Р Е Ш E Н И Е
№ 89
гр. Перник, 16.05.2023 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при участие на съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 78 по описа на Административен съд – Перник за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба
на А.А.Л.С.,
с адрес *** против заповед № 23-1158-000133 от 15.03.2023г. издадена от Г.А.Г.**на
длъжност - мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П.**.
Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП-временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Същата е немотивирана и е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Това е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Иска се отмяна на заповедта, както и да се присъдят направените по делото съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а за представител изпраща адв. И.М.,***. Поддържа изцяло жалбата така, както е предявена и се иска решение, с което атакуваната заповед да се отмени като незаконосъобразна. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Подробни доводи за отмяна на заповедта излага в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Г.А.Г.**- мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник не се явява и не изпраща представител.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесната заповед като неин адресат, срещу надлежна страна. От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.
По фактите:
На 15.03.2023
г., в 16:40 часа, в гр. П., кв. „*/**“, по ул. „**“ с посока от ул. „**“ на кръстовището с ул. „**“ водачът А.А.Л.С.
реализира със собственото си МПС-лек автомобил марка „***“, с рег. № **, ПТП с
материални щети без пострадали лица. Служители при ОД на МВР-П.** извършили
проверка на водача с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества с „Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARME 0029, с проба № 098, който отчел
положителна проба за амфетамин. На водача е издаден талон за медицинско
изследване бл. № 102928 и е придружен до СПО ПР при МБАЛ“Р. Ангелова“-П.**.
Във връзка с така установеното на А.С. бил съставен акт серия GA № 845827 от 15.03.2023 г. за административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП. Във връзка с така съставения АУАН на жалбоподателя били иззети СУ на МПС № *********, свидетелството за регистрация на МПС (СР на МПС) № ********* и регистрационните табели на автомобила с рег. № **. Съставеният АУАН бил подписан от нарушителя без възражения и му бил връчен препис от него.
От
справка по история на ППС е видно, че лек автомобил марка „**“, с рег. № ** е
собственост на А.А.Л.С..
От
протокол от 15.03.2023г. съставен от Г. Г.**-мл. автоконтрольор при сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-П.** е видно, че водачът е изпробван за употреба
на наркотични вещества или техни аналози с уред № ARME 0029,
с проба № 098, който отчел наличие на амфетамин.
От талон
за изследване № 102928 от 15.03.2023 година е видно, че водачът А.С. е избрал
да се изследва с медицинско и химическо изследване.
От
медицинска документация приложена по делото е видно, че А.С. е придружен от служители на ОД на
МВР-Перник до СПО ПР при МБАЛ“Р. Ангелова“-П.**, където е дал кръвна проба. Видно
е, че пробата е изпратена за изследване в оторизарана лаборатория.
Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-1158-000133 от
15.03.2023г. издадена от Г.А.Г.**на длъжност - мл. автоконтрольор при сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-П.** е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
С
мотивирана резолюция № 23-1158-М000063 от 29.03.2023 година, началник сектор
към ОД на МВР-Перник на основание чл.
54, ал. 1, т. 9 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е прекратил административнонаказателното производство,
тъй като е установил, че деянието, за което е съставен АУАН има признаците на
престъпление по смисъла на чл. 343Б, ал. 3 от НК.
По
делото е представена и Заповед № 313з-362
от 28.02.2022г. на Директора на ОД на МВР-П.**, с която на основание чл. 43,
ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е определил да издават принудителни административни
мерки по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, конкретно посочени длъжностни
лица, между които в т. 1.8. са мл. автоконтрольорите при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П.**.
От
удостоверение с изх. № 313р-7136 от 25.04.2023г. е видно, че издателят на
заповедта заема длъжност: мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Перник.
В хода
на съдебното дирене от страна на жалбоподателя се представя протокол с
резултати от изследване с № ID
10755421, с дата на взимане на пробата 17.03.2023 година, издаден от лаборантен
лекар при СМДЛ „**“ ООД.
Горната
фактическа обстановка се възприе от представените до делото документи от административния орган, както и от
представените от жалбоподателя такива, приети като годни доказателства по
делото.
При така установените факти, които се възприеха от представените и приобщени по делото доказателства, настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. ОД на МВР е служба за контрол по ЗДвП, като съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителните административни мерки. Със заповед № 313з-362 от 28.02.2022г. директорът на определената служба за контрол е оправомощил длъжностни лица, заемащи конкретно посочена длъжност, между които са и младши автоконтрольорите в сектор „ПП“ при отдел „Охранителна полиция“, които да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по Глава Шеста от ЗДвП. Това е заповедта, оправомощаваща длъжностното лице, неин издател, да приложи мярка с такъв характер. С оглед на това се приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства. В текста на заповедта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. С оглед на това същата е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение, към който и се препраща. Не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
нарушения на административно производствените правила, които да се приемат за съществени
и само на това основание същата да се отмени в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Обжалваната заповед е постановена
при спазване на материалния закон. Съгласно
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, посочена като правно основание за
издаване на процесната заповед, за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ,
с която временно
се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява
моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с
тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване,
като при наличие на изследване от кръвна
проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи. В процесния случай релевантната
материалноправна норма, която урежда наложената ПАМ е именно тази на чл. 171,
т. 1, буква “б”
от ЗДвП.
Внимателното съпоставяне на
цитираната норма с фактите по процесния случай водят до следните изводи: Принудителната административна мярка се налага, когато употребата на наркотични
вещества бъде установена по надлежния ред или е налице отказ на лицето да бъде
проверено, като в случая не е налице отказ. Налице е положителна проба,
установена с тест, който е един от надлежните начини за установяване на
употребата на наркотични вещества. Наред с това е налице надлежно дадена кръвна
проба, от която все още няма резултат, както и са налице данни от доброволно проведено и заплатено от лицето
изследване в друга лаборатория. Само стойностите от изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174 ал. 4 от ЗДвП имат
определящо значение. По аргумент за противното, ако изследването не е по реда предписан в чл. 174 ал. 4 от ЗДвП, във вр. с Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба
№1/, то стойностите от едно такова
изследване няма да имат определящо значение.
Приложените по делото писмени
доказателства – АУАН, протокол рег. № 313р-4746
от 15.03.2023 година, талон за изследване
№ 102928/15.03.2023 г., в който е вписан резултатът от проба № 098 с Dreger
Drug test 5000 ARMЕ-0029, с отчетен положителен резултат за Амфетамин се приема, че са достатъчни да обосноват
в случая наличието на една от
алтернативно регламентираните в чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП
материално-правни предпоставки за
прилагане на предвидената в разпоредбата
принудителна административна мярка, а именно управлението на моторното превозно средство след
установената с тест употреба от водача на
наркотични вещества
или техни аналози. Следва да се посочи, че в нормата в условията на алтернативност са предвидени две
самостоятелни възможности за установяване
употребата на наркотични вещества или
техни аналози: с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или
с тест, което ще рече, че положителният резултат от теста е бил достатъчен в
случая, за да се приложи предвидената в
разпоредбата ПАМ "временно отнемане
на СУМПС на
водача до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца". Действително, в чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП
изрично е регламентирано, че при наличие на
изследване от кръвна проба установените стойности са определящи. По делото
обаче не е спорно, че резултатът от взетата кръвна проба на водача въз основа на издадения му талон за
изследване № 102928/15.03.2023 г., не е готов, а това означава, че няма към
настоящия момент установени стойности.
Представеният по делото от жалбоподателя
протокол за резултати от изследвания не
се цени като доказателство, което
убедително да се противопостави на
резултата от тестване с дрегера и по този начин да го разколебае. В случая
определящо значение имат пробите, дадени по реда на чл. 174 ал. 4 от ЗДвП,
във вр. с Наредба № 1, в която изключително подробно са
посочени стъпките, които следва да бъдат предприети преди взимането на пробата,
при взимане на пробата, след изпращане на същата в оторизирана лаборатория и за
обективиране на резултата от изследването. Всичко това е с цел да се гарантира
надеждност на резултата от проведеното изследване. В наредбата подробно са
разписани и медицинските заведения, в които може да бъде взета пробата- чл. 11
от Наредба № 1; лицата, които могат да извършват тази дейност- чл. 12; както и
броя и размера на пробите- чл. 15 от Наредбата. Пробите, дадени по реда на
Наредба № 1, имат определящо значение, защото съпровождането на лицето до
медицинските заведения, взимането на пробите, тяхното изследване и др.
обстоятелства са точно разписани с подзаконовия нормативен акт и това гарантира
правната сигурност. С оглед на изложеното, съдът приема, че протоколът от
направено изследване в СМДЛ „Рамус“ ООД е ирелевантен за изхода на делото. Това
изследване не е направено по реда на чл. 174 ал. 4 от ЗДвП във вр. Наредба
№ 1. То не е проведено, спазвайки
множеството гаранции на Наредбата, като например да е извършено в определените
ЦСМП на многопрофилните болници, изискване по чл. 11 от Наредба № 1; няма данни
да е проведено в указания времеви период
от 40 минути, в съответствие с чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1, а на
17.03.2023г., т.е. след повече от 40 часа; няма данни да е взето в присъствието на полицейски орган,
който съпровожда лицето до мястото за
извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване, съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1; изследвания биологичен материал е само урина, а не и кръвна проба,
съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1. Не на последно място този резултат не е
от проведено изследване от специализирани химико-токсикологични
лаборатории на МБАЛ – София и МБАЛ –
Варна и при ВМА, научно-техническите лаборатории при ОД на МВР или Научно-изследователския институт по криминалистика при
МВР.
Следователно представеният от
жалбоподателя протокол от извършено изследване, издаден от СМДЛ Рамус ООД,
съгласно който в пробата от урина на
пациента А.С., дадена по негово собствено желание на
17.03.2023 г. в 13: 44 ч., не е открито наличието на
наркотични вещества,
не представлява доказателство, което убедително да се противопостави на резултата от тестване с дрегера. Същото стои
изолирано от останалия доказателствен
материал от една страна, а от друга такъв начин на
установяване на употребата на наркотични
вещества не е регламентиран в действащата
Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и
МП, издадена на основание чл.
174, ал. 4 . Това не е изследване, чийто стойности да са
с определящо значение. Този резултат не се
кредитира като годно доказателство относно факта употребил ли е водачът наркотични вещества
при управлението на превозното средство на посочените в заповедта по чл.
172, ал. 1 от ЗДвП дата и час.
Изследване
на пробите, обективирано в изготвен на
основание чл. 24, ал. 2 от Наредба № 1 протокол за
химическо или химико-токсикологично изследване за
определяне концентрацията на алкохол
и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози до приключване на съдебното дирене не е налице. При излизането на този резултат, ако с него се установи, че
водачът не е управлявал автомобила на
посочените в заповедта по чл.
172, ал. 1 от ЗДвП дата и час под
въздействието на наркотични вещества или
техни аналози, каквото е и твърдението му в жалбата, това би било основание за друг вид административно производство. Към датата на издаване на заповедта, а и към
настоящия момент резултатът от
направената проба /тест/ № 098 с Dreger Drug test 5000 ARMЕ-0029 със
съдържащите се по преписката доказателства за
това е достатъчно основание да се приеме наличието на една от алтернативно установените в чл.
171, т. 1 б, "б" ЗДвП
материално-правни предпоставки за
прилагане на предвидената в разпоредбата
принудителна административна мярка. В хода на
съдебното производство жалбоподателят не успя да обори констатациите съставения АУАН. Съставения АУАН, съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена
сила до доказване на противното.
Констатираното нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП
– водачът на МПС е управлявал ППС след
употребата на наркотични вещества или
техните аналози, е основание за прилагане
на процесната мярка. Срокът
на действие на временната мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко
по силата на правна норма. Същият точно така е изписан в обжалваната заповед и
е в съответствие с целта на закона. При това положение се приема, че не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
Настоящият състав не възприема доводите
на защитата, че щом като е дадена кръвна проба то не са налице предпоставките
за прилагане на тази мярка. Към посочената дата и час е налице положителен резултат
от направения тест, който е един от надлежните начини за установяване на
употребата на наркотични вещества и се приема,
че е достатъчен да обоснове в случая наличието на
една от алтернативно регламентираните в чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП
материално-правни предпоставки за
прилагане на предвидената в разпоредбата
принудителна административна мярка.
Обжалваната
заповед е издадена при съблюдаване на целта на закона, регулиращ обществените
отношения, свързани движението по
обществените пътища на страната. Прилагането на
мярката спрямо водач, управляващ превозното средство при употребата на наркотични
вещества или техни аналози, изпълва
изцяло целта на закона, а именно осигуряване на безопасността на движението по пътищата.
Не се споделят аргументите на
жалбоподателя, че е налице нарушение на чл. 6 от АПК с оглед принципа на
съразмерност. Това е така, тъй като е наложена предвидена в закона ПАМ, която
се отнася именно до разгледаната
хипотеза. Административният орган
е съблюдавал целите на чл. 22 от ЗАНН, с оглед съществения риск от засягане на
обществените отношения, свързани с движението по пътищата, ако би позволил
водач, за който има фактически данни, че е шофирал под въздействие на
наркотични вещества, да продължи да го прави. Съразмерността е спазена и с
оглед обстоятелството, че мярката има действие до решаване на въпроса за отговорността
на лицето и е допълнително ограничен от максимален срок.
Въз основа на изложеното настоящият
състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените
правила, при точно прилагане на материално правните разпоредби и в съответствие
с целта на закона. Жалбата е неоснователна и ще се отхвърли.
При този изход на спора ответника има
право на разноски. Присъждане на такива не е заявено, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Въз основа на изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.А.Л.С., с адрес *** против заповед № 23-1158-000133 от 15.03.2023г. издадена от Г.А.Г.**на длъжност - мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П.**.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия:/П/