П Р О
Т О К О Л
гр.София, 29 март 2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11 СЪСТАВ в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
Секретар ДИАНА БОРИСОВА
сложи за
разглеждане докладваното от СЪДИЯ ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА гр.дело № 2779 по описа за 2018 г.
На
именното повикване в 13,30 часа се
явиха:
ИЩЕЦЪТ Г.П. ЕООД, нередовно призовани, липсва отрязък
от призовка.
Постъпила е молба от 07.03.2019 г., както и по имейл
от 28.03.2019 г., в която се изразява
становище да не бъде даден ход на делото, поради лична ангажираност на
процесуалния представител на ищеца. Представени са доказателства.
ОТВЕТНИКЪТ В.А.С.на Р Б., редовно призовани,
представляват се от юрк.С., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Н.А.ЗА П., редовно призован, представляват
се от юрк. Н., с пълномощно по делото.
НЕ СЕ ЯВЯВА вещото лице Г.Т.М., редовно призован.
Юрк.С.: Моля да не се дава ход на делото по друго
съображение, противно на изложеното от ищеца с искането за отлагане, а именно
възражение за давност за предявяване на иска. Настъпила е пълна погасителна
давност. Изтекъл петгодишен срок.
Юрк. Н.: По отношение на становището на колегата, няма да взема отношение, но по отношение на
процесуалната пречка, доколкото разбрах, че е налице такава, моля съдът да
прецени.
СЪДЪТ намира, че е налице процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба, с която „Г.П.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ж. к. „************, с ЕИК *******е
предявило против В. А.С.на РБ и Национална агенция по приходите иск за
солидарното им осъждане да заплатят сумата от 121 323 лв., от които
61 423 лв., представляваща обезщетение за нанесените на дружеството
имуществени вреди, изразяващи се невъзстановен данъчен кредит по фактурите,
конкретно описани в исковата молба, ведно с лихвата за забава върху главницата,
в размер на 44 900 лв., считано от 01.01.2011 г. до датата на предявяване
на исковата молба в съда; както и сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените на дружеството неимуществени вреди, ведно с лихвата
за забавеното плащане на главното парично задължение в размер на 5 000 лв.
за периода от 30.11.2010 г. до 26.02.2018 г. – датата на предявяване на иска.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, вредите за дружеството са пряк
и непосредствен резултат от решението на НАП, обективирано в Ревизионен акт №
20001005745/ 30.11.2010 г., да не признае на ищеца правото на данъчен кредит по
няколко фактури, издадени от доставчиците през данъчни периоди м.03.2009 г. –
м.02.0211 г., потвърден с решение № 215/ 07.02.2011 г. на Директора на Дирекция
„ОУИ“ при ЦУ на НАП в гр. София. Жалбата на ищеца против РА е била отхвърлена с
решение № 2148/ 23.01.2012 г. на А.С.– София град, което решение е потвърдено с
решение № 2766/ 26.02.2013 г. по адм. д. № 7361/ 2012 г. на ВАС. Ищецът навежда
твърдения, че решенията на НАП и ВАС, с които се отказва признаването на
правото му на данъчен кредит се нарушават основни принципи на данъчния неутралитет,
правна сигурност и на пропорционалност. Ищецът твърди, че ответниците не са
приложили задължителното право на ЕС, което влече отговорност на Държавата, в
тяхно лице. Неспазването на върховенството на правото на ЕС и на задължителната
практика на СЕС по тълкуването и прилагането му от страна на НАП и ВАС е
породило правото на ищеца на обезщетение.
Исковата претенция е заявена като такава по ЗОДОВ, с оглед по – ниската
държавна такса, дължима от ищеца за разглеждане на спора. Настоящият съдебен
състав счита, че същата не попада в обхвата на ЗОДОВ, доколкото чл. 1 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата, в случая в лицето на НАП, отговаря за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Както самият ищец е изложил в исковата си молба,
актът на данъчната администрация - Ревизионен акт № 20001005745/ 30.11.2010 г.,
не е бил обявен за незаконосъобразен посредством последващата му отмяна от по –
висшестоящия административен орган или от съда, напротив този акт е бил
потвърден като законосъобразен, следователно липсва положителната
материалноправна, а от там и процесуалноправна предпоставка за предявяване на
иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. По отношение на актът на ВАС, за който
се твърди да противоречи на правото на ЕС и да поражда правото на иск за ищеца,
то, доколкото ВАС е правозащитен орган,
би следвало да попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2 от ЗОДОВ. Не би
могло да се приеме, че е налице празнина в закона, която да бъде запълнена от
съда, приемайки иска за допустим, отново във връзка с гореизложените
съображения – не е налице отменен съдебен акт, който по този начин да е признат
за незаконосъобразен и която незаконосъобразност, включително поради
противоречие с правото на ЕС, да породи правото на иск за обезщетяване на
евентуално причинени на ищеца вреди. Това право би възникнало за ищеца при
отмяна на влязлото в сила съдебно решение на ВАС по извънреден способ на
основание нарушаване правото на ЕС, каквато отмяна към настоящия момент не е
налице, съответно претенцията по ЗОДОВ е преждевременно подадена и като такава
– процесуално недопустима.
Доколкото правната квалификация на исковете е процесуално задължение на
съда, настоящият съдебен състав намира, че вън от горното, следва да обсъди
дали твърденията на ищеца не могат да бъдат субсумирани под съставите на
непозволено увреждане, регламентирани в чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД. Без значение,
че такава правна квалификация би довела до нередовност на исковата молба поради
невнесена в пълен размер държавна такса съгласно чл. 1 от ТДТССГПК, исковата
претенция и на това основание е процесуално недопустима, предвид наличието на
влязло в сила съдебно решение, формиращо сила на пресъдено нещо. В тази връзка
следва да се припомни значението на принципа на силата на пресъдено нещо както
в правния ред на Съюза, така и в националните правни системи. Действително с
цел да се гарантира както стабилността на правото и на правоотношенията, така и
доброто правораздаване, е важно съдебните решения, които са влезли в сила след
изчерпване на възможностите или изтичане на сроковете за обжалване, да не могат
повече да бъдат оспорвани (решение Impresa Pizzarotti, C‑213/13, EU:C:2014:2067,
т. 58 и цитираната съдебна практика). Следователно правото на Съюза не
задължава националния съд да не прилага вътрешноправните процесуални норми, от
които произтича силата на пресъдено нещо на дадено решение, дори ако това би
позволило да се отстранят последиците от вътрешно правоотношение, което е
несъвместимо с това право (решение Impresa Pizzarotti, C‑213/13,
EU:C:2014:2067, т. 59 и цитираната съдебна практика), в този смисъл решение на
СЕС от 6 октомври 2015 година по дело C‑69/14. Ако се допусне разглеждане
на искова претенция за вреди от съдебни решения, с които се потвърждават актове
на административните органи, които съдебни решения не са били прогласени за
незаконосъобразни по надлежния ред, съдът счита, че би допуснал грубо нарушение
на основен принцип както на правото на ЕС, така и на националното право да
съблюдава задължителната сила на пресъдено нещо на съдебните решения. Поради
тези съображения, исковете за вреди, дори да черпеха правното си основание от
общите разпоредби за обезвреда на непозволено увреждане, за процесуално
недопустими, което налага оставянето им без разглеждане и прекратяване на
производството по делото.
С оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК на ответниците следва да
бъде присъдено претендираното от тях в отговорите на исковата молба
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.25 ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ в размер на по 300 лв. за всеки от тях.
Предвид изложеното, СГС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима исковата претенция,
предявена от „Г.П.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ж. к. „************,
с ЕИК *******против В. А.С.на РБ, гр. София, бул. „********, и Национална
агенция по приходите, гр. София, бул. „********, иск за солидарното им осъждане
да заплатят сумата от 121 323 лв., от които 61 423 лв., представляваща
обезщетение за нанесените на дружеството имуществени вреди, изразяващи се
невъзстановен данъчен кредит по фактурите, конкретно описани в исковата молба,
ведно с лихвата за забава върху главницата, в размер на 44 900 лв., считано от
01.01.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда; както и сумата
от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на дружеството
неимуществени вреди, ведно с лихвата за забавеното плащане на главното парично
задължение в размер на 5 000 лв. за периода от 30.11.2010 г. до 26.02.2018 г. –
датата на предявяване на иска и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2779/
2018 г. по описа на СГС, І – 11 състав.
ОСЪЖДА „Г.П.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ж. к. „************,
с ЕИК *******да заплати на В. А.С.на РБ, гр. София, бул. „********, сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА „Г.П.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ж. к. „************,
с ЕИК *******да заплати на Национална агенция по приходите, гр. София, бул. „********,
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/
лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
днес /за явилите се страни/ и в едноседмичен срок от връчването му на ищеца
пред Апелативен съд гр. София.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 13,48 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: