Р Е Ш Е Н И Е
№ ……../28.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря
Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12860 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
**** срещу М.Д.С., ЕГН **********,***, съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 342, ал.1 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на дружеството ищец съществуват вземания против ответника по издадени фактури №№
**********/01.12.2016г., **********/01.01.2017г.,
**********/01.02.2017г.
и **********/01.04.2017г., с които са
начислени задължения, произтичащи от Договор за мобилни услуги № ***/19.07.2016г.
за номер 0****; Договор за мобилни
услуги № ****/19.07.2016г. за номер ****; Договор за мобилни услуги №
*********/19.07.2016г. за номер **** и Договор за лизинг от 19.07.2016г. за
мобилно устройство Alcatel Pix3 7 Black:
- 46.41 лева
/четиридесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/ – незаплатена цена за месечна
абонаментна такса и предоставени мобилни услуги за периода от 01.11.2016г. до
31.01.2017г. по договор за мобилни услуги № *********/19.07.2016г. за номер 0****;
- 74.97 лева
/седемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги № *********/19.07.2016г.;
- 60.86 лева
/шестдесет лева и осемдесет и шест стотинки/ – незаплатена цена за месечна абонаментна такса и
предоставени мобилни услуги за периода от 01.11.2016г. до 31.01.2017г. по
договор за мобилни услуги № ****/19.07.2016г. за номер ****;
- 37.47 лева
/тридесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/ – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги № ****/19.07.2016г.;
- 95.96 лева
/деветдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/ – незаплатена цена за месечна
абонаментна такса и предоставени мобилни услуги за периода от 01.11.2016г. до
31.01.2017г. по договор за мобилни услуги № *********/19.07.2016г. за номер ****;
- 77.49 лева
/седемдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/ – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги № *********/19.07.2016г.;
- 30.21 лева
/тридесет и един лева и двадесет и една стотинки/ – незаплатена лизингова цена на
мобилно устройство Alcatel Pix3 7 Black по договор за
лизинг от 19.07.2016г., от която 4.77 лева – три месечни лизингови вноски и
25.44 лева – предсрочно изискуеми лизингови вноски;
ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
13.03.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на
исковете, навеждайки следните фактически твърдения: На 19.07.2016г.
между М.Д.С. и „Т.Б." ЕАД с ЕИК **** е сключен Договор за мобилни услуги № *********, като е предоставен мобилен
телефонен номер **** и мобилно устройство Philips S309 Red; Договор за мобилни услуги № *********, като е предоставен мобилен телефонен номер 0****; Договор за мобилни
услуги № ****, като е предоставен мобилен телефонен номер **** и мобилно устройство Alcatel Pix3 7
Black. Цената на лизинговата вещ възлизала на 36.57
лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се
задължил да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 1.59
лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки
за ползвани мобилни услуги. Твърди
се, че въз основа на договорите ищецът е предоставил, а ответникът е потребил определено количество мобилни услуги. Заплащането
на ползваните по договорите услуги се извършвало въз основа на фактура, която
се издавала за всеки месец. Така в срока на действие на договора, ищецът е
издал процесните фактури №№ **********/01.12.2016г.,
**********/01.01.2017г.; **********/01.02.2017г.,
**********/01.04.2017г. остойностяващи цена на потребени
мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите
по вина на потребителя. Ищецът имал право да получи в срок всички плащания
дължими от потребителя, на което реципрочно било задължението на потребителя да
плати, като съобразно уговореното в договора неизпълнението на тези задължения
обуславяло правото на оператора да прекрати едностранно договора. Поради
допуснатото от ответника договорно неизпълнение, договорите били прекратени по
вина на потребителя. Неизпълнението на задължението на абоната по заплащане на потребените от него услуги е дало право на оператора, на
основание чл.11 от договорите да начисли и неустойка за неизпълнение съобразно
уговореното между страните, а именно в размер на дължимите месечни абонаментни
такси до края на срока на действие на договора, като в настоящия случай са начислени
неустойки в размер равняващ се на три стандартни месечни абонамнтни
такси без вкл. ДДС. На основание т.12 от ОУ към лизинговите договори, вноските
за предоставеното мобилно устройство са обявени за предсрочно изискуеми. За
вземането си срещу ответника, представляващо цена на предоставени
далекосъобщителни услуги, лизингови вноски и неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 3941 по описа на ВРС за 2019
г.. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията
на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на
избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение
по предявените искове.
В
предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал отговор на
исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на
предявените искове. Оспорва реалното доставяне на услугите. Навежда доводи за
нищожност на основание чл. 143 и сл. от Закон за защита на потребителите
на клаузата за неустойка по т.11 от Договорите за мобилни услуги от
19.07.2016г.. Счита за погасени по давност претендираните
вземания. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по
спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
След съвкупна преценка на ангажираните
по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на
приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 342,
ал.1 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция са суми дължими като
насрещна престация по съществували между страните
договорни отношения. Правният интерес от търсената защита се извежда от
предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 3941/2019г. по описа
на Районен съд - Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен
и обективен идентитет между вземането, за което е
издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост
е предмет на установяване в настоящото производство.
За да бъдат
уважени така предявените искове, ищецът следва да докаже наличие на посочените в исковата
молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна страна в
тези отношения, предоставял е мобилни услуги и е предоставил вещ, предмет на
договора за лизинг за ползване, съдържанието на правоотношенията, уговорена
клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите по вина или
инициатива на ответника в претендирания размер,
уговорена клауза за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски при
прекратяване на договора по вина на ответника, прекратяване на договорите по
вина на ответника, уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост, размер
на дължимите неустойки, на лизинговите вноски и предсрочно изискуемите
лизингови вноски, както и валидността на уговорената клауза за неустойка. В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти. При
установяване на горните предпоставки от ищеца, ответникът следва да докаже, че
е погасил задълженията си. По възражението за изтекла погасителна давност,
следва да установи обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давностния срок.
Наличието на валидни облигационни отношения между
страните с предмет предоставяне на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги
№ *********/19.07.2016г. за номер 0****;
Договор за мобилни услуги № ****/19.07.2016г. за номер ****; Договор за
мобилни услуги № *********/19.07.2016г. за номер ****, както и устройство на
лизинг Alcatel Pix3 7 Black по Договор за лизинг от
19.07.2016г., не се оспорва от ответната страна.
Ищецът е представил писмени доказателства, от които е
видно, че по силата на три договора от
По делото са приобщени като писмени доказателства фактури
№№ **********/01.12.2016г., **********/01.01.2017г.,
**********/01.02.2017г.
и **********/01.04.2017г.,
остойностяващи задълженията на ответника по договорите за мобилни услуги и
лизинг.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че фактурите
са осчетоводени и присъстват в дневниците за продажби на ищцовото
дружество, освен тази с начислените неустойки. Общото задължение на абоната
заедно с лизинговите вноски е 1315.73 лв.
Потребени
са различни далекосъобщителни услуги като гласова телефония и Интернет.
Повечето от тези услуги са предплатени според условията в договорите, някои от
тях са услуги с добавена стойност и са начислени допълнително.
Общата
парична стойност на незаплатените от ответника лизингови вноски за мобилно
устройство таблет Alcatel
Pixi3 7 Black съгласно
Договор за лизинг от 19.07.2016 г. е 31.80 лв. За релевирания период потребление има до края
на 2016г. От началото на 2017г. на абоната са спрени изходящите разговори и
Интернет, а на 21.02.2017г. услугите са спрени изцяло.
При така установените факти, в тежест на ищеца бе да
докаже, че реално е предоставил услугите, чиято цена се търси понастоящем.
Видно от представените договори, между страните са
възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове
на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена
на услугата. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните
планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки.
Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори,
сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни,
предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат
заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения
подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че
е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
От събраните
писмени доказателства се установи, че страните са били в твърдяните
облигационни правоотношения с предмет предоставяне на мобилни услуги. Договорът
за мобилни услуги касае доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото
не са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен
смисъл и поради това отношенията между страните се регламентира от общите
правила за договорните задължения с предмет натурална престация.
Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена доставка. Съобразно
заключението на вещото лице, ищецът е предоставял услугите на ответника.
Задълженията на мобилния оператор са определени в сключения с ответника
потребителски договор и по същество се свеждат до това операторът за поддържа
своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва
тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското устройство
телекомуникационни услуги /пренос на глас, на данни/. Това означава, че
мобилният оператор извън предвидените в условията по договора изключения, е
ограничен във възможността да интервенира в обема на
заявения от потребителя трафик на информация. Всъщност ответникът не е твърдял
неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания чрез
потребителските устройства трафик на услуги. Наред с това, мобилният оператор е
задължен с отчитане на трафика - консумирани от абоната входящи и изходящи
услуги, служещо в основание за определяне ликвидността на дължимото за
съответния отчетен период възнаграждение. В заключение, сумите са начислени за
осъществени услуги и са дължими, поради което потребителят дължи цената за тях.
В настоящия
случай от ищцовото дружество се претендират и
дължимите по договорите месечни абонаментни такси. Месечният абонамент
осигурява достъп до услугите, за които е сключен договора и включва разходите
за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съгласно избрания от него абонаментен план. Следователно, задължението за
заплащането им не е обвързано от потреблението на мобилни услуги и се дължи без
значение дали мобилният оператор действително ги е доставил и съответно дали
абонатът ги е потребил. Вещото лице установи, че
мобилният оператор е осигурявал достъп до мрежата си. Извод за осигурен достъп
до мрежата може да се направи и от обстоятелството, че в договорите за мобилни
услуги са посочени конкретни номера, посредством които потребителят бива
идентифициран сред абонатите на ищеца и са издадени нужните за целта СИМ-карти.
Сумите са начислени за осигурен достъп до услуги и са дължими, поради което
потребителят дължи цената за тях.
Доказателства
за извършено плащане на потребените услуги и
месечните абонаментни такси на обща стойност 203.23 лева не са
ангажирани по делото и при изначална липса на твърдения за този факт,
претенцията за главница се явява доказана по основание и размер и следва да
бъде уважена.
Не се спори
по делото, че между страните е сключен Договор за лизинг от 19.07.2016г. за
устройство Alcatel Pix3 7 Black на стойност 36.57 лв., платима на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 1.59 лв. В чл. 4 от
същия е посочено, че устройството е предадено на лизингополучателя.
Същият не е оспорил удостовереното в чл. 4 от договора за лизинг обстоятелство,
че е получил мобилното устройство, което е предмет на договора, поради което
следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил
задължението си по чл. 342, ал. 1 ТЗ да предостави устройството на лизингополучателя, като същото е прието от последния без
забележки. Поради това за него е възникнало задължението по чл. 345, ал. 1 ТЗ,
във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и същият е бил длъжен да
заплаща дължимите се лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата
на чл. 345, ал. 1 ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия
договор, освен в случаите по чл. 342, ал. 3 ТЗ. И в двата случая обаче той е
бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски. Доказателствената тежест за установяване на това плащане е
на лизингополучателя – ответник в настоящото
производство. В случая ищцовата страна твърди един
отрицателен факт - липса на плащане по договора, който не подлежи на доказване
от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски, което може да стане само
с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от
страна на ответника, като липсата на такова се установява и от заключението на
изслушаната по делото съдебна експертиза.
В тази връзка следва да се има предвид, че заключението
на изслушаната по делото съдебна експертиза е изготвено въз основа на
вписванията, извършени в счетоводните книги на ищцовото
дружество. Последните по силата на чл. 182 ГПК са годно доказателство за
съществуването на правоотношения между страните, както и за размера на
задълженията им. Поради това същите могат да служат като доказателство и в
полза на лицата или организациите, които са водили книгите, а не само на
другата страна в производството, което е видно от разпоредбата на чл. 182, изр.
2 ГПК. С оглед на това, тези книги са доказателство и в случаите, когато
удостоверяват изгодни за лицето, което ги води факти. Не са ангажирани
доказателства, че тези книги са водени нередовно.
Същевременно ответникът не е ангажирал доказателства
за извършени плащания като оспорва наличието на задължения към „Т.Б.“ ЕАД.
Дружеството е навело твърдения, че е прекратило предсрочно договора за лизинг
поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника, поради което същият
му дължи пълната стойност на предоставеното по договора мобилно устройство. В
конкретния случай се касае само за заплащане на дължимите се лизингови вноски,
които се дължат по силата на договора срещу предоставената за ползване вещ, а
не за други уговорки, които дават предимство на „Т.Б.“ ЕАД, в качеството му на
търговец, пред ответника, в качеството му на потребител.
По делото не са представени доказателства, че лизингополучателят е върнал лизинговата вещ, нито че
последният е упражнил правото си на изкупуване на посочената вещ, което е
обусловено от заплащане на цената на устройството. Във всички случаи, освен при
прехвърляне на собствеността, лизингополучателят
дължи връщане на вещта - чл. 1, ал. 3 от Договора, без да му се възстановяват
платените вноски или без да се освобождава от отговорност за неплатените и
изискуеми вноски по договора, представляващи възнаграждение по договора.
Обстоятелството, че възникналото от процесния договор за лизинг парично задължение е изпълнено,
подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от
ответника. Този правен извод се извежда и от правната норма, регламентирана в
чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от
кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо
точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение.
Доколкото ответникът, чиято е доказателствената
тежест за установяване на това правнорелевантно
обстоятелство не установи, че е заплащал в срок задълженията си към лизингодателя, следва да се приеме, че към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, вземането е
било дължимо и на соченото от ищеца основание – поради настъпила на основание
чл. 12, ал. 2 ОУ предсрочна изискуемост на вземането, тъй като длъжникът е
загубил преимуществата на срока. В случая и доколкото не се установи
лизинговата вещ да е била върната в лизингополучателят
е имал право да обяви предсрочната изискуемост на вземането, в който смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, обективирана
в Решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС.
Видно от договора и инкорпорирания в него погасителен
план към момента на приключване на съдебното дирене е настъпил падежът и на
последната вноска по договора за лизинг.
Предвид
липсата на доказателства, от страна на ответника, за плащане на претендираната суми за лизингови вноски, съдът намира, че
искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло в заявения размер.
Следва да бъде признато за установено и обстоятелството,
че ответната страна дължи законна лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, а именно от 13.03.2019г. г. до окончателното изплащане, тъй като това
изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С оглед установяване дължимостта
на горните вземания, следва да бъде разгледано възражението на ответника за
изтекла погасителна давност на вземанията. Преобладаващо практиката на ВКС
приема, че погасителната давност за вноските по финансово лизинг е тригодишна,
доколкото се касае за повтарящо се, трайно изпълнение на парични задължения,
които имат единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерът на плащанията
е изначално определен, с оглед което характеристиката на тези вземания покрива
разпоредбата на чл. 111,
б."в" ЗЗД. В този смисъл Решение № 65 от 23.05.2017 г. по
т.д. № 904/2016 г. на ВКС II ТО, Решение № 92 от
26.07.2017 г. по т.д. № 1107/2016 г., II ТО на ВКС и др.
Видно
от погасителния план по договора за лизинг за нито една от вноските не е
изтекла тригодишна погасителна давност до датата на подаване на заявлението в
съда, поради което и възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на
ответника за изтекла погасителна давност на задълженията за потребени
услуги и абонаментни такси, която в случая също е три години, тъй като се касае
за периодични плащания. За нито едно от
задълженията за потребени
услуги и абонаментни такси не е изтекла тригодишна погасителна давност до
датата на подаване на заявлението в съда – 13.03.2019 г. /която
прекъсва давностния срок съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД/
- давността не е била изтекла за дължимите суми.
От ищеца се претендира неустойка в общ размер 189.93
лева.
В договорите е предвидено, че при прекратяване на
услугите, предоставени от ищеца по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всеки един мобилен номер до края на
срока на договора.
Съдът
следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната
клауза. В този смисъл решение № 229
от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016
г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142
от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на
ВКС и др.
Съдът намира, че предвидените клаузи за неустойка при прекратяване
на договора по вина или инициатива на потребителя противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност
се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В
този смисъл решение № 107/25.06.2010
г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.При
тази преценка следва да се
изходи преди всичко от характерните
особености на договора за услуга
и вида на насрещните престации. Мобилният оператор
се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга. От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга,
в размер на всички неплатени по договора абонаментни
вноски до края на срока
му, мобилният оператор по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен,
но без да
се предоставя ползването на услугата
по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото
неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз
основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна
такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе
очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за
неустойка в полза на мобилен оператор
при предсрочно прекратяване на договор за услуга
поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички
абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане
на уговорения в него срок, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на
осн. чл.
26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната
практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д.
№ 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г.
по т.д.
№ 203/2015г. на ВКС , I т.о.
Тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва
извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр.
с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
договорите.
Обстоятелството, че в случая кредиторът претендира
заплащане на неустойката частично, а именно в размер на сбора от три месечни
абонаментни такси, не санира недействителността на
клаузата, която представлява правопораждащият
юридически факт – нормата, установяваща неустоечното
задължение. След като последната е изцяло недействителна, не може по нея да се
претендира дори частично изпълнение, което според кредитора е в съответствие с
нормите на добросъвестността /Решение по
въззивно търговско дело №458 по описа за 2019 г. на ВОС;
Определение по въззивно търговско дело № 331 по описа
за 2020г. на ВОС/.
Ето защо претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите по вина или инициатива на потребителя в общ размер на 189.93 лева следва да се отхвърли изцяло,
поради противоречието на клаузите от процесните договори
на добрите нрави.
По разноските:
Вземането за разноски по заповедта
също е дължимо, но според мотивната част на точка 12
от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва
да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който
да се отрази в настоящото решение. Доколкото обаче претенцията е само частично
уважена, то и разноските в заповедното производство, направени от заявителя за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение, също следва да се присъдят по
съразмерност, като на страната се присъди по- малко от претендираната
сума. Изчислени съобразно уважените вземания за главница, разноските в полза на
ищеца - заявител възлизат на сумата от 212.28 лева, като разликата до пълния им
присъден в заповедното производство размер от 385 лева, остава за сметка на
страната, която неоснователно е претендирала установяване на суми в по-висок от
реалния им размер.
Предвид изхода на делото -
частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от страните принципно има право да получи разноски по съразмерност.
Тъй като само ищецът претендира разноски, на него следва да се присъдят
такива. Представен е и списък по чл. 80 ГПК и са налице доказателства за действителното заплащане от ищеца на следните
разходи в процеса: държавна такса в размер на 325 лева; депозит за особен
представител – 300 лева; депозит за вещо лице – 400 лева; възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат - 360 лв. с ДДС. Така по съразмерност на ищеца се дължат общо 763.67 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, **** съществуват
вземания срещу ответника М.Д.С., ЕГН **********,***, произтичащи от Договор за мобилни услуги №
*********/19.07.2016г. за номер 0****;
Договор за мобилни услуги № ****/19.07.2016г. за номер ****; Договор за мобилни услуги №
*********/19.07.2016г. за номер **** и Договор за лизинг от 19.07.2016г. за
мобилно устройство Alcatel Pix3 7 Black в следните
размери:
- 46.41 лева
/четиридесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/ – незаплатена цена за месечна
абонаментна такса и предоставени мобилни услуги за периода от 01.11.2016г. до
31.01.2017г. по договор за мобилни услуги № *********/19.07.2016г. за номер 0****;
- 60.86 лева
/шестдесет лева и осемдесет и шест стотинки/ – незаплатена цена за месечна абонаментна такса и
предоставени мобилни услуги за периода от 01.11.2016г. до 31.01.2017г. по
договор за мобилни услуги № ****/19.07.2016г. за номер ****;
- 95.96 лева
/деветдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/ – незаплатена цена за месечна
абонаментна такса и предоставени мобилни услуги за периода от 01.11.2016г. до
31.01.2017г. по договор за мобилни услуги № *********/19.07.2016г. за номер ****;
- 30.21 лева
/тридесет и един лева и двадесет и една стотинки/ – незаплатена лизингова цена на
мобилно устройство Alcatel Pix3 7 Black по договор за
лизинг от 19.07.2016г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 13.03.2019г., до окончателното изплащане на задължението,
на основание
чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 342,
ал.1 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
**** срещу М.Д.С., ЕГН **********,***, съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществуват вземания
против ответника в следните размери:
- 74.97 лева
/седемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги № *********/19.07.2016г.;
- 37.47 лева
/тридесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/ – неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги № ****/19.07.2016г.;
- 77.49 лева
/седемдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/ – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги № *********/19.07.2016г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН **********,*** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, **** сумата от 212.28 лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 3941/2019г. по описа
на ВРС съразмерно уважената
част на иска съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН **********,*** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, ****, сумата от 763.67
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция, съразмерно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: