса, съдът намира, че безспорно е налице втората от двете
предпоставки, визирани в нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Спорен между страните е въпросът относно наличието на първата предпоставка,
очертана в законовия текст на чл. 78, ал. 1 ГПК, а именно дали ответницата е дала повод за
завеждане на делото.
Ответницата твърди, че разноските по делото следва да се възложат в тежест на
ищеца, тъй като същият не е отправил извънсъдебна покана за плащане на процесното
вземане, като за първи път е узнала за него с получаването на препис от исковата молба по
настоящото дело.
Съобразно практиката на Върховната инстанция, обективирана в Определение № 646
от 7.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2565/2017 г., II т. о., ТК, която настоящият състав споделя,
вземането на застрахователя по регресния иск против делинквента става изискуемо с
поканата за изпълнение. В конкретния случай, със сезиращата съда искова молба са
ангажирани от ищеца доказателства за изпратена до ответницата регресна покана изх. № РГ-
......../21.07.2021 г., ведно с приложена към нея товарителница от 22.07.2021 г. и разписка от
04.08.2021 г., удостоверяваща, че практиката „не е потърсена от получателя“. По преценка
на настоящия съдебен състав наличието на такова удостоверяване не е достатъчно, за да се
направи извод за надлежно получаване на изпратената покана за плащане, доколкото в
приложените документи липсва посочване на обстоятелствата, при които адресатът е бил
търсен – няма отбелязване за датите, на които лицето е търсено, но не е намерено, за броя и
времевия интервал на оставените служебни известия, както и изрично удостоверяване
последните да са достигнали до него и съответно да са били връчени. Да се приеме
обратното би било в противоречие с правилата за уведомяване с препоръчано писмо с
обратна разписка, регламентирани в Закона за пощенските услуги. При това положение и с
оглед на липсата на други доказателства по делото, удостоверяващи надлежното връчване на
покана за изпълнение на процесното задължение преди завеждане на делото, съдът намира,
че вземането на ищеца е станало изискуемо с исковата молба по настоящото дело.
Ответницата е погасила в цялост съдебно предявеното вземане в срока за отговор, като
3
изцяло е признала предявения от застрахователя иск. С оглед на последното съдът приема,
че ответницата не е дала повод за завеждане на делото, респ. налице са предпоставките по
чл. 78, ал. 2 ГПК и в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответната страна
съдебно-деловодни разноски.
Ответницата претендира и присъждане в полза на процесуалния й представител на
разноски по реда на чл. 38 ЗА.
По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното.
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед на действителната правна и фактическа сложност на
делото, като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело
С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване
на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените
от процесуалния представител действия. В разглеждания случай, съобразявайки липсата на
фактическа и правна сложност на делото, извършеното признание на иска и краткия срок, в
който се е развило и приключило съдебното производство, както и конкретно извършените
от процесуалния представител на ответницата процесуални действия, съдът определя за
разумен и справедлив размер на възнаграждението в общ размер от 300,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗД "............... АД, ЕИК .................., със седалище и адрес на
управление: гр. С.........., за осъждане на М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С............., да
му заплати, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ, сумата в размер на 542,08 лева –
регресно вземане за възстановяване на платено застрахователно обезщетение за щети по лек
автомобил „М............., с рег. № ........., причинени при ПТП на 14.05.2021 г. в гр. С...............“,
4
с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 22.11.2024 г., до окончателното й изплащане, като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА ЗД "............... АД, ЕИК .................., със седалище и адрес на управление:
гр. С.........., да заплати на адвокат К. А. П., САК, съдебен адрес: гр. С................... на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата в размер на 300,00 лева –
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита на М. С. Д., ЕГН
**********, в производството по гр. д. № 69897/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5