Р Е Ш Е Н И Е
№ 1585 / 08.07.2020
год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд ХXXVІІ – ми граждански състав
На осми юни две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание, в състав
Районен
съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от
съдията Радев гражданско дело № 511 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
искова молба на „М* г*“ ЕООД против „З* к* У*” АД, за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцовото сумата от 7727.84 лв. – неплатено
застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „Каско”, сключена между
страните с полица № **** / ***.2019 год., за вреди от ПТП, настъпило в *** часа
на ***2019 год. на път Е***, км. 161.100, причинени на товарен автомобил „*****”,
рег. № ****, ведно със законната лихва върху горната главница, начиная от
27.11.2019 год. до окончателното й изплащане.
Правното основание на
предявените искове е в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.409 от КЗ
и в съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищцовото дружество, който
моли за тяхното уважаване, ангажира доказателства, претендира разноските по
делото.
Процесуалният
представител на ответното дружество оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и
присъждане на деловодните разноски. Също ангажира доказателства.
Въз основа на писмените
доказателства, събрани по делото, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Ищецът
е собственик на товарен автомобил „***“ с рег. № ***, за който е налице
застраховка „Каско на МПС“, клауза А - „Пълно Каско“, със срок на покритие от 28.08.2019
год. до 27.08.2020 год.
В
срока на покритие на застраховката - на ***.2019 год., управляващият
застрахованото МПС водач, движейки се в посока гр.Враца - гр.Мездра по главен
път № ***, на км. 161.11, е допуснал ПТП с материални щети, поради неспазване
правилата за движение, в частност - чл.23, ал.1 от ЗДв.П, за което е наказан по
административен ред.
По
повод заявена на ***.2019 год. претенция от ищеца пред „З* к* У*“ АД, от страна
на последното е отказано изплащане на застрахователно обезщетение, т.к. водачът
на автомобила е управлявал същия под въздействие на алкохол над 1.2 промила при
настъпването на ПТП. Повторен отказ е последвал и след искането на „М* г*“ ЕООД
за преразглеждане на застрахователната преписка.
На
20.01.2020 год. е съставена проформа фактура от „О* а*“ ООД - оторизиран дилър
на марките „*****“ и „***“, за сумата от 7727.84 лв. - стойност на материали
(части) и труд за ремонт на автомобил „****“ с рег. № ****, собствен на „М* г*“
ЕООД, по щета от „З* к* У*“ АД.
Въз
основа на така очертаната фактическа обстановка, съдът намира исковете за неоснователни.
Към
датата на възникване на застрахователното събитие страните са били обвързани от
договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, уреден в чл.399 – чл.412 от КЗ. Поради това, при установеното за настъпило събитие, за застрахователя е
възникнало задължението да репарира вредите в срока по чл.405, ал.1 от КЗ - за
парично обезщетение. В тази връзка, неоснователна е защитната теза на
ответника, т.к. в случая не се намери основание, изключващо отговорността му -
тук следва да се отбележи, че управлението на МПС след употреба/под
въздействието на алкохол, е нарушение на ЗДв.П, ако концентрацията на алкохола
е над 0.5 промила, респ. е престъпление - при концентрация на алкохола над 1.2
промила. Но и в двата случая, за да се приеме, че е налице основанието по т.6.2.2.
от ОУ, при които е сключена застраховката, то следва да е налице влязло в сила
наказателно постановление на административнонаказващ орган, установяващи вината
на водача на МПС в извършване на нарушението или присъда на съд, установяваща
вината му в извършване на съответното престъпление. Само наказващият орган и
съдът имат правомощията да признаят дадено лице за виновно в извършване на административно
нарушение или престъпление, което явно е убягнало на ответния застраховател при
мотивиране на отказа, още повече, че в същия превратно е записана и
концентрацията на алкохол - над 1.2 промила. Затова отказът на застрахователя,
почиващ на посоченото основание, е напълно произволен.
Но
неоснователността на исковите претенции произтича от тяхната недоказаност. При
изначално възложена му доказателствена тежест, ищецът не проведе пълно и главно
доказване относно естеството на уврежданията, техния размер и поставянето им в
причинна връзка с процесното произшествие.
Липсват
каквито и да било доказателства в тази насока, а единственото представено
доказателство - проформа фактурата, освен че е значително отдалечена по време
от датата на настъпване на произшествието, е частен документ, съставен от трето
за спора лице и като такъв не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила.
Още повече, че при липса на доказателства за уврежданията по автомобила от
въпросното ПТП, не е годен да установи доколко описаните в същия части са за
отстраняване тъкмо на тези вреди.
Ето
защо, главният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.405, ал.1 от КЗ, като недоказан, е неоснователен, а
оттам - неоснователен е и акцесорния – по чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.409 от КЗ,
за дължимост на лихва за забава върху обезщетението, начиная от изтичане на
срока по чл.405, ал.1 от КЗ до окончателното плащане.
При този изход на
спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответното „З* к* У*” АД се следват
разноски, чийто размер, при липса на списък, съдът определя на 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „М* г*“ ЕООД, ЕИК *****, седалище
и адрес на управление: гр.Б*, ж/к „******* представлявано от С* С*, предявени против „З* к* У*“ АД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление: гр.С*, бул.“*********“ № ***, представлявано от Н* И* и Д*
Т*, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 7727.84
лв. – неплатено застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „Каско”,
сключена между страните с полица № ****** / *****2019 год., за вреди от ПТП,
настъпило в** часа на **2019 год. на път Е****, км. 161.100, причинени на
товарен автомобил „**”, рег. № ****, ведно със законната лихва върху горната
главница, начиная от 27.11.2019 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„М* г*“ ЕООД да заплати на „З* к* У*“ АД деловодни разноски в размер на 100 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е