РЕШЕНИЕ № 615
гр. Пловдив, 13.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно
заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на секретаря Пенка Георгиева,
като разгледа въззивно гражданско дело № 232/ 2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти
гр. състав, докладвано от съдия Дублекова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от
ответниците в първоинстанционното производство О.Р.Б., ЕГН **********, и З.А.Б.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, чрез пълномощник адв. А.К., със съдебен
адрес ***.
Обжалва се Решение №3927/ 19.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 6378/ 2018 г. по описа на Районен съд– Пловдив, в
частта, с която О.Б. и З.Б. са осъдени
да преустановят противоправното си поведение, като отстранят причините за
наводняването (теча) и с това увреждането на жилището на ищците, находящо се в
гр. П., ул. „***, като извършат необходимите ремонтни дейности в мокрото
помещение – баня/тоалетна на собствения си имот, находящ се в гр. П., ул. „***,
*; както и са осъдени да заплатят на М. К.П. и Г.Н.П., на основание чл .45, ал.
1 ЗЗД, сумата от по 400 лв. за всеки ищец, предявен като частичен от сумата от
1000 лв. за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от противоправното поведение на ответниците по
неотстраняване на причините за теча в жилището на ищците, находящо се в гр. П.,
ул. „***, ведно със законната лихва от 20.04.2018 г. – датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 1086,60 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищците –
необходими разноски за извършване на СМР поради увреждането на банята, коридора
и кухненското помещение, в жилището, находящо се в гр. П., ул. „*** вследствие
противоправното поведение на ответниците по неотстраняване на теча, ведно със
законната лихва от 01.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
В жалбата се излагат оплаквания за нищожност
и недопустимост на обжалваното решение, като се развиват съображения в тази
насока, както и се излагат оплаквания за неговата неправилност и
необоснованост. Прави се анализ на показанията на свидетеля С. Н., като се
поддържа, че съдът неправилно е възприел сочените от свидетеля факти, както и
че е нарушено правилото със свидетелски показания да се оборва писмен документ,
какъвто следвало да бъде протокола на Общото събрание, а такъв протокол не бил
представен от ищците. Твърди се, че не кореспондира с правилата на
елементарната житейска логика, че живущ на четвърти етаж може да наводни втори
етаж, без да наводни първо себе си.
Твърди се, че не са спазени изискванията процедурата за осигуряване на достъп
до жилището на жалбоподателите съгласно разпоредбите на Закона за управление на
етажната собственост. Твърди се, че не е изпълнена от вещото лице в цялост
задачата по допуснатата от първоинстанционния съд експертиза. Изложени са
съображения за неправилност на размера на направените разноски за отстраняване
на нанесените вреди и в тази връзка се сочи, че не оспорва експертизата на
вещото лице Р., но неправилно съдът е приел, че е компроментирано бояджийското
покритие на южната част на западната стена на банята, която е с площ от 2.65
кв.м, като ищците не са доказали какво е било състоянието на стената преди това
и не са правили ремонт последните 15 години. Сочи се, че ако се възприеме
ценовата тарифа на вещото лице като компетентна, то трябва да се дължи
заплащане за вредата само за размера на увредената площ от 2.65 кв. м., като се
сочи, че не се дължи остатъкът за извършения основен ремонт на банята. Оспорва
се датата 01.04.2017г. като начална
дата, от която да се начислява законната лихва, и ако съдът счете, че законна
лихва се дължи, то същата трябва да бъде от датата на завеждане на исковата
молба. Оспорва се присъденият размер на неимуществени вреди, като се счита, че
същите са завишени и не са присъдени съобразно принципа на справедливост установен
по ЗЗД, че не е доказана миризмата на мухъл, че не са събрани доказателства за
това, че апартаментът е използван за хотел, къща за гости или друга предвидена
в закона хипотеза.
Въз основа на изложеното в жалбата се иска обезсилване
на решението в обжалваните части, в условията на евентуалност да бъде отменено
и да бъде постановено друго, с което да бъдат изцяло отхвърлени исковете, в
условията на евентуалност отмяна на решението в осъдителната му част относно
размера на причинените имуществени вреди, като бъде постановено ново, с което
да се присъди размер на вредите за възстановяване на 2,65 кв.м. ремонтни работи.
Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на въззивна
жалба от въззиваемите М. К.П., ЕГН **********, и Г.Н.П., ЕГН
**********, двамата с адрес ***, чрез
пълномощник адв. М. Г. и адв. А.К., със съдебен адрес ***, офис *, с който същата
се оспорва като неоснователна.
Взема се становище по конкретните
оплаквания във въззивната жалба и се излагат аргументи за тяхната
неоснователност и необоснованост, както и се излагат подробни доводи и
съображения неоснователност на изложените в жалбата твърдения и аргументи, като
същевременно се развиват съображения, които обосновават правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение. Въз основа на изложеното в
отговора се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваните
части да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по
същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на
императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на
неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Предмет на производството са обективно и
субективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 109 от ЗС и
по чл.45 от ЗЗД.
По иска с правна квалификация по чл. 109 от ЗС.
При отделяне на спорното от безспорното, с доклада по чл. 146 от ГПК първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищците и ответниците са собственици на описаните в исковата молба недвижими имоти, находящи се се в гр. П., ул. „***, съответно апартамент № 8 на ет.2 и апартамент № 16 на ет.4 Посочените обстоятелства не са спорни между страните, като те се установяват и от ангажирани от страните писмени доказателства.
По делото са ангажирани гласни доказателства за установяване на спорния между страните въпрос относно наличието на теч от жилището на ответниците към жилището на ищците, както и относно настъпилите в резултат на теча имуществени и неимуществени вреди на жилището на ищците.
С иска по чл.109 ЗС собственикът или носителят на ограничено вещно право, защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни /противоправни/ преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Искът се предявява срещу лицето, чиито действия противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца. За основателността на иска е без значение дали поведението на ответника е виновно или не, достатъчно е чрез същото неоснователно да се пречи, ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните права от техния титуляр.
От събраните по делото доказателства - показанията на ищцовите свидетели и заключението на вещото лице инж. Н. П. се установява наличието на теч в имота на ищците, който засяга кухнята, банята и коридора, като причината за теча в имота на ищците е хоризонталната (етажна) канализационна инсталация в жилището на ответниците – апартамент № 16, ет.4. Причината за теча се установява безспорно от заключението на вещото лице инж. П., което е обосновано, вещото лице е извършило пълно проучване на причините теча, като за тази цел вещото лице е извършило оглед на място в процесните жилища, замерване на температурата и водни проби в санитарните прибори на процесните апартаменти. В заключението си вещото лице инж. П. сочи, че основната причина за теча в жилището на ищците е от хоризонталната (етажната) канализационна инсталация в жилището на ответниците, като освен компрометираните етажни канализационни отклонения в ап.16 на етаж 4 (жилището на ответниците), като друга причина може да се посочи компрометираната водоплътност (липса на фугираща замазка) в ъгъла между теракотената настилка и подовата част на фаянсовата облицовка в западния край на северната стена и около мястото на преминаване на PVC фасонната част, 110 мм на канализационното отклонение, отводняващо тоалетното седало през теракотената настилка и фаянсова облицовка в подовата част на инсталационния пакет в жилището на ответниците. Вещото лице изключва възможността водопроводната инсталация да е причина за теча в ап.12, ет.3 и ап.8, ет.2, предвид липсата на констатирани течове от водопроводните тръби, разположени в тези жилища, както и в ап.16 и ап.20. Настоящата инстанция намира изготвеното от вещото лице инж. П. заключение за компетентно и обосновано, обективно изготвено и в отговор на поставените задачи, като вещото лице е направил задълбочен анализ, въз основа на извършени от него огледи и водни проби, и поради това следва да бъде кредитирано и въз основа на него да бъдат мотивирани изводите на съда. Предвид на изложеното съдът намира за неоснователни изложените от жалбоподателите оплаквания за необоснованост и непълнота на заключението по СТЕ.
Неотносими с предмета на доказване и на спора са оплакванията в жалбата относно неспазване предвидената в ЗУЕС процедура за вземане на решение на общото събрание на етажните собственици за осигуряване на достъп до жилището на ответниците, както и относно показанията на св. Н.. Причината за теча е категорично установена от вещото лице в резултат на извършен от него оглед на жилищата на ищците и на ответниците и на извършено замерване на температурата и водни проби в санитарните прибори на процесните апартаменти.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответниците са допуснали проникването на течове от собственото си жилище в това на ищците, което представлява противоправно състояние, имащо за резултат създаване на пречки и смущения на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем. Предвид на това искът се явява основателен и ответниците следва да бъдат осъдени да преустановят така създаденото състояние, като отстранят причините за теча в собствения на ищците имот, като извършат необходимите ремонтни действия в собствения си имот.
По исковете с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността при непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т. е. при установена причинна връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника. Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца. Ищецът следва да установи наличие на противоправно действие или бездействие, както и че то е причинило вреда и да установи причинна връзка между противоправно действие или бездействие на дееца и вредоносния резултат. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана.
В настоящия случай от събрания по делото
доказателствен материал се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците
от фактическия състав на непозволеното увреждане. От изложеното по горе в
мотивите на решението се установява неправомерното поведение на ответниците,
изразяващо се в тяхното бездействие – непредприемане на мерки за отстраняване
на теча в собствения им апартамент, който теч прониква в жилището на ищците, настъпилите
щети в жилището на ищците и причинно- следствената връзка между бездействието
на ответниците и настъпилите щети в апартамента на ищците. От заключението на
вещото лице инж. П. се установяват настъпилите щети в жилището на ищците, като
засегнатите помещения са кухнята, коридорът и банята, където са налице
констатирани увреждания по стените и тавана на тези помещения, както и
увреждане на кухненско обзавеждане- горните кухненски шкафове.
Обезщетението, дължимо от ответниците за
причинените в резултат на теча вреди, се съизмерява със стойността на
разходите, необходими за отстраняване на повредите, причинени от теча в
жилището на ищците. От заключението на вещото лице инж. Р. по СТЕ, се
установява размерът на разходите, необходими за извършване на СМР за отстраняване
на причинените в апартамента на ищците вреди, вследствие на теча от жилището на
ответниците. Така стойността на видовете СМР, необходими за отстраняване на
вредите в имота на ищците е в размер на 1086,60 лв., до който размер искът за
обезщетение за имуществени вреди се явява основателен.
Неотносими са оплакванията в жалбата, че ищците
не установяват какво е било състоянието на жилището им преди възникването на
теча и че същите са правили ремонти в жилището си, тъй като от заключенията на
вещите лица инж. П. и Р. се установява актуалното състояние на жилището на
ищците, конкретно уврежданията на засегнатите помещения в резултат на теча от
жилището на ответниците, както и стойността на СМР, които е необходимо да бъдат
извършени, за да се отстранят насените поражения и щети. Присъденият размер на
обезщетение за имуществени вреди е за отстраняване на констатираните в момента
щети по стените и таваните на засегнатите помещения – кухня, баня и коридор, в
жилището на ищците и на увреденото кухненско обзавеждане (горни кухненски
шкафове), а не за възстановяване на направени от ищците разходи за извършени
ремонти. Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че се дължи заплащане
само за размера на увредена площ от 2,65 кв.м. на банята на ищците, тъй като
констатираните съгласно заключението на в.л. инж. П. щети са в по- голям обем и
касаят засегнати площи на стени и тавани на кухнята, банята и коридора, както и
увредено кухненско обзавеждане.
С исковата молба ищците са претендирали
присъждане на законна лихва върху главницата, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, считано от 01.04.2017г., която дата е сочена като
деня на последния ремонт в жилището на ищците. Неправилно районният съд е
приел, че тази дата е денят на деликта и считано от която следва да присъди
претендираната законна лихва, по следните съображения: по делото не са
ангажирани каквито и да е било доказателства, от които може да се установи
конкретният ден на извършеното увреждане. Поначало се касае не за еднократно
събитие, довело до констатираните увреждания, а за продължително във времето
осъществяващо се действие – наличие на перманентен теч, в резултат на който са
настъпили щети в жилището на ищците. При това положение не би могло и да се
установи конкретният момент на увреждането. На следващо място присъденото обезщетение за имуществени вреди е за
стойността на СМР, които са необходими да бъдат извършени за отстраняване на
нанесените щети, а не за направени от ищците разходи за извършени ремонти. Предвид
на което са основателните възраженията на жалбоподателите, че законната лихва
следва да бъде присъдена от датата на подаване на исковата молба.
По отношение на иска за неимуществени вреди
настоящият състав намира същият за доказан по основание, с оглед установеното
по делото по безспорен начин противоправно поведение от страна на ответниците,
изразяващо в тяхното бездействие да отстранят теча в жилището им. От
ангажираните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля В. М.,
се установява, че ищците търпят неимуществени вреди от наличието на теч от
жилището на ответниците, който теч създава у ищците неблагоприятни усещания и
психически дискомфорт. Същите изпитват дискомфорт и неудобство от миризмата на
мухъл в дома им, състоянието на банята предизвиква смущение и притеснения у
ищците да канят гости в дома си. Изложеното мотивира извод за основателност на
иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. По
отношение на размера на обезщетението съдът определя същото по справедливост
съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД и установените в съдебната практика критерии
за това, като в настоящия случай съдът приема за справедлив размер обезщетение
в размер на 400 лв.
за всеки от ищците, като изцяло възприема изложените от районния съд в тази
насока мотиви.
В допълнение следва да се посочи, че в мотивите си районният съд е обсъдил всички релевантни към предмета на спора възражения и доводи на ответниците, направени с отговора на исковата молба и в хода на първоинстанционното производство. Настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата обстановка, установена от районния съд по отношение на исковата претенция по чл.109 ЗС така и по отношение на исковата претенция по чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Същата се подкрепя от събраните по делото доказателства, всички подробно и задълбочено анализирани в атакувания съдебен акт и адекватно отнесени към приложимото право. Споделят се изводите на първоинстанционния съд и за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, поради което същите не следва да бъдат повторно анализирани. Поради това и на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалваното решение, които са подробни, прецизни и безпротиворечиви и се споделят изцяло.
Гореизложеното
обосновава и неоснователността на въззивната жалба, с изключение в частта
относно началната дата на присъждане на законната лихва върху главницата за
имуществените вреди. Предвид на гореизложеното решението на Пловдивския районен
съд следва да се потвърди в частта, с която ответниците са осъдени да
преустановят противоправното си поведение, като отстранят причините за теча и с
това увреждането на жилището на ищците, като извършат необходимите ремонти
работи в мокрото помещение на собственото си жилище, както и в частта, с която
са осъдени да заплатят на ищците общо обезщетение за имуществени вреди в размер
на 1086,60 лв. и неимуществени вреди на всеки от ищците в размер на 400 лв.,
предявени като частични искове от сумата от 1000 лв. за всеки един от ищците,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба и за двете
главници, като решението следва да бъде отменено в частта, с която ответниците
са осъдени да заплатят законна лихва върху сумата от 1086,60 лв., считано от
01.04.2017г. до 19.04.2018г.
В частта за разноските.
С оглед изхода по делото – неоснователност на
въззивната жалба, предявената претенция за разноски и представените
доказателства за тяхната направа, на въззиваемите следва да бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция в размер на 870 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. С представения списък по чл.80 ГПК въззиваемите претендират
разноски в размер на 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за
изготвяне на обезпечение на бъдещ иск (видно от предмета на представения
договор за правна помощ от 26.01.2018г.). Такива не следва да бъдат присъждани
от настоящата инстанция по следните съображения: Направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно
решение по същество на спора, с оглед крайния му резултат (т.5, ТР № 6/ 06.11.213г.,
т.д. № 6/ 2012г., ОСГТК). Същите обаче следва да бъдат заявени като претенция в
първоинстанционното производство, а не за първи път пред въззивната инстанция.
В настоящия случай от данните по делото се установява, че ищците не са
претендирали разноски за обезпечителното производство пред първоинстанционния
съд, с оглед на които и липсва произнася в тази насока от районния съд с
постановеното от него решение. Отделно от това от данните по делото се
установява, че искането за допускане на обезпечение е направено с исковата
молба, предвид и на което районният съд се е произнесъл с акт по настоящото
дело (Определение от 03.05.2018г., по гр.д. № 6378/ 2018г.), следователно не се
касае за самостоятелно обезпечително производство по молба за обезпечаване на
бъдещ иск.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3927/ 19.11.2018 г., постановено по гр. д. №
6378/ 2018 г. по описа на Районен съд– Пловдив, в частта, с която О.Р.Б., ЕГН **********, и З.А.Б., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, са осъдени да преустановят противоправното си поведение,
като отстранят причините за наводняването (теча) и с това увреждането на
жилището на ищците, находящо се в гр. П., ул. *** ет. *, като извършат
необходимите ремонтни дейности в мокрото помещение – баня/тоалетна на
собствения си имот, находящ се в гр. П., ул. „***; както в частта, с която са
осъдени да заплатят на М. К.П., ЕГН **********, и Г.Н.П., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на основание чл .45, ал. 1 ЗЗД,
сумата от по 400 лв. за всеки ищец, предявен като частичен от сумата от 1000
лв. за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от противоправното поведение на ответниците по неотстраняване
на причините за теча в жилището на ищците, находящо се в гр. П., ул. „** № **
ведно със законната лихва от 20.04.2018 г. – датата на депозиране на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на вземането, както и частта, с която О.Р.Б., ЕГН **********, и З.А.Б., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, са осъдени да заплатят на М. К.П., ЕГН **********, и Г.Н.П., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на основание чл .45, ал. 1 ЗЗД, и
сумата от 1086,60 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищците –
необходими разноски за извършване на СМР поради увреждането на банята, коридора
и кухненското помещение, в жилището, находящо се в гр. П., ул. „** *,
вследствие противоправното поведение на ответниците по неотстраняване на теча,
ведно със законната лихва, считано от 20.04.2018 г. – датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с която О.Р.Б., ЕГН **********,
и З.А.Б., ЕГН **********, двамата с адрес ***, са осъдени
да заплатят на М. К.П., ЕГН **********, и Г.Н.П., ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата от 1264,52 лв., разноски в
производството съразмерно на уважената част от исковете.
ОТМЕНЯ Решение №3927/ 19.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 6378/ 2018 г. по описа на Районен съд– Пловдив, в частта, с която О.Р.Б., ЕГН **********,
и З.А.Б., ЕГН **********, двамата с адрес ***, са осъдени да заплатят М. К.П.,
ЕГН **********, и Г.Н.П., ЕГН **********, двамата с адрес ***, законна
лихва върху сумата от 1086,60 лв. обезщетение за претърпени имуществени
вреди от ищците, за периода от 01.04.2017г. до
19.04.2018г.
ОСЪЖДА О.Р.Б., ЕГН **********, и З.А.Б., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, да заплатят на М. К.П., ЕГН **********, и Г.Н.П., ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата от 870 лв., разноски за производството
по в. гр.д. № 232/ 2019 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението в частта
по иска с правно основание чл.109 от ЗС подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от
решението на страните.
Решението
в останалата му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.