РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 487 / 21.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на двадесет
и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора СТАНКА
ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 131 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на Община
Пазарджик,гр. Пазарджик, пл. „България“, № 2, срещу Решение № 771 от
23.12.2019г., постановено по а.н.дело №1472 по описа на Районен съд Пазарджик
за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление № 440 от 09.07.2019г.
на Кмета на Община Пазарджик, съответно
с което на „Рентакар Пазарджик“, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“, № 10, за нарушение по
чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, на основание чл. 222 и чл.
233, ал.2 от ЗЗП е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 3000,00лв.
Поддържаните касационни основания се субсумират
в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия
материален закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Твърди се, че от свидетелските показания на съставителя на акта
за установяване на административно нарушение Малина Ганчева и свидетеля Атанас
Шопов, изслушани в публичното съдебно заседание на 19.09.2019 г. се установява,
че както контролния орган Малина Ганчева, така и Атанас Шопов, представител на
„Рентакар“ ЕООД, са били едновременно на едно и също място при проверката, в
един и същи обект, на един и същ адрес в гр. Пазарджик, ул. Цар Самуил” №18, а
не на ул. „Александър Стамболийски” № 10. При това положение се формира извода,
че след като местонахождението на обекта е ясно на проверяваното дружество,
административният адрес няма да му попречи да организира защитата си, тъй като
знае къде е извършило нарушението.
Счита се, че обжалваното решение е неправилно и в
частта относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, като се сочи, че в наказателното
постановление административно наказващият орган е посочил изрично, че липсват
обстоятелства по чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че процесното нарушение не е
резултатно, а формално и се осъществява чрез бездействие, като в конкретния
казус, поведението на търговеца не води до извод, че са налице обстоятелства,
които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност.
Възразява се и относно констатациите на първоинстанционния
съд по приложението на чл. 27 от ЗАНН, доколкото в решението е посочено само, че
в наказателното постановление има дефицит относно мотивите за определяне на
наложената санкция. Според касационния жалбоподател, ако решаващия състав е
считал, че следва санкцията да бъде намалена, той е имал право да измени същата
/чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, а не да сочи това, като мотив за отмяна на
наказателното постановление. В този смисъл се приема, че фактически липсват
мотиви, съображения на съда, което представлява съществено нарушение на
процесуални правила.
Иска се отмяна на постановеното съдебно решение
и на потвърденото с него наказателно постановление, респективно намаляване на
размера на наложеното наказание.
3. Ответника „Рентакар Пазарджик“, ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Александър
Стамболийски“, № 10, в представено от процесуалния представител писмено
становище заявява, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат се изцяло
фактическите констатации и правните изводи изложени в първоинстанционното
съдебно решение. Твърди се, че проверката
действително е била извършена в обект, намиращ се в гр.Пазарджик, ул.„Цар Самуил“,
№18, а не в обекта, посочен в Констативния протокол, акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление, тоест на адрес гр. Пазарджик,
ул.„Александър Стамболийски“, №10. Според ответника, погрешното посочване на
място на извършване на нарушението, винаги представлява съществено процесуално
нарушение.
Като погрешно се приема, разбирането на
административно наказващия орган относно приложението на чл.127 ал.2 от ЗЗП,
доколкото според ответника по касационната жалба, нормата изисква във всеки от
обектите, търговеца да приема рекламации, но не във всеки обект следва да се
поддържа регистър. Все в тази насока се поддържа, че регистърът може да се
поддържа и във формата на електронен документ.
Като неправилен се счита извода на
първоинстанционния съд, относно наличието на материална компетентност за
контролния орган извършил проверката.
Иска се обжалваното решение да бъде оставено в
сила, като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна и
оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Според представения в първоинстанционното
производство Констативен протокол № 323 от 04.06.2019г., от Диана Търпова, на
длъжност ст. инспектор в Сектор „Контрол“ в Отдел „Местни данъци и такси“ в
Община Пазарджик, на същата дата е била извършена проверка на обект на „Рентакар
Пазарджик“, ЕООД, намиращ се в гр. Пазарджик, ул. „АЛ. Стамболийски“, № 10,
като е установено, че няма обявена информация за работно време; фирма ;
материално отговорно лице и телефон за контакт. Констатирано е също така, че в
обекта не се води регистър на предявените рекламации, както и че няма обявен
ценоразпис за предлаганите стоки. Проверката е извършена в присъствието на
Атанас Шопов, посочен като „собственик“.
7. Въз основа на тези данни е бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение серия А № 391 от 20.06.2019г., от Малина
Атанасова Ганчева, на длъжност ст. инспектор в Сектор „Контрол“ в Отдел „Местни
данъци и такси“ в Община Пазарджик. Обективираните в акта констатации се
свеждат до следното:
При извършена проверка на по документи на 04.06.2019г.
е установено, че търговеца не поддържа регистър на предявените пред него и пред
упълномощените от него лица рекламации в търговския обект офис намиращ се в гр.
Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 10.
Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл.
127, ал. 2 е чл. 222 от Закона за защита на потребителите.
Акта е връчен на Атанас Шопов без заявени
възражения от негова страна.
Констатациите и правната квалификация на деянието са били изцяло възприети и възпроизведени от административно наказващия орган, като с процесното наказателно постановление, на основание чл. 222 и чл. 233, ал.2 от ЗЗП, на „Рентакар Пазарджик“, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“, № 10 е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000,00лв.
8. В хода на първоинстанционното съдебното
производство са били представени :
- фискален бон издаден от ЕКАФП в търговски
обект, намиращ се в гр. Пазарджик, ул. „Цар Самуил“ № 18;
- копие от Регистър рекламации, с отбелязване „…05.06.2019г. представям регистъра…“ и
подпис ;
- Заповед № 2513 от 13.11.2015г. на Кмета на
община Пазарджик, с която служители, на длъжност „инспектор“ от Сектор „Контрол“
на Отдел „МДТ на Община Пазарджик, между които Малина Ганчева и Диана Търпова,
са определени да осъществяват контрол по реда на чл. 191, ал. 3 и чл. 233, ал.
1 от ЗЗП ;
- Паспорти на обекти в сграда с
идентификатор 55155.503.62.5 по
кадастралната карта и регистри на гр. Пазарджик, с административен адрес гр.
Пазарджик, „Цар Самуил“ № 18;
- Паспорти на обекти в сграда с
идентификатор 55155.501.666.1 по
кадастралната карта и регистри на гр. Пазарджик, с административен адрес гр.
Пазарджик, „Александър Стамболийски“ № 10.
9. В съдебно заседание е бил разпитана Малина
Ганчева, посочена като свидетел при извършване на процесната проверка и
съставила акта за установяване на административно нарушение. Тя е заявила, че „…На бул. „Ал. Стамболийски“ № 10 е търговският
обект на „Рентакар“ и ако застанеш към Градската градина е от дясната страна…“.
В същото съдебно заседание е разпитан свидетеля
Атанас Шопов, посочен в акта за установяване на административно нарушение като
собственик. Той е заявил, че осъществената в негово присъствие проверка е била
осъществена в обект на адрес гр. Пазарджик, ул. „Цар Самуил“ № 18. Посочил е,
че седалището и адреса на управление на „Рентакар Пазарджик“, ЕООД, ЕИК
********* е гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 10, което е различен
обект от този на ул.
„Цар Самуил“ № 18 в който се отдават автомобили под наем и се извършва GSM
сервиз.
В съдебно заседание на 24.10.2019г. е бил
разпитан свидетеля Къндев, който е
заявил, че отговаря за ул. „Александър Стамболийски“, като си спомня, че на
тази улица имало обект на „Рентакар Пазарджик“, ЕООД, но той не бил влизал в
него.
В същото съдебно заседание е разпитан и
свидетеля Василев, който е заявил, че отговаря за ул. „Цар Самуил“ и че обекта
на „Рентакар Пазарджик“, ЕООД е на тази улица, като входната врата е от ул.
„Александър Стамболийски“. Посочил е, че сградата на ул. „Цар Самуил“ и съвсем
различна от тази на ул. „Александър Стамболийски“.
10. За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, районния съд е приел, че с оглед представената по делото
заповед на Кмета на Общината и разпоредбата на чл. 191, ал. 3 от ЗЗП, контролните
органи осъществили процесната проверка, са били снабдени с необходимите за това
правомощия.
Прието от решаващия съд е, че по делото няма
спор относно това, кой точно обект е проверен и къде точно се намира той. Въз
основа на данните заявени от разпитаните по делото свидетели е прието за
несъмнено, че търговския обект се намира от лява страна на бул. „Ал.
Стамболийски“, в посока Градска градина (или кръстовище със светофарна уредба
при Адвокатурата гр. Пазарджик ), като сграда в която е разположен, е
регистрирана на ул.“Цар Самуил“ 18. В този контекст е прието за установено, че
всъщност провереният обект не е и няма как да е разположен на адреса, посочен в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление.
Според данните по делото е прието, че на ул.Ал.
Стамболийски“ №10, действително има друго помещение, което също се стопанисва
от дружеството, чиито адрес и седалище на управление е именно там, но в това
помещение проверка не е извършвана.
При това положение, съдът е посочил, че „… Мястото на извършване на нарушението е
задължителен реквизит, поставен с нормата на чл.57 ал.1, т.5, пр.З от ЗАНН и
предпоставя, материалната компетентност на контролния и наказващ орган,
подсъдността, но в случая има отношение и към обективната съставомерност на
нарушението за описания в акта и в НП обект. В случая, мястото на нарушението (
предвид вида му) има отношение към реалното извършване на установеното, описано
и вменено нарушение Не може той да бъде променян по своята локация (на извършване
на нарушението) едва чрез ангажиране на доказателства в съдебното производство
, в което се осъществява контрол по законосъобразността на санкционния
документ, тъй като правото на защита възниква за първи път при предявяване на
акта, след това чрез възражението против него и накрая с жалбата против НП…“.
Друг порок на оспореното пред него наказателно
постановление според съда е липсата на мотиви относно неприлагането на чл.28 от ЗАНН и относно размера на наложеното наказание.
ІV. За правото :
11. По отношение на възраженията, възведени в
обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните
гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установени факти и
обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
12. Във връзка с поддържаните касационни доводи,
трябва да се отбележи следното :
Както правилно е отбелязал районния съд,
съобразно изискването на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както акта
за установяване на административно нарушение, така и издаденото въз основа на
него наказателно постановление, трябва да съдържат точно и вярно указание,
относно мястото където е извършено нарушението. Процесуалните правила относно
формата и съдържанието на акта и постановлението са императивни, което ще рече,
че задължителните данни, които трябва да бъдат посочени в тях не могат да бъдат
извличани посредством тълкуване или да се основават на предположения.
Констативния и юрисдикционния акт, с който се осъществява административно
наказателната отговорност на отделен правен субект, както впрочем и съдебното
решение не могат да почиват на предположения, а само и единствено на точно и
еднозначно посочени и установени факти. Обратното разбиране би имало за
резултат една твърде сериозна неопределеност на съдържанието на административно
наказателното правоотношение и би довело да съществено накърняване на правото
на защита на страната в производството.
Този извод не се променя в никаква степен от
обстоятелството, дали местонахождението на обекта е ясно на представителите на проверяваното
дружество или не. Разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
въвеждат задължителни изискания за контролния и административно наказващия
орган, а не някаква правна възможност за адресата на акта за установяване на
административно нарушение и на наказателното постановление, сам да разбере
какви са отделните факти относно противоправното деянието което се твърди да е
извършил.
Соченето на място на извършване на нарушението,
на което то несъмнено не е било извършено е достатъчно за да бъде отменено наказателното постановление
изцяло. Това прави напълно излишно обсъждането на касационните възражения
относно мотивите на първоинстанционния по приложение на правилата на чл. 27 и
чл. 28 от ЗАНН.
13. С оглед становището поддържано от ответника
по касационната жалба, трябва да се отбележи следното :
Според чл. 191, ал. 3 от ЗЗП, контролът по глава втора, глава четвърта,
раздел II и глава пета, раздели II и III се осъществява и от звената за защита
на потребителите в общинските администрации. Нормативния текст, явно не налага
непременно, формирането на отделно, самостоятелно структурно звено в общинска
администрация, което да осъществява само и единствено дейност по контрол
относно спазване изискванията на ЗЗП.
Според чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, общата численост и структурата на
общинската администрация в общината, района и кметството се одобрява от общинския съвет по предложение на
кмета на общината и зависи от специфичните условия в конкретната община. Ясно
е, че не всяка община може да разполага с необходимия ресурс за формиране на
специално звено за осъществяване на дейност по реда на ЗЗП. В този смисъл
правните изводи на районния съд са правилни.
Само за пълнота на изложението, трябва да се
добави, че разбирането на ответника по касационната жалба относно прилагането
на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП е правилно. Съобразно указанието на чл. 127, ал. 4 от
ЗЗП, приемането на рекламации, трябва да се извършва през цялото работно време и
във всеки търговски обект, където се закупува стока или се поръчва услуга. От
това обаче не следва, че правилото на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, трябва да бъде
разбирано в смисъл, че регистъра на предявените пред търговеца и пред
упълномощените от него лица рекламации, трябва да бъде непременно държан в
търговския обект или пък при няколко търговски обекта в които един търговец
осъществява дейност, във всеки от тях да е наличен отделен регистър на
рекламациите.
14. Като е
достигнал до прежде описаните констатации и изводи, районният съд е постановил
един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в
сила.
V. За
разноските :
15. По делото не са представени документи,
удостоверяващи извършването на разноски от страните, поради което такива не се
присъждат.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 771 от
23.12.2019г., постановено по а.н.дело №1472 по описа на Районен съд Пазарджик
за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление № 440 от 09.07.2019г.
на Кмета на Община Пазарджик, съответно
с което на „Рентакар Пазарджик“, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“, № 10, за нарушение по
чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, на основание чл. 222 и чл.
233, ал.2 от ЗЗП е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 3000,00лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ : 1./п/
2. /п/