№ 102
гр. Петрич, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена П.а
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230101349 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от Б. Т. П., ЕГН ********** от с.
Др., действащ чрез пълномощник адв. Д. В. М., АК Пл., служебен адрес гр.
Пл., ул. "П. О. и К." № *, ет.*, ап.* срещу „Н.“ ООД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление гр. С. ул. "Л. Ст. *" (Л. Т.), ет.** представлявано от Ир. Н.
Хр. Ст.- управител.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски
кредит № 202308310934230059/31.08.2023 г., съгласно който
дружествотоответник се е задължило да предаде на ищеца сума в размер на 2
100 лева, а последният се е задължил да върне кредитната сума чрез
заплащане на 17 погасителни вноски.
Ищецът твърди, че по силата на постигнатите договорености се е задължил
да обезпечи кредита с банкова гаранция по кредита съгласно реда и условията,
предвидени в ОУ по договора, която следвало да бъде в размер на 2 788 лева
със срок на валидност 02.05.2025 г., като при неосигуряване на гаранция,
кредитополучателят дължал на дружеството неустойка в размер на 2 499 лева.
Ищецът счита неустоечната клауза за неустойка за нищожна като
противоречаща на чл.11 и чл.19. ал.4 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал.1
1
ЗЗП. С подробни аргументи обосновава становище, че неустоечната клауза е
нищожна поради противоречие на закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Твърди, че процесната
неустоечна клауза не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 от ЗЗП
и е неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП.
Сочи, че в договора за кредит е посочен ГПР в размер на 48,46 %, но поради
невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за
поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за Защита на потребителите. Ищецът
изтъква, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22
ЗПК, съгласно която когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит изцяло е
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК- за определяне на ГПР.
В исковата молба се релевират подробни доводи за нищожност на целия
договор за кредит поради противоречие на клаузата да възнаградителна лихва
с добрите нрави, като обосновава твърденията си и на постановена практика
на СЕС.
Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна
неустоечната клауза в чл.6 от Договор за потребителски кредит №
202308130934230059 от 31.08.2023 г., сключен между Б. Т. П., ЕГН
********** от с. Др. и „Н.“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. С. ул."Л. Ст." * (Л. Т.), ет.** представлявано от Ир. Н. Хр. Ст.-
управител, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2 499 лева, на
основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, поради нарушаване на закона - чл.11 и чл.19,
ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и поради несъобразяване с чл.143,
ал.1 от ЗЗП. Ищецът претендира съдебни разноски, представя писмени
доказателства.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на
ответника, който в законоустановения срок депозира писмен отговор, ведно с
2
препис за ищеца. Не оспорва факта на сключване на релевирания в исковата
молба на П. договор за потребителски кредит. Релевира подробни твърдения
относно възникването и съществуването на валидно облигационно
правоотношение между страните, по силата на процесния договор за кредит.
Оспорва като несъстоятелни всички доводи и съображения, с които ищецът
обосновава тезата за нищожност на процесния договор за кредит и в частност
на процесната неустоечна клауза. Твърди, че към момента кредитополучателят
П. е погасил само част от задълженията си по договора, а именно сумата от
672 лева, като последната погасителна вноска е с падеж 31.05.2024 г. Счита, че
на основание чл.8 от договора за кредит всички вземания са станали
предсрочно изискуеми. Предявява насрещни осъдителни претенции – да се
осъди Б. Т. П. да заплати на „Н.“ ООД, сумата от 1 101.42 лева /хиляда сто и
един лева и четиридесет и две стотинки/ лева падежирала главница, дължима
за периода от 01.02.2024 г. до 01.10.2024 г., ведно с обезщетение за забава по
чл.86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 1 101.42 лева за периода от
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането; 358.58 /триста петдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/
лева падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.02.2024 г.
до 01.10.2024 г. и 604.54 /шестстотин и четири лева и петдесет и четири
стотинки/ лева предсрочно изискуема главница, дължима за периода от
01.11.2024 г. до 01.02.2025 г., ведно с обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД,
начислено върху сумата в размер на 604.54 лева за периода от връчване на
исковата молба на ответника до окончателното изплащане на вземането,
всички произтичащи от Договор за кредит № 202308310934230059/ 31.08.2023
г. Представя доказателства, претендира съдебни разноски, прави възражение
за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.
Исковата молба, обективираща насрещните искови претенции, ведно с
приложения и разпореждане по чл.131 от ГПК, са връчени на ответника Б. П.,
който в указания срок депозира чрез пълномощник писмен отговор. Заявява
искане за отхвърляне на предявените насрещни претенции като
неоснователни. Релевира подробни доводи, аналогични на тези, с които е
обоснован първоначално предявения иск. Претендира разноски. Заявява
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение.
С определение по чл.140 ГПК № 1087/05.12.2024 година съдът е обявил на
страните проекта на доклад по делото, насрочено е първото открито с.з. До
3
съвместно разглеждане в процеса са допуснати предявените от „Н.“ ООД,
срещу Б. Т. П., ЕГН ********** от с. Др., обективно кумулативно съединени
осъдителни искове за вземанията,произтичащо от Договор за кредит №
202308310934230059/ 31.08.2023 г. в размер на: 1 101.42 /хиляда сто и един
лева и четиридесет и две стотинки/ лева падежирала главница, дължима за
периода от 01.02.2024 г. до 01.10.2024 г., ведно с лихва за забава върху сумата
в размер на 1 101.42 лева, считано от депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането; 358.58 /триста петдесет и осем лева и
петдесет и осем стотинки/ лева падежирала възнаградителна лихва, дължима
за периода от 01.02.2024 г. до 01.10.2024 г.; 604.54 /шестстотин и четири лева и
петдесет и четири стотинки/ лева предсрочно изискуема главница, дължима за
периода от 01.11.2024 г. до 01.02.2025 г., ведно с лихва за забава, начислена
върху сумата от 604.54 лева за периода от връчване на исковата молба на
ответника до окончателното изплащане на вземането.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
Депозира чрез пълномощник писмено становище, обективиращо воля за
разглеждане на делото в отсъствие на страната. Поддържа предявения иск и
доказателственото искане, сторено с молбата. Поддържа и отговора на
насрещната искова претенция. Пледира за уважаване на иска като доказан и
основателен, претендира съдебни разноски, представя списък по чл.80 ГПК,
прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Ответникът също не изпраща процесуален представител, депозира чрез
юрисконсулт писмена молба, в която обективира воля за разглеждане на
делото в отсъствие на страната. Поддържа предявените насрещни искове. По
същество на делото пледира за отхвърляне на предявения от П. иск и за
уважаване на насрещните претенции. Претендира съдебни разноски,
представя списък по чл.80 ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Съдът е обявил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, а събраните
писмени доказателства – неоспорени от страните, категорично установиха
4
факта на сключване на Договор за потребителски кредит №
202308310934230059/ 31.08.2023 г. между страните, по силата на който
дружеството-ответник е предало на ищеца П. паричен заем в размер на 2 100
лева. Съгласно постигнатите договорености страните са уговорили
кредитополучателят да върне заемната сума в срок 01.02.2025 година, чрез
заплащане на 17 месечни погасителни вноски, всяка в размер и с падеж
съгласно Погасителен план, представляващ неразделна част от договора, при
ГПР 48.46 % и ГЛП 40.17 %.
Съгласно чл.4, ал.3 от Договора страните са уговорили в срок до края на
деня, следващ деня на сключването му, кредитополучателят да предостави на
кредитодателя гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в
Общите условия /ОУ/ по договора. Съгласно изречение второ от цитираната
договорна клауза банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова
финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 2 788 лева със срок
на валидност до 02.02.2025 г. В случай на неизпълнение на посоченото
задължение страните са уговорили, с клаузата на чл.6 от Договора,
задължение на кредитополучателя за неустойка в размер на 2 499 лева,
платимо чрез месечни погасителни вноски, считано от изтичането на срока по
чл.4, ал.3, съобразно уговорение погасителен план.
Не се спори по делото, че кредитополучателят е неизправна страна по
сделката, тъй като до момента на образуване на делото /27.08.2024 г./ и до
приключване на съдебното дирене /12.02.2025 г./ същият е извършил
плащания на обща стойност 672 лева. По делото липсват доказателства за
противното.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Несъмнено е по делото, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който
ищецът е усвоил заемната сума.
Ищецът П. е физическо лице, което при сключване на договора е действало
именно като такова.
Дружеството-ответник е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
5
Следва, че страните по делото имат качествата на „потребител“ по смисъла
на чл.9, ал.3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Сключеният
договор по своята правна природа представлява потребителски, поради което
за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон –
ЗПК, както и защитата по ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до недействителност по чл.22 ЗПК. Касае се за изначална
недействителност, поради което в случай че договорът бъде обявен за такъв,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК е
нищожна.
Установи се в случая, че ГПР в процесния договор е посочен с цифрово
изражение, без да са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването му. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа
годишния лихвен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния лихвен процент на разходите по определения в Приложение № 1
начин. Т.е. в договора трябва да бъде посочено не само цифровото изражение
на годишния лихвен процент на разходите, но изрично и изчерпателно трябва
да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР, което в казуса не е сторено. Ето защо съдът
счита, че процесният договор не е съобразен с изискването на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК.
Според чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, дреги преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставяния кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление
6
дава информация на потребителя как е образуван размера на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Т.е. в посочената велична като глобален израз
на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение.
Гореизложеното води до извод за основателност на доводите на ищеца П. за
несъобразяване на процесния договор за кредит с изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК и чл.19, ал. ЗПК, тъй като в договора ГПР и ГПЛ са посочени
единствено като абсолютна стойност. Липсва ясно разписана методика на
формиране на ГПР – кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същия в размер на 48.46 %. Посочената годишна лихва 40.17 % не е
ясно как точно е изчислена по отношение на общия ГПР. С оглед на това
несъмнено е, че потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Следва, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния. Това е
така, тъй като още при сключване на договора е предвидено задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора неустойка в размер на 2 499 лева,
която сума не е включена в ГПР –то от 48.46 %. В хипотезата на включването
на уговорения размер неустойка в ГПР, последният би надхвърлил законовото
ограничение, вземайки предвид размера му и съотношението между
главницата и възнаградителната лихва довело. Посочването в договора за
кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация
и следва да се определи като заблуждаваща търговска практика съгласно
чл.68г, ал.4 ЗЗП във вр. с чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора. В тази връзка
съдът намира, че процесният договор съдържа неравноправни клаузи, с които
реално се заобикаля забраната на чл.19, ал.4 ЗПК, което не отговаря на
изискването за добросъвестност между страните и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя – чл.143 ЗЗП и води до неоснователно обогатяване на кредитора.
Съдът намира тези клаузи и за нищожни на основание чл.21, ал.1 ЗПК,
съгласно която всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
Относно релевираните от ищеца П. доводи за недействителност на клаузата
7
на чл.6 от договора касаеща задължението на кредитополучателя за заплащане
на неустойка:
Критериите за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите
нрави са дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. п от.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
а именно – такава е неустойката, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случай факти, при съобразяване на примерно посочени критерии като
естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида
на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните от кредитора
вреди от неизпълнението /в с.см. решение № 107/25.06.2010 г. по т.д. 818/2009
г., 2 т.о. ВКС/.
В случая, от внимателния прочит на чл.4, ал.3 и чл.6 от Договора се налага
извод, че неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за кредит, съобразно договора и ОУ.
Съдът счита, че в случая, с процесната клауза относно дължимата от
кредитополучателя неустойка се цели да се обремени неоснователно
кредитополучателя с допълнително парично задължение, без това да бъде
ясно отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума, а е
представено като санкция за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора изисквания относно
вида и срока за предоставяне на обезпечение създават значителни затруднения
за кредитополучателя при изпълнението му до степен изцяло да се
възпрепятства. В случая непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяване на вреди от кредитодателя, която би следвало при сключване на
договора да прецени възможносттие на потребителя за предоставяне на
уговореното обезпечение и риска по предоставяне назаема към датата на
сключване на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните
8
условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойкато води до скрито
оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за кредитодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на процесната неустоечна клауза е да доведе до неоснователно
обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежащата на връщане сума, поради което противоречи на
добрите нрави. Тъй като противоречието между неустоечната клауза и
добрите нрави е налице още при сключване на договора, то се налага извод, че
в казуса не е налице валидно възникнало задължение за кредитополучателя за
неустойка поради нищожност на същата по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.
Поради изложеното съдът намира за доказани и основателни релевираните
от ищеца доводи за нищожност на процесното облигационно правоотношение
между страните по Договор за потребителски кредит № 202308310934230059/
31.08.2023 г. , поради което предявения от ищеца П. иск следва да бъде изцяло
уважен.
Последица от приетата от съда за безспорна нищожност на процесното
облигационно правоотношение между страните, и по аргумент на чл.22 вр. с
чл.23 от ЗПК, потребителят дължи на кредитодателя връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи, каквито в случая
се явяват претендираните възнаградителни лихви за периода от 01.02.2024 г.
до 01.10.2024 г. В тази връзка съдът намира за основателен предявения
насрещен осъдителен иск до размер, представляващ разликата между дадения
кредит от 2 100 лева и извършеното от кредитополучателя погашение в общ
размер 672 лева или сумата от 1 428 лева. За останалите претендирани от
кредитодателя вземания, представляващи главница до общо претендирания
размер 1705,96 лева, както и възнаградителна лихва за сумата от 358,58 лева,
за преиода от 01.02.2024 г. до 01.10.2024 г. претенциите като неоснователни и
недоказани следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Разноските по първоначалния иск в размер на заплатена държавна такса в
размер на 99,96 лева и възнаграждение за един адвокат, при условията на
9
чл.38, ал.2 ЗА, следва да бъдат възложени на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника по първоначалния иск. В тази връзка и като съобрази
материалния интерес /цената на иска е 2 499 лева/, също фактическата и
правна сложност на делото, обстоятелството, че процесуалният представител
на ищеца П. не се е явил в проведеното едно открито съдебно заседание по
делото, а депозира писмено становище, като в хода на процеса са събрани
единствено първоначално представените от страните /от ищеца с исковата
молба, от ответника – с отговора по чл.131 ГПК/ писмени доказателства –
процесния договор за кредит, ведно ОУ, неразделна част от договора, съдът
следва да осъди „Н.“ ООД да заплати на адв. Д. М. възнаграждение в размер
на 360 лева с вкл. ДДС. Поради посоченото съдът намира за основателно
релевираното от насрещната страна възражение за прекомерност на
претендираното от пълномощника на ищеца П. възнаграждение в размер на
660 лева с вкл. ДДС.
На ищеца по насрещните искове, с оглед частичната основателност на
претенцията за главница, както предвид и на материалния интерес /цената на
исковете е в общ размер 2 064,54 лева/, също фактическата и правна сложност
на делото, обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца -
дружество не се е явил в проведеното едно открито съдебно заседание по
делото, а депозира писмено становище, като в хода на процеса са събрани
единствено първоначално представените от страните /от ищеца с исковата
молба, от ответника – с отговора по чл.131 ГПК/ писмени доказателства –
процесния договор за кредит, ведно ОУ, неразделна част от договора, съдът
следва да осъди ответника П. да заплати на „Н.“ ООД сторените от последния
разноски в размер на 242,09 лева /при заплатена държавна такса 150 лева и
200 лева юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. с чл.78, ал.8 ГПК/,
съразмерно на уважената част от насрещните искове.
Съдът намира за неоснователни исканията на страните за присъждане на
допълнителни възнаграждения на процесуалните им представители във връзка
с допуснатите до съвместно разглеждане насрещни претенции, тъй всички
сторени от представителите на страните процесуални действия във връзка с
първоначално предявения иск и насрещните претенции са напълно идентичин
- по правната си природа и по обем.
10
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД неустоечната клауза на
чл.6 от Договор за кредит № 202308310934230059/ 31.08.2023 г., сключен
между Б. Т. П., ЕГН ********** и „Н.“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес
на управление гр. С. ул. "Л. Ст. *" (Л. Т.), ет.** представлявано от Ир. Н. Хр.
Ст.- управител.
ОСЪЖДА Б. Т. П., ЕГН ********** да заплати на „Н.“ ООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление гр. С. ул. "Л. Ст. *" (Л. Т.), ет.**
представлявано от Ир. Н. Хр. Ст.- управител, сумата от 1 428 /хиляда
четиристотин двадесет и осем/ лева, представляваща разликата между
дадения на основание Договор за кредит № 202308310934230059/ 31.08.2023
г., сключен между Б. Т. П., ЕГН ********** и „Н.“ ООД, паричен кредит в
размер на 2 100 лева и извършеното от кредитополучателя П. частично
погашение до размер от 672 /шестстотин седемдесет и два/ лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска /28.10.2024 г./
до окончателното погасяване на задължението като ОТХВЪРЛЯ предявените
насрещни искове за разликата над уважената част от иска за главница до
предявения размер - 1 101.42 падежирала главница, дължима за периода от
01.02.2024 г. до 01.10.2024 г., ведно с лихва за забава върху сумата в размер на
1 101.42 лева, считано от депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането; 604.54 /шестстотин и четири лева и
петдесет и четири стотинки/ лева предсрочно изискуема главница, дължима за
периода от 01.11.2024 г. до 01.02.2025 г., ведно с лихва за забава, начислена
върху сумата от 604.54 лева за периода от връчване на исковата молба на
ответника до окончателното изплащане на вземането, както и иска за сумата
от 358.58 /триста петдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/ лева
падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.02.2024 г. до
01.10.2024 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. С.
ул. "Л. Ст. *" (Л. Т.), ет.** представлявано от Ир. Н. Хр. Ст.- управител, да
заплати на Б. Т. П., ЕГН ********** съдебни разноски по делото в размер на
99,96 /деветдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ лева.
11
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. С.
ул. "Л. Ст. *" (Л. Т.), ет.** представлявано от Ир. Н. Хр. Ст.- управител, да
заплати на адвокат Д. В. М., действащ като пълномощник на ищеца Б. Т. П.,
при условията на чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 360
/триста и шестдесет/ лева.
ОСЪЖДА Б. Т. П., ЕГН ********** да заплати на „Н.“ ООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление гр. С. ул. "Л. Ст. *" (Л. Т.), ет.**
представлявано от Ир. Н. Хр. Ст.- управител, съдебни разноски по делото в
размер на 242,09 /двеста четиридесет и два лева и девет стотинки/ лева,
съразмерно на уважената част от насрещните осъдителни искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
12