Р Е Ш Е Н И Е № 271
гр. Сливен 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от
административния съдия Бозукова адм. дело № 295/2022 г. по описа на
Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 144 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 и чл. 9б
от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба, подадена от П.С.К. *** против Акт за установяване на
задължение № АУ000669-1 от 28.03.2022 г. издаден от Ж. К. на д. и. в Дирекция
МДТ потвърден с Решение № НОМ 126 от 07.06.2022 г. на Директор на Дирекция -
"Местни данъци и такси" при Община Сливен, с който на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, чл.1 ал.2,
чл.4 ал.1-5 и
чл. 9б
от ЗМДТ е
определен размер на задълженията на П.С.К. за недвижими имоти за периода
01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. както следва: данък недвижими имоти в общ размер
на 7,02 лева, от които 6,63 лева главница и 0,39 лева лихва, такса битови
отпадъци в общ размер на 5 лева, от които 4,73 лева главница и 0,27 лева лихви и за данък върху превозните
средства за периода 01.01.2017г. – 31.12.2021г. в общ размер на 184,32 лева, от
които 144,48 лева главница и 39,84 лева лихва или с АУЗ е определен общ размер
на задължението – 196,34 лева.
С жалбата се оспорва целия административен акт, като се твърди незаконосъобразност
на същия, поради противоречие с материалноправни
разпоредби и съществено нарушение на административно производствените правила.
Оспорващата изтъква, че актът е незаконосъобразен, тъй като задължението за
данък сгради и такса битови отпадъци за двата имота било заплатено по сметка на
Община Сливен. Не се дължал и данък превозни средства за лек автомобил „Москвич
412“, тъй като автомобилът бил със служебно прекратена регистрация от 2006г. Твърди, че актът е немотивиран и от него не
ставало ясно как е формирана данъчната оценка на двата имота, както и таксата
битови отпадъци, включваща три компонента. Прави се искане съдът да отмени АУЗ.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се представлява от
представител по пълномощие – адв. С.С. ***, който поддържа
жалбата. Ангажира доказателства. Моли съда да отмени АУЗ. Претендира
направените по делото разноски.
Административният орган - Директор на Дирекция "Местни данъци и
такси" при Община Сливен, чрез процесуалния си представител А. О. – ст. е.,
с п. ю. п. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Счита, че при издаването на акта не са допуснати административно-производствени
нарушения, същият е издаден от компетентен орган и в пълно съответствие с
нормативните разпоредби и моли да бъде оставен в сила, като правилен и
законосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Пред Дирекция МДТ
Сливен е подадена декларация от К.К. за притежаваните
от него и от оспорващата П.К. недвижими имоти, както следва: с декларация вх. №
4007/24.11.2011г. /л.150/ за имот в
гр.Сливен, ул.“Г. И.“ № …; с декларация вх. № 4008/24.11.2011г. /л.156/ - за земя
и сграда в м.И. гр. Сливен.
Съгласно удостоверение за наследници № 9400-7476/13.04.2022г.,
издадено от Община Сливен Г.К.Г., ЕГН **********, който е н. на оспорващата, е
п. на *****г. /л.144/. Срокът за подаване на декларация по чл.32 от ЗМДТ за П.К.
е изтекъл на 22.10.2004г., като такава не е била подадена. Г.К.Г. е декларирал
право на собственост върху лек автомобил, марка „Москвич", модел
„412/2140" с рег.№ *****с декларация без вх.№ от 22.05.2002г./л.193 и л.194/.
След изтичане на 6-месечния срок за подаване на
декларацията по чл.32 от ЗМДТ, органът по приходите е извършил служебно
прехвърляне на задълженията на К.Г.К. и на оспорващата П.С.К., в качеството им
на з. н. на н. Г.К.Г. като е образувал партида на превозното средство въз
основа на данните в подадената декларация.
На 28.03.2022 г. е съставен АУЗ № АУ000669 - 1, с който е определен размер
на задълженията на П.К. по подадените декларации по ЗМДТ, включващ ДНИ и ТБО за
посочените по – горе два имота за периода 01.01.2021г. до 31.12.2022г., както и
данък превозни средства за периода 01.01.2017г. – 31.12.2021г. въз основа на
служебно прехвърлената партида на МПС Москвич 412. Общият размер на
задължението по акта е 196,34 лв. Бил е определен размер на задълженията на П.К.
за недвижими имоти за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. както следва:
данък недвижими имоти в общ размер на 7,02 лева, от които 6,63 лева главница и
0,39 лева лихва, такса битови отпадъци в общ размер на 5 лева, от които 4,73
лева главница и 0,27 лева лихви и за
данък върху превозните средства за периода 01.01.2017г. – 31.12.2021г. в общ
размер на 184,32 лева, от които 144,48 лева главница и 39,84 лева лихва.
/л.16/.
Актът е връчен на оспорващата на 31.03.2022 г. /л.20/ и в срока за
обжалване на 14.04.2022 г. П.К. подава жалба срещу него с вх. № 9400-7574 /л.21/.
Жалбата е разгледана от Директор на Дирекция "МДТ" при Община Сливен,
който се е произнесъл с решение № НОМ 126/07.06.2022 г. /л.24/, като е приел
жалбата за неоснователна и е потвърдил акта. Решението е връчено на оспорващата
на 07.07.2022 г. по пощата, за което по делото е приложена обратна разписка/л.27/.
Жалбата срещу АУЗ, потвърден с решението на Директор на Дирекция
"МДТ" при Община Сливен, е подадена чрез административния орган на 21.07.2022
г. и въз основа на нея е образувано настоящото производство/л.2/.
По делото е приобщена Наредбата за определянето
размера на местните данъци на Община Сливен /л.50/ Същата е изменена и
допълвана многократно като съгласно чл. 5 от същата в действащата през 2021г.
редакция, годишният размер на данъка върху недвижимите имоти за жилищни имоти е
2,7 на хиляда върху данъчната оценка на
имота. Съгласно чл. 13 от същата наредба годишния размер на данъка върху
превозните следства за 2017г. и 2018г. зависи от мощността на двигателя, коригиран с
коефициент в зависимост от годината на производство, като за леки автомобили с
технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона с мощност над 55 кw до 74 кw
е 0,74 лв. за 1 кw и за автомобили над 14 години
коефициентът е 1. Съгласно чл. 13 от същата наредба годишния размер на данъка
върху превозните следства за 2019г., 2020г. и 2021г.
се състои от два компонентна – имуществен и екологичен и е предвиден коргириащ коефициент за екологичната категория на
автомобила, като за леки автомобили с технически допустима максимална маса не
повече от 3,5 тона с мощност над 55 кw до 74 кw е 0,54 лв. за 1 кw и за автомобили над 20 години
коефициентът е 1,1. /л.50/.
По делото е приобщена Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на
територията на Община Сливен (л. 72) Същата е изменена и допълвана многократно
като съгласно чл. 14 от Наредбата таксата се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Размерът на таксата се определя за всяка услуга по отделно -
"сметосъбиране и сметоизвозване", "обезвреждането на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения" и "чистота на териториите за
обществено ползване". Съгласно чл. 16 от Наредбата таксата се определя в
годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет въз основа
на одобрена план-сметка за всяка дейност, като съгласно ал.4 и съответните решения
Общински съвет Сливен / л. 42/ ежегодно е определял размера на ТБО за
притежаваните жилищни имоти - сгради, собственост на физически лица за 2021г. в
размер на общо 1,05 на хиляда върху данъчната оценка на имота /за землището на
гр. Сливен/, разпределени както следва: осигуряване на съдове за съхраняване на
битови отпадъци, събиране и транспортиране до депа и обезвреждане - 0, 42 на
хиляда; проучване, проектиране, поддържане и експлоатация на депо - 0,4 на
хиляда; почистване на улични територии, предназначени за обществено ползване-
0, 23 промила. За 2021г. за имоти за други населени места извън землището на
гр. Сливен е в размер на общо 1,8 на хиляда върху данъчната оценка на имота,
разпределени както следва: осигуряване на съдове за съхраняване на битови отпадъци,
събиране и транспортиране до депа и обезвреждане - 0, 72 на хиляда; проучване,
проектиране, поддържане и експлоатация на депо - 0,69 на хиляда; почистване на
улични територии, предназначени за обществено ползване- 0, 39 промила
На основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ Кмета на Община Сливен е издал
заповед № РД 15-3017/21.10.2020 г. за определянето на границите на районите и
видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ за 2021 г. /л. 35/
Съгласно тези заповеди услугата сметосъбиране и сметоизвозване се
предоставя за всички имоти попадащи в регулационните граници на територията на
гр. Сливен, промишлените зони, гробищни паркове, прилежащи квартали, курортни
местности, селищни образувания, вилни зони. В случая недвижимите имоти,
собственост на оспорващата попадат в районите на предлаганите от Община Сливен
услуги. Адресът на декларираните имоти е м.“И.“ общ.Сливен и гр.Сливен кв.“Г.
И.“ …. Съгласно т.III.1 на заповедите
за честота на извозване е посочен м.“И.“; услугата поддържане
на чистота на териториите за обществено ползване да се извършва съгласно
договор; услугата за депониране на смесени битови отпадъци от територията на
Община Сливен, да се извършва на регионално депо за неопасни отпадъци до с. Х. Д.,
община Т. след предварително третиране.
По делото е назначена, изслушана и приета икономическа експертиза,
изготвена от вещото лице П.И. със с. „С. и к.“, чието заключение съдът
възприема изцяло като компетентно и безпристрастно, тъй като е обосновано,
мотивирано и кореспондира със събраните
по делото писмени доказателства. Съгласно заключението на вещото лице, което е
съобразило представените от Община Сливен документи - заповеди на кмета на
Община Сливен, Договор за възлагане на ОП за сметосъбиране, сметоизвозване и
поддържане на чистотата, в района, в който се намират процесните имоти - гр. Сливен, ул.“Г. И.“ № … и СО “И.",
се предоставят всички услуги по чл. 14 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставените права на
територията на Община Сливен във връзка с чл. 62 от ЗМДТ. Вещото лице дава заключение,
че данъкът върху недвижимите имоти и таксата битови отпадъци за периода
01.12.2021г. – 31.12.2021г. и данъкът върху превозните средства за процесните
периоди – 01.01.2017г. до 31.12.2021г. е изчислен при съобразяване с
действащите норми, регламентирани в ЗМДТ, в Наредбата за определянето на
местните данъци на територията на Община Сливен и в Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на
територията на Община Сливен. Експертът сочи, че данъкът върху недвижимите
имоти е определен от органа по приходите от Дирекция МДТ Сливен в съответствие
с чл.5 от Наредбата за определяне размера на местните данъци, при съобразяване
с данъчната оценка на имотите, изчислена съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. В
заключението вещото лице сочи, че размерът ДНИ за имота в гр. Сливен вместо
5,76 лева, следва да бъде в размер на 5,34 лева, съответно лихвата за забава в
размер на 0,30 лева, в случай че отстъпката от дължимия данък при основно
жилище от 50 % се ползва както за сградата, така и за земята. В проведеното
съдебно заседание уточнява, че отстъпката от дължимия данък от 50 % се ползва
само върху сградата и в случая ДНИ правилно е определен като размер от 7,02
лева от органа по приходите. Според
вещото лице ТБО върху процесните имоти също
е определена в съответствие с определените от Наредбата размери за
съответните услуги през 2021г., като данъчната основа е преизчислена съобразно
идеалната част от собствеността и
възлиза на 4,73 лева. Експертът сочи, че процесното МПС е Москвич 412 с мощност
56 кВ и година на производство 1985г., декларирано с
декларация по чл.54 от ЗМДТ с вх.№ **********/25.03.2022г., като данъкът
превозни средства и съответната лихва е определен от органа по приходите в
съответствие с относимите норми на Наредбата за определяне на местните данъци.
По делото е приобщено платежно нареждане от 05.04.2022г. от което се
установява, че след издаване на оспорения акт от П.С.К. по сметка на Община
Сливен е преведена сума в размер на 7,12 лева за ДНИ за имот в гр.Сливен и СО И.
за периода 01.01.2021г. до 31.12.2021г./л.6/ и платежно нареждане от
05.04.2022г. от което се установява, че след издаване на оспорения акт от П.С.К.
по сметка на Община Сливен е преведена сума в размер на 5,00 лева за ТБО за
имот в гр.Сливен и СО И. за периода 01.01.2021г. до 31.12.2021г. /л.7/
По делото са приобщени: заповед №РД15-1163/18.06.2021г., с която на
основание чл.4 ал.3 и ал.4 от ЗМДТ Кмета на Община Сливен е определил Ж. П. К. с. в общинска администрация Сливен за с.,
който има права и задължения на о. по п.
по ДОПК /л.40/; справка за собствеността на МПС, изготвена от Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен,
съгласно която към 05.05.2022г. МПС Москвич 412 с рег.№
***** е собственост на Г.К.Г./л.30-л.32 и л.168/; заявление от
05.05.2022г. за прекратяване на
регистрация на МПС Москвич 412 с рег.№ ***** /л.141/; удостоверение от
14.10.2022г., издадено от Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, съгласно
което регистрацията на МПС Москвич 412 с рег.№ ***** е служебно прекратена,
считано от 01.01.2006г., тъй като регистрационните табели не отговарят на
БДС/л.192/; справка за неплатени задължения на Г.К.Г. /л.135/ и извлечение по
партидата на П.С.К. за остатъка по АУЗ /л.136/.
По делото е разпитан като свидетел К.Г.К. – с. на оспорващата, от
показанията на който се установява, че москвичът е продаден на неизвестно лице
от б. му Г.К. през 1997г., без сделката да е оформена пред нотариус. М. му и
самият той не знаели, че автомобилът все още се води в Сектор „Пътна полиция“ като
собственост на Б.му, не са подавали декларация в Община Сливен, нито заявление за прекратяване
на регистрацията, но през годините е получавал съобщение от МДТ за заплащане на
данък.
Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото
доказателства.
Жалбата е
допустима, разгледана по същество
частично основателна, при следните съображения:
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК размерът на
данъка, когато се установява въз основа на подадена от задълженото лице
декларация, се установява от орган по приходите, както и когато не е подадена
декларация или задължението не е платено в срок /чл. 107, ал.3 от ДОПК/.Следователно
компетентен да издаде акт за установяване на задължения по декларация в
хипотезата на чл. 107, ал. 1 и 3 от ДОПК е орган по приходите.
Правомощията на органа по приходите са установени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, а съгласно алинея 3 в
производствата по алинея 1 служителите на общинската администрация имат правата
и задълженията на орган по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчните задължения - на публични изпълнители. В чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че
служителите по алинея 3 се определят със заповед на кмета. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местни такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ.
В случая със №РД15-1163/18.06.2021г. на кмет на Община Сливен са
определени на основание чл. 44, ал.1, т.2 от ЗСМСМА вр. чл. 4, ал.3 и 4 от ЗМДТ органите по приходите, които
да извършват установяването събирането и контрола на местните данъци и такси и
такса битови отпадъци. Сред изброените лица е Ж. П. К.,
която е орган по приходите и на която са предоставени правомощията по чл. 12, ал. 1 ДОПК, в т. ч. и
правомощието да издава актове по чл. 107, ал. 3 ДОПК. От изложеното
следва, че процесния административен акт е издаден от компетентен орган.
В съответствие с чл. 4, ал.5 от ЗМДТ и чл. 107, ал.4 от ДОПК директор на
Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен е имал
компетентност да се произнесе по законосъобразността на АУЗ.
Спазена е
установената форма, с посочване на фактическото и правно основание за
издаването на акта. Административният акт съдържа изискуемите реквизити.
Задължението за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, както и
за данък върху превозните средства за притежаваният от жалбоподателката
автомобил е посочено по години, по партиди, в общ размер, като е посочена
главницата и лихвата. Отделно от това съобразно Тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975 г., ОСГК, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не
съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният
административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи
да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. При
издаване на АУЗ и решението, с което е потвърден не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила.
При определянето
на задълженията на П.К. за ДНИ и ТБО за двата имота – в гр.Сливен и в селищно
образувание И. органът по приходите е приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби и е издал законосъобразен
и обоснован АУЗ. По отношение на определения с оспорения акт данък върху
недвижимите имоти за 2021г.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти (ДНИ) се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, каквито са и процесните
недвижими имоти, собственост на оспорващата. Видно е от приложените декларации
по чл. 14 от ЗМДТ, че имотите са жилищни, като първият се намира в гр.Сливен, ул.“Г. И.“ № …,
а другият е деклариран с адрес с.И., гр.Сливен, поради което имотите са
облагаеми, а данъкът – дължим от собственика. Данъкът съставлява
публично задължение, породено от фактическата и правна власт, която правният
субект има върху съответния обект на облагане, намиращ се на територията на
страната. В случая дължимостта на данъка не зависи от
ползването или неползването на подлежащия на облагане недвижим имот и това
изрично е предвидено в разпоредбата на чл. 13 от ЗМДТ. Предвид това,
след като към момента на издаване на АУЗ жалбоподателката
е собственик на 1/11 идеална част от процесния имот и
не са налице обстоятелствата за освобождаването й (в хипотезата на чл. 24 от ЗМДТ) от задължението
за заплащане на ДНИ, то тя е данъчно задължено лице и предвид липсата на
документ за заплащане данъка на имота към датата на издаване на оспорения акт, правилно
с оспорения АУЗ е установена неговата дължимост.
Съгласно чл. 20 от ЗМДТ, данъчната оценка
на недвижимите имоти на гражданите се определя от
служител на общинската администрация по норми съгласно
приложение № 2 в зависимост
от вида на
имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно
задължените лица.
Видно от съдържанието на процесния акт, като основа
за определяне размера на процесния ДНИ органът по
приходите е извел данъчната оценка на имотите, базирана върху декларираното от оспорващата
в декларациите по чл. 14 от ЗМДТ. Съгласно
заключението на вещото лице/л.185-л.187/ данъчната основа на процесните имоти е определена в съответствие с цитираната
по – горе разпоредба на чл. 20 от ЗМДТ, правилно е изчислена
данъчната оценка по критериите, заложени в приложение № 2 към ЗМДТ. В случая
законосъобразно според вещото лице, с оглед
уточнението, направено в съдебно заседание на 15.11.2022г., е определен размерът
на ДНИ, съобразен с нормативно установените стойности в Наредба за определяне
размера на местните данъци на Община Сливен, при съобразяване с разпоредбата на
чл.25 ал.1 от ЗМДТ и §1т.2 от ДР на ЗМДТ. Съобразно чл. 5 от Наредбата и
съгласно съответните решения на Общински съвет Сливен, годишният размер на
данъка върху недвижимите имоти е за жилищни имоти 2,7 на хиляда върху данъчната
оценка за жилищни имоти за 2021г. Следователно материалният закон е правилно
приложен от органа по приходите при определяне размера на ДНИ върху процесните недвижими имот в размер на 7,02 лева, от които 6,63
лева главница и 0,39 лева лихва.
По отношение на
определената с оспорения акт такса за битови отпадъци:
С процесния административен акт е установен размер на
задължения за такса битови отпадъци за 2021г. за собствените на оспорващта недвижими имоти, съставляващи жилищни такива и находящи се в населеното място – гр. Сливен, ул.“Г. И.“ № …
и с.И., гр.Сливен. По делото няма
данни, не се твърди, а и не се установява от приетото експертно заключение за 2021г.
жалбоподателката да е била освободена от такса за
услугите "сметосъбиране и сметоизвозване",
чрез подадена от него декларации по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, таксата за
битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране
на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в
общината, като изрично в чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е посочено, че
видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и
честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със
заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на
предходната година. Следователно, таксата се дължи, ако е налице предоставяне
на съответната услуга в съответния район, посочен в заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, където се намира
имотът. В настоящия случай от доказателствата се установява, че жилището на П.К.
се намира в гр. С., същото е декларирано на основание чл.25 от ЗМДТ като
основно за нея, а другия имот е в СО И.. Нормата на чл. 66 указва всички
компоненти на услугите по чл. 62 по дейности, а именно: събиране на битовите
отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им,
както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на
разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите
отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по ЗУО – за
услугата по чл. 62, т. 1; третиране на битови отпадъци, необхванати в
управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване,
проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на
депата за битови отпадъци и/или други инсталации и съоръжения за
оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл. 62,
т. 2 и за услугата по чл. 62, т. 3 – дейности по поддържане на чистотата на
уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените
места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване.
В процесния административен акт е установен размер на
таксата за битови отпадъци и по трите компонента. Съгласно чл. 67, ал. 6 от ЗМДТ, общинският съвет
приема основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл.
62 с наредбата по чл. 9. Към доказателствата са приобщени Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Сливен, както и съответните решения на Общ. Съвет Сливен,
с които е одобрена план – сметка за необходимите средства за предоставяне на
услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане
и експлоатация на депо и за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване, прието съобразно изискването на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. От
доказателствата по делото се установява, че община Сливен предлага и извършва
всички посочени в разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ дейности, в която
насока са представените по делото заповеди. Видно е, че в гр. Сливен, и в СО И.,
където са декларирани и се намират процесните имоти
се предоставят услуги по сметосъбиране и сметоизвозване,
поддържане и експлоатация на депо, както и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване. Следователно, за територията на която се намират процесните имоти, таксата за битови отпадъци се дължи и за трите услуги, визирани в разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ. Съобразявайки
заключението на вещото лице /л.187 и л.188/, съдът приема, че нейният размер е
определен от органа по приходите съобразно действащите към момента на издаване
на оспорения АУЗ разпоредби, относими за периода на
облагане – 01.01.2021г. – 31.12.2021г. и приети от
органа на местно самоуправление – Общински съвет Сливен. Ето защо размерът на
таксата за трите предоставяни от общината и ползвани от оспорващата услуги - за
сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане и
експлоатация на депо, както и поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване за разглеждания период
възлиза на 5 лева, от които 4,73 лева
главница и 0,23 лева лихва, както правилно е прието в атакувания АУЗ.
Неоснователно е и
възражението на П.К., че оспореният АУЗ следва да бъде отменен в частта за ДНИ
и ТБО, тъй като задължението е било заплатено по банков път на 05.04.2022г. Погасяването
на задължението след издаване на оспрения акт няма отношение към дължимостта
на сумите и не може да доведе до незаконосъобразност на акта.
При определянето
на задълженията на П.К. за данък превозни средства органът по приходите е
приложил правилно относимите материалноправни
разпоредби и е издал законосъобразен и обоснован АУЗ за данък върху превозни
средства за 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. Актът, в частта, с която е
определен данък върху превозните средства за 2017г. обаче е издаден при неправилно
приложение на материалния закон:
В случая,
доколкото от оспорващата не е подавана декларация по чл.32 от ЗМДТ, размерът на
данъка е определен служебно /чл. 107, ал.3 от ДОПК/ след направена
справка в Сектор „Пътна полиция“ и въз основа на подадената през 2002г.
декларация от н. Г.К. и при установяване, че 3/4 от процесното МПС е
собственост на жалбоподателката П.К..
От представените
удостоверения, издадени от Община Сливен и от Сектор "Пътна полиция"
при ОДМВР – Сливен се установява, че МПС с рег. № ***** е било до 22.04.2004 г. собственост на Г.К.Г.. Негови
н. към момента на издаване на АУЗ са оспорващата П.С.К. – с. и К.Г.К. – с.. По делото не са представени
доказателства собствеността върху МПС да е прехвърлена на друго лице, нито се
представят доказателства собствеността да е прехвърлена само върху един от
наследниците, поради което законосъобразно за жалбоподателката
е определен данък в размер на 3/4 от дължимия за автомобила. Спорът между
страните по делото е притежавал ли е към дата на с. Г.К. автомобил марка Москвич с рег.№ ******, модел 412, получен ли е
в н. от П.К. гореописаното МПС при с. на с. й; след като П.К. не е подала
декларация по ЗМДТ за гореописаното МПС към момента на откриване на
наследството, погасено ли е правото й на собственост по отношение на това МПС;
при неподадена декларация за придобиване на право на собственост върху МПС има
ли задължение за собственикът му да заплаща данък върху превозните средства; при
служебно прекратена регистрация, считано от 01.01.2006г.,
поради това, че регистрационните табели на МПС не отговарят на изискванията на
БДС дължи ли се данък МПС?
Видно от
представените в хода на административното
и съдебното производство удостоверения от ОД на МВР за МПС въпросният лек
автомобил марка Москвич е регистриран като
собственост на Г.К. с дата на първа регистрация 05.04.1985 г. и се е водил в
партидите на сектор "Пътна полиция"-КАТ Сливен негова собственост до 22.05.2022
г., когато е подадено заявление за прекратяване на регистрацията от неговия н. К.Г..
Тези удостоверения и по-точно съдържанието им не е оспорено от П.К.. Същите
като официални документи се ползват с материална удостоверителна сила по
отношение на обективираните в тях факти и налагат извод, че фактите са
настъпили по начина, по който е удостоверено в тях. Налага се извод, че към
дата на н. на с. на Г.К., същият е бил собственик на цитираното по-горе МПС. При
съобразяване на разпоредбата на чл.1 от Закона за наследството /ЗН/ наследството се открива в
момента на с. в последното местожителство на п.. Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗН съпругът децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно
чл.9 съпругът наследява част, равна на
частта на всяко дете. Съгласно чл. 48 от ЗН наследството се придобива с
приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството. Съгласно
чл. 52 от ЗН отказът от наследството става по
реда, указан в чл. 49, ал. 1 от ЗН, като отказът се вписва по същия
ред. Анализът на цитираните разпоредби се налага извод, че оспорващата и с. й
са н. на Г.К. по закон, като оспорващата има ¾ ид.
части от МПС. Не са представени доказателства за отказ от наследството, но
такъв и не се твърди, т.е. жалбоподателката е
придобила по силата на наследяване собствеността на 3/4 ид.част
от лек автомобил марка Москвич с рег.№ *****.
В случая П.К. е придобила правото на собственост върху описаното по-горе МПС по
силата на наследяването, като в Закона за наследството, ЗМДТ и ЗДвП не е
предвидено погасяване на правото на собственост върху МПС да става чрез
неподаване на декларация. Правото на собственост върху МПС е преминало от наследодателя
на наследника и за наличието му е без значение подадена ли е от наследника
декларация по ЗМДТ или извършена ли е пререгистрация пред органите на МВР. Без
значение в случая е и че по делото не е представена в оригинал подадената от Г.К.
декларация по чл.54 от ЗМДТ, доколкото не се оспорва, че същият към
22.04.2004г. е бил собственик на това МПС, като по делото не се представят и
няма данни да са налични и да същестуват, видно от
свидетелските показания на К., документи за прехвърляне на собствеността на МПС
друго лице или за унищожаването му за скрап.
Съгласно чл. 52, т.1 от ЗМДТ с данък върху
превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по
пътната мрежа в Република България. Съгласно чл. 53 от ЗМДТ данъкът се
заплаща от собствениците на превозните средства. Съгласно чл. 54, ал.1 от ЗМДТ, в приложимата
към дата на с. на Г.К. редакция, собствениците на превозни средства декларират
пред териториалната данъчна дирекция по постоянния им адрес, притежаваните от
тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. При придобиване на
превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32 от ЗМДТ. Съгласно чл. 32, ал.1 от ЗМДТ при откриване на
наследство данъчно задължените лица или техните законни представители са длъжни
в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното
местожителство на наследодателя.
В случая жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл. 54, ал.1 вр. чл. 32, ал.1 от ЗМДТ в приложимата към
2004 г. редакция да обяви чрез подаване на декларация в шест месечен срок от
откриване на наследството придобитото по наследство МПС.
Това неизпълнение
на задължението за деклариране не е скрепено от закона с последица отпадане на
задълженията за пътен данък. Независимо, че по делото от органа по приходите не
е представена декларация по чл.54 от ЗМДТ в оригинал, която да е подадена от Г.К.,
а се представя само извадка от информационния масив на МДТ при анализ на разпоредбите на чл. 52 вр. чл. 53 от ЗМДТ се налага извод,
че данъкът върху превозните средства е дължим за всички превозни средства,
регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, като данъкът се
заплаща от собствениците им. В случая е безспорно, че МПС е регистрирано за
движение по пътната мрежа на Р България, съгласно справките на МВР, а
собственик по наследяване се явява жалбоподателката и
тя е носител на задължението за заплащане на пътния данък.
Съгласно
разпоредбата на чл. 54, ал.1 от ЗМДТ (ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.),
съгласно която, размерът на данъка се определя от служител на общинската
администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства,
поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно
задълженото лице, както и предходните редакции на чл. 54 от ЗМДТ, една от които е
цитирана по – горе във връзка с чл. 32 от ЗМДТ, съгласно ал.7 от
който, наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след
изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок
от узнаването, като в тези случаи дължимият данък се преизчислява. Анализът на
цитираните разпоредби налага следните изводи – дължимият данък може да бъде
преизчислен и да бъде установено и допълнително задължение за наследствени
имущества, за които наследникът е узнал, че ги придобива в период по-късен от
момента на откриване на наследството. По арг. от ал.7, на чл. 32 от ЗМДТ се налага извод,
че и за недекларирани имущества наследени от лицето данъкът може да бъде
преизчислен. При действието на новелата на чл. 54 от ЗМДТ служителят на
общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни
средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи определя размера на
данъка. Новелата на чл. 54 от ЗМДТ е процесуална
разпоредба и като такава урежда начина на изчисляване на задълженията, а не дължимостта им. Както вече беше посочено задължението за
заплащане на данък върху превозните средства възниква не в резултат на
декларирането за придобиването им, а с факта на придобиването им и от момента
на откриване и приемане на наследството. Налага се извод от разпоредбите на чл. 53 от ЗМДТ, че собственикът
дължи заплащане на данък върху превозните средства и това негово задължение не
се погасява поради това, че не е подал декларация за придобиването им.
В конкретния
случай данък за МПС е определен за периода 01.01. 2017
г. – 31.12.2021 г. Съгласно чл. 58, ал.4 от ЗМДТ, в приложимата
редакция за 2017 г. /ДВ, бр. 105 от
2014 г., в сила от 1.01.2015 г./, за превозните средства, на които е прекратена
регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на
регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства,
за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на
регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.
Нормата на чл. 143, ал. 6 от ЗДвП, предвижда, че
прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се
извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено
заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със
заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че
то е прието за разкомплектуване, или декларация за
съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на
околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи.
Съобразно § 3, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г.,
от 1.06.2006 г. обаче служебно се прекратява регистрацията на всички превозни
средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на
българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Наредбата е приета на основание
чл. 140, ал. 2 ЗДвП, който
регламентира правомощието на министъра на вътрешните работи да издаде наредба
именно за реда за регистриране на моторни превозни средства.
Прекратяването на
регистрацията е правопрекратяващ юридически факт за
задължението за данъка от месеца следващ този на прекратяване на регистрацията
за движение, като след 01.01.2015 г. източник на данните за определяне на данъка е
регистърът на пътните превозни средства, поддържан от МВР. В конкретния случай
видно от представенито по делото удостоверение от
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен регистрацията на лек автомобил Москвич с рег.№ ******,
модел 412 е прекратена
служебно на 01.01.2006 г., тъй като превозното
средство е с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС
15980 и БДС ISO 7591. При съобразяване с това
удостоверение и предвид нормата на §3, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. се налага извод, че от 01.06.2006 г. табели, с регистрационен номер, които
не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO7591, по силата на закона,
са невалидни. Нормата на чл. 52, ал. 1 ЗМДТ определя като годен обект на облагане с местен данък, превозните средства,
регистрирани за движение по пътищата на Република България. По аргумент от чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата за обществено ползване в страната се допускат само моторни
превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с
регистрационен номер. В случая за процесното МПС Москвич
412 не е изпълнено второто условие на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за да се приеме, че е регистрирано за движение по пътищата. Нормата освен
регистрация изисква и наличието на валидни табели с регистрационен номер.
Табелите на процесното моторно превозно средство са
невалидни по силата на закона, считано от 01.06.2006 г. На основание чл. 140, ал. 1 от ЗДвП през периода 01.01. 2017г. -31.12.2017г. това
превозно средство не се допуска за движение по пътищата, поради което не е
годен обект на облагане с данък върху превозните средства по чл. 52, ал. 1 ЗМДТ /Решение № 14696/26.11.2020г по
адм. дело 8086/2020г на ВАС I отд.
Това е така, защото съгласно действащия до 31.12.2017 г. данъчен режим на
облагане на МПС по ЗМДТ, в нормата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ е регламентирано прекратяване на облагането, ако е осъществено
прекратяване на регистрацията на автомобила. В тази хипотеза и по смисъла на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в сила от 1.01.2010 г. до 31.12.2017 г., попадат и случаите на служебно
прекратяване на регистрацията на МПС по реда на § 3, ал. 3 от Наредба № I – 45/2000 г., за които, на основание чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на
регистрацията на автомобила. До 01.01.2018 г.
прекратяването на регистрацията на превозното средство, без значение от
основанието, е основание за прекратяване на облагането. Следователно за периода
01.01.2017г.-31.12.2017г., за който в оспорения АУЗ е
определено задължение за ДПС в размер на 31,08 лева главница и 15,46 лева лихва,
процесният автомобил Москвич
с рег.№ ******, е бил с прекратена регистрация и не отговаря на изискването на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ за облагане с данък МПС. Ето защо, в частта, касаеща облагане с данък върху превозни средства в размер на 46,54 лева за процесния
автомобил за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017 г. оспорения АУЗ е незаконосъобразен и следва да
се отмени.
В останалата част
по отношение задължението за данък превозни средства за периода 01.01.2018-31.12.2021г. данъкът е законосъобразно определен. Това
е така, защото съгласно новата разпоредба на чл. 58, ал.5 ( ДВ, бр. 97 от 2017
г., в сила от 1.01.2018 г.) от ЗМДТ, алинея 4, която бе цитирана по-горе в
изложението не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято
регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата,
и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са
с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на
българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591. Следователно с новата разпоредба на чл. 58, ал. 5 ЗМДТ, в сила от 1.01.2018 г., описания по-горе режим / касаещ
задължението за МПС за 2017г./ е отменен за случаите при служебно прекратена
регистрация поради това, че МПС е с табели с регистрационен номер, които не
отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС
ISO 7591 и на служебно прекратена регистрация при несключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". В тези случаи, независимо че
регистрацията е служебно прекратена от 01.06.2006г., данък се дължи, тъй като
не е подадено заявление за прекратяване по реда на чл.143 ал.6 от ЗДвП. В случая
не се касае за обратно действие на правната норма, а за уреждане по нов начин,
с действие занапред, на данъчните отношения във връзка с юридическия факт на
служебно прекратена регистрация на МПС поради несъответствие на
регистрационните табели, какъвто случаят с автомобила на оспорващата, като с
новата ал. 5 на чл. 58 от ЗМДТ, считано от 01.01.2018г. и до момента, вече е
придадено различно правно значение на прекратената служебно регистрация на
основание § 3, ал. 3 от Наредба № I – 45/2000 г. Нормата на чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ намира приложение именно при случаите на служебно прекратяване на
регистрацията на превозното средство поради това, че автомобилът е с табели с
регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските
стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591. В случая е налице незабавно действие на
материален закон, който урежда по нов начин заварени правоотношения. От
заявление от К.Г., приложено по делото /л.141 и сл. и л.167/ се установява, че
до 05.05.2022г. регистрацията на автомобила не е
прекратена по смисъла на чл. 143, ал. 6 – 7 от ЗДвП, които разпоредби
изискват при прекратяване на регистрацията на МПС да се предават
регистрационните табели на автомобила и документ, че е предаден за
разкомплектоване, следователно до този момент данъкът за превозното средство е
дължим на основание чл.58 ал.5 от ЗМДТ. В този смисъл е практиката на ВАС,
изразена в решение по адм.дело № 8086/20г.
Ето защо съдът
приема, че при определяне размера на данък превозни средства за периода 01.01.2018г. до 31.12.2021г. органът по приходите
законосъобразно е определил задължение за данък превозни средства за цитирания
в АУЗ автомобил Мосвич 412, като е приложена правилно
нормата на чл. 55 от ЗМДТ и чл. 13 от
Наредбата за определяне размера на местните данъци на Община Сливен, приложен е
правилно имуществения, така и екологичния компонент, съобразно мощността на
двигателя, годината на производство на съответния лек автомобил, поради което жалбата срещу АУЗ в тази част за сумата
- 113,40 лева главница и 24,38 лева лихва
или общо за 137,78 лева следва да се отхвърли.
Видно от заключението на
вещото лице съобразено със закона е и задължението в частта за законната лихва,
дължима на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, и чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ, и във връзка с чл. 17, ал. 1 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията
на Община Сливен. Данъкът върху недвижимите имоти, таксата за битови отпадъци и данъкът
върху превозните средства се внасят на две равни вноски в следните срокове: до
30 юни (първа вноска) и до 31 октомври (втора вноска) на годината, за която е дължим.
При този изход на
спора искането на оспорващата за присъждане на сторените в производството
разноски за внесена държавна такса е частично основателно. Съобразно уважената
част от жалбата /46,54лева/ на П.К. се дължат съдебни разноски за внесената
държавна такса /10 лева/ в размер на 2,37 лева. По делото се представят
доказателства за договорен, но липсват доказателства за заплатен адвокатски хонорар,
поради което разноски за такъв на П.К. не се присъждат. Искането на ответника за присъждане на разноски
също е частично основателно. Съобразно отхвърлената част от жалбата / 149,80
лева/ на Община Сливен се дължат съдебни разноски за експертиза /400 лева/ и за
юрисконсултско възнаграждение, доколкото Община Сливен
е представлявана от процесуален представител с надлежно пълномощно и юридическо
образование /100/ лв., в общ размер на 381,48 лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд
Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
П.С.К. *** Акт за установяване на задължение № АУ000669-1
от 28.03.2022 г. издаден от Ж. К. на д. и. в Дирекция МДТ потвърден с Решение №
НОМ 126 от 07.06.2022 г. на Директор на Дирекция - "Местни данъци и
такси" при Община Сливен, в частта, с която на П.К. са
установени задължения за данък върху превозните средства относно МПС Москвич с рег.№ ****** за размер на 46,54 лева,
от които 31,08 лева главница и 15,46 лева лихва
за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017 г., като
незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалба на П.С.К. *** срещу Акт за установяване на задължение № АУ000669-1 от
28.03.2022 г. издаден от Ж. К. на д. и. в Дирекция МДТ потвърден с Решение №
НОМ 126 от 07.06.2022 г. на Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община
Сливен в останалата част – относно установените задължения по
отношение ДНИ и ТБО за недвижими имоти за 2021г. и данък за превозните средства
за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г., ведно
със съответната дължима лихва, като неоснователна.
ОСЪЖДА Община Сливен
да заплати на П.С.К. *** ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 2,37 /два лева и 0,37/ лева.
ОСЪЖДА П.С.К. *** ЕГН ********** да заплати на Община Сливен
направените по делото разноски в размер на 381,48 /триста осемдесет и едни и
0,48/ лева.
Решениетона
основание чл.160 ал.6 изр.2 от ДОПК не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: