№ 261
гр. Велико Търново, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. Г.ЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от Г. Г.ЕВ Гражданско дело № 20234110102662
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Г. С. С. против В. Г. Х., с
която се иска съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 10447.504.233
по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „М. К.“ № 4,
целият имот с площ от 530 кв.м., заедно с част от построената в имота сграда, а
именно - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.504.233.4.2,
намиращ се на втори етаж от сграда с идентификатор 10447.504.233.4,
представляващ жилище, апартамент на едно ниво.
Ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт за дарение № 4, том 7, дело
№ 1886/1993 г. на нотариус при ВТРС е собственик на недвижим имот, намиращ
се в гр. Велико Търново, ул. „М. К.“ № 4, а именно: ½ ид. ч. от дворно място,
застроено и незастроено, цялото от 500 кв.м., за което е отреден парцел I-2718 в
кв. 46 по плана на града, заедно с втория жилищен етаж от построената в
дворното място къща. Заявява, че така описаният имот е ползван до края на
живота й от дарителката му Р. П. Х., както и че след нейната смърт единствено
той е стопанисвал имота явно, несъмнено и непрекъснато. Сочи, че през м. август
2023 г. е узнал, че ответницата се е снабдила с нотариален акт за неговия имот,
като след справка в Имотния регистър е установил, че същата действително се е
снабдила с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно
владение. Твърди, че ответницата никога и по никакъв начин не е упражнявала
фактическа власт върху имота с намерението да го свои, имайки се предвид, че от
близо тридесет години същата живее непрекъснато в чужбина.
Ответницата оспорва, че след смъртта на праводателката на ищеца
последният е стопанисвал имота явно, несъмнено и непрекъснато. Заявява, че още
докато прехвърлителката е била жива ищецът не се интересувал и не полагал
1
каквато и да било грижи за прехвърления му имот, а отношението му на лош
стопанин е продължило и след смъртта на Р. Х.. Твърди, че на няколко пъти е
предлагала на ищеца да прехвърли притежаваната от него ½ ид. ч. от дворното
място и втория жилищен етаж от къщата на дъщеря й или на внучката й, като след
отказ от негова страна се консултирала с юристи, които й дали съвет как да реши
проблема. За целта отдала под наем стая на втория жилищен етаж на наемател,
който живял там повече от 15 години - от 2006 г. до края на 2021 г., като през
цялото време наемът бил плащан на нея, а тя, чрез друго лице, се е грижела и е
осъществявала наложилите се текущи ремонти. Твърди, че ищецът не се е
противопоставял на наемното правоотношение и не е предприел никакви действия
да събира наема или да преустанови ползването на имота. Заявява, че макар през
последните 30 години трайно да живее в чужбина, по няколко пъти в годината се
е връщала в страната, като през останалото време, считано от 2010 г. насетне, е
възложила грижата и управлението на имотите на трето лице, на което е
заплащала за тази услуга. Сочи, че така натовареното с управлението на имотите
лице е осигурявало наематели в сградата, събирало е от тях месечния наем и
разходите за ел. енергия и вода, отчитало е показателите на водомера и
електромерите, заплащало е потреблението на доставчиците, редовно е посеща‐
вало и контролирало общото състояние на процесиите имоти, следяло е за
чистотата и за текущата поддръжка и пр. Твърди, че това лице е разполагало с
ключ за помещенията в цялата жилищна сграда, включително за втория жилищен
етаж, тъй като в задълженията, възложени му от нея, влизало да наглежда
периодично състоянието и на втория етаж и при нужда да предприема
необходимите действия - било за почистване, било за поддръжка. Сочи, че от
2009-2010 г. насетне тя и съпруга й - лично и чрез горното упълномощено лице, са
извършвали непрекъснато, явно и спокойно ремонтни дейности и подобрения в
жилищната сграда и дворното място в цялост, включително в собствените на
ищеца имоти. Заявява, че всичките изброени дейности тя - лично и чрез
упълномощеното от нея лице, е извършвала непрекъснато, явно и спокойно,
изцяло за своя сметка, без участието и без противопоставянето на ищеца. С оглед
на горното, счита, че издаденият в нейна полза констативен нотариален акт за
собственост на основание давностно владение е законосъобразно и издаден на
основание именно осъщественото от нея давностно владение.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване, а процесуалният
представител на ответницата поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне
на иска.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
От представените писмени доказателства се установява, че с Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 4, том VII, дело № 1886 от 16.7.1993 г. Р. П. Х. е
дарила на внука си и ищец в производството Г. С. С. недвижим имот, намиращ се
в гр. Велико Търново, ул. „М. К.“ № 4, а именно: ½ ид. ч. от дворно място цялото
от 500 кв.м., за което е отреден парцел I-2718 в кв. 46 по плана на града, заедно с
втория жилищен етаж от построената в дворното място къща, 1/3 ид.ч. от общите
2
части на сградата, както и гаража, построен в дворното място, като
прехвърлителката е запазила за себе си пожизнено право на ползване.
Установява се също, че понастоящем прехвърленият на ищеца имот
представлява поземлен имот с идентификатор 10447.504.233 по КККР на гр.
Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „М. К.“ № 4, целият с площ от
530.00 кв.м., в който се намира самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.504.233.4.2 по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново,
ул. „М. К.“ № 4, ет. 2, ап 2, намиращ се на втори етаж в сграда с идентификатор
10447.504.233.4, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.504.233.
Установява се още, че с Нотариален акт за констатиране на право на
собственост по обстоятелствена проверка № 99, том II, дело № 218 от 14.11.2022
г. на нотариус Дешка Рачевец ответницата В. Г. Х. е призната за собственик, на
основание давностно владение, на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
10447.504.233 по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул.
„М. К.“ № 4, целият с площ от 530.00 кв.м., както и на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10447.504.233.4.2 по КККР на гр. Велико Търново, с
адрес: гр. Велико Търново, ул. „М. К.“ № 4, ет. 2, ап 2, намиращ се на втори етаж в
сграда с идентификатор 10447.504.233.4, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10447.504.233.
За установяване на твърденията си страните ангажираха гласни
доказателства, както следва:
Според показанията на водения от ищеца свидетел С. В., въпреки, че ищецът
живее трайно в гр. Бургас, а от 2-3 години – в Германия, същият поне два пъти в
година си е идвал в гр. Велико Търново, където е отсядал в жилището си, което е
посещавал и самият свидетеля.
Св. М. Б., също водена от ищеца, потвърждава, че последният принципно
живее в гр. Бургас, а от няколко години – в Германия, както и обстоятелството, че
при идванията си в гр. Велико Търново същият е отсядал в жилището си. Заявява,
че до Ковид пандемията тези посещения са били няколко пъти годишно, а след
заминаването на ищеца за чужбина са станали по-редки. Твърди, че ищецът й е
дал ключове за входната врата на къщата, за неговия етаж и за гаража, които са
стояли при нея в случай на нужди от битово естество. Заявява, че ответницата не е
ползвала втория етаж, както и че не е чувала лицето, явяващо се като
домоуправител, да е пускало някой друг на етажа на ищеца.
Св. П. Й., също воден от ищеца, заявява, че още от 1999 г. знае, че къщата е
разпределена и всеки си има етаж, като вторият етаж е бил на ищеца. Сочи, че
през м. септември 2023 г. с ищеца са посетили втория етаж и са установили, че
никой не е живял там, доколкото всички неща на Г. С. са били вътре. Споделя, че
преди време ищецът и ответницата са имали разговор, при който последната е
предявила претенции за прехвърляне на втория етаж, които претенции Г. С. е
отхвърлил. Твърди, че след смъртта на бабата на ищеца никой друг, освен
последния, не е живял в нейната стая, както и че другата стая на същия етаж
винаги се е давала на квартиранти. Заявява, че ищецът никога не е имал претенции
към наема, като в разговор с него е Г. С. му е споделил, че за сметка на наема леля
му ще заплаща данъка на етажа му. Потвърждава казаното от другите двама
3
свидетели, че ищецът е идвал в имота няколко пъти годишно, отсядайки на
собствения си етаж.
Според показанията на водения от ответницата свидетел Д. А. от години в
къщата никой, освен квартиранти, не живее постоянно. Заявява, че ответницата и
нейният син много отдавна живеят в Германия, а ответникът – в гр. Бургас и
впоследствие – в чужбина. Твърди, че ответницата и синът й посещават къщата по
няколко пъти годишно, в което време, общо взето, правят ремонти. Потвърждава
обаче, че един път годишно е виждала и ищеца в имота. Заявява, че с
квартирантите и с дворното място се занимава св. К. К., който е сват на
ответницата. Сочи, че преди време ответницата и синът и са правили частичен
ремонт на покрива, а преди 2-3 години са правили и ремонт на банята на втория
етаж. Твърди, че на втория етаж дълги години е живеел св. К. А., който е напуснал
преди около 2-3 години.
Св. К. К., воден от ответницата, заявява, че ответницата и съпругът й живеят
в Германия от около 30 години, че ищецът е живеел в гр. Бургас, а към момента - в
Германия. Потвърждава казаното от св. Ангелова, че ответницата и съпругът й
посещават имота всяка година за месец-месец и половина, а ищецът по-рядко –
един път годишно за по няколко дни. Твърди, че по възлагане от ответницата той
се грижи за имотите им, докато тях ги няма, като уточнява в какво се състоят
ангажиментите му - да събира наема от квартирантите, да плаща режийните
разноски, да поддържа цялата сграда. Сочи, че ангажиментът му към етажа на
ищеца се е състоял в това, когато е било много студено да се грижи да не
замръзнат тръбите. Заявява, че е имал ключове за цялата сграда, като ищецът е
взел тези за неговия етаж през 2023 г. Твърди, че на етажа на ищеца е имало
квартирант на име Кънчо, който е заварил в имота и който е живял там допреди 3
години. Сочи, че той е събирал наема от въпросното лице и го е предавал на
ответницата. Заявява, че първоначално той е обработвал дворното място, а в
момента по възлагане на ответницата това се прави от друго лице. Потвърждава за
частичен ремонт на покрива, правен от ответницата и от сина й, като твърди, че
миналата година е правен ремонт на банята на втория етаж, а по-миналата е
сменена дограмата. Уточнява, че за да се направи ремонт на първия етаж, е
трябвало да се направи ремонт на банята на втория етаж, защото на първия етаж
се е наводнявало. Заявява, че откакто познава ответницата същата живее на третия
етаж.
Св. К. А. – също воден от ответницата, заявява, че е наемател в къщата още
от 2002 г., когато бабата на ищеца /и майка на ответницата/ го е настанила в стая
на първия етаж. Заявява, че следващата година се е преместил на втория етаж – в
стая до входната врата, където е останал до 2021 г. Твърди, че първо е плащал
наема на бабата на ищеца, а след като тя е починала - на св. К. К. и на ответницата,
като сочи, че ищецът не е имал претенции към него относно наема. Потвърждава,
че дворното място е поддържано от св. К. и от друго лице, както и че ответницата
е правила ремонт на покрива и е сменяла водосточни тръби. Потвърждава също,
че при идванията си в гр. Велико Търново ищецът е отсядал на втория жилищен
етаж.
При така установените обстоятелства, съдът приема следното от правна
страна:
4
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, който е процесуално допустим, доколкото ищецът
търси защита на правата си при твърдението, че е собственик на процесния имот,
който е придобил чрез договор за дарение. От своя страна, ответницата са е
снабдила по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК с нотариален акт по обстоятелствена
проверка, с който е призната за собственик на процесния имот, на основание
давностно владение.
Така, при спор за собственост, когато и двете насрещни страни претендират
да са собственици – било то по наследствено правоприемство, или с нотариални
актове /констативни или такива за правна сделка/, всяка една от тях следва да
докаже своето право по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест /ТР № 11/2012 г., ОСГК на ВКС/.
По делото не е спорно, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
4, том VII, дело № 1886 от 16.7.1993 г. Р. П. Х. е дарила на ищеца Г. С. С.
процесния недвижим имот.
Не е спорно също, че по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК ответницата В. Г. Х. се е
снабдила с нотариален акт за собственост на имота на основание давностно
владение.
Спорът се концентрира около това дали ответницата е придобила на
основание давностно владение имота на ищеца, като в тази връзка съдът намира
следното:
Наведеното от ответницата придобивно основание /давностно владение/ е
оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху
процесния имот в определен от закона срок с намерение за държане на същия като
свой. Владението е дефинирано в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС, като негови
основни елементи са обективният /corpus/ – осъществяването на фактическа власт,
и субективният /animus/ – намерението за своене. Разпоредбата не посочва
характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това е било при
правната уредба преди приемането на Закона за собствеността – чл. 302
ЗИСС /отм./. Въпреки това обаче, правната теория и съдебната практика са
последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно,
явно и несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо
продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак, а тяхното
установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт
върху даден имот представлява владение. Владението трябва да няма инцидентен
характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят
същия имот. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да
се осъществява непрекъснато, т. е. във всеки един момент, но тя следва да бъде
реализирана чрез такива действия, които сочат на намерение имотът да се счита за
свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. За да бъде възприето, че се
осъществява владение върху недвижим имот, следва лицето да осъществява
физическо присъствие в имота, да го посещава и да извършва явни действия по
стопанисването му и то такива действия, които изключват реализиране на
фактическа власт или служене с имота от страна на други лица. Тук следва да се
отбележи, че в случаите /като настоящия/, когато имотът е изцяло чужд, не е
5
нужно лицето, което е установило фактическа власт върху имота, без да има
основание затова, да демонстрира промяна в намерението за своене по отношение
на собственика. В тези случаи от момента на установяване на фактическата власт
тя има характер на владение, а не на държане. Тогава достатъчно за
придобиването на имота по давност е владението да е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно и несъмнено и да е упражнявано в предвидения от закона срок.
Съдът намира, че по делото не се установи по изискуемия начин /пълно и
главно/ ответницата да е упражнявала лично или чрез другиго фактическа власт
по отношение имота на ищеца с намерение за своене. По делото не е спорно, че
ответницата не пребивава трайно в страната от дълго време – от около 30 години,
като нейните твърдения са, че е упражнявала фактическата власт върху имота на
ищеца основно по два начина – чрез отдаването под наем на стая от втория
жилищен етаж и чрез възлагане на грижата и управлението на имота на трето
лице. В тази връзка следва да се отбележи, че от събраните свидетелски показания
е очевидно невярно твърдението, че с цел да придобие имота по давност
ответницата е отдала под наем стая на втория жилищен етаж, която стая е част от
самостоятелния обект на ищеца. Така, от показанията на самия наемател – св. К.
А., става ясно, че въпросната стая е отдадена под наем не от ответницата, а от
нейната майка /и баба на ищеца/ още през 2003 г., т.е. далеч преди ответницата да
е имала каквото и да било намерение да свои имота на ищеца. С оглед на това,
самото твърдение, че за целите на своенето ответницата е отдала под наем
въпросната стая се явява напълно несъстоятелно. По този повод единствено в
допълнение следва да се отбележи, че само по себе си събирането на наема за
ползването на тази стая от ответницата и липсата на интерес към този наем от
ищеца по никакъв начин не сочи на упражнявано владение върху собствеността на
ищеца, още по-малко на такова, което да разкрива ясно намеренията на
ответницата да държи веща като своя и което да позволява на всеки заинтересуван
да научи за упражняваната от нея фактическа власт. Съвсем друг, разбира се, е
въпросът, че такава фактическа власт не е установена по отношение на останалите
помещения на втория етаж, поради което да се твърди, че с евентуално владение
на една стая от този етаж /и то такава с отделен вход/ се е стигнало до владеене на
целия етаж е очевидно несъстоятелно. Във връзка с твърдението, че
упражняването на фактическата власт върху имота на ищеца е осъществявано чрез
възлагане грижата и управлението му на трето лице следва да се отбележи, че
показанията на това лице /св. К./ са достатъчно красноречиви относно това какви
са били ангажиментите му към жилището на ищеца – „за етажа на Жоро съм се
грижил само когато е било много студено, за да не замръзнат тръбите и един път
съм му ремонтирал бойлера“. Т.е. в случая е очевидно, че чрез въпросните
действия фактическа власт върху имота на ищеца с намерение за своене от страна
на ответницата не може и не е била установена. Липсата на каквото и да било
намерение за установяване на фактическа власт с намерение за своене се разкрива
и от думите на ответницата в проведеното открито заседание – че никога не е
разговаряла с ищеца на темата „този имот е твоят, този имот е моят“, както и че
през годините е искала да закупи имота на ищеца, а той /ищецът/ да остане да го
ползва. Самата ответницата посочва, че всеки от собствениците е имал ключове за
цялата къщата, като в нито един момент не твърди, че е отблъснала владението на
6
ищеца върху втория етаж, като например не го е допускала до него. Напротив, от
показанията на всички свидетели се установява, че ищецът е имал /и все още има/
безпрепятствен достъп до своя имот, като дори е дал ключове от същия на св.
Бояджиева, която да го наглежда при нужда и да го подготвя за неговите /макар и
редки/ посещения. В тази връзка не следва да се оставят без внимание и
показанията на св. Йотов, че при посещението му през м. септември 2023 г. е
установил, че никой не е живял на втория етаж и че всички неща на ищеца са
били в жилището. Разбира се, не следва да се пропуска и обстоятелството, че
преди 2-3 години ответницата е отправила до ищеца предложение последният да й
прехвърли имота си, което предложение ясно сочи, че към този момент тя
очевидно е считала именно ищецът за собственик на имота, което пък опровергава
тезата й, че е владеела същия с намерение за своене.
И в заключение, вече беше посочено, че освен постоянно, непрекъсвано,
спокойно и несъмнено, установеното владение следва да е и явно такова, т.е. да е
владение, при което фактическата власт се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това, а да не е установено по скрит начин,
тайно от предишния владелец. В случая, макар и съдът да намира, че владение
върху имота на ищеца въобще не е било установявано от ответницата, следва да
отбележи, че дори такова беше установено, то по описания от ответницата начин
това владение в никакъв случай нямаше да може да се определи като явно такова,
доколкото в нито един момент ответницата не е го е демонстрирала пред трети
лица, още по-малко го е довела до знанието на ищеца.
Всички горепосочени обстоятелства опровергават тезата на ответницата, че
към момента на съставяне на констативния нотариален акт е придобила правото
на собственост върху имота на ищеца по давност.
Предвид така изложените съображения, съдът приема, че процесният имот е
собственост на ищеца, поради което предявеният иск е основателен и следва да се
уважи.
Последица от уважаването на иска, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, е
отмяната на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
обстоятелствена проверка.
По разноските:
При изхода на спора, право на разноски има ищеца, който е доказал
извършването на такива в размер от общо 3 837.01 лева, съгласно приложения
списък по чл. 80 ГПК, които следва да се възложат в тежест на ответницата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Г. Х., ЕГН
**********, че Г. С. С., ЕГН ********** е собственик на ½ ид. ч. от поземлен
имот с идентификатор 10447.504.233 по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр.
Велико Търново, ул. „М. К.“ № 4, целият имот с площ от 530 кв.м., при съседи:
имот имот 10447.504.213, имот №10447.504.206, имот 10447.504.247, имот
7
№10447.504.234 и имот №10447.504.395, заедно с част от построената в имота
сграда, а именно - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.504.233.4.2, намиращ се на втори етаж от сграда с идентификатор
10447.504.233.4, представляващ жилище, апартамент на едно ниво, при съседи: на
същия етаж - няма, под обекта - имот №10447.504.233.4.1 и над обекта - имот
№10447.504.233.3.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт за констатиране
на право на собственост по обстоятелствена проверка № 99, том II, дело № 218 от
14.11.2022 г. на нотариус Дешка Рачевец, с който ищцата е призната за собственик
на гореописания имот.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Г. Х., ЕГН ********** да
заплати на Г. С. С., ЕГН ********** сумата от 3 837.01 /три хиляди осемстотин
тридесет и седем лева и една ст./ лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8