Решение по дело №57990/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 април 2025 г.
Съдия: Мария Стоянова Танева
Дело: 20241110157990
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6003
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Р. Г.
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110157990 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗЕАД
,,БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. ,,Позитано” № 5, чрез адв. З. К., срещу
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ № *********, със седалище: гр. София, р-
н Оборище, ул. ,,Московска” № 33.
В исковата молба се твърди, че на 26.04.2024г. Н. Д. С. управлявал л.а.
„TESLA И" с рег. № ********* по ул. „Пиер Дегейтър", кв. Изток в гр. София,
като пред номер 4 на посочената улица и след маневра ,,десен завой” спукал
задна дясна гума в изпъкнал (неправилно поставен) бордюр.
Посочва, че увреденият автомобил към датата на ПТП е бил
имуществено застрахован в ищцовото дружество по силата на застрахователна
полица „Каско Стандарт" № 47042417914000122 със срок на валидност от
14.03.2024г. до 13.03.2025г., сключена със застрахования собственик и водач
на МПС - Н. Д. С.. По заявление на собственика в застрахователното
дружество е била заведена щета № 470424242424720, като с доклад на
застрахователя е била одобрена за изплащане сумата от 578,05 лева. След
приспадане на договореното самоучастие в размер на 150,00 лв., съгласно
Раздел „Застрахователно покритие" от Предложение за сключване на
застраховка „Каско Стандарт", в полза на застрахования собственик е била
преведена сумата от 428,05 лева с платежно нареждане от 14.05.2024 г.
Твърди, че вината за настъпилото ПТП е на ответника, доколкото
мястото на инцидента е бил общински път, като ответникът, съответно
неговите служители, не положили дължимата грижа за поддръжката му.
Посочва, че с регресна покана с изх. № 1811/26.07.2024г., получена на
31.07.2024 г., е поканил ответника да възстанови платеното обезщетение в
1
размер на 428,05 лева, но е получил отказ за доброволно плащане.
Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 428,05 лева,
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 470424242434391, за която Столична община
отговаря в качеството си на възложител на дейностите по поддръжка на
общинската пътна мрежа, в резултат на неподдържането на която на
26.04.2024г. е настъпило процесното ПТП с материални щети за л.а. „Тесла И"
с рег. № EA9870АА, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
се оспорва предявеният иск по основание, а в условията на евентуалност се
оспорва искът и по размер. Ответникът оспорва механизма на ПТП и
обстоятелството, че същото е настъпило в резултат на изпъкнал бордюр.
Оспорва да е налице причинна връзка между вредите и наличието на
неравност на пътя. Счита, че с оглед липсата на информация дали
автомобилът е бил със зимни или летни гуми, не би могла да се направи
преценка за стойността на уврежданията. В условията на евентуалност, ако
съдът приеме исковата претенция за основателна, моли за намаляване на
размера на претендираното обезщетение поради валичието на съпричиняване
от водача на МПС, доколкото последният не е преценил скоростта си на
движение.
С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявения иск, в условията
на евентуалност – за намаляване на размера на дължимото обезщетение, и
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
1. Правна квалификация:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
във вр. с чл. 49 ЗЗД, а възражението за съпричиняване е с правно основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК по предявения
иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД се
разпределя, както следва: В тежест на ищеца е да докаже, че 1/ е налице
валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие по който вследствие на виновно и противоправно поведение на лица,
чийто възложител на работата е ответникът, е настъпило застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска, в частност - настъпването на
описаните в исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП,
причинено от изпъкнал (неправилно поставен) бордюр, дължащо се на
противоправно действие на лица, на които ответникът е възложил дейностите
пе поддържането на общинските пътища; 2/ че в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди, както и че е отправил към
ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от
последния.
2
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже
всички свои възражения, включително направеното възражение за
съпричиняване на вредите от страна на водача на увредения автомобил, както
и че е погасил вземането на ищеца чрез плащане.
БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че
увреденият автомобил към датата на процесното ПТП – 26.04.2024 г., е бил
имуществено застрахован в дружеството на ответника по силата на
застрахователна полица ,,Каско Стандарт” № 47042417914000122 със срок на
валидност от 14.04.2024 г. до 13.03.2025 г., сключена със собственика и водач
на процесното МПС ,,Тесла И” с рег. № ********* – Н. Д. С..
2. По основателността на исковата претенция:
От представените по делото доказателства се установява, че на
26.04.2024 г. е настъпило ПТП в гр. София, кв. ,,Изток”, ул. ,,Пиер Дегейтър”
при осъществяване на десен завой от водача на л.а. ,,Тесла И” с рег. №
********* – Н. Д. С., при което поради изпъкнал /неправилно поставен/
бордюр се спуква задна дясна гума на процесното МПС, видно от Декларация
за настъпване на застрахователно събитие по полица ,,Каско Стандарт” /л. 8/ и
Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение /л. 9-10/.
Съгласно Общите условия по застраховка ,,Каско Стандарт” /л.14-29/,
Раздел ,,Каско”, Глава Втора, точка I.2, застрахователното покритие обхваща
вредите от ПТП, като понятието ,,пътнотранспортно произшествие” по
смисъла на застрахователната полица следва да се разбира като събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Настоящият състав приема, че процесното ПТП попада в обхвата на тази
дефиниция и следователно причинените вреди са включени в
застрахователното покритие, осигурявано от ищцовото дружество по силата
на валидно застрахователно правоотношение със собственика и водач на
автомобила.
Извършен е оглед на щетите, като са представени по делото 16 броя
черно-бели снимки /л. 41-44/ на процесното МПС и на увредената гума. Видно
от Опис на претенция № 51-01600-06669/2024 г. от 29.04.2024 г. /л. 32/, на л.а.
,,Тесла И” с рег. № ********* е извършена подмяна на задна дясна гума, а
съгласно Опис-заключение по претенция № 51-01600-06669/2024 г. от
29.04.2024 г. /л.33/ извършеният ремонт възлиза на обща стойност от 578,05
лева. Същата е изплатена на собственика на процесното МПС с Преводно
нареждане № 20240514029970004443 от 14.05.2024 г.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обосновано и компетентно в следните му
части: според вещото лице на 26.04.2024 г., в гр. София, лек автомобил „Тесла
И", с рег.№ EA9870AА, се движи по бул. „Пиер Дегейтър", където пред № 4
водачът предприема маневра за завой надясно, вследствие на което превозното
средство преминава със своята задна дясна гума през намиращия се отдясно
бордюр. Видимите щети по лек автомобил „Тесла И", с рег.№ EA9870АА,
3
отразени в Декларация за настъпване на застрахователно събитие и Заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение, са: задна дясна гума. Щетите
по лек автомобил „Тесла И", с рег. № *********, се намират в причинно-
следствена връзка с настъпилото на 26.04.2024 г. ПТП в гр. София.
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Тесла И", с рег.
№ *********, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, е 600,31 лв.
Горепосочения механизъм на ПТП кореспондира както със САТЕ, така и
в показанията на свидетеля Н. Д. С., които ще бъдат коментирани по-долу.
В открито съдебно заседание на 11.03.2025 г. вещото лице допълва, че
винаги, когато имало статично препятствие, същото можело да бъде
заобиколено, поради което вината за настъпване на процесното ПТП била на
водача на процесното МПС. Настоящият състав не кредитира тези разяснения
на вещото лице, доколкото въпросът за вината на пострадалото лице е правен
въпрос, произнасянето по който е предоставено в компетентност на съда, а не
на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. Освен това
разяснението относно вината на пострадалия не може да бъде споделено от
правна гледна точка, тъй като изпъкналият бордюр не може да се приеме като
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Дължимата от
водача грижа при управление на МПС не включва изискване за знание на
необозначени неизправности на пътя или презумиране за наличието им.
Липсват данни водачът да се е движил с несъобразена скорост съгласно чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, а в доказателствена тежест на насрещната страна е да докаже това
обстоятелство (чл. 154, ал. 1 ГПК). Наличието на неизправност на пътя не
може само по себе си да послужи като основание за извод за вина на водача на
МПС, който не е очаквал наличието на такова препятствие и не го е
заобиколил. Ето защо съдът не кредитира разясненията на вещото лице в
частта относно вината за ПТП.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Н. Д. С. – собственик и водач на лек автомобил „Тесла И", с рег.№
*********, за установяване на механизма на процесното ПТП. От разпита на
свидетеля се установява, че през 2024 г. е управлявал лек автомобил „Тесла" и
е спукал задна дясна гума в изпъкнал бордюр при извършване на десен завой
от ул. ,,Пиер Дегейтър” към ул. ,,Чарлз Дарвин”. Гумата е спаднала след
преминаването на разстояние от 10 метра от местопроизшествието. При
извършване на маневрата свидетелят се е движил със скорост от 5-10
километра в час. Бордюрът не бил подравнен и бил наклонен в посока пътното
платно.
Съдът кредитира показанията на свидетеля в тази им част, същите са
последователни, пълни и ясни и кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства. Не се установи по делото свидетелят да има евентуален
интерес от изхода на правния спор, доколкото на последния вече е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на действително причинените вреди, а
правният спор се води между застрахователното дружество ищец и Столична
община в качеството й на причинител на вредите като възложител на работа
по чл. 49 ЗЗД.
4
От правна страна съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Във връзка с направеното от ответника възражение за несъществуването
на неправилно поставен бордюр на местопроизшествието, както и
оспорването на твърдяния механизъм на ПТП поради липсата на протокол за
ПТП, съставен надлежно след посещение от органите на МВР, съдът приема
следното:
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ е
издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд. Съгласно разпоредбата на
чл. 4 на посочения подзаконов нормативен акт при ПТП с материални щети се
съставя протокол за ПТП. По аргумент за противното от чл. 6, ал. 1, т. 4,
протокол за ПТП с материални щети следва да бъде съставен от органите на
МВР след посещение на място, когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да
се придвижи на собствен ход.
Видно от приложения към делото Протокол за репатриране на
автомобили с товарителница № 0055869 от 26.04.2024 г. /л. 35/, в резултат на
спукването на гумата процесното МПС не е било в състояние да се придвижи
на собствен ход и е извършено репатриране, т. е. конкретният случай попада в
хипотезата на правната норма, при осъществяването на която възниква
задължение за водача на увреденото МПС да уведоми органите на МВР и
същите след посещение на местопроизшествието да съставят протокол за
ПТП. Поради тази причина настоящият състав приема, че в конкретния случай
водачът на л.а. ,,Тесла И” не е изпълнил своите задължения по чл. 4 и чл. 6, ал.
1, т. 4 на Наредбата, но това е нерелевантно по делото.
Действително по делото не се представя и не се твърди съставянето на
протокол за ПТП, но независимо от това съдът приема, че в хода на
производството е установен по несъмнен и категоричен начин механизмът на
настъпилото ПТП. Фактът на настъпване на ПТП и респ. на покрит
застрахователен риск може да се установи с всички допустими по ГПК
доказателства въпреки липсата на Протокол за ПТП, включително и в
хипотеза, в която такъв е следвало да бъде надлежно съставен. (в този смисъл
Решение № 2879 от 16.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3175/2023 г.). Няма
спор, че местопроизшествието не е посетено от полицейските органи и за него
не са съставени документи, но се установи фактът, че застрахованият водач
добросъвестно е изпълнил задълженията си по сключения застрахователен
договор, като непосредствено след настъпване на застрахователното събитие е
уведомил надлежно застрахователя и е предоставил автомобила за оглед и
оценка на щетите. Механизмът на ПТП и причинените щети се установяват по
5
несъмнен и категоричен начин и от показанията на разпитания като свидетел
водач на автомобила, както и от кредитираното заключение на съдебно-
автотехническата експертиза. В тази връзка е неоснователно възражението, че
по делото липсват документи, удостоверяващи застрахователното събитие и
настъпилите от него вреди, тъй като нямало съставен такъв протокол.
Наред с това следва да се има предвид, че видно от застрахователна
полица № 47042417914000122 /л. 11/, застрахователното покритие обхваща и
щети, причинени в резултат ПТП, за който не е представен удостоверителен
документ, какъвто е конкретният случай. С оглед на това няма съмнение, че
застрахователят е следвало да плати застрахователно обезщетение и
извършеното доброволно плащане не може да се определи като недължимо
платено, което да послужи като основание за освобождаване на ответника по
регресния иск от отговорност.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че в
исковата молба и в приложените към нея доказателства се посочва наличието
на дупка, а не изпъкнал бордюр. Ищецът не прави в хода на производството
твърдение, че преминаване през дупка е причината за настъпването на
описаните в исковата молба вреди. Фактическата обстановка, при която е
настъпило процесното ПТП, е последователно, еднакво и непротиворечиво
изложена както в исковата молба, така и в приложените доказателства и няма
смислови или фактологични разминавания между изложените факти и
обстоятелства в отделните документи, приведени като доказателства в
процеса.
В условията на евентуалност ответникът прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице представлява правоизключващо възражение като защитно
средство в процеса - позоваване на обстоятелство, което изключва правото на
пострадалия да претендира пълно обезщетение за претърпените вреди
(Решение № 163 от 31.10.2013 г. по т.д.№ 82/2012 г., II т.о.). Фактическият
състав на съпричиняването включва деликт, вреда и причинна връзка между
вредите и поведението на увредения. При съпричиняване пострадалият с
поведението си (действие или бездействие) създава един необоснован риск,
последиците от който рефлектират в неговата собствена правна сфера, тъй
като всеки трябва да понесе последиците от собственото си противоправно
поведение.
Изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на
предположения, като намаляването на обезщетението по реда на чл.51 ал.2
ЗЗД изисква доказване по безспорен начин на конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно да е способствал за
появата на вредоносния резултат, като е създал условия за настъпването му
или го е улеснил (така Решение № 674 от 12.11. 2024 г., IV Г.О. на ВКС).
Тежестта на доказване по възражението за съпричиняване носи
ответникът. Същият е направил възражение за възможност водачът да е
допринесъл за настъпването на процесното ПТП, като не е съобразил
6
поведението си с пътната обстановка, както и че не е изпълнил задължението
си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата при избиране на
скоростта на движението да се съобрази с пътната обстановка. Ответникът
прави също така възражение, че процентът на амортизация има значение за
степента на увреждане на целостта на гумите. Направеното в условията на
евентуалност възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
неоснователно, доколкото не са наведени доказателства в тази насока и по
делото няма данни за противоправно поведение на водача на л.а. ,,Тесла И”,
което да е способствало за причиняването на щетите.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл.
49 от ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки: 1) възлагане на
друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от прекия изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата пътищата са републикански и
местни, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от
първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните
пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата
общинските пътища са публична общинска собственост. Именно това е и
основанието на законодателя да възложи на общините задължение по тяхното
изграждане, ремонт и поддържане – чл. 31 от Закона за пътищата. Съгласно
чл. 3, ал. 3 на Наредбата за управление на общинските пътища на територията
на Столична община списъците на републиканските и общинските пътища и
промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на
министъра на транспорта и на министъра на регионалното развитие и
благоустройството след съгласуване с кмета на Столична община. Съгласно
чл. 29 на същия подзаконов нормативен акт Столична община съвместно с
Агенция ,,Пътна инфраструктура” осъществява по взаимна договореност
дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските
пътища в чертите на населените места при условията и по реда, определени в
Закона за пътищата и правилника за приложението му.
Съдът, като взе предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП,
намира, че произшествието е настъпило на общински път, отговорността за
поддръжката и ремонта на който принадлежи на ответника - Столична
община, който се явява възложител на работа по чл. 49 ЗЗД, а пряк изпълнител
7
на работата - Агенция ,,Пътна инфраструктура”.
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че
длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при
изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП, т.
е налице е неизпълнение на законово задължение, в резултат на което са
причинени вреди.
Щетите върху МПС ,,Тесла И”, с рег. № ********* и причинната връзка
между тях и процесното ПТП се установяват както от представените по
делото писмени доказателства /Опис на претенция № 51-01600-06669/2024 г.
от 29.04.2024 г. /л. 32/, Опис-заключение по претенция № 51-01600-
06669/2024 г. от 29.04.2024 г. /л.33/, 16 броя черно-бели снимки на МПС и
спуканата задна дясна гума/, така и от разпита на свидетеля Н. Д. С. и от
заключението на вещото лице по САТЕ.
Видно от Преводно нареждане № 20240514029970004443 от 14.05.2024
г., в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
собственика на процесното МПС застрахователно обезщетение в размер на
действително причинените вреди.
С регресна покана от 26.07.2024 г., получена на 31.07.2024 г. /видно от
обратната разписка /л. 39//, ищецът е уведомил причинителя на вредата за
извършеното плащане и е поканил същия да заплати доброволно
възникналото в негова тежест задължение. В отговор на поканата ответникът
е извършил отказ да плати доброволно сумата от 428,05 лева, видно от Писмо
с изх. № СОА24-ТД26-10614-(1) от 06.08.2024 г. /л. 40/.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че са кумулативно
налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника,
доколкото в условията на пълно и главно доказване по делото се установи, че е
налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие по който вследствие на виновно и противоправно
поведение на лица, чийто възложител на работата е ответникът, е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; че в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на
вземането, която е получена от последния. Поради тази причина съдът
приема, че искът следва да бъде уважен.
Основателността на главния иск води до основателност и на акцесорната
претенция за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 01.10.2024 г., до окончателното плащане
на вземането.
3. По размера на исковата претенция:
Обемът на отговорността при деликт се определя от закона и е в размер
на действително причинените вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД), а обезщетението
трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да
възстанови предхождащото увреждането състояние (така Решение № 2879 от
16.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3175/2023 г.; Решение № 1533 от 14.03.2025
8
г. на СГС по в. гр. д. № 9595/2024 г.; Решение № 1532 от 14.03.2025 г. на СГС
по в. гр. д. № 10199/2024 г.; Решение № 7660 от 25.04.2024 г. на СРС по гр. д.
№ 56712/2023 г.; Решение № 2222 от 17.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
8981/2023 г.).
Настоящият състав намира за неоснователно направеното в условията на
евентуалност възражение на ответника за прекомерност на размера на
платеното от застрахователя обезщетение. Размерът на същото е определен
въз основа на експертна оценка на застрахователя и обхваща стойността на
необходимите резервни части и ремонтни услуги за възстановяване на
автомобила след представянето на фактура за извършения ремонт на гумата. В
допълнение към това, съгласно заключението на вещото лице по САТЕ
стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС, изчислена на
база пазарни цени към датата на ПТП, се равнява на сумата от 600,31 лева, т.е.
по-висок размер от размера на исковата претенция, който възлиза на 428,05
лева. Предвид изложеното и съгласно диспозитивното начало в гражданския
процес, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде
уважен в пълния предявен размер, а именно 428,05 лева.
4. По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има само ищеца. Ищецът е представил доказателства за извършени
разноски в производството в общ размер на 980,00 лв., от които 50,00 лв. –
държавна такса за воденето на иска; 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение;
400,00 лв. – изготвяне на САТЕ; 130,00 лв. /80,00 лв. и 50,00 лв./ – депозити за
разпит на двама свидетели. Доколкото посочените разноски са действително
извършени, следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Възражението на
ответника за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е
неоснователно.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ № *********, със седалище: гр. София, р-
н Оборище, ул. ,,Московска” № 33, да заплати на ЗЕАД ,,БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. ,,Позитано” № 5, сумата от 428,05 лева, представляваща
регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета №
470424242434391 по имуществена застраховка ,,Каско Стандарт”,
обективирана в застрахователна полица № 47042417914000122, във връзка с
пътнотранспортно произшествие осъществило се на 26.04.2024 г. в гр. София,
кв. ,,Изток”, ул. ,,Пиер Дегейтър”, в резултат на което са причинени
имуществени вреди на лек автомобил ,,Тесла И”, с рег. № *********, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 01.10.2024 г. до окончателното плащане на вземането.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СТОЛИЧНА ОБЩИНА,
БУЛСТАТ № *********, със седалище: гр. София, р-н Оборище, ул.
,,Московска” № 33, да заплати на ЗЕАД ,,БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
,,Позитано” № 5, сумата от 980,00 лева, представляваща извършени от ищеца
разноски в производството пред СРС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните

ПРЕПИС да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10