№ 374
гр. Велико Търново , 04.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:ПЕТЯ СТОЯНОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500310 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, във връзка с чл. 278 от ГПК.
С Определение № 626/23.06.2021 година по гр. д. № 504/2021 година на Окръжен
съд Велико Търново е оставено без уважение искането на Едноличен търговец с фирма: „Д.
З.“ за освобождаване от внасяне на държавни такси в производството по гр. д. № 504/2021
година на Окръжен съд Велико Търново.
В законния срок е постъпила частна жалба от адвокат А.П. – пълномощник на
Едноличен търговец с фирма: „Д. З.“, против Определение № 626/23.06.2021 година по гр. д.
№ 504/2021 година на Окръжен съд Велико Търново. В частната жалба се излага, че
заключението на първостепенния съд за неприложимост на нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е
неправилно. Едноличният търговец по дефиниция е физическо лице с разширена
правосубектност. Качеството на търговец не променя факта, че такъв в случая е физическо
лице. Имуществото на търговеца и физическото лице е едно и също – липсата на средства е
обща за търговеца и за физическото лице. Резултатът от настоящото дело ще се разпростре
върху имуществото на физическото лице, в който смисъл приетото тълкуване на чл. 83, ал. 2
от ГПК води до несправедлив резултат. При условие, че се касае за изпълнение на
задължения на търговеца, физическото лице отговаря наравно с търговеца. При наличие на
облекчение следва също да има еднакво третиране на физическото лице и на търговеца.
Липсата на средства в случая е пречка да се упражнят права и лишава страната от
правосъдие.
Направено е искане да се отмени Определение № 626/23.06.2021 година по гр. д.
1
№ 504/2021 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което
Едноличен търговец с фирма: „Д. З.“ да се освободи от заплащане на държавна такса,
алтернативно – да се намали размера на таксата.
Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на
представителя на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното
определение, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено
следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от
страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване с частна жалба.
Производството по гр. д. № 504/2021 година на Окръжен съд Велико Търново е
образувано въз основа на предявени от адвокат А.П. – пълномощник на Едноличен търговец
с фирма: „Д. З.“, представляван от Д. Л. З., против „Агро финанс“ АДСИЦ искове с
посочено правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че Едноличен
търговец с фирма: „Д. З.“ не дължи на „Агро финанс“ АДСИЦ сумите по Заповед за
изпълнение на парично задължение № 975/11.06.2014 година по ч. гр. д. № 1452/2014 година
на Районен съд Велико Търново, а именно: 37 572.12 лева – наемна цена по Договор за наем
на земеделска земя от 1.07.2013 година с нотариална заверка на подписите с рег. №№
2565/1.07.2013 година, 5163/5.07.2013 година, 500 лева – неустойка по договора; 6 228.32
лева – наемна цена по Договор за наем на земеделска земя от 1.07.2013 година с нотариална
заверка на подписите с рег. №№ 2566/1.07.2013 година, 5164/5.07.2013 година, 500 лева –
неустойка по договора; 1 124.37 лева – наемна цена по Договор за наем на земеделска земя
от 1.07.2013 година с нотариална заверка на подписите с рег. №№ 2568/1.07.2013 година,
5165/5.07.2013 година, 500 лева – неустойка по договора; 928.50 лева – деловодни разноски,
поради погасяване на вземанията на кредитора по давност; Едноличен търговец с фирма:
„Д. З.“ не дължи на „Агро финанс“ АДСИЦ сумите по Заповед за изпълнение на парично
задължение № 971/10.06.2014 година по ч. гр. д. № 1453/2014 година на Районен съд Велико
Търново, както следва: 17 230 лева – задължение за наем на земеделска земя от 1.07.2013
година, 344.60 лева – деловодни разноски.
С исковата молба е направено искане за освобождаване на Едноличен търговец с
фирма: „Д. З.“ от заплащане на държавна такса, алтернативно – да се определи по-нисък
размер на същата – в качеството си на едноличен търговец Д. Л. З. не развива търговска
дейност; тя е изпълнителен директор на СНЦ „МИГ Дряново-Трявна-в сърцето на Балкана“
с нетно месечно възнаграждение 3 050 лева, но не е получавала заплата от началото на
годината поради забавяне на плащанията към сдружението от страна на държавата; Д. Л. З.
няма спестявания и държавната такса в размер на 2 559 лева е непосилна за нея.
2
С Определение № 626/23.06.2021 година по гр. д. № 504/2021 година на Окръжен
съд Велико Търново е оставено без уважение искането на Едноличен търговец с фирма: „Д.
З.“ за освобождаване от внасяне на държавни такси в производството по гр. д. № 504/2021
година на Окръжен съд Велико Търново. Първостепенният съд е приел, че исковата молба е
депозирана от едноличен търговец, поради което разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е
неприложима.
Определение № 626/23.06.2021 година по гр. д. № 504/2021 година на Окръжен
съд Велико Търново е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят,
т.е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за
набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за
освобождаване съдът взема предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото
семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.
С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е регламентирана възможност за освобождаване от
внасяне на такси и разноски по производството единствено на физически лица. Посочената
норма има социален характер и е своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие на
физическите лица, които не разполагат с достатъчно средства да заплатят дължимите такси
и разноски. Липсата на средства от страна на търговци за погасяване на текущи задължения,
включително за държавна такса, е основание за депозиране на искане за откриване на
производство по несъстоятелност. Съгласно чл. 620, ал. 1 от Търговския закон по молба за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, държавна такса
предварително не се събира. Тя се събира от масата на несъстоятелността при разпределение
на имуществото. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е неприложима за лица, които
осъществяват търговска дейност – еднолични търговци или юридически лица. В случая не е
налице и хипотезата на чл. 83, ал. 1, точка 4 от ГПК – не се касае за иск за вреди от
непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.
Обстоятелството, че едноличният търговец отговаря с цялото си имущество и като
физическо лице, не обосновава разширително тълкуване на цитираната процесуална норма с
разпростиране на нейния обхват и спрямо физически лица, които като страна по делото имат
качеството на търговец. Уредбата на възможността за освобождаване на физически лица от
задължението за внасяне на такси и разноски по граждански дела е неприложима по
отношение на физически лица – търговци за предявените в това им качество пред
граждански съд права.
Гарантираното на страните по граждански спор с нормите на чл. 6 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи; чл. 47 от Хартата на
основните права на Европейския съюз право на достъп до съдилищата се реализира с
предоставения на държавите членски свободен избор на средства за постигане на тази цел.
3
Правото на търговците за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски
в общия исков процес не е гарантирано с императивна разпоредба от правото на
Европейския съюз; подобни гаранции са предвидени единствено при спор за нарушаване на
правото на Европейския съюз. В случаите, при които предявеният иск от или срещу
търговец няма за предмет спор за нарушаване на правото на Европейския съюз или
претенцията и/или самият търговец не попада в някое от изключенията по чл. 83, ал. 1, точка
4; чл. 84 от ГПК или по особена разпоредба на друг нормативен акт (например чл. 620, ал. 1
и ал. 5; чл. 649, ал. 6; чл. 694, ал. 7 от Търговския закон), се дължи предварително внасяне на
държавна такса с оглед общото правило на чл. 71, ал. 1, изречение първо, във връзка с чл. 73,
ал. 3 от ГПК. Съгласно формулировката на чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът може да признае
липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от
внасянето на такава само, когато се касае за физическо лице. Невъзможността на търговеца
да поеме разходите по производството, респ. тези по осъществяване на своята дейност е
предпоставка за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.
С оглед на изложеното, съдът намира, че искането на Едноличен търговец с
фирма: „Д. З.“ за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството по гр. д.
№ 504/2021 година на Окръжен съд Велико Търново, алтернативно – за определяне на по-
нисък размер на дължимата такава, е неоснователно.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд. Определение № 626/23.06.2021 година по гр. д. № 504/2021
година на Окръжен съд Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на
Едноличен търговец с фирма: „Д. З.“ за освобождаване от внасяне на държавни такси в
производството по гр. д. № 504/2021 година на Окръжен съд Велико Търново, е правилно и
следва да се потвърди.
Въз основа на изложеното, Апелативен съд Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 626/23.06.2021 година по гр. д. № 504/2021
година на Окръжен съд Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на
Едноличен търговец с фирма: „Д. З.“ за освобождаване от внасяне на държавни такси в
производството по гр. д. № 504/2021 година на Окръжен съд Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред Върховен касационен съд на Република България при наличие на
предпоставките по чл. 280 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5