Присъда по дело №385/2019 на Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №128/11.09.2019г. по НОХД №385/2019г., изготвени на 03.10.2019г.

 

         РП- С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия Й.В.Й. за престъпление чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

         В разпоредително заседание пострадалата се явява лично и с упълномощен повереник. Предявява граждански иск и моли да бъде конституирана в качеството на граждански ищец и в качеството на частен обвинител. Съдът счете, че гражданският иск ще затрудни наказателния процес, поради което не го прие за съвместно разглеждане. Конституира пострадалата в качеството на частен обвинител. Повереникът на частния обвинител отговаря на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК.

         Подс. Й. в разпоредително заседание се явява лично и с упълномощен защитник, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

         Представителят на Районна прокуратура- С. в разпоредително заседание отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени, приключи разпоредителното заседание и насрочи съдебно заседание.

В съдебно заседание представителят на РП- С. поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подс. Й. да бъде наложено за извършеното престъпление по чл.144, ал.3 от НК наказание „Лишаване от свобода” в размер на ОСЕМ месеца, което на основание чл.66 от НК да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години.

В съдебно заседание повереникът на частния обвинител поддържа обвинението наред с прокурора. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година, чието изпълнение ако са налице условията на чл.66 от НК да се отложи.

В съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен. Дава подробни обяснения и лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.

 

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Й.Й. и св. Г.Й. се оженили през 2003г. На 04.03.2003г. се родил сина им, св. В. Й.. По време на брака си се случвало подс. Й. да проявява агресия спрямо св. Й..***. По време на брака си подсъдимият и съпругата му закупили лек автомобил марка „Рено Меган Сценик“, който регистрирали на името на св. Г.Й.. През 2014г. тримата се преместили да живеят при майката на св. Г.Й., св. Т.Т. ***. Подсъдимият управлявал лекия автомобил „Рено Меган Сценик“ известно време, но тъй като имал технически проблеми решил, че не иска повече да го кара и го паркирал на улицата пред дома на св. Т., където престоял няколко години.

На 28.09.2017г. подс. Й. и св. Й. се развели по взаимно съгласие. Родителските права били предоставени за упражняване на майката, св. Й., но синът им предпочел да живее с баща си и около месец след развода се преместил да живее в дома на подсъдимия.

Когато напуснал дома на св. Т., подс. Й. взел със себе си ключовете за лекия автомобил „Рено Меган Сценик“ и акумулатора за него като моторното превозно средство останало паркирано на тротоара пред дома  на св. Т. с отключени врати. Воланът на автомобила бил заключен и това затруднявало преместването му. Така паркиран автомобилът пречел на преминаващите пешеходци. С оглед на това кметът на населеното място и полицаи многократно правили забележка на св. Г.Й. като й казвали да премести моторното превозно средство. Св. Й. многократно искала подс. Й. да й даде ключовете за автомобила, за да го премести, но той отказвал да й ги даде.

През 2018г. св. Й. имала връзка със св. Д.Д.. Той имал здравословни проблеми и бил трудноподвижен. Св. Й. поискала съдействие от него, за да бъде преместен автомобила. Св. Д. се свързал със свой познат автомонтьор, св. М.М. и го помолил да отключи волана на автомобила, за да могат да го преместят.

На 15.05.2018г. около 19,30 часа свидетелите Д. и М. ***, пред дома на свидетелките Й. и Т.. Св. М. започнал да отключва волана на автомобила, а св. Д. стоял в близост до него като бил с патерици. Свидетелките Й. и Т. седели на пейка до пътната врата. В това време по улицата покрай тях преминал подс. Й.Й., управлявайки служебния си микробус. Когато ги видял той спрял до тях и през прозореца на микробуса ги попитал какво правят. Св. Д. му отговорил, че се опитват да преместят автомобила, но воланът е блокирал, а нямали ключове за него. Тогава подс. Й. му казал, че нямало и да имат, тъй като били у него и потеглил с микробуса. Св. Й. уведомила св. Д., че това е  бившия й съпруг. След около десет минути подс. Й. се върнал. Спрял буса на улицата, без да изгаси двигателя. Слязъл от моторното превозно средство и се запътил към св. М.. Започнал да крещи и да го псува. Казвал му да се маха от колата му. Блъснал св. Д. и тогава бившата му съпруга, св. Й. и майка й, св. Т. се втурнали към тях, тъй като били загрижени за св. Д.. Опитали се да успокоят подс. Й.. Подсъдимият обаче ударил св. Д. в областта на лицето, при което той залитнал и паднал. Подс. Й. се ядосал още повече и започнал да нанася удари на св. Г.Й. и на майка й, св. Т.. Същевременно отправял обиди към тях. Докато нанасял удари на св. Й. подс. Й. отправял към нея множество закани като я заплашил с думите: „Ще те убия!“, „Аз защо не те убия вече!“, „Трябваше да те убия досега!“, „Защо не се отърва от тебе веднъж завинаги!“. След това подс. Й. се качил обратно в буса и си тръгнал.

В хода на разследването била изготвена комплексна психолого- психиатрична експертиза, с оглед освидетелстването на св. Г.Й.. В експертното обсъждане на същата се посочва, че при освидетелстваната няма данни за фамилна обремененост с психични заболявания. В експертното заключение се посочва, че Г.Й. е в състояние да разбира и противодейства при упражняване спрямо нея на физическо и психическо насилие. По време на извършването на деянието (месец май 2018г.) св. Й. е изживяла психичен стрес, последван от леко изразено разстройство в адаптацията. Освидетелстваната е годна да възприема правилно фактите от значение за делото и може да дава правилни и достоверни обяснения за тях. По време на извършването на деянието (месец май 2018г.) Г.Й. е преживяла психичен стрес. Реакциите й по време на деянието са били адекватни и съответстват на личностовите й особености. Случилото се е довело до възникване при освидетелстваната на леко изразено разстройство в адаптацията. Отправената спрямо нея закана за убийство от страна на Й.В.Й. на 15.05.2018г. е възбудила у нея основателен страх за осъществяването й.

 

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на свидетелските показания на свидетелите Г.Й., Т.Т., Д.Д. и М.М., разпитани в хода на съдебното производство и от заключенията на вещите лица по изготвената съдебна психологопсихиатрична експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

         Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Г.Й., Т.Т., Д.Д. и М.М., тъй като същите са безпротиворечиви, последователни и се подкрепят от събраните по делото доказателства.

         Съдът не кредитира показанията на св. Ж. К.,тъй като те противоречат на показанията на изброените по- горе свидетели. От неговите показания е видно, че ако въобще е присъствал на инцидента се е намирал на такова разстояние, че не е успял да чуе нищо от казаното, както от подсъдимия, така и от свидетелите участници в инцидента. Самият той в съдебно заседание не можа да каже дори в какво се изразяват ругатните изказани от участниците в свадата. Неговите показания кореспондират единствено с обясненията на подсъдимия, които съдът също не кредитира. Тези обяснения също противоречат на показанията на свидетелите Г.Й., Т.Т., Д.Д. и М.М. и от друга страна представляват негова защитна теза като с тях той цели да бъде оневинен. Показанията на св. Козарев и обясненията на подсъдимия не кореспондират и със заключението по изготвената съдебно- психологопсихиатрична експертиза. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като същите противоречат, както на показанията на разпитаните свидетели, така и на останалите събрани по делото доказателства. Същите представляват едно своеобразно отричане на всичко казано от разпитаните свидетели, негова защитна теза, опит да се внуши на съда, че едва ли не подсъдимия е жертва на посочените по- горе свидетели и че той е получил удари от тях, а не обратното.

Съдът не следва да цени показанията на св. Веселин Й., син на частния обвинител Г.Й. и на подсъдимия Й.Й., тъй като той не е бил свидетел на инцидента, а и заяви, че не знае какво се е случило през месец май 2018г.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Кредитира заключението на вещите лица по изготвената съдебна психологопсихиатрична експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.

        

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

         С деянието си подс. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, затова, че на 15.05.2018г. в с. К., общ. С. се заканил с убийство на Г.В.Й. *** с думите: „Ще те убия!”, „Аз защо не те убия вече!”, „Трябваше да те убия досега!”, „Защо не се отърва от тебе веднъж завинаги!” като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.

         Деянието подс. Й. е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

         От събраните по делото доказателства се доказа по несъмнен начин, че вследствие на отправените от подс. Й. закани у св. Й. е бил възбуден основателен страх от осъществяването им. Този страх не е бил предполагаем, а действителен, което доказва, че подс. Й. е постигнал желания и искан ефект, чрез изричането и отправянето на заплашителните думи. Тези закани и заплахи той отправил на обществено място, а именно на улицата пред дома на майката на пострадалата, св. Т.Т.. Агресивното и конфликтно поведение на подс. Й., проявената от него физическа агресия е довела тези закани да възбудят действително у пострадалата основателен страх.

Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на деянието, съзнавал е, че отправя към св. Й. закани с убийство, както и че с оглед адресата и обстановката, в която са били отправени заканите, същите не само са могли, но и са възбудили основателен страх от осъществяването им.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия и незачитане от негова страна във висока степен на установения в държавата правов ред.

         Съдът констатира смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на подсъдимия Й..

         Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие обстоятелството, че в случая заканите отправени от подсъдимия Й. по отношение на пострадалата Г.Й. действително са възбудили основателен страх у нея за осъществяването им.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия Й., съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва да наложи на подс. Й. наказание „Лишаване от свобода” като най- подходящо с оглед постигане целите на генералната и специалната превенция е срока му да бъде ОСЕМ месеца, както предлага прокурора. Това наказание подс. Й. не следва да изтърпи ефективно, тъй като са налице условията за прилагане института на условното осъждане. Той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето му съдът намира, че не е наложително той да го изтърпи. Съдът счете, че е най-подходящо да му определи минималния предвиден в закона изпитателен срок от три години.

Така определеното наказание съдът счита за справедливо и за отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимия.

С оглед правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати  на частния обвинител Г.Й. сумата от 800 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатска защита и съдействие.

Съдът следва да осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 492,66 лева, представляваща направени разноски по време на досъдебното производство.

С оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на съдебната власт по сметка на С.ски районен съд сумата от 60 лева, представляваща направени разноски по време на съдебното производство.

         Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: