РЕШЕНИЕ
№ 1281
гр. Бургас, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20252120101592 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Производството е образувано по искова молба на С. Г. В. с ЕГН
**********, с адрес ***, срещу М. Г. М., с ЕГН **********, с адрес ***. В
исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот,
находящ се на следния адрес: ***, като ответникът бил негов съсед. Дворното
място около жилищната сграда се ползвало за паркинг, като нямало формално
или неформално разпределение на ползването на това пространство, както и
на разпределение на местата за паркинг в рамките на имота.
Твърди, че от 2019 г. насам, ответникът поставил самоволно статично
антипаркинг приспособление – тип скоба, чието местоположение било точно
на входа на дворното място. Това стеснявало изкуствено пространството, тъй
като дори и там да не била спряла кола, мястото за маневри било силно
ограничено, с оглед обстоятелството, че това бил единствения вход и изход.
Това създавало за паркиращите повече от обичайното неудобство във връзка с
упражняване на правото им на собственост. От 2024 г. там била паркирана
кола с големи габарити, задната част на която излизала извън рамките на
дворното място, като запречквала част от тротоара, в пълно противоречие със
знак В28. Този начин на паркиране възпрепятствал предвижването на ищеца,
като неведнъж му се случвало да се спъва в поставената скоба. Статичното
антипаркинг устройство било поставено по такъв начин, че дори и да няма
спрял автомобил на съответното паркомясто, то ищецът нямал достъп до него
и бил принуден да спира извън имота си, като често това било и в рамките на
1
платената „Синя зона“, което пък от своя страна създавало допълнително
разходи за него.
Сочи, че неоснователното поведение на ответника се изразявало в
изключване на част от дворното място без да е направено разпределение на
ползването му, както и в създаване на изкуствено преграждение, което
затруднявало предвижването, маневрирането и паркирането на ищеца и на
другите живущи. Тъй като не било направено разпределение на ползването,
ответникът нямал право да изключва възможността на другите съсобственици
да ползват мястото. Ищецът бил собственик на 1/34 ид.ч. от общата вещ, то
нямало как да задоволи своя легитимен интерес по реда на чл.32 от ЗС.
С тези доводи се предявяват искове за осъждане на ответника да
прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява
правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, като
премахне статично антипаркинг приспособление тип „скоба“, разположено в
поземления имот на местоположение, обозначено по начина, посочен в
представена към уточнителна молба от 06.03.2025 г. скица, находяща се в
лявата част на подхода към общия двор. Представят се писмени доказателства.
Прави доказателствени искания. Претендират се направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
М. Г. М., с който се изразява становище за недоказаност и неоснователност на
предявените искове.
Не оспорва, че страните са съсобственици на дворното място, в което
била изградена сградата в режим на етажна собственост, в която ищецът и
ответникът понастоящем притежавали самостоятелни обекти, а именно
поземлен имот с идентификатор ***. Към 2000 г., преди изграждането на
въпросната сграда, съсобственици били Г. М. М. – *** на ответника, С. Ж. С. и
Т. Ж. Д. Посочените лица по силата на нотариален акт №***, том ***, РЕГ.
№***, дело №*** от *** г. на нотариус А. Д., прехвърлили на *** 151, 30/306
кв.м. ид.ч. от описания поземлен имот, срещу задължението на последното да
изгради по одобрен архитектурен проект шестетажна сграда, със сутерен,
партерен и терасовиден етаж. Страните учредявало помежду си и си запазвали
правото за строеж за конкретни самостоятелни обекти, описани в нотариалния
акт.
Твърди, че с цитирания нотариален акт страните са постигнали
уговорка, с която изрично са се съгласили незастроената част от дворното
място да се използва само от Г. М. М. – *** на ответника, С. Ж. С. и Т. Ж. Д.
Приобритателят на правото на строеж и на идеалните части от имота като
провадотел на ищеца изрично се отказал от правото на ползване на
незастроената част от дворното място, с изключение на договорката за
преминаване.
Сочи, че обстоятелството на изграждане на сграда в режим на етажна
собственост в поземлен имот само по себе си не било достатъчно дворното
място да придобие статут на обща част. Дворът можел да придобие такъв
2
статут не само ако всички етажни собственици са собственици на дворното
място, но и ако те са изразили воля дворното място да бъде обща част.
Изложени са подробни и обстоятелствени доводи в тази връзка.
Сочи, че когато съсобствениците са разпределили реалното ползване на
общия имот с договор помежду си, този договор ги обвързва докато трае
съсобствеността и е противопоставим на последващи приобритатели. По този
начин, изключвайки двора като обща част, съсобствениците на дворното
място по силата на договорката, постигната в нотариалния акт, са определили
начин, по който то да се ползва занапред.
Излага доводи в насока, че ако действията на ответника са основателни,
няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС. За уважаването на този иск във
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на
имота и че върху този имот ответникът осъществил неоснователно
въздействие. Счита, че независимо от начина на формулиране на цитираната
по – горе уговорка от нотариалния акт, при тълкуването й съобразно
разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, следвало да се търси действителната обща воля
на страните, отделните уговорки да се тълкуват във връзка с другите и всяка
да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор. Договорката
касаела определяеми точно граници от имота, а именно неговата незастроена
част. Не били налице обстоятелства допускащи промяна в постигната
договорка за разпределение на ползването.
Моли за отхвърляне на така предявения иск. Представя писмени
доказателства. Прави доказателствени искания. Претендират се разноски.
В съдебно заседание се явяват процесуалните представители на ищеца.
Поддържа предявения иск, като моли за неговото уважаване и присъждане на
съдебно - деловодни разноски.
В съдебно заседание се явяват процесуалните представители на
ответника. Поддържа отговора на исковата молба, като моли за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на съдебно - деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот и право на строеж №***, том ***, рег. №***, дело №*** от
*** г. на нотариус А. Д., по силата на който *** продава на С. Г. В. следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №***, на *** жилищен етаж, със застроена
площ 124.50 /сто двадесет и четири цяло и петдесет/ кв.м., състоящ се от
дневна, кухня, две спални, две бани-WC, килер и коридор, при граници: изток-
ас.шахта, ст.клетка, ап.№***, запад-Фасаден зид, север-калкан, юг-ап.№***,
ведно с прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №*** с полезна площ 3.30 /три
цяло и тридесет/ кв.м., при граници: изток-склад №***. запад-склад №***.
север-склад към маг.№1. юг-коридор, както и 20.90 /двадесет цяло и
деветдесет/ кв.м. ид. части от общите части на сградата и съответните ид.
части от правото на строеж върхуу терена, заедно с 9/306 кв.м. ид. части от
3
дворното място, съставляващо парцел *** - *** в кв. 10 по плана на ***,
урегулиран от 306 /триста и шест/ кв.м., от които собствени на продавача 151.
20 /сто петдесет и едно цяло и двадесет/ кв.м., при граници на парцела: изток -
бул. „***“, запад - парцел ***-***. север - парцел ***-***, юг - жил. бл. №***.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот
№***, том ***, рег. №***, дело №*** от *** г. на нотариус С. Д., по силата на
който Г. М. М. и А. К. М. даряват на сина си М. Г. М. следния недвижим имот:
- АПАРТАМЕНТ № ***/, “ляв” на шести жилищен етаж със застроена площ
от 100.89 /сто цяло и осемдесет и девет стотни/ кв.м., състоящ се от дневна,
кухня, две спални, баня, WC, коридор и 3 /три/ тераси при граници: изток и
запад - фасаден зид, север - ас.шахта, ст.клетка и ап.***, юг - калкан, отгоре -
апартамент № ***, отдолу - апартамент № ***, ведно с ИЗБА № ***с площ ат
5.40 /пет цяло и четиридесет стотни/ кв.м. при граници: изток – склад № ***,
запад - фасаден зид, север - калкан, юг - склад № ***, както и 16.20
/шестнадесет цяло и двадесет стотни/ кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и
съответните ид.ч. от правото на строеж върху терена, както и - ДВОРНО
МЯСТО, в което е построена гореописаната сграда - 25.60 /двадесет и пет цяло
и шестдесет стотни/ кв.м. от 154.80 /306/ /сто петдесет и четири цяло и
осемдесет стотни от триста и шест/ кв.м., съставляваща урегулиран поземлен
имот *** - *** /***/ в кв. *** /***/ по плана на к/с “***”, гр.Бургас, при
граници: изток - бул. “***”, запад - парцел *** - *** /*** - ***/, север - парцел
*** - *** /***/, юг - жил.блок №***. Дарението се прави при условията на
нот.акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** от *** г.
Представен е нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** от
*** г., по силата на който Г. М. М., А. К. М., С. Ж. С., К. Г. Д., Т. Ж. Д.
продават на ***, гр. Бургас, 151.20 /306/ кв.м.ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО,
цялото с площ от 306 кв.м., съставляваща урегулиран поземлен имот *** - ***
/***/ в кв. 10 /десет/ по плана на к/с “***”, гр.Бургас, при граници: изток - бул.
“***”, запад - парцел *** - *** /*** - ***/, север - парцел ***- *** /***/, юг -
жил.блок №***, като страните взаимно си учредили право на строеж върху
посоченото дворно място срещу задължението на дружеството да изгради по
одобрен архитектурен проект шестетажна жилищна сграда. Върху
незастроената част от парцела, прехвърлителите си запазвали правото на
безвъзмездно ползуване, включително и правото на застрояване при доказване
на такава възможност по ЗРП, без да е необходимо допълнително съгласие по
чл.33 от ЗС, с изключение на една полоса от три метра, отстояща на три метра
от западната фасадна част на сградата, която е необходима на приобритателя
за нормално зареждане на магазините си с камиони и върху който терен
собствениците учредявали право на преминаване с МПС, необходимо за
експлоатация на търговските помещения.
По делото е представена скица на поземлен имот с идентификатор ***,
както и снимков материал. Представено е и експертно решение №91188 от
13.05.2024 г., видно от което С. Г. В. е със 100 % трудова неработоспособност.
По делото са разпитани свидетели.
4
Св. И. Г., без родство и дела със страните, заявява следното:
Живее в сградата, която е изградена в процесното дворно място от 2002
г. Със страните са съседи. Живее на първи жилищен етаж. Познава Г. М., който
е *** на ответника, като той не живеел в сградата. Задният двор ползвали, за
да си паркират колите. Там имало място за четири коли. Паркирало се на
добра воля, което значило,че са се разбрали. Там паркирал той, още един техен
съсед и ответника. Четвъртото място се ползвало за паркиране от друг техен
съсед, но той не живеел постоянно в България. Ответникът поставил скоба в
дворното място. Първоначално била поставена верига, която била премахната
след решение на Общото събрание на етажните собственици. След това
ответникът поставил скоба, която била повредена случайно. Към момента
отново имало поставена скоба. Свидетелят твърди, че нямало разпределение
на местата за паркиране. Свидетелят твърди, че скобата пречила на
паркирането на останалите.
В показанията си св. Г. М., *** на ответника, заявява следното:
Първоначално съсобствениците се опитали да запазят половината от
земята за тях тримата, преди изграждане на сградата в процесния имот.
Останалата половина от земята отстъпили с договор. Със строителя имали
уговорка той да построи сградата, като първоначалните съсобственици да си
запазят дворното място, като тази уговорка била приета от всички. В дворното
място спирали различни хора, поради което и съсобствениците се опитали да
ограничат възмонжостта на останалите да спират в дворното място.
Свидетелят живее в ж.к. „***“, като имотът бил дарен на сина му, той живеел
там около 10-12 години. .
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
С иска с правно основание чл.109 от ЗС се търси защита на правото на
собственост от всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, вредно
отражение или създадено състояние, което пречи на собственика да упражнява
правото на собственост в пълен обем.
Според разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение № 31/84 г.
от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК, искът, основан на чл. 109, ал.1 ЗС
предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението,
но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на
вещта/имота, според нейното предназначение, отдадено от собственика й.
Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които
възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което
произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат или
ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да
отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да
предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и
премахване на последиците от тях. Искът може да се упражни срещу всяко
5
лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост
въздействия. Това лице може да е странично, включително и съсобственик,
ако при упражняването на своите права създава ограничения, смущения или
заплашване на правото на съсобственика си.
В тежест на ищецът по предявения иск е да установи правото си на
собственост на твърдяното придобивно основание. В тази връзка съдът
съобрази, че видно от представените по делото писмени доказателства –
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот и право на строеж
№***, том ***, рег. №***, дело №*** от *** г. на нотариус А. Д., ищецът и
отметникът са съсобственици в поземлен имот с идентификатор ***. В
рамките на същия поземлен имот е изградена и жилищна сграда, в която
страните по делото и притежават самостоятелни обекти.
На следващо място ищцовата страна следва да докаже, че ответникът е
осъществил твърдяното неоснователно действие или бездействие, както и че
тези действия/бездействия са противоправни – такива, с които се е нарушила
възможността или попречило на ищеца да ползва или владее собствения си
имот, съобразно правата си в него. В тази връзка съдебната практика приема,
че пасивно легитимиран по иска по чл. 109 ЗС е този, който извършва или
поддържа неоснователно действие, с което създава пречки за упражняване на
правото на собственост.
Съдебната практика разграничава различни хипотези, в рамките на
които дворното място към една сграда, която се намира в режим на етажна
собственост може да е обща част. Така обобщено в Решение № 124 от
20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2054/2014 г., II г. о., е разяснено, че дворното
място е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 З) само в
случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и
собствениците на земята. Когато в дворното място съществува и сграда в
режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е
етажен собственик или не, специалните правила по управлението, ползването
и разпореждането със земята като обща част не могат да намерят приложение,
тъй като мястото обслужва не само сградата в режим на етажна собственост,
но и друг обект, чийто собственик не може да бъде подчинен на този режим
при незачитане на правата му. Дворното място няма да има статут на обща
част и когато в него е построена сграда в режим на етажна собственост, но не
всички собственици на самостоятелни обекти притежават идеални части от
дворното място, а наред с това право на собственост върху идеални части от
дворното място притежава и лице, което няма вещни права върху
самостоятелен обект в сградата. В тези случаи ползването на дворното място
следва да бъде разпределено по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС.
Принципът обаче е, че дворното място е обща част по предназначение,
което се приема преобладаващо в теорията и съдебната практика. Общи части
в етажната собственост са изрично изброените в чл.38 ЗС – земята, върху
която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, покривите,
главните линии на всички видове инсталации … както и всичко друго , което
6
по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Обемът на
общите части се определя към момента на учредяване на етажната
собственост по начина, указан в чл.40 ЗС. Разпоредбата е императивна и
съсобствениците не могат да уговарят дялове от общите части по друг начин ,
освен като съотношение между стойностите на отделните обекти. Общите
части в етажната собственост се делят на две групи – по естеството си и по
предназначение. Сградите могат да съществуват без някои от общите части по
предназначение като например перални, сушилни, портиерско жилище, които
са необходими не за пълноценното ползване на отделните жилища, а за
удобство на собствениците. Дворът извън застроената му част е сред изрично
изброените в чл.38 ЗС като обща част. Той обаче не е обща част по естеството
си, а по предназначение, защото етажната собственост може да съществува и
без него. Като обща част по предназначение, неговият статут би могъл да бъде
променен по общо съгласие на собствениците или по разпореждане на закона
/В този смисъл и Решение № 41 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 415/2010
г., I г. о./.
В настоящият случай, съдът намира, че дворното място не е придобило
статут на обща част. Това обстоятелство се установява от представените по
делото писмени доказателства – в случая от нотариален акт № ***, том ***,
рег.№ ***, дело № *** от *** г. По делото липсват данни дали всички
съсобственици, притежаващи идеални части от дворното място, са и
собственици на самостоятелни обекти в построената в имота сграда, но така
или иначе е налице изрична уговорка, която изключва дворното място като
обща част. В такъв случай, за да придобие то статут на обща част, следва на
първо място да е налице пълен идентитет между етажните собственици и тези
на дворното място, както и да е налице воля от страна на всички
съсобственици за това. Липсват такива доказателства, от които да може да
бъде направен такъв извод.
На следващо място, следва да се посочи, че в цитирания по – горе
нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** от *** г., страните са
уговорили следното: „Върху незастроената част от парцела, прехвърлителите
си запазвали правото на безвъзмездно ползуване, включително и правото на
застрояване при доказване на такава възможност по ЗРП, без да е необходимо
допълнително съгласие по чл.33 от ЗС, с изключение на една полоса от три
метра, отстояща на три метра от западната фасадна част на сградата, която е
необходима на приобритателя за нормално зареждане на магазините си с
камиони и върху който терен собствениците учредявали право на преминаване
с МПС, необходимо за експлоатация на търговските помещения…“.
Съдът намира, че е необходимо тълкуване на посочената уговорка в
договора за учредяване на право на строеж, доколкото същата не е съвсем
ясна. Противно на доводите на процесуалния представител на ищеца, съдът
намира, че тази уговорка не би могла да се възприема като установяваща
задължение за учредяване на вещно право на ползване - доколкото последното
съставлява ограничено вещно право върху чужд имот, съсобственият /какъвто
7
ще бъде дворното място след сключване на посочения договор (и вече
понастоящем е)/ не е такъв /той е общ, притежаван едновременно от две или
повече лица, в чийто патримониум влиза - чл.55-чл.62 ЗС/ и всеки
съсобственик, по силата на правото си на собственост, има право да си служи
с общата вещ съобразно предназначението й, стига да не пречи на останалите
да я ползват според правата си /чл.31 ЗС/. По съществото си горната клауза
съставлява такава за разпределение на реалното ползване на незастоената част
от мястото между бъдещите съсобственици /подобен подход на тълкуване се
възприема и в Решение № 134 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 415/2010 г., I
г. о./. Следва да се посочи също така и че право на ползване не било могло да
бъде учредено върху реална част от поземлен имот, доколкото същият не е
обособен като самостоятелен обект на правото на собственост, тоест не
представлява вещ, а право на ползване би могло да бъде учредено върху
обособена вещ, а не върху реална част от такава. В българското право е била
уредена една възможност за учредяване на право на ползване върху реална
част от вещ /чл.288, ал.8 от ГПК /отм.//, но посочената норма урежда
изключение от общото право, което се е прилагало изключително в рамките
на делбеното производство и то преди всичко предвид житейски и социални
съображения. Към настоящия момент тази възможност не е уредена в
действащия ГПК.
Съдебната практика неотклонно приема, че на тълкуване според
критериите на чл. 20 ЗЗД подлежат неясните, непълни и неточни уговорки,
пораждащи съмнение и спор между страните относно действителното им
съдържание – каквато уговорка по същество се явява посочената по – горе,
уреждаща отношенията между съсобствениците по повод ползване на
незастроената част от дворното място, като тълкуването следва да се извърши
съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД - да се издири действителната воля,
уговорките да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, произтичащ от
договора с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността /Така
Решение № 220 от 31. 07. 2014 г. по гр. д. № 6126/13 г., IV г. о., Решение № 430
от 20. 01. 2015 г. по гр. д. № 1673/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 67 от 30.
07. 2014 г. по т. д. № 1843/2013 г. на ВКС, II т. о. и др./. Съдът следва да
тълкува договора, съобразно изразената воля като се съобразяват
граматическите и логическите правила, като приложи всички предвидени в
чл. 20 от ЗЗД критерии, а именно тълкува отделните уговорки във връзка една
с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта
на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При извършване на
тази своя дейност, съдът следва да отчете и обстоятелствата при сключване на
договора и поведението на страните /Така Решение № 26/26.4.2017 г. по гр. д.
№ 50246/16 г. на 3 ГО на ВКС, Решение № 81 от 7.07.2009 г. по т. д. №
761/2008 г. на ВКС, 1 ТО/.
Именно отчитайки посочените по – горе правила при тълкуване на
договорите, съдът намира, че в случая страните са уговорили разпределение
на ползването на поземления имот, което в пълна степен би съответствало на
8
волята им към момента на сключване на договора. От този момент нататък
съсобствениците Г. М. М., А. К. М., С. Ж. С., К. Г. Д., Т. Ж. Д. са придобили
правото да ползват незастроената част от дворното място, като посочената
уговорка следва да се отчете и съобрази при разрешаване на спорния в
настоящото производство въпрос.
Следва също така да се има предвид, че клаузата за разпределяне на
ползуването обвързва и последващите приобретатели на съответни идеални
части от дворното място, като в случай че имотът се ползва според
постигнатото съгласие, последващият приобритател не може да иска тяхното
преустановяване освен ако не са налице предпоставки за промяна на начина,
по който ползуването е било разпределено и такава промяна е реализирана по
предвидения в чл.32 ЗС ред /В този смисъл Решение № 299/15.04.2010 г. по гр.
д. № 500/09 г. на 2 ГО на ВКС/. От изложеното се налага, че след преминаване
на правото на собственост върху идеалните части от дворното място от Г. М. и
А. М. на техния син М. Г. М., последният е встъпил в техните права, които са
имали по отношение на дворното място. От друга страна, ищецът по делото е
встъпил в правата, които е имал неговият прехвърлител – дружеството ***. В
този смисъл между страните все още действа постигнатата с нотариален акт
№ ***, том II, рег.№ ***, дело № *** от *** г. договорка за разпределение на
ползването на дворното място, доколкото не са представени доказателства за
промяна на извършеното разпределение по реда, указан в чл.32 от ЗС или като
цяло за промяна на волята на съсобствениците на дворното място.
Действително по делото липсват данни между лицата Г. М. М., А. К. М.,
С. Ж. С., К. Г. Д., Т. Ж. Д. да е направена договорка по какъв точно начин да се
ползва незастроената част от дворното място, вкл. кой на кое място може да
паркира с автомобилите си /макар и индиция за наличие на такава уговорка да
има, видно от показанията на св. Г./, но следва да се посочи, че така или иначе
ответникът има правото да ползва незастроената част от дворното място. С
такова право ищецът не разполага, предвид обстоятелството, че същият не е
правоприемник на някое от посочените по – горе лице /идеалните части от
дворното място същият е придобил от дружеството ***, видно от
представения нотариален акт/.
Както се посочи по – горе, за да се обоснове основателност на
предявения негаторен иск, следва действията/бездействията, които се
извършват от ответника да са противоправни, като в настоящия случай няма
данни същите да са такива, доколкото същият има правото да ползва дворното
място в неговата незастроена част, за разлика от ответника, който не разполага
с такова право. При това положение не би могло да се пречи на последния да
използва незастроената част от дворното място, след като няма и това право.
Отделно от това, в показанията на разпитания по делото св. Г. по – скоро се
разкриват пречки той да ползва тази незастроена част, доколкото същият
твърди, че разполага с такова право, а и видно от нотариален акт № ***,
том***, рег.№ ***, дело № *** от *** г., с него е уредено изключение от
уговореното разпределение – „с изключение на една полоса от три метра,
9
отстояща на три метра от западната фасадна част на сградата, която е
необходима на приобритателя за нормално зареждане на магазините си с
камиони и върху който терен собствениците учредявали право на преминаване
с МПС, необходимо за експлоатация на търговските помещения“. Това
изключение обаче се отнася до собствениците на търговски обекти, какъвто
твърди, че е и посочения свидетел. В действителност обаче, ако поставената
скоба създава пречки за ползване на неговите обекти, то това следва да е
предмет на отделно производство, по което и страните биха се различавали.
По изложените по – горе съображения, съдът намира, че предявеният
негаторен иск от С. Г. В. срещу М. Г. М. е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ответника следва да
му се присъдят разноски, които се явяват в размер на общо 1600, 00 лв.,
представляващо заплатено от ответника адвокатско възнаграждение, за което е
представен и договор за правна защита и съдействие.
На ищеца не следва да бъдат присъждани разноски предвид отхвърляне
на исковата претенция.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Г. В. с ЕГН **********, с адрес ***,
срещу М. Г. М., с ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.109
от ЗС за осъждане на ответника да прекрати неоснователните действия, с
които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху
поземлен имот с идентификатор ***, като премахне статично антипаркинг
приспособление тип „скоба“, разположено в поземления имот на
местоположение, обозначено по начина, посочен в представена към
уточнителна молба от 06.03.2025 г. скица, находяща се в лявата част на
подхода към общия двор, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. Г. В. с ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. М., с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 1600, 00 лв., представляваща направените съдебно – деловодни
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)______
10