№ 288
гр. Пловдив, 09.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500585 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№10595/23.09.2021г. от адв.Т.И. –
пълномощник на Р. Т. К., против Определение №839 от 14.09.2021г.,
постановено по в.ч.гр.дело №2322/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,
с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба вх.
№5876/09.07.2021г. срещу Определение №263015/15.06.2021г. по гр.дело
№14437/2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което е оставена без
уважение молбата й за изменение на неприсъствено решение
№261100/07.04.2021г. в частта за разноските. Жалбоподателят счита, че
необжалваемостта на неприсъственото решение, съгласно чл.238,ал.4 от ГПК,
поради пасивното процесуално поведение на ответника и поради липсата на
правен интерес за ищеца да го атакува, трябва да се тълкува стеснително по
отношение на страната, срещу която е постановено, като се приеме, че
определението на съда по чл.248 от ГПК е отделен от решението акт и в
случай, че то е неблагоприятно за ищеца, следва същото да подлежи на
обжалване, тъй като ищецът не поема никакъв риск при направено искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което, ако бъде
уважено, решението винаги ще е в негова полза, а в случай, че не го уважи,
1
ищецът не търпи никакви други негативни последици, на която законодателна
логика противоречи ограничаването на обжалването на акта на съда по чл.248
от ГПК, тъй като ищецът винаги ще поема риск при неправилно постановено
определение, бидейки лишен от защита срещу такова от въззивната
инстанция, което може да окаже възпиращо действие да иска постановяване
на неприсъствено решение, каквото законодателят е предвидил единствено с
цел процесуална икономия и санкция за процесуално неактивната страна по
спора, а приетото тълкуване в обжалваното определение създава
допълнителна санкция за изправната страна. Жалбоподателят поддържа и, че
смисълът на разпоредбата на чл.248,ал.3 от ГПК е определението да се
обжалва пред съответния компетентен съд, пред който се обжалва и
решението, без да засяга въпроса за обжалваемостта на същото, доколкото
тази преценка следва да се извърши от съда, пред който се обжалва акта. По
изложените съображения се претендира за отмяна на обжалваното
определение.
Ответникът по частната жалба „А......“ЕООД е депозирал чрез
пълномощника юрисконсулт Й.Н. писмен отговор на същата със съображения
за нейната недопустимост поради просрочие. Изложени са доводи за
недопустимост и на частната жалба против определението по чл.248 от ГПК
като просрочена и поради липса на представителна власт на адв.И.,
евентуално за нейната неоснователност, поради липса на доказателства за
реално заплатени разноски за адвокатско възнаграждение. Във връзка с
изясняване на фактическата обстановка относно спазването на срока за
подаване на жалбите и заплащане на разноските е поискано от жалбоподателя
К. да бъдат изискани посочени документи. Искането е за разглеждане като
недопустими на исковете спрямо дружеството, които да бъдат отхвърлени с
решението.
Частната жалба, противно на възраженията на ответника, е подадена на
23.09.2021г. в едноседмичния срок по чл.275,ал.1 от ГПК от връчването на
препис от обжалваното определение, връчено чрез пълномощника адв.И.
/пълномощно на лист 24 от гр.дело №14437/2020г. на ПРС/ на дата
17.09.2021г. Тя изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя и е подадена
чрез пълномощник, разполагащ с представителна власт. Касае обжалваемо,
2
съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното
развитие на делото характер. Откъм съдържание и приложения е редовна.
При тези обстоятелства се явява допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните
съображения:
С постановено по реда и при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК
неприсъствено Решение №261100 от 07.04.2021г. по гр.дело №14437/2020г.
по описа на Районен съд-Пловдив, „А......“ЕООД е осъдено да заплати на Р. Т.
К. сумата от 300лв. на основание чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД, както и
разноски в размер на 350лв. В решението е посочено, че то е окончателно и не
подлежи на обжалване, което е в съответствие с изричната разпоредба на
чл.239,ал.4 от ГПК, както и, че то подлежи на контрол по реда на чл.240 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страната, срещу която е
постановено. Ищецът К. е подала молба вх.№274108/09.04.2021г. за
изменение на решението в частта му за разноските чрез присъждане на
пълния размер на заплатените такива за адвокатско възнаграждение. С
Определение №263015 от 15.06.2021г. по чл.248 от ГПК молбата е оставена
без уважение. В определението е посочено, че то не подлежи на обжалване.
Разпоредено е преписи от него да се връчат на страните. Препис от
определението е връчен на молителя К. чрез пълномощника й адв.И. на
02.07.2021г. В едноседмичния срок от получаването му от нея е подадена
частна жалба вх.№5876/09.07.2021г. против определението. С обжалваното
Определение №839 от 14.09.2021г. окръжният съд като въззивна инстанция е
приел частната жалба за недопустима като насочена срещу неподлежащ на
обжалване съдебен акт, тъй като обжалването на определението за изменение
на решението в частта му за разноските е обусловено от реда, по който
подлежи на обжалване самото решение, съгласно чл.248,ал.3 от ГПК, при
което следва съдбата му, а в случая е постановено неприсъствено решение,
което, съгласно чл.239,ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване и редът за
защита срещу него е този по чл.240 от ГПК с характер на отмяна на влязъл в
сила акт, като постановяването на такова е по искане на страната и е неин
избор и при упражняването му тя следва да предвиди и понесе законовите
последици от постановяване на неприсъствено решение, каквато е
3
необжалваемостта на определението по чл.248 от ГПК. По тези решаващи
съображения окръжният съд е оставил без разглеждане частната жалба.
Настоящата инстанция споделя изцяло приетото от окръжния съд с
обжалваното определение. В допълнение на изложените от него мотиви и във
връзка с доводите на жалбоподателя следва да се има предвид, че
обжалваемостта на определенията е регламентирана с общите разпоредби на
чл.274,ал.1-ал.4 от ГПК. Нормата на чл.248,ал.3 от ГПК е специална по
отношение на тях и се отнася само до определението за разноските по
чл.248,ал.1 от ГПК, което може да се обжалва по реда, по който подлежи на
обжалване решението. Под това се разбира не само компетентният съд, както
неправилно счита жалбоподателят, но и самата обжалваемост. С тази
специална регламентация от една страна е съобразено, че отговорността за
разноските и техния размер е обусловена от резултата по спора при
разглеждането му пред всяка от инстанциите при обжалване, и от друга, че
при необжалваемост на решението и окончателно разрешаване на спора с
него не може той да продължи само за разноските, предвид подчиненото им
положение. С оглед именно на това, разпоредбата на чл.248,ал.3 от ГПК не
поставя допълнителни условия относно обжалваемостта на определението за
допълване или изменение на решението в частта му за разноските по
чл.248,ал.1 от ГПК във връзка с вида на производството и процесуалните
условия, при които е постановено решението, извън неговата обжалваемост.
Нормите на чл.238 и чл.239 от ГПК не уреждат по специален за
постановяване на неприсъствено решение начин въпросът за неговото
изменение в частта за разноските и обжалваемостта на определението за тях.
В този смисъл доводите на жалбоподателя за стеснително тълкуване на
разпоредбата на чл.248,ал.3 от ГПК при отчитане на спецификите на
неприсъственото решение са неоснователни. Възраженията и исканията на
ответника по частната жалба във връзка с дължимостта и размера на
разноските са неотносими към поставения за разрешаване пред настоящата
инстанция въпрос, който касае единствено допустимостта на частната жалба
против определението по чл.248 от ГПК, а не неговата законосъобразност.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и
потвърждаване на атакуваното с нея определение като правилно.
4
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №839 от 14.09.2021г., постановено по
в.ч.гр.дело №2322/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
чл.274,ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5