Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1041 26.09.2022 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав,
На тридесети август две хиляди двадесет и втора
година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от
съдията Колева административно дело №1136 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител
(ЗДСл).
Делото е образувано по жалба от Н.Ж.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед №109 от 22.06.2022г. на Председателя на Комисията за
защита на потребителите, изменена със Заповед №120 от 27.06.2022г., с която на
основание чл.107, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено
служебното правоотношение на жалбоподателя на длъжност Директор на Регионална
дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище гр.Бургас, в Главна
дирекция „Контрол на пазара“, разпоредено е изплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск.
С жалбата се иска отмяна на оспорената
заповед като незаконосъобразна. Изложени са съображения, че същата съдържа
неверни твърдения в мотивите си, както и не са налице фактическите и правни
основания, посочени в нея. Наведени са доводи, че не са налице предпоставките
за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5
от ЗДСл, тъй като не е налице „обективна невъзможност“ за изпълнение на
служебни задължения. Излагат се съображения за злоупотреба с право. Претендира
се присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява, представлява се от адвокат И., която поддържа депозираната жалба,
съобразно изложените в нея основания и аргументи. Ангажира доказателства. Поддържа
искането за присъждане на разноски като представя списък на същите. Представя
писмени бележки.
Ответникът Председател на
Комисията за защита на потребителите се представлява от юрисконсулт, който
оспорва жалбата като неоснователна. Ангажира доказателства. Прави искане за
присъждане на разноски. Представя писмени бележки.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Н.Ж.С. е бил назначен на служебно
правоотношение в Комисията за търговия и защита на потребителите на длъжност „Началник на териториален отдел
за областите Бургас, Сливен, и Ямбол, за неопределен срок, считано от
01.06.2000г., видно от представената по делото Заповед № 757/11.09.2000г./л.234/.
Към момента на прекратяване на служебното правоотношения жалбоподателят е
заемал длъжността „Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен
и Ямбол със седалище гр.Бургас в Главна дирекция „Контрол на пазара“, ранг ІІІ
старши, код по НКПД 1213-6012.
По отношение на жалбоподателя са
изготвяни следните оценки за изпълнение на служебни задължения: формуляр за оценка за периода 2012 г. – дадена оценка „изпълнението надвишава
изискванията“; формуляр за оценка за периода
2013 г. – дадена оценка „изпълнението надвишава
изискванията“; формуляр за оценка за
периода 2014 г. – дадена оценка „изпълнението надвишава изискванията“; формуляр за оценка за периода
2015 г. – дадена оценка „изпълнението надвишава изискванията“; формуляр за оценка за периода 2016 г. – дадена оценка „изпълнението
надвишава изискванията“; формуляр за оценка за периода 2017 г. – дадена оценка
„изпълнението надвишава изискванията“; формуляр за оценка за периода 2018 г. – дадена
оценка „изпълнението надвишава изискванията“; формуляр за оценка за периода
2019 г. – дадена оценка „изпълнението надвишава изискванията“; формуляр за
оценка за периода 2020 г. – дадена оценка „изпълнението надвишава изискванията“;
формуляр за оценка за периода 2021 г. – дадена оценка „изпълнението надвишава
изискванията“. За периода от преди 2012г. са представени атестационни формуляри
с оценка „изпълнението е над изискванията“. Видно от представеното служебно
досие жалбоподателят не е наказван и не
е награждаван.
Представена е длъжностна
характеристика за заеманата длъжност от жалбоподателя, в която в раздел Х е вписано
изискване за заемане на длъжността „допълнителна квалификация/обучение-
компютърна грамотност“. Длъжностната характеристика е връчена на жалбоподателя
на 26.07.2012г. В предхождащата длъжностна характеристика, връчена на
19.06.2006г. в раздел Х „Знания и опит, Умения и компетентности “ също е
посочено изискване „допълнителна квалификация/обучение- компютърна грамотност“.
В длъжностните характеристики липсва в раздел „Компетентности“- „дигитална
компетентност“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
На основание чл. 121 от ЗДСл, във
вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл заповедта за прекратяване на служебно
правоотношение подлежи на оспорване по реда на АПК. Съгласно чл. 140 от АПК, в
случаите когато в акта не е посочено в какъв срок и пред кой орган може да бъде
обжалван, срокът за оспорване се удължава на два месеца. В настоящия случай,
доколкото в оспорената заповед липсват данни за срок за оспорване и пред кой
орган, приложима се явява разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Жалбата е
депозирана в Административен съд-Бургас на 05.07.2022 г., т.е. в срока по чл.
140, ал. 1 от АПК. Наред с това, от разписката за връчване на заповедта е
видно, че е връчена на 22.06.2022 г., респективно с подаване на жалба на 05.07.2022
г. е спазен и 14-дневния срок за оспорване по чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата е
подадена от лице, което е адресат на акта. При тези съображения съдът приема,
че жалбата се явява допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване акт, в
установения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването ѝ.
Разгледана по същество същата се
явява основателна поради следните
съображения:
В резултат на
служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното
начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата
на чл. 9
от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за
оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна
хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби
и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на
оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се
ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на
съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда
на чл.
168 от АПК, съдът приема следното:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед №109 от
22.06.2022г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите,
изменена със Заповед №120 от 27.06.2022г., с която на основание чл.107, ал.1,
т.5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното
правоотношение на жалбоподателя на длъжност Директор на Регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище гр.Бургас, в Главна дирекция
„Контрол на пазара“, разпоредено е изплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. Назначаващият орган е посочил, че е налице обективна
невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения,
поради липса на дигитална компетентност, въведена като изискване с чл.15, ал.2
от Наредба за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в
държавната администрация. Според мотивите служителят не прилага дигитални
умения съгласно Приложение 1а от същата наредба, като среща трудности при
създаване на цифрово съдържание чрез дигитални инструменти, обработката и
редактиране на съдържание, създадено от други, трудности при прилагането на
промяната на функции и настройки на ползваните в работата софтуер и приложения,
често не се спазват основни правила на информационната сигурност в КЗП,
наблюдава се недобро ориентиране в работата с правни информационни системи и
системите за електронно управление, неприлагане на добър контрол върху работата
с тях от служителите на поверената му администрация.
Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл
служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с
административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа
правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на
държавна служба. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган-органът по
назначаването по смисъла на чл. 106 от ЗДСл,
който е Председателят на Комисията за защита на потребителите.
Заповедта е в
предвидената от закона писмена форма и
при издаването
й не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По отношение на материалната
законосъобразност.
В оспорената заповед правното
основание за прекратяване на служебното правоотношение е чл.107, ал.1, т.5 от
ЗДСл, според който служебното правоотношение се прекратява без предизвестие,
когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява
служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, регламентиращ
хипотезите на прекратяване на служебното правоотношение поради болест, довела
до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания. От изложеното
следва, че наличието на обективна невъзможност трябва да е възникнала по време
на реализиране на самото служебно правоотношение.
В ЗДСл липсва легална дефиниция
на понятието "обективна невъзможност", като в съдебната практика се
приема, че се касае за състояние, възникнало по причини, стоящи извън волята на
страните по служебното правоотношение, поради което те са непреодолими. За да е
налице обективна невъзможност по смисъла на посочената разпоредба, е необходимо
да са налице три кумулативно дадени условия: да е създадена нова фактическа
обстановка, същата да води до невъзможност на служителя да изпълнява служебните
си задължения и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на
страните по правоотношението.
Длъжностната характеристика,
връчена на жалбоподателя на 26.07.2012г. е изготвена преди премане на
разпоредбата на чл.15, ал.2 от Наредба
за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната
администрация, като в нея съответно не е включено изискване за дигитална
компетентност. Това изискване е прието с Приложение № 1а към чл. 15, ал. 2 и е обнародвано в ДВ, бр. 97 от 2019 г., в
сила от 10.12.2019 г., но изменения в длъжностната характеристика не са
предприети. В приложение № 1а е
дефинирано определение на понятието "дигитална компетентност", а
именно - "Знания и умения за обработване на информация, създаване на
съдържание, дигитална комуникация, информационна сигурност и решаване на
проблеми, които са необходими за успешно изпълнение на длъжността".
Посочено е също, че поведение, отговарящо на тези изисквания, е налице, когато
държавният служител "създава цифрово съдържание (текст, таблици,
изображения) в поне един формат чрез дигитални инструменти и редактира
съдържание, създадено от други; запазва, съхранява, повторно използва файлове и
съдържание, като ги споделя с помощта на съответните инструменти; търси
информация онлайн чрез търсачки, познава и прилага правилата в тази област;
прилага и променя функции и настройки на софтуер и приложения, които ползва;
осъществява дигитална комуникация чрез използване на функции и инструменти в
съответствие с приложимите правила; демонстрира знания и умения за решаване на
рутинни дигитални проблеми съобразно длъжността си; информира и търси подкрепа
за решаване на по-сложни дигитални проблеми съобразно длъжността си; познава и
прилага правилата за информационна сигурност съобразно длъжността си."
Въведените изисквания за
"дигитална компетентност" за заеманата от оспорващия длъжност са
допълнителни и не представляват изисквания за минимална степен на образование,
както и на изискванията за професионален опит и минимален ранг. С подзаконовия
нормативен акт, посочен в мотивите на оспорената заповед, се регулират реда и
условията за оценяване дейността на
служителите в държавната администрация, от което следва, че преценката дали
служителят отговаря на изискването за "дигитална компетентност"
следва да се извърши в рамките на нормативно регламентираното оценяване
(атестиране) на държавния служител и в контекста на конкретните функции, които
последният изпълнява. Това означава, че липсата на дигитална компетентност би
могла да се прецени при извършване на ежегодната оценка за изпълнение на
задълженията, произтичащи за длъжността, а не представлява изискване,
подлежащо на удостоверяване със съответни документи за придобита квалификация в
сферата на компютърните умения и дигиталната компетентност. Съгласно § 1, т.2
от ДР на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите
в държавната администрация, "компетентност" е съвкупност от знания,
умения, нагласи и поведения на служителите за постигане на резултати от
изпълнението на дадена длъжност. Т.е., дигиталната компетентност на служителя
се отнася до конкретните компютърни умения, които служителят проявява и прилага
при изпълнение на своите задължения, а не до наличието на документи,
удостоверяващи, че притежава такива умения. При тези фактически установявания,
възражението на процесуалния представител на ответника за непредставяне на
документи, удостоверяващи компютърните умения и дигиталната компетентност, е
ирелевантна за преценката по отношение на притежаване на такива умения от
страна на жалбоподателя, доколкото същите подлежат на установяване и проверка
при оценяване степента на изпълнение на възложените му задачи. Тук следва да се
отбележи, че на жалбоподателя е поставяна
оценка „изпълнението надвишава изискванията“, видно от приложените формуляри за
оценка. Видно от последния формуляр, който му е връчен на 14.01.2022г. за
работата му през 2021г. в „мотиви на оценяващия ръководител за определяне на
годишната оценка на изпълнението“ /л.32/
е посочено: „създава цифрово съдържание, обработва файлове, осъществява
дигитална комуникация, демонстрира знания и умения за решаване на рутинни,
дигитални проблеми, познава и прилага правилата за информационна сигурност“.
Тези изводи се съдържат и в предходните атестации, касаещи 2019г., 2020г.,
което води до извод, че е направена оценка за наличието на дигитална
компетентност, която е положителна и съответно му дава възможност да изпълнява
задълженията си над изискванията.
Отделно от изложеното с разпоредбата
на чл.15, ал.2 от
Наредбата за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в
държавната администрация е въведено изискването за дигитална компетентност,
обнародвано в ДВ, бр. 97 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г. Както вече бе
отбелязано по-горе жалбоподателят е оценяван в съответствие с изискванията на
посочената разпоредба за 2019г., 2020г. и 2021г. и е прието, че притежава
такива умения. Към датата на настоящата оспорена заповед не е налице "нова
фактическа обстановка" по смисъла чл.107,
ал.1, т.5 от ЗДСл, която да се различава от установената при определянето на годишните
оценки на жалбоподателя. Повече от две години и половина е съществувало
конкретното изискване, което не е включено в длъжностната характеристика на
жалбоподателя, но независимо от това с атестационните формуляри е прието, че жалбоподателят
притежава дигитална компетентност, която му е давала възможност да изпълнява е
задълженията си при оценка „изпълнението надвишава изискванията“ следователно
не би могло да се квалифицира изискването за дигитална компетентност за
нововъзникнало. Не е констатирана промяна в уменията на жалбоподателя, водещи
до извод, че той вече не притежава компетнтността, описана в Приложение 1а,
след като две години преди това я е притежавал.
Отделно от изложеното в
приложените длъжностни характеристики от 2012г. и 2006г. са налични изисквания
за „компютърна грамотност“, което също води до извод, че не е налице нова
фактическа обстановка по смисъла на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл.
На следващо място, по делото не
са ангажирани доказателства, сочещи действителната невъзможност на служителя да
изпълнява служебните си задължения поради липса на дигитална компетентност. В
оспорената заповед липсват изводи по отношение на конкретни задължения, които
не може да изпълнява жалбоподателя. Употребените изрази като „наблюдава се“,
„често води до неспазване на правила“ не водят до конкретни изводи за
несъответствие на дигиталната компетентност на жалбоподателя с преките му
задължения като ръководител. В този смисъл,
съдът намира, че ответната страна, чиято е тежестта да докаже наличието на
обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си
задължения, не е ангажирала доказателства, установяващи тази невъзможност.
Поставените изисквания през 2019г.
не са довели до обективна невъзможност служителят да изпълнява функциите,
задачите и дейността си, тъй като не са констатирани пропуски в работата, които
се дължат на липса на дигитална компетентност. Отделно от това една от
характеристиките, за да бъде прието наличието на „обективна невъзможност“ на
служителя да изпълнява задълженията си е тя е възникнала въпреки и независимо
от волята на страните по служебното правоотношение. В настоящия случай дори и
да е налице хипотеза, в която не е налице „дигитална компетентност“, то
пречката не е непреодолима. Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗДСл,
органът по назначаването е длъжен да създава условия за обучение за
професионално и служебно развитие на държавния служител, за това при възникнало
изискване за нови умения и компетенции, същият е следвало да осигури
необходимото обучение, като даде възможност на служителя да придобие
необходимата професионална компетентност за работата си в съответствие с
настъпилите нормативни промени, ако приема че служителят не притежава
нововъведени компетентности. В настоящия случай е неприемливо след като дълъг
период от време органът по назначаването приема, че държавният служител
притежава тази компетентност, в следващ момент непредизвикан от промяна в
нормативната уредба да прецени, че е налице обективна невъзможност да изпълнява
задълженията си.
По посочените аргументи Съдът
намира, че не е налице нова фактическа обстановка, по силата на която и извън
волята на страните служителят е поставен в обективна невъзможност да изпълнява
служебните функции и задачи, поради което оспорената заповед е издадена в
нарушение на материалния закон, доколкото не е установено наличието на нито
една от трите кумулативно предвидени в чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл предпоставки
за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия.
Нарушаването на материалния закон
предполага и несъответствие с целта на закона, поради превратното му прилагане.
Това е така, доколкото прекратяването на служебното правоотношение на оспорващия
е предприето на основания, който не се обхващат от законовата норма,
респективно правомощието на административния орган за освобождаване на
служителя не е упражнено добросъвестно.
По изложените съображения съдът
намира, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата
форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но при несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което
следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
При този изход на делото и съобразно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателно искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за изплатено
възнаграждение на адвокат, в размер на 960,00 лева .
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Ж.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, Заповед №109 от
22.06.2022г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите,
изменена със Заповед №120 от 27.06.2022г.
ОСЪЖДА Комисията
за защита на потребителите да
заплати на Н.Ж.С. направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в
размер на 960,00 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: