№ 1124
гр. Варна, 17.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100500178 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по въззивната жалба с вх.№ 1919/26.01.2022г
депозирана от Ф. И. О., чрез адв.М.Д., срещу решението на ВРС-48с-в № 262451/09.08.2021г
по гр.д. 3917/2020г, с което е осъдена да заплати З. И. С. сумата от 9645,14лв, дължима на
осн.чл.284 ал.2 ЗЗД, представляваща общ размер на пенсиите, които ответницата е получила
в периода 2014г до 2018г, като отчет по договор за поръчка от 23.02.2004г, по пълномощно с
нот.заверка, рег.№1960/23.02.2004г на нотариус Р.К., с район на действие ВРС, рег.№ 212
НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
ИМ-1.04.2020г до окончателното ѝ изплащане.
Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Налице
били редица противоречия, както в мотивите на съда, така и в приетите писмени
доказателства предоставени от ищеца.
1/ Счита решението за постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът е
определил погрешна правна квалификация на иска.
Наведеното в обстоятелствената част на ИМ и петитум е за връщане на претендираната сума
с твърдение, че със същата ответницата неоснователно се е обогатила и затова се претендира
връщане поради неоснователно обогатяване, като се сочи правното основание на чл.55 ЗЗД
и липсвало позоваване на правоотношение, произтичащо от договор за поръчка по см.на
чл.284 ал.2 ЗЗД, каквато била дадената от съда правна квалификация на иска.
1
За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да
изхожда от изложените фактически основания и от заявения петитум.
След като ищецът в петитума на иска изрично е очертал претенцията си за неоснователно
обогатяване, ответната страна е формирала своя отговор съобразно заявената претенция за
неоснователно обогатяване и затова в ПО били изложени единствено аргументи и твърдения
в тази посока.
Счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като
вместо да задължи ищеца да уточни своята претенция, като остави делото без движение до
изясняване на спорното право и вида на исканата защита, той е пристъпил към изготвяне на
доклад по делото където за пръв път се изяснява претенцията като възникнала по договор за
поръчка, без да даде възможност на ответника за адекватна защита съобразно правилата на
ГПК.
Като е процедирал по този начин РС е допуснал нарушение на един от принципите за
равенство на страните в процеса, ограничавайки възможностите за защита на ответницата.
Като е квалифицирал спорното право като такова по договор за поръчка в доклада по
делото, съдът е лишил ответницата от възможността за адекватна защита и
равнопоставеност, което би могла да стори с ПО преди изготвянето на доклада по делото.
Възражения в тази посока били направени в първото по делото заседание, които съдът
отхвърли като неоснователни. Поради изложеното с отговора на ИМ ответницата е изразила
становище, че е получавала пенсиите по силата на валидна едностранна сделка, каквато е
упълномощаването.
Упълномощаването е едностранно волеизявление, което не създава задължение за
упълномощения да извърши действията, за които му е учредена представителната власт.
Освен това, в предоставеното пълномощно не се поставя условие да се преведе получената
сума от пенсия на конкретно лице или на самата упълномощителка, от което не биха могли
да се направят изводи за наличие на договор за поръчка.
След като е квалифицирал предявения по делото иск като такъв за договор за поръчка, а не
на заявената с ИМ претенция за неоснователно обогатяване, РС е разрешил спора в
противоречие с т.3 от ППВС № 1/13.07.1953г, където са дадени задължителни указания по
приложението на процесуалния закон, че „особено важно е съдът да установи правилно
фактите и да ги прецени от гледището на закона, както и че трябва конкретно, точно и ясно
да каже какво приема за установено относно фактическите положения и да посочи върху кои
доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка“.
Поради изложеното решението е неправилно и моли за отмяната му, като вместо него бъде
постановено друго, с което да бъде разрешен спорът в съответствие с действителното
правно основание на исковата претенция.
Освен това, РС не е обсъдил и възраженията, че петитумът на ИМ бил неясен по отношение
на периода, за който се претендират сумите, а именно не бил конкретизиран изрично
периодът от кой месец е началото и в кой месец е краят на периода. Това не е било сторено
2
и с доклада по делото.
II. В случай, че въззивният съд прецени, че РС правилно е квалифицирал спорното право,
моли да се вземе предвид, че обжалваното решение е неправилно и необосновано,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на
материалния закон, предвид следното:
Съдът е формирал неправилен извод, че съществуването на мандатно правоотношение е
доказано от ищеца. Напротив, в процеса, ищеца не доказа по безсъмнен начин, че между
страните е действал договор за поръчка и затова остава недоказано обстоятелството, че е
било поето задължение от страна на ответницата за извършване на конкретни правни
действия за получаване и отчитане на получените суми.
Също така ВРС не е обсъдил подробно и в цялост всички приложени по делото
доказателства, както и изцяло е изключил свидетелските показания на водените от
ответницата свидетели, а е основал решението си единствено върху показанията на водените
от ищцовата страна свидетели, които са в близка родствена връзка и спрямо тях съществува
пряка заинтересованост в полза на ищцовата страна.
РС не е обсъдил възраженията й за това какви са били истинските подбуди на ищцата да
издаде процесното пълномощно и че не заминаването й за София е била причината ищцата
да упълномощи ответницата, макар да е разполагала и с друга възможност лично да си
получава пенсията. Напротив, ищцата е съставила процесното пълномощно с единственото
намерение да дари парите на внучката си Ш., чрез нейната майка и законен представител -
ответницата.
Тези твърдения се подкрепят от показанията на свид.СТ. - сестра на ищцата, която е била
свидетел за истинските намерения на ищцата за издаване на процесното пълномощно, както
и какви са били действителните вътрешни правоотношения между страните по повод
издаденото пълномощно, които не са обсъдени от съда, въпреки че това били единствените
показания, които били безпристрастни, истинни и важни за процеса, тъй като са
предоставени от родната сестра на ищцата и без родство с ответницата.
Гореизложеното се установявало и от показанията на свид.Н.: „Знам, че баба ми е направила
пълномощно на името на майка ми, че е желала да дари тези пари за мен, за моето развитие
и за да може да подпомогне не само мен, но и нашето семейство. Разговаряла съм с баба ми
З. във връзка с това пълномощно. Сещам се за един момент, в който може би бях в
основното училище, предполагам около първи-втори клас. Стояхме в нашия апартамент в
Т., в кухнята; бяхме заедно с баба ми. Това, което тя ми каза тогава, че оставя пенсията си за
мен, за да може да подпомага мен и моето развитие и също така нашите нужди като
семейство, защото аз живеех с майка ми и баща ми. Този момент го помня, защото след това
и казах "Благодаря ти, бабо" и тя ме прегърна....". На въпроса на адв.Д. дали свидетелката
знае за какво са били харчени парите, които майка й получавала с пълномощното, свид.Н.
отговаря: „Да, знам за какво са били предназначени. Още в основното училище, когато бях
там, тези пари са отивали за ученически пособия, за моята издръжка".А на въпроса дали
3
свид.Н. има спомени през 2014, 2015 и 2016год., за какво са били изразходвани тези пари,
свидетелката отговаря: „Значи от 2010 до 2015 аз учих в Първа езикова гимназия, където
съответно трябваше да се купуват карти за автобуса, докато аз живеех в с.Т..Трябваше да
пътувам с два автобуса; тогава картата не беше една, а бяха две; пари за училище,
униформи, речници, учебници.Също така сме плащали сметки понякога, когато е било
необходимо, за вкъщи, храна сме си купували, подобни неща“. През 2015г била приета в
Софийски университет и заминала да учи в София. Там първите две години не работела и се
издържала от пенсиите на баба й и дядо й от Турция, вкл. и пенсията на баба й З. - пари,
които били давани от майка й. Когато се прибирала във Варна /често си идвала, почти всеки
месец/ майка й Ф. й давала пари, казвайки че са от пенсията на баба й З..
В решението си съдът е основал своите правни изводи единствено върху свид.показания на
сина на ищцата - АЛ.Н.СТ., въпреки че той е в много близка родствена връзка с майка си и
може да се приеме, че е заинтересован от изхода на делото; още повече и поради факта, че
между него и ответницата е налице развод, който е влошил значително отношенията между
него и бившата му съпруга и е станал причина за желанието на ищцата да образува
настоящия съдебен процес, както става ясно от показанията на свид.СТ..
Свид.Ал.СТ. давал противоречиви и неясни показания относно получените пари от пенсията
на своята майка. В края на разказа си казва, че през м.май 2018г се върнал заедно с майка си
в България завинаги, но били изгонени от бившата му съпруга. От разказа му ставало ясно,
че това е повод неговата майка да си поиска парите от пенсията: „Щом ни гониш, искам си
парите от пенсията".
Другият свид.АТ.П. излага, че бил виждал Ф. да дава пари на З., но той самият казва, че
само предполагал какви можели да са тези пари, без да посочва изрично, че се касаело за
получените от ответницата пенсии на ищцата.
III. Друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила е обстоятелството че
съдът е допуснал и приел като доказателства по делото, представените от ищеца 98бр
разписки по опис, както и 102бр разписки по опис, представен от ищеца в съд.заседание от
9.06.2021г, без копие за ответната страна при представянето им, в абсолютно нарушение на
правилата на ГПК и без съда да изчака ответницата да изрази становище по тях. Още повече,
допуснал е допълнителна задача на в.лице, основана на същите тези доказателства, а
впоследствие е основал решението си на становището на в.лице, обсъждайки и
кредитирайки същите тези доказателства.
Съдът е пренебрегнал възраженията на ответницата, че съгл. чл.147 ГПК и чл.143 ал.2 и ал.З
ГПК, след приемане на изготвения от съда доклад по делото и след приключване на първото
по делото с.з. е преклудирана възможността ищцата да посочва и представя нови
доказателства и че сочените от нея такива не са нововъзникнали; за тях тя е знаела и е
можела да ги предостави своевременно заедно с ИМ.
Съдът е приел горепосочените доказателства, въпреки възражението на отв.стр,. че били на
английски език, а съгл.чл.185 ГПК, следва да бъдат придружени с легализиран превод.
4
Съдът не е обсъдил и възражението й, че коментираните писм. документи са неотносими
към предмета на спора; същите касаят плащане на суми към ответницата от трети за процеса
лица - Ж. Н. Ч. и АЛ. СТ. и нямали никаква връзка с указаната с доклада доказателствен
тежест за ищеца, а именно - да се установи възникналото мандатно правоотношение между
страните и получаването на процесната сума в изпълнение на мандата.
Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е кредитирал горните
доказателства в решението си, въпреки, че всички подробно описани суми били
предоставени на ответницата от свид.Ал. СТ., който към момента на изпращането им е бил
законен съпруг на ответницата и същевременно е бил длъжник по договор за кредит с
„ОББ“АД. След като заминал за Англия, той периодично лично или чрез трето лица
/неговата сестра Ж. Ч./ е изпращал парични суми на ответницата с цел погасяване на
кредита, които суми Ф. С. и дъщеря й Ш. /също свидетелка по делото/ след като получавали,
внасяли по банковата сметка на Ал.СТ. за погасяването на месечните му вноски по договора
за кредит. Това обстоятелство се потвърждавало от приетите по делото вносни бележки,
както и от протокола за разпит на свидетелите от с.з. на 28.04.2021г, в което лично
свид.Ал.СТ. заявил, че майка му получавала пари от ответницата до 2009г, след което майка
му заминала за Лондон да живее при сестра му. През 2010г и той тръгнал за там понеже
настъпила криза, а имал кредит за погасяване, за да можел да си плаща кредита и да си
поддържа семейството и да си го гледам.
Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е оставил без уважение искането
й на осн.чл.144 ал.1 ГПК, във връзка с направеното оспорване, че желае да представи
допълнителни доказателства - съд.удостоверение, с помощта на което да се снабди от
„ОББ“АД с копие от договор за предоставяне на потребителски кредит, подписан с
кредитополучател Ал.Н.СТ. ЕГН **********, както и с извлечение от банк.см-ка на същия в
същата банка за периода от 1.01.2010г до 31.12.2018г, от което да е видно какви са били
внасяните по дати и кой е бил вносителят.
Поради изложеното моли за отмяната на решението на ВРС изцяло като неправилно и
необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
нарушения на материалния закон, и бъде постановено друго за отхвърляне на иска като
неоснователен.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от З. И. С., чрез адв.Бр.Б., в който е
изразено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде
оставена без уважение.
Претендира сторените по делото разноски.
Подадена е и частна жалба с вх.№ 303062/29.11.2021г от Ф. И. О. против Определението
на ВРС № 266053/ 4.11.2021г по гр.д.№ 3917/2020г, поправено с Определение №
266184/1.12.2021г, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решението на
ВРС в частта му за разноските, на осн чл.248 ГПК.
Моли за отмяната му и вместо него се постанови друго, с което адв.възнаграждение да бъде
5
намалено поради възражение за прекомерност.
В писмения си отговор З. И. С. изразява становище за неоснователност на ч.жалба и затова
моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на постановеното определение.
Постъпилите въззивна и частна жалби са редовни и отговорят на изискванията на чл.260 и
чл.261 ГПК – подадени са от надлежни страни, срещу актове, подлежащи на обжалване и
съдържащи останалите изискуеми реквизити. Ето защо същите следва да бъдат внесени за
разглеждане в о.с.з.
В обстоятелствената част на ИМ З. И. С. излага, че през 2001г починал съпругът й Н. СТ. и
малко след това дъщеря й Ж. я взела при себе си в гр.София, за да не бъда сама и да й
помага в грижите за детето й. По тази причина и поради отдалечеността се разбрала със
снаха си Ф. О. да получава пенсията й и след време, когато си ги поиска, да й предаде
събраните пари. За тази цел на 23.02.2004г направила пълномощно на ответницата да я
представлява пред отдел „Пенсионно осигуряване", „Социално осигуряване" и навсякъде,
където е необходимо, като получава от нейно име личната й пенсия, както и всички добавки,
компенсации и други.
От 2010г се преместила заедно с дъщеря си в Англия.
Излага още, че от м.март 2014г до м.май 2018г ответницата О. била получавала пенсията й в
посочените подробно в обстоятелствената част на ИМ помесечни размери.
Въпреки многократните устни покани по телефона, ответницата не й ги е предала. Това
наложило на 18.06.2019г да й изпрати нотариална покана за доброволно уреждане на
отношенията между тях.
Ето защо отправя искане за осъждането на Ф. И. О. ЕГН ********** от с.Т., община Варна,
ул.“М.“ № 16 вх.А ет.5 ап.13 ал.2 ЗЗД да й заплати сумата от 9645,14лв, представляваща
общият размер на пенсиите, получени от ответницата през периода от м.март 2014г до
м.май 2018г /подробно посочени по месеци в обстоятелствената част на ИМ като отделни
месечни парични суми/ в качеството й на довереник по пълномощно от 23.02.2004г с
нот.заверка на подписа, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
подаването на исковата молба в съда - 1.04.2020г.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Ф. И. О. е изразила становище за неоснователност на
иска.
Признава, че ищцата З. С. като нейна свекърва, с която винаги се разбирали и уважавали, я
била упълномощила на 23.02.2004г с нот.заверено пълномощно с рег.№ 1960/2004г на н-с Р.
К., да получава от нейно име личната й пенсия. Ответницата приела, тъй като свекърва й
заминала първо за София, а след това за Англия, за да помага на дъщеря си по
домакинството и отглеждането на внучето и затова не можела лично да я получава.
Още при подписването на пълномощното З. й казала, че не желае да й бъдат изпращани
6
парите, а всички получени средства да бъдат използвани за отглеждането на внучката й Ш.
А. Н. /дъщеря на ответницата/, щом като не можела лично да помага с непосредствени
грижи за нея, то да участва с парични средства.
Излага още, че когато с решение № 295/25.01.2019г на ВРС бракът между нея и съпругът й -
син на ищцата, бил прекратен с развод, отношението на ищцата към ответницата се
променило и затова сега предявявала настоящия иск.
Счита, че е изпълнявала точно волята на упълномощителката и е извършвала само
действията, за които е била упълномощена.
Своевременно е заявено възражение за погасяване вземането на ищцата поради изтекла
давност, което е коментирано с доклада по въззивното дело.
Така предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.284 ал.2
ЗЗД.
СЪДЪТ, предвид събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната
съвкупност, както и нормативните разпоредби, уреждащи процесните отношения, приема за
установено от фактическа страна:
Между страните не е спорен фактът на издадено от страна на ищцата в полза на ответницата
пълномощно с нотариално заверени дата и подпис от нотариус Р. К. на 23.02.2004г, по
силата на което ищцата З. И. С. е упълномощила ответницата Ф. И. С. да я представлява,
като получава от нейно име личната й пенсия, както и всички добавки, компенсации,
социални помощи и други суми и за целта извършва всички правни и фактически действия
от нейно име и за нейна сметка и я подписва навсякъде където е необходимо.
Не е спорен фактът, че към него момент ищцата и ответницата са били в родство по
сватовство /свекърва и снаха/ в качеството на съпруга на сина на ищцата - АЛ.Н.СТ., бракът
с когото, сключен на 7.07.1996г, е бил прекратен с влязло в сила решение № 295/25.01.2019г
по гр.д.№ 10686/2018г на ВРС, на осн.чл.49 ал.1 СК /л.37, 38-I/.
Между страните няма спор и от удостоверение за раждане е видно, че Ш. А. Н. е родена на
7.02.1997г от майка Ф. И. С. и баща АЛ.Н.СТ. /л.39-I/.
Признава се от ответницата фактът на получаваните от нея парични суми за полагащата й се
на ищцата пенсия през процесния период от м.март 2014 до м.май 2018г. За същите по
делото е представено удостоверение с данни за помесечните размери на пенсията за периода
януари 2014 – декември 2018г, издадена от ТП на НОИ - Варна /л. 50,51-I/.
С нотариална покана от 18.06.2019 /л.6-I/ ищцата е отправила искане ответницата да й върне
сумата от 9645,14лв, представляваща общ размер на пенсиите й, получени през периода
м.март 2014 до м.май 2018г, без да й ги е предавала, във връзка с правата, дадени й с
пълномощно с рег.№ 1960/2004г.
Същата е била връчена на ответницата лично в кантората на нотариуса на 23.07.2019г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, сочени от
ищцовата страна: АЛ.Н.СТ. - син на ищцата и бивш съпруг на ответницата, АТ.АНГ.П. -
7
племенник на ищцата /л.л.62-64-I/, както и сочените от ответната страна: С. И. СТ. – сестра
на ищцата, и Ш. А. Н., 24г. - дъщеря на ответницата и внучка на ищцата /л.65-70-I/.
Свид.Ал.СТ. излага, че след смъртта на баща му през 2001г майка му се преместила да
живее при дъщеря си в София. През 2004г направила пълномощно на снаха си да получава
пенсията й с уговорката, като си идвала във Варна през лятото да й ги дава. Това било през
първите години – когато си идвала във Варна. Казва още, че в „продължение на доста години
тя ги е давала парите за благодарност; майка ми даже й давала пари да купува подаръци на
малката /очевидно има предвид своята дъщеря Ш./. След като получела парите, майка му ги
давала на снаха си за нея самата и за дъщеря му.
През 2009г-2010г свидетелят, сестра му и тяхната майка-ищцата се установили да живеят в
Лондон. Дотогава майка му си получавала парите, а след това не знаел какво се било
случило; никой не му бил споделял, макар същевременно да казва, че в Лондон живеел
заедно с майка си в едно жилище. След като заминал за Англия /т.е. през 2010г/ не се бил
чувал със съпругата си и не знаел, но предполагал, че майка му си била искала парите от
снахата; възможно било по някакъв начин ответницата да й ги била давала. Същевременно
излага, че след 2010г жена му не била дала нито една стотинка на майка му.
Разговор за искането на парите бил проведен едва през м.май 2018г. Тогава се върнали с
майка си отново да живеят в България. Когато си пристигнали вечерта, към 23-24 часа,
ответницата ги посрещнала с думите „Вие какво правите тук?“. След като „тази жена“ /т.е.
ответницата, към онзи момент все още негова съпруга/ ги изгонила, майка му казала : „Щом
ни гониш, искам си парите от пенсията, за да мога да отида на квартира“. Преди това, още от
заминаването им за Англия през 2009-2010г майка му не била канила бившата му съпруга да
й дава парите от пенсията; дори не се били чували. След този разговор майка му поискала от
ответницата да й върне пълномощното, и тогава майка му го оттеглила понеже Ф. била
казала, че пълномощно нямало.
Свид.Ат.П., племенник на ищцата, разказва подробно фактите, касаещи периода до
заминаването на З. за Лондон. За времето след това, т.е. след 2009-2010г знаел от леля си З.,
че тя вече не получавала от Ф.то никакви пари. Изказва предположение, че може ищцата да
си ги била поискала, а същевременно заявява, че тя /Ф./ отказала да й ги дава. Двете нямали
контакт помежду си. Знае, че преди З. да замине за Англия, Ф. била предавала парите на
свекърва си.
Не знае през 2018г З. да се е прибирала в България и да са имали някакви проблеми във
връзка с тези пари, както и с пълномощното, което ползвала Ф..
Не бил общувал и с ответницата и затова не знаел дали З. била давала парите на ответницата
за детето Ш..
От леля си З. знаел, че била направила пълномощно на Ф..
Когато се влошили отношенията между свекървата и снахата, тогава З. споделила със
свидетеля. Казва още, че като заминали за Англия, те вече не били в добри отношения, без
да става ясно чии отношения има предвид – дали между бившите съпрузи или между
8
снахата и свекървата.
Свид.С.СТ. излага, че знаела лично от сестра си З., че последната била дала пълномощно на
Ф. още през 2004г, по силата на което е получавала пенсията на З.. Още през 2006г, по
време на гостуването на свидетелката при сестра й З. в София, я попитала защо го била
направила. Тя й отговорила, че понеже помагала на дъщеря си в София за отглеждането на
нейното дете /а самата дъщеря била в Англия/ и тъй като с нищо не можела да помогне на
Ф. в грижите й по отглеждането на първородната внучка Ш., затова поне с пенсията си да я
подпомогнела. Тогава Ш. била на 7год и тръгвала на училище. Свидетелката поздравила
сестра си за това нейно решение понеже било справедливо.
След като З. прехвърлила апартамента си на дъщеря си и зет си, заминала да живее при тях в
Англия; това било преди около 10-12 години /т.е. 2010-2012г/. Като заминавала, не била
споменавала нещо да се било променило по отношение на парите за Ш.. Свидетелката е
категорична, че З. не е имала намерение да спира получаването на пенсията й от Ф.. По
време на телефонни разговори /докато З. била още в Англия/ споделила със сестра си, че
съжалявала, че била отишла да живее при дъщеря си и че й била прехвърлила апартамента
си понеже дъщеря й не я подкрепяла много финансово.
Свидетелката поддържа, че намерението на З. да подпомага издръжката на внучката си не
било временно и целта не била Ф. да ги получава, а след това да й ги предава. Категорична
е, че би узнала за такова намерение на сестра си от самата нея понеже те си споделяли много
неща, но З. нищо подобно не била споменавала.
От Ф., която плачела на телефона, разбрала, че З. си искала парите накуп и затова била
завела делото. От проведен впоследствие телефонен разговор със З., свидетелката я
попитала: „Како, защо така постъпваш? Нали ти доброволно направи това пълномощно.
Защо сега искаш тези пари накуп да ти върне Ф.то? Не постъпваш честно.“ На това ищцата
й отговорила: „Ф.то защо така постъпи, защо се разведе със сина ми?“. Това били
последните й думи и казала, че повече няма сестра. От сестра си знае, че за 5 години назад
щяла да си търси парите понеже по закон можело за толкова.
След това свидетелката подробно разказва за случилото се на 7.02.2021г, когато бил
рожденият ден на Ш.. Тогава З. отишла в дома на сестра си – свид.СТ., където било събрано
цялото й семейство – нейният съпруг, синът и снаха й. Свид.СТ. заявява, че не би искала да
разстройва Ш., но въпреки това, щяла го каже. Нея вечер били поръчали пица и З. казала:
„След три дена ще имаме дело. Ф.то е посочила двама свидетели; не знам кои са, но ето,
целувам хляба /като взела парче пица/ и проклинам двамата свидетели, които ще
свидетелстват“. Тогава синът й казал :“Майко, защо се месиш в чуждото семейство, те да се
оправят“.
На поставени допълнителни въпроси свид.СТ. пояснява, че първоначално за пълномощното
разбрала от голямата им сестра, която живеела в Турция и с която З. /най-малката/ била
споделила за пълномощното, на което първата я посъветвала по-добре да ги внасяла в
пощата, за да имала бели пари за черни дни, на което З. отговорила, че го правела, за да
9
подпомогне внучката си Ш..
Свид.Ш. Ал.Н. потвърждава казаното от горната свидетелка за намерението на З. как да се
използват парите от пенсията й – давала ги, за да подпомогне развитието й. Този разговор се
провел още когато свидетелката била в основното училище и тогава свидетелката й
благодарила за грижата.
Споменава и за друг проведен с баба й разговор през 2020г, когато З. й казала: “Извинявай,
бабе“. Понеже вече се знаело за тези дела и тя попитала баба си „Защо съдите мама?“, на
което ищцата й отговорила: „Всичко ще си дойде на мястото“. Казала още, че правела
всичко, което й се кажело, понеже била зависима от леля й /има предвид дъщерята на З. и
сестра на бащата на Ш./.
Свидетелката подробно пояснява за какво били използвани парите докато била ученичка в
Първа езикова гимназия през периода 2010-2015г, както и след това, когато била приета за
студентка в СУ-София през 2015г.
Прието е в първата инстанция заключението по допуснатата СИЕ /л.325-I/, неоспорено от
страните, от което се установява, че през процесния период м.03.2014г - м.05.2018г общият
размер на получените средства за пенсии на ищцата възлиза на 9818,83лв, като сумите са
били изплащани чрез станцията в с.Т.. Посочено е още, че за периода м.01.2014г до
м.06.2018г, вкл. е 10 363,70лв.
Останалата част от заключението на вещото лице е изготвена въз основа представените от
ищцата и приети от РС в о.с.з. на 9.06.2021г 98бр разписки по опис, както и 102бр разписки
по опис, въз основа на които е обобщено, че за периода от 2010 - 2018г получените общо
средства от свид.Ш. Н. и отв.Ф. О. са 55 909,09лв и 331,10 евро, от които: свидетелката-
2470,13лв, а ответницата-53438,96лв. За по-краткия период - от м.01.2014г до 31.12.2018г
свидетелката била получила 2470,13лв, а ответницата-33501,46лв.
По отношение на горепосочените множество разписки ответницата е направила
своевременно възраженията за тяхната неотносимост към предмета на спора, невъзприети и
несъобразени от РС, а именно: че бившия й съпруг–свид.Ал.СТ. й изпращал пари лично или
чрез трети лица, за да погасява от негово име задължението му към „ОББ“АД по договора за
банков кредит.
В тази връзка е направено доказателственото искане за съд.удостоверение, чрез което да се
снабди от „ОББ“АД с копие от договор за предоставяне на потребителски кредит, подписан
с кредитополучател Ал.Н.СТ. ЕГН **********, както и с извлечение от банк.см-ка на същия
в същата банка за периода от 1.01.2010г до 31.12.2018г, от което да е видно какви са били
внасяните по дати и кой е бил вносителят.
В настоящото производство са събрани горепосочените доказателства, недопуснати от РС,
коментирано в определението по доклада на делото.
От писмо, издадено от банка „ОББ“ /л.108/ се установява, че копие от договор за банков
кредит № LD 10022107744 от 21.01.2010 за сумата от 11225лв със срок на договора 120
месеца, е бил погасен през 2019г, намирал се в необработен архив и затова не може да бъде
10
намерен и предоставен. В тази връзка е представена детайлна справка за движението по
банковата сметка на АЛ. Н.ов - бившият съпруг на ответницата и син на ищцата. От
подробното съдържание на същата е видно, че вносители за погасяване дължимите месечни
вноска по кредита са били както ответницата /бившата му съпруга/, така и тяхната дъщеря
Ш. А..
СЪДЪТ, въз основа на горната фактическа установеност, достига до следните правни
изводи:
Няма спор, че между настоящите страни е съществувало облигационно правоотношение,
възникнало по силата на едностранна упълномощителна сделка от 23.02.2004г, в
изпълнение на което през целия период на действие на пълномощното от 23.02.2004г до
оттеглянето му през м.май 2018г /както сочи свид.Ал.СТ./ ответницата Ф.О. е получавала
пенсиите от името на ищцата З..
Едностранният характер на упълномощаването като правна сделка не е основание да бъде
изключен нейният каузален характер.
В тази връзка твърдението на ищцата е за наличието на договор за поръчка, който не е бил
сключен в писмена форма.
За договора за мандат няма въведено от закона изискване за форма. Възможно е съгласието
за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с
конклудентни действия и затова доказването наличието на мандатно правоотношение е в
тежест на ищцата, което може да стане с всички допустими по ГПК доказателствени
средства - така в Решение № 107/11.09.2009г по т.д.№ 557/2008г на II ТО на ТК на ВКС;
Решение № 59/6.03.2014г по гр.д.№ 4617/2013г на IV ГО на ГК на ВКС/. Във всички случаи,
за да се освободи от задължението си по отчетната сделка, довереникът следва да даде на
доверителя отчет, които включва задължение да го уведоми за изпълнението, да му даде
сметка и да предаде полученото от трети лица.
Въз основа на горното ВРС е приел, че предявеният иск намира правното си основание в
нормата на чл.284 ал.2 от ЗЗД във вр. с общата разпоредба на чл.79 ал.1 ЗЗД.
Тази правна квалификация би била правилна в случай, че към датата на подаване на
исковата молба договорът за поръчка не е бил развален.
В процесния случай, обаче, както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от
събраните доказателства /писмени и гласни/ за отправена от ищцата нотариална покана за
връщане на получените от ответницата парични суми и за оттегляне на пълномощното /по
думите на свид.СТ., сочен от ищцата/, се налага извод, че към датата на предявяването на
иска – 1.04.2020г договорът за поръчка е бил развален, за което липсва и спор между
страните. Но дори да не се приеме, че е налице извънсъдебно разваляне на договора, то
самата исковата молба има характера на покана за връщане, в каквато насока е и трайната
съдебна практика.
Щом като договорът за поръчка е развален, то връщането на даденото в изпълнение на
11
мандата се дължи на отпаднало основание-в хипотезата на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД. С
развалянето на договора настъпва ново правно положение, което поражда задължение за
връщането на даденото по него. Страните не си дължат изпълнение по договора, а се
поражда задължение да възстановят състоянието, предхождащо сключването му и да си
върнат получените престации, независимо по чия вина е развалянето му. Облигационното
отношение между страните вече не съществува и затова всяка от страните следва да върне
полученото на отпаднало основание, а когато полученото по договора не е налице, то се
дължи неговата равностойност /така в решение на ВКС № 323/6.01.2015г по гр.д.№
689/2014г на IV ГО на ГК/.
При това положение по първия спорен между страните въпрос каква е отговорността на
пълномощника - деликтна или договорна следва да се отговори, че е деликтна, щом като се
претендира връщане на процесната парична сума поради на отпаднало основание – поради
развалянето на договора за поръчка, в хипотезата на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД.
В подкрепа на тези разсъждения са решенията на ВКС, в които се е произнесъл по въпроса
дали отговорността на пълномощника е договорна или деликтна ВКС - Решение №
188/15.06.2012г на ВКС по гр.д.№ 1122/2011г на III ГО на ГК на ВКС и решение №
547/31.07.2010г по гр.д.№ 1025/2009 на IV ГО на ВКС, Решение № 90/31.03.2014г по гр.д.№
6629/2013г на IV ГО на ГК на ВКС, в които е посочено, че основанието на иска се определя
от съда съобразно наведените в обстоятелствената част на исковата молба факти и
обстоятелства, при осъществяването на които правният субект е претърпял вреда.
Ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или
некачествено изпълнение на задълженията по договора, то и отговорността, включително и
обезщетението за изправната страна са следствие на договорно правоотношение.
Когато, обаче, увреждането не е настъпило от неосъществяване на очакван резултат по едно
съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на
всички към всички, произтичащо от правилото да не се вреди другиму, тогава отговорността
ще е деликтна.
Изложеното по-горе, обаче, не налага обезсилването на постановеното от ВРС решение,
доколкото по делото правилно е била разпределена доказателствената тежест и са събрани
доказателства за релевантните за спора факти.
Спорът между страните се концентрира върху основанието за даване на процесните парични
суми : дали се дължи връщането на процесната сума като получена от ответницата на
отпаднало основание поради развалянето на договора за поръчка или не се дължи връщането
й, тъй като е била дадена на друго правно основание – дарствено разпореждане в полза на
трето лице - от страна на ищцата като баба в полза на нейната внучка Ш. А. Н. - дъщеря на
сина й АЛ.Н.СТ. и ответницата Ф. И. О., в изпълнение на неин морален дълг.
Съвкупният анализ на събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, всички
в родствена връзка с ищцата, а част от тях – и с ответницата, налага извод, че не се
установява от ищцата по убедителен начин наличието на договор за поръчка. Тъкмо
12
обратното, действителните отношения между настоящите страни са били за дарствено
разпореждане в полза на трето лице – внучката на ищцата Ш. Н., както самата ищца е
заявила пред сестра си - свид. С.СТ., че „понеже помагала на дъщеря си, живееща в София,
за отглеждането на детето й и, тъй като с нищо не можела да помогне на Ф. в грижите й по
отглеждането на първородната й внучка Ш. и затова поне с пенсията си да я подпомогнела“,
тъй като детето тръгвало на училище. Това съответства по време като се има предвид, че Ш.
Н. е родена на 7.02.1997г и към 2004г действително е била на 7-годишна възрастт. За такова
намерение споменава дори и синът на ищцата и баща на Ш. - свид.СТ., макар и доста неясно
и объркано: „в продължение на доста години тя ги е давала парите за благодарност; майка
ми даже й давала пари да купува подаръци на малката /очевидно се има предвид дъщеря му
Ш./“. След като получела парите, майка му давала парите на снаха си за нея самата и за
дъщеря му. За такова намерение се съди отново от изложението на същия, което се
потвърждава и от свид.СТ., че причината ищцата да си поискала парите била раздялата на
сина й с ответницата през 2018г, последвана от развод; за последния са приложени
доказателства. Самият свид.СТ. казва още, че когато през 2018г ответницита ги била
изгонила с майка му, последната й казала „Щом ни гониш, искам си парите от пенсията“.
Договорът в полза на трето лице е съглашение между две лица, които се договарят, че за
едно трето лице ще възникне право, дори това трето лице да не знае. При него обещателят
/промитентът/ поема задължението да даде или да направи нещо в полза на третото лице
/бенефициер/, а уговарящият /стипулант/ приема задължението на обещателя в този смисъл.
Така договорът поражда правоотношение не само между договарящите, но и с третото,
неучастващо в договора лице. За да произведе такова действие, договорът следва да бъде
действителен, за което е необходимо наличието на съгласие между договарящите за
облагодетелстването на третото лице, а последното да бъде достатъчно определено. То
придобива само права, без да поема задължения, които права възникват от момента на
сключването на договора.
В настоящия случай се касае за дарствено разпореждане от страна на промитента в полза на
бенефициера, затова същият следва да отговаря на изискванията за валидност на договор за
дарение като едностранен и безвъзмезден, визирани в чл.225 ЗЗД : дарението на движими
имущества може да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез
предаване, а на ценни книжа - по надлежния ред за прехвърлянето им.
В случая се налага извод за дарение на парични суми, които като движими вещи могат да
бъдат дарени и чрез простото им предаване. Че такова е било налице в конкретния случай
следва от факта на снабдяването на ответницата с пълномощното и реалното им получаване
от нея в пощенския клон в с.Т. в продължение на дълъг период от време – от 2004 до 2018г,
за което и липсва спор между страните. Такива отношения са и житейски мислими с оглед
близката родствена връзка между ищцата като баба, нейната внучка Ш. и нейната мака Ф. О.
- снаха на ищцата към него момент. Горното, очевидно е било в изпълнение на нравствен
дълг от страна на З. С., както сама тя е заявила. Затова няма основание за приложимост на
хипотезата на чл.140 СК.
13
Съгласно чл.55 ал.2 ЗЗД не може да иска връщане на даденото онзи, който съзнателно е
изпълнил свой нравствен дълг. Когато се установи съзнателно изпълнение на нравствен
дълг, тогава даденото не е без основание и не може да се претендира неговото връщане.
Що се отнася до размера на претенцията от 9645,14лв.
Същата е индивидуализирана в ИМ с помесечни суми, както следва:
2014г Стойност на пенсията
м. Март175,81лв
м. Април205,81лв
м. Май175,81лв
м. Юни175,81лв
м. Юли180,56лв
м. Август180,56лв
м. Септември180,56лв
м.октомври180,56лв
м. ноември180,56лв
м. декември220,56лв
ОБЩО СУМА ЗА 2014г1856,60лв
2015 г. Стойност на пенсията
м. януари180,56лв
м. февруари180,56лв
м. март180,56лв
м. април220,56лв
м. Май180,56лв
м. Юни180,56лв
м. Юли183,99лв
м. август183,99лв
м. септември183,99лв
м. октомври183,99лв
м. декември223,99лв
ОБЩО СУМА ЗА 2015 г. 2083,71лв
14
2016г Стойност на пенсията
м. януари183,99лв
м. февруари183,99лв
м. март183,99лв
м. април223,99лв
м. Май183,99лв
м. Юни193,89лв
м. Юли188,77лв
м. август188,77лв
м. септември188,77лв
м. октомври188,77лв
м. ноември188,77лв
м. декември228,77лв
ОБЩО СУМА ЗА 2016 г.2326,46лв
2017 г. Стойност на пенсията
м. януари188,77лв
м. февруари188,77лв
м. март188,77лв
м. април228,77лв
м. Май188,77лв
м. Юни188,77лв
м. Юли193,25лв
м. август193,25лв
м. септември193,25лв
м. октомври193,25лв
м. ноември193,25лв
м. декември233,25лв
ОБЩО СУМА ЗА 2017г2372,12лв
15
2018г Стойност на пенсията
м. януари193,25лв
м. февруари193,25лв
м. март193,25лв
м. април233,25лв
м. Май193,25лв
ОБЩО СУМА ЗА 2018г1006,25лв
За полагащите се и изплатени месечни пенсии за процесния период самата ищца е
представила справка, издадена от ТП на НОИ-Варна /л.50-51-I/, чрез която се удостоверяват
горепосочените размери. Ето защо изготвеното от СИЕ заключение в тази част съдът счита
за безпредметно. Още повече, че посочената от в.лице сума е по-голяма от претендираната, а
при липсата на заявено искане по реда на чл.214 ГПК за изменение чрез увеличаването на
иска по размер, постановеното в повече би било и недопустимо.
Въззивният съд приема за основателно своевременно заявеното от ответната страна
възражение за погасяването по давност за част от претенцията до размера от 2398,28лв,
представляваща сбор от изплатените пенсии за периода от м.март 2014г до 1.04.2015г
поради изтичането на общата 5-годишна погасителна давност, доколкото началото на
същата започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, съгласно чл.110
ЗЗД и чл.114 ал.1 ЗЗД.
Изложеното налага извод за отхвърлянето на иска поради неговата недоказаност по
основание, а за част от претенцията – включително и поради погасяването на
вземането по давност.
За пълнота на изложението въззивният съд намира за уместно да изложи следното по
отношение възражението, направено от процесуалния представител на ищцата в о.с.з. на
28.04.2021г, след проведения разпит на свидетелите на ответната страна, с цел
опровергаване изложеното от тях, че получените от пенсията на ищцата пари били дарени от
нея за издръжката на внучката й Ш., с твърдението, че ответницата и дъщеря й били
разполагали и с други парични средства. В тази връзка са представените множеството
б.бордера за парични преводи на името на ответницата и на Ш. А.:
На първо място. Макар да е направено своевременно, същото е неотносимо, тъй като без
значение за настоящия спор е дали ответницата и дъщеря й са разполагали и с други
парични средства, което да изключва волята на ищцата да дари пенсията в полза на внучката
си Ш. Н.. Дори да се приеме за релевантно, от съвкупния анализ на всички преки и косвени
доказателства /б.бордера за преводни нареждания, въз основа на които е изготвено
заключението на СИЕ по втория въпрос, както и писмените документи, предоставени от
16
банката, и изложеното от самия свид.Ал.СТ./ става ясно, че синът на ищцата е имал сключен
договор за банков кредит, който е погасявал чрез паричните преводи, изпращани от Англия
до ответницата – към онзи момент все още негова съпруга, както и до дъщеря си, която през
2015г е навършила пълнолетие. Установява се, че същите лица чрез посочените суми са
правили месечните погашения по договора за кредит на името на свид.СТ., окончателно
погасен през 2019г. При това положение съдът намира заявеното възражение за
несъстоятелно, както и за неопровергаващо твърдяното от ответницата досежно основанието
на получените от нея парични суми от пенсията на ищцата, с които последната е надарила
внучката си Ш..
Несъвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции налагат изцяло отмяната на
първоинстанционното решение.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78 ал.1 ГПК в полза на ответницата следва да бъдат
присъдени сторените от нея разноски за общо двете инстанции, съобразно своевременно
заявеното искане и представените доказателства, както следва: заплатено адв.
възнаграждение в размер на 720лв, включващо 600лв адв.хонорар и 120лв ДДС, както и
заплатени д.такси за въззивното производство в размер на 192,20лв + 15лв – по ч.жалба или
общо 927,20лв
По частната жалба с вх.№ 303062/ 29.11.2021г от Ф. И. О. против Определението на ВРС
№ 266053/ 4.11.2021г по гр.д.№ 3917/2020г, поправено с Определение № 266184/1.12.2021г,
с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решението на ВРС в частта му за
разноските, на осн чл.248 ГПК.
Същото подлежи на отмяна с оглед изхода на спора в настоящото производство.
Воден горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-48с-в № 262451/09.08.2021г по гр.д. 3917/2020г, с което е
осъдена да Ф. И. О. да заплати на З. И. С. сумата от 9645,14лв, дължима на осн.чл.284 ал.2
ЗЗД, представляваща общ размер на пенсиите, които ответницата е получила в периода
2014г до 2018г, като отчет по договор за поръчка от 23.02.2004г, по пълномощно с
нот.заверка, рег. №1960/23.02.2004г на нотариус Р.К., с район на действие ВРС, рег.№ 212
НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
ИМ-1.04.2020г до окончателното ѝ изплащане, както и Определение № 266053/4.11.2021г
по гр.д.№ 3917/2020г, поправено с Определение № 266184/1.12.2021г, с което е оставена без
уважение молбата на Ф. И. О. за изменение на постановеното от ВРС решение в частта му за
разноските, на осн чл.248 ГПК,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. И. С. ЕГН ********** с адрес в гр.Варна ул.“Х.П.“ № 12,
17
предявен срещу Ф. И. О. ЕГН ********** с адрес в с.Т. ул.“М.“ № 16 вх.А ет.5 ап.13, иск в
частта за сумата до размера от 2398,28лв, представляваща сбор от изплатени пенсии,
полагащи й се за периода от м.март 2014г до 1.04.2015г поради погасяването на вземането в
тази част поради изтекла погасителна давност, а в останалата част - за разликата над
посочената сума до общо претендираните 9645,14лв, т.е. за сумата от 7246,86лв,
представляваща сбор от изплатените на ищцата пенсии за периода от 1.04.2015г до м.май
2018г вкл.- като недоказан по основание, на осн.чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД.
ОСЪЖДА З. И. С. ЕГН ********** с адрес : гр.Варна ул.“Х.П.“ № 12, да заплати на Ф. И.
О. ЕГН ********** с адрес: с.Т. ул.“М.“ 16 вх.А ет.5 ап.13, сумата от 927,20лв /деветстотин
двадесет и седем лева и 20ст/, представляща направени в производството разноски, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
в едномесечен срок от уведомяването на, арг.чл.280 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18