РЕШЕНИЕ
№ 1967
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20221110202742 по описа за 2022 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх. № 433200-49515 от 28.05.2020г. по описа на ОПП
СДВР от М. Б. Д. с ЕГН ********** и адрес в гр. С., ул.“Л. С.“ № *, ет. *, офис * срещу
Наказателно постановление N 20-4332-007507 от 15.05.2020г. , издадено от началник група
Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 300 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
Представлява се от адв. З. с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения , последната иска отмяна на процесното наказателно
постановление , като сочи , че не е установено виновно поведение на доверителят й.
Претендира разноски.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
1
Жалбата на М. Б. Д. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 20-4332-
007507 от 15.05.2020г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На 19.11.2019г. служител на ОПП СДВР, съставил Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 54271/19.11.2019г. срещу М. Б. Д. с ЕГН
********** за това, че на ***г. около ***ч. в гр.С. по ул.''Т.К.'' с посока на движение от
бул.''Б.'' към ул.''К. в.'', управлявал МПС – л.а. „О. З.'' с рег.№ ***, собственост на Ал.А. и
при проверка на кръстовището с ул.‘‘З. м.‘‘ се установило, че регистрацията на МПС е
прекратена на 25.08.2019г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП‘‘.
Нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП.
Административното производство било изпратено на СРП с оглед данни за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК..
С постановление от 15.04.2020г. на прокурор при СРП било отказано образуването на
досъдебно производство, като е отказът е мотивиран с липса на извършено престъпление от
субективна страна.
Въз основа на постановлението и посочения по-горе АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН
било издадено Наказателно постановление N 20-4332-007507 от 15.05.2020г. от началник
група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 300 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови Решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред
административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се
прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени
средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на
2
проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай няма спор, че към момента на управление на лекия автомобил
– 19.11.2019г. последният е бил със служебно прекратена регистрация.
Това обстоятелство се установява от представената по делото справка, а и не е спорно
между страните.
Предвид изложеното , следва да се приеме, че от обективна страна, съставът на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е осъществен.
За да е обаче едно деяние , нарушение по см. на ЗАНН е необходимо то да бъде
извършено виновно.
В хода на административното производство пред АНО, проверката , извъшена от
СРП и въззивното производство пред настоящия съд не се установяват доказателства за
изискуемия умисъл.
Прокурорът е обсъдил въпроса за вината , като е приел , че такава отсъства.
Съдът на собствено основание , също не установи виновно поведение от страна на Д..
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че процесният
автомобил е собственост на трето лице – Т. С..
Разпитан по делото в качеството на свидетел Т. С. сочи, че е закупил лекия
автомобил „О. З.'' с рег.№ *** от свой приятел, но известно врем его ползвал без да го
пререгистрира. Св. С. посочва, че на 19.11.2019г. е предоставил автомобила на Д., без
изобщо да знае , че на 25.08.2019г. регистрацията на процесното МПС е била служебно
прекратена.
При условие, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебното
пркратяване на регистрацията, то няма как да се приеме , че Д., на когото е бил предоставен
същият автомобил е формирал умисъл, че управлява МПС, спряно от движение.
Предвид изложеното, съдът следва да приеме, че деянието не осъществява
признаците на нарушение и наказателното постановление, следва да бъде отменено.
При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за воденото
производство.
Такива са сторени , както пред въззивния , така и пред касационният съд, като
процесуалният представител е формулирал искане за присъждането им и е представил
доказателства за размера им.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление N 20-4332-007507
3
от 15.05.2020г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на М. Б. Д. с
ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП - "глоба" в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. Д. с ЕГН **********, сумата от 600 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, от която 300 лева пред СРС и 300
лева пред АССГ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4