Р Е Ш Е Н И Е
Номер
811/24.4.2019г. град
Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на двадесет и шести март, две хиляди и деветнадесета
година,
в публично съдебно заседание в следния състав:
председател
съдия Георги Митев, секретар Радостина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 937 по описа на съда за 2019 година,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7948а-1963/20.11.2018
г. на началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна, с което на В.Д.И. на основание
чл.81 ал.2 т.2 от Закона за българските лични документи е наложено
административно наказание глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл.7 ал.1
от ЗБЛД.
Да се изпратят съобщения до В.Д.И. ***.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Варненски Административен съд в четиринадесетдневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено, по реда на
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението,
административно-наказателната преписка да се върне на Първо РУ при ОД на МВР
Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ :
Производството е на основание чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на В.Д.И. против
Наказателно постановление № 7948а-1963/20.11.2018 г. на началника на Първо РУ
при ОД на МВР Варна, с което на основание чл.81 ал.2 от Закона за българските
лични документи /ЗБЛД/ му е наложено административно наказание глоба в размер
на 30 лева за нарушение на чл.7 т.1 от ЗБЛД.
В жалбата въззивникът посочва, че е пенсионер
с 76 % нетрудоспособност и моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява лично и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание, не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното поставление, с
оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока на обжалване от
надлежната страна, поради което същата е
процесуално допустима.
На 13.11.2018 г. К. С. К. – младши полицейски
инспектор при Първо РУ при ОД на МВР Варна съставил акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ № 1963 на въззивника за това, че на 13.11.2018
г. било установено, че В.Д.И. не е положил грижи за опазване на документ за
самоличност - лична карта № *********/04.10.11 г., в следствие на което я е
загубил. Според актосъставителя въззивникът е извършил нарушение на чл.7 ал.1
от ЗБЛД. Актът бил предявен същия ден на въззивника, който записал, че няма
възражения по констатациите в него. Няма депозирани писмени възражения срещу
АУАН в законоустановения срок.
Въз основа на
съставения акт, административно-наказващият орган
е издал Наказателно постановление № 7948а-1963/20.11.2018 г., като е възприел изцяло констатациите, описани в акта за установяване на
административно нарушение и е приел, че е нарушена разпоредбата на
чл.7
ал.1 от ЗБЛД, за което е наложил
административно
наказание глоба в размер на 30 лева.
Съдът, след като се съобрази с приложената
административно-наказателна преписка,
в изпълнение на задължението си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно - наказателното производство, установи следното:
В.И. е получил препис от наказателното
постановление на 13.02.2019 г. Жалбата е подадена в Районен съд Варна на
14.02.2019 г., спазен е седемдневния преклузивен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
жалбата е подадена от надлежната страна, поради което същата е процесуално допустима.
АУАН е съставен от полицейски инспектор –
компетентно длъжностно лице съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗБЛД и
Заповед № 8121з-493 от 01.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Съставен е акт за
установяване на административно нарушение,
който формално отговаря на изискванията
на чл.42 от ЗАНН. В инструктивния срок е следвало произнасяне на административно-наказващия орган по въпроса
за реализиране на административно-наказателната отговорност.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна съгласно
разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗБЛД и Заповед № 8121з-493 от 01.09.2014 г. на
министъра на вътрешните работи.
Според чл.7 ал.1 от ЗБЛД гражданите, притежатели
на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване
или загубване. Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД се наказва с
глоба от 30 до 200 лева лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен
документ.
Съдът счита наказателното постановление за
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице.
На първо място, в наказателното постановление
нарушението на И. е описано като неполагане на достатъчно грижи за опазване на
български личен документ – лична карта № *********, в следствие на което
документът е изгубен. Според разпоредбата на санкционната норма деецът трябва лично
да изгуби български личен документ. Съгласно чл.6 от Закона за
административните нарушения и наказания за да се квалифицира едно деяние като
административно нарушение, то трябва да е извършено виновно. Не е посочено в
наказателното постановление какво точно деяние е извършил въззивника, обстоятелствата,
при които е извършено нарушението и каква е субективната страна на деянието.
На второ място, съдът констатира, че нито в
акта за установяване на административно нарушение, нито в атакуваното
наказателно постановление се съдържа датата на извършеното нарушение - един от
задължителните реквизити на тези актове, регламентирани в разпоредбите на чл.42
т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено обстоятелство, касаещо
индивидуализиране на времето на извършване на нарушението, което от своя страна
има значение за определяне началния момент, от който започва да тече давност. Посочена
е единствено датата на установяване на нарушението. Допуснатото нарушение също
е съществено нарушение на императивни норми, засягащо защитата на нарушителя и
правото му на такава. Изискванията към реквизитите на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление /чл.42 и чл.57 от ЗАНН/, имат за цел да осигурят на привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице възможността да организира ефективна защита, както по правото,
така и по фактите и в двете фази на производството - производството пред
административния орган по издаване на наказателното постановление и
производството пред съда по обжалването му. Когато някой от тези реквизити
липсва или е опорочен до степен неподлежаща на саниране по реда на чл.53 ал.2
от ЗАНН, съдът следва да отмени крайния акт - обжалваното наказателно
постановление, като постановено при съществено нарушение на закона.
В конкретния случай
административният орган е нарушил и разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН. Тази
правна норма не дава възможност за налагане на административно наказание,
въпреки обстоятелството, че нарушителят е извършил деянието виновно, след като
има основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден законен
критерий за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва
да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно
увредените обществени отношения. Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за вината,
вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се прилагат разпоредбите
на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Преценката за
„маловажност” на случая подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк. н.д. 1/2005 г./, доколкото е свързана с правилното
приложение на материалния закон е в правомощията на съда при извършване на
служебна проверка на обжалваното решение. Съда намира, че всички тези
обстоятелства са изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК, където като „маловажен случай” е
определен този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съдът като взе предвид
факта, че въпреки загубата на личната карта това не е довело до настъпването на
вредни последици, счита, че административно-наказващият орган не е следвало да
издава наказателно постановление, а да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на
гореизложените мотиви, съдът намира, че са налице основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: