РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500211 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Л." АД против Решение № 260029/
28.02.2022 г. по гр. д. № 321/ 2021 г. на Окръжен съд - П., с което са
отхвърлени предявените против община П. при условията на евентуалност
искове по чл. 108 ЗС на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.) и давност по
отношение на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ********** по
КККР на гр. П., с площ от 222 кв. м., адрес на имота: гр. П., ул. Р.П.“ №*,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, за който ПИ е отреден УПИ *** – ***, кв. 502
по плана на Първа градска част – П., одобрен със Заповед № ОА - 1022/
01.06.1994 г., ведно с построената в него сграда от 113 кв. м., брой етажи: 2, с
функционално предназначение: друг вид сграда за обитаване.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се поддържа, че от
събраните по делото доказателства може да се приеме по несъмнен начин, че
процесният имот е бил предоставен за ползване на праводателите на
ищцовото дружество, както и при условията на евентуалност, че по
отношение на същия е изтекла 10 – годишна придобивна давност. Предвид
изложеното жалбоподателят иска да бъде отменено решението, вместо което
бъде постановено ново, с което да се уважи предявеният иск.
Въззиваемата страна община П. чрез пълномощника си оспорва
1
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
„Л." АД е предявил против община П. два евентуално съединени иска
по чл. 108 ЗС по отношение на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор
********** по КККР на гр. П., с площ от 222 кв. м., адрес на имота: гр. П., ул.
Р.П.“ №*, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: нискозастрояване, за който ПИ е отреден УПИ *** – ***, кв.
502 по плана на Първа градска част – П., одобрен със Заповед № ОА 1022/
01.06.1994 г., ведно с построената в него сграда от 113 кв. м., брой етажи: 2, с
функционално предназначение: друг вид сграда за обитаване, собствеността
върху който претендира на две основания: по чл. 17а ЗППДОП (отм.) и
давност.
Съгласно чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на
държавни и общински предприятия (отм.) при преобразуваните държавни
предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество
имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези
предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези
дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Според съдържащите се в
т. 2Г от ТР № 4 по т. д. № 4/ 2014 г. на ОСГК фактическият състав на
придобивния способ, уреден в чл.17а от ЗППДОП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС
№ 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими
имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни
предприятия включва: държавата да е собственик на конкретно имущество;
това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и
управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за
преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това
имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в
капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки
вещнотранслативният ефект настъпва по силата на самия акт за
преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от
момента на възникване на това търговско дружество.
По делото не е спорно, че процесният имот, който е идентичен с имот
пл. № 774 в кв. 502 по плана на П., е отчужден със Заповед № СД – 142/
04.10.1979 г. по реда на ЗТСУ, поради което на основание чл. 8 от Наредбата
за недвижимите имоти е станал държавна собственост.
Не е спорно също така, че ищецът „Л.“ АД, вписан в ТР при ОС – П.
съгласно Решение № 4432/ 23.03.1993 г. по ф. д. № 2594/ 1993 г., е образуван
след преобразуването на ОФ „Л.“ в търговско дружество, който е
правоприемник на В.с.у., СМК – П. и ОФ „С.“.
Спорен между страните е въпросът дали процесният имот е бил
предоставен за стопанисване и управление на В.с.у., СМК – П.. Съгласно чл.
2
2 от Наредбата за недвижимите имоти (отм.) държавните имоти се
предоставят за стопанисване и управление на държавните организации, които
в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и
предназначението на имотите в пределите, установени от закона, упражняват
върху тях право на владение, ползване и разпореждане. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 89 от наредбата, според която владението на държавните
имоти се упражнява от държавата чрез държавните организации, на които е
предоставено стопанисването и управлението на имотите. Предоставянето на
държавните имоти за стопанисване и управление се осъществява с изричен
акт на компетентния държавен орган, в който следва да бъде
индивидуализиран съответния имот и посочено учреждението или
държавната организация, на който се предоставя. По настоящето дело акт,
предоставящ стопанисването и управлението на процесния имот на В.с.у.,
СМК – П., не е представен. Както е посочено в тълкувателното решение,
установяването може да се извърши и с непреки доказателства: актове за
държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е
предоставен за стопанисване и управление на определено държавно
предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в
инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни, но по
делото липсват косвени доказателства, връзката между които да налага
единствения възможен и несъмнен извод, че процесният имот е предоставен
на В.с.у., СМК – П. с изричен административен акт. Заприходяването на
имота в счетоводството на ищцовото дружество само по себе си не е
достатъчно да се приеме, че е придобило собствеността върху него на
основание чл. 17а ЗППДОП (отм.) при липса на други доказателства,
установяващи факта на предоставянето му за стопанисване и управление на
В.с.у., СМК – П.. Подобно доказателство не представлява отразеното в Писмо
от 02.10.2018 г. изявление на зам. – кмета ОСУТСИ Д.К., че имотът е
предоставен за управление на ОФ „Л.“, тъй като това не означава, че
предоставянето е станало въз основа на изричен административен акт.
Обстоятелството, че от отчуждаването на имота до изземването му със
Заповед № 19ОА – 1170/ 28.05.2019 г. е бил ползван от В.с.у., СМК – П. и
правоприемниците му като административна сграда със знанието на
служителите от общинската администрация на гр. П. не е равнозначно на
предоставяне по смисъла на чл. 2 от Наредбата за държавните имоти (отм.) с
3
административен акт. Посоченото в Акт № 276/ 13.04.199 г. за общинска
собственост, че имотът се ползва от администрацията на ОФ „Л.“ отразява
едно фактическо положение – ползването на имота от ищеца, но не и че на
общинската фирма е предоставено правото на стопанисване и управление.
Обсъдени в своята взаимовръзка посочените обстоятелства не могат да
обосноват извод, че е налице вторият елемент от фактическият състав по чл.
17а ЗППДОП (отм.), а именно имотът да е бил предоставен за стопанисване и
управление на В.с.у., СМК – П., чийто правоприемник е ищецът. В този
смисъл изводът на окръжния съд, че не е осъществен фактическият състав на
чл. 17а ЗППДОП (отм.) е правилен и се споделя от настоящата инстанция.
Вторият евентуално предявен иск за собственост въз основа на
придобивна давност е също неоснователен. Според чл. 86 ЗС в редакциите до
ДВ бр. 33/ 1996 г. вещ, която е държавна собственост, не може да се придобие
по давност. Поради това независимо, че ищецът и неговите праводатели са
осъществявали непрекъсната фактическа власт върху имота до 01.06.1996 г.,
когато е влязло в сила последното изменение на чл. 86 ЗС, придобивна
давност не е текла. В тази връзка следва да се отбележи, че към 01.06.1996 г.
процесният имот е представлявал частна държавна собственост, тъй като не
попада в хипотезите на чл. 2, ал. 2 ЗДС, отнасящи се до имотите, публична
държавна собственост. С влизането в сила на § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС (ДВ
бр. 96/ 1999 г.), според която застроените и незастроените парцели и имоти –
частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, преминават в
собственост на общините, процесният имот е станал общинска собственост.
Въпреки това към настоящия момент 10 – годишната придобивна давност не е
изтекла, тъй като с § 1 от ЗИД на ЗС (ДВ. 46/ 2006 г. в сила от 01. 06. 2006 г.)
давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряна за срок от
7 месеца, считано от 31.05.2006 г., т. е. един ден преди да изтече 10 -
годишния давностен срок, който впоследствие е продължен до 31.12.2022 г.
(ДВ бр. 7/ 2018 г.). Последният ден от 10 – годишната придобивна давност не
е изтекъл и след обнародването в ДВ бр. 18 от 04.03.2022 г. на Решение № 3
от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. № 16/ 2021 г., с което е
прогласена противоконституционността на § 1 от ЗИД на ЗС (ДВ. 46/ 2006 г.,
тъй като към този момент давността е била прекъсната на основание чл. 81 ЗС
поради изгубване на владението за повече от 6 месеца след изземването на
4
имота със Заповед № 19ОА – 1170/ 28.05.2019 г. на кмета на община П.. От
изложеното се налага извод, че в полза на ищеца не е изтекла 10 – годишна
придобивна давност по чл. 79 ЗС по отношение на процесния имот, поради
което предявеният иск за собственост на основание давностно владение
против община П. правилно е отхвърлен като неоснователен.
По изложените съображения съдът намира въззивната жалба за
неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото въззивникът „Л." АД следва да заплати на
община П. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260029/ 28.02.2022 г. по гр. д. № 321/
2021 г. на Окръжен съд – П..
ОСЪЖДА „Л." АД да заплати на община П. разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Р България
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5