№ 718
гр. П., 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря И.Ч.
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201457 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ПЛ. Й. К. от гр.К., ЕГН ********** против НП №
*** от 31.08.2021 год. на началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.С., с
което на основание чл.53 ал.1 от ЗП във вр. с чл.26 ал.2, т.1, бук. „а“ от ЗП, във
вр. с чл.37 ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е наложена глоба в размер
на 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП, като се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично
и не изпраща процесуален представител. Не изразява становище по съществото
на спора.
За ответникът по жалбата – АНО, се явява процесуален представител, който
оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП, както и присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
1
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 03.08.2021 г., в 10:08 ч., на
път ІІ-37, км 111+500 м, в близост до разклона ан с.А, обл.П., в посока гр. П. - гр.
П., е управлявал и осъществявал движение на МПС с 4 оси с две управляеми оси
марка „И.“, модел „*****“ с peг. № *****. На посочената дата, час и място той
бил спрян за проверка от служители на АПИ, сред които бил и актосъставителят
Д.З.. В хода на проверката било установено, че МПС превозва товар – клинкер-
едра фракция+магнитна. Било направено измерване, при което се констатирало,
че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:
При измерено разстояние между осите 1.37 м. на двойната задвижваща ос
на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е била 32.105
т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5,
буква „в“ от Наредбата.
Съгласно чл. 3, т.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.7,
ППС е тежко.
Измерването било извършено с техническо средство ел. везна модел DFW-
KR № 118873 и ролетка 1308/18 /5 м/.
Измерените параметри на гореспоменатото ППС показвали, че ППС е
извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по
чл.3, т.2 от същата наредба. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП,
движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само
с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност
от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя
(АПИ).
За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не
представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1,
т.1 от ДР на Наредбата, респ. тежко по чл.3, т.2 от Наредбата.
2
Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с
товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата
или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени
по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил. По тези причини
проверяващите приели, че той и е извършил виновно административно
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на
Наредба.
По повод на всичко това против жалбоподателя бил съставен АУАН №
0008177 от 03.08.2021 година, който му бил предявен, респ. подписан от него без
възражения, след това му бил връчен и екземпляр. Въз основа на съставения акт
било издадено атакуваното НП, т.к. било прието, че нарушението не е
маловажно. Наказващият орган се е мотивирал с това, че надвишаването на
нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопастността на движение,
повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези
причини движението на ППС по РПМ с параметри надвишаващи нормите на
Наредбата се осъществява със разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което
се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат
пътни такси.
НП било връчено на жалбоподателя с препоръчана поща на 08.09.2021год.
/разписка л.5а от делото/, а жалбата против него била подадена чрез АНО,
посредством куриер на 15.09.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. С оглед
на това въззивната жалба е процесуално допустима, т.к. е подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя - св.Д.З..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства , които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е частично основателна.
Първо следва да се каже, че се установи категорично по делото, че на
посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е бил водач на процесното
3
ППС, което с оглед на превозвания от него товар е имало статут на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
респективно тежко по смисъла на чл.3, т.2 от същата наредба. Категорично стана
ясно и това, че проверяващите са измервали натаварването само на осите на ППС
и са съставили АУАН за претоварване на двойната задвижваща ос, на която
максимално допустимото натоварване от 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква
„в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, е била натоварена с 32.105 тона. Тези факти не се оспорват и с
подадената въззивна жалба.
При това положение няма никакво съмнение, че от обективна страна е
налице състав на административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от
ЗП.
В конкретния случай не е било налице и изключението по чл.8 ал.5 във вр.
с чл.14 ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Първата правна норма гласи,
че: „На извънгабаритните и тежките пътни превозни средства в случаите по чл.
14, ал. 3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел II“, а втората, че:
„Извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след
заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона
или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери:
широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м“.
Според настоящия съдебен състав в конкретния казус не е налице посоченото по-
горе изключение, т.к. както вече се посочи претоварването на двойната
задвижваща ос е било с 13.105 тона над допустимото от 19 тона, което значи, че е
налице превишаване с повече от 30 % на допустимите максимални натоварвания
на ос по раздел II. Това пък е така, защото 30 % от допустимите 19 тона се
равняват на 5.7 тона, а констатираното процесно претоварване е малко над 13
тона, което почти два пъти надвишава тази стойност, респ. този процент.
С оглед на казаното да тук съдът намира, че на процесната дата
действително е било извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП
във вр. с чл.53 ал.1 от ЗП.
Това нарушение е било извършено виновно от водача на претовареното
4
МПС, т.к. след неговото натоварване е била изготвена кантарна бележка, която е
била предоставена на водача К. и той е бил с ясното съзнание за това, че МПС е
претоварено. При това положение той не е следвало да предприема
извършването на превоза без преди това да бъде снабден с разрешително или
квитанция за платени пътни такси за дейност от специално ползване на
пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, цитирано многократно
по-горе. Възражението му в жалбата, че не можел да откаже да управлява
служебно МПС в изпълнение на служебните му задължения е ирелевантно,
доколкото изпълнениет она служебните задължения не може да има приоритет
над изискванията за спазване на законите.
Извън всичко казано до тук и след служебна проверка съдът констатира, че
при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна
на НП.
При това положение правилно е била анжгажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Съдът обаче констатира, че при определяне размера на наказанието глоба
АНО не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуарлизация
на административното наказание.
Неправилно е била отчетена тежестта на нарушението. Не са били отчетени
наличните смекчаващи административнонаказателната отговорност
обстоятелства, а именно, че жалбоподателят не е собственик на МПС, а е бил
работник – шофьор, при неговия собственик, с оглед на което той не би могъл да
прави реални постъпки за снабдяване със специалното разрешение. Не е
отчетено, че нарушението е извършено за първи път и няма данни
жалбоподателят да е извършвал други подобни нарушения. Не е било отчетено
правилно семейно и материално положение, а също и имотно състояние на
нарушителя, доколкото в преписката липсват данни за тези обстоятелства, а от
представения с жалбата пред въззивната инстанция трудов договор се
установява, че жалбоподателят получава основно месечно възнаграждение от 510
лева. При това положение неправилно е била определена и глобата в размер от
3500 лева, който е по-близък близък до максималния от 5000 лева и който
очевидно е бил определен при превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства, без обективно да има такъв превес. Единственото отегчаващо
5
обстоятелство е степента на претоварването – над 13т., което е пък две трети от
максималното допустимо натоварване от 19т. С оглед горните обстоятелства
съдът намира, че наложената глоба следва да се намали до размер близък
минимума предвиден в закона, а именно в размер на 1500 лева, с което целите на
наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати.
С оглед липса на направеното искане за присъждане на разноски на
жалбоподателя, съдът служебно не може да се занимава с този въпрос. Относно
направеното искане от процесуалния представител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да се каже, че съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП
пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
Нормата на чл.143, ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се
сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът констатира, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП,
но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения
случай следва на основание чл.144 от АПК субсидиарно да намери приложение
ГПК. В нормата на чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът, съотв.
ответникът имат право на присъждане на разноските направени по делото
съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на
цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи
претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената
част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
6
Съгласно чл. 37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото
е приключило в едно кратко съдебно заседание, респ. същото не представлява
фактическа и правна сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде
присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3 вр. с ал. 1 от ГПК
съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно за сумата от 34.28 лв. /тридесет и четири
лева и 28 ст./. Именно този размер на разноски ще следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“-С., доколкото
според чл.2 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа
на АПИ е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
регионалното развитие и благоустройството със седалище в С., а органът издал
измененото НП е структуриран в специализирано звено към Агенцията.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № *** от 31.08.2021 год. на началник отдел „Контрол
по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.С., с което на ПЛ. Й. К. от гр.К.,
ЕГН **********, на основание чл.53 ал.1 от ЗП във вр. с чл.26 ал.2, т.1, бук.
„а“ от ЗП, във вр. с чл.37 ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е
наложена глоба в размер на 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/, като
НАМАЛЯВА размера на глобата на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА ПЛ. Й. К. от гр.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ Агенция
„Пътна инфраструктура“-С. разноски в размер на 34.28 лв. /тридесет и четири
7
лева и 28 ст./ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8