Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия Х.Ж.Ж. *** за две
престъпления по чл. 144 ал.3 вр ал.1 НК и да
престъпление по чл. 131 ал.1 т.5а вр. чл. 130 ал.1 НК.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така както е внесено с
обвинителния акт. Счита същото за безспорно установено въз основа на събраните
в хода на съдебното следствие доказателства. За всяко едно от извършените от
подсъдимия престъпления пледира да му бъде наложено наказание от една година
лишаване от свобода, което след прилагане на разпоредбата на чл. 23 НК да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален общ режим .
Подсъдимият Ж. участва
лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник-адвокат. Признава се
за виновен по предявеното му обвинение и се възползва от правото си да не дава
обяснения. Чрез защитника си изразява становище за недоказаност на обвинението,
като в условията на алтернативност при признава на
подсъдимия за виновен се иска определяне на наказание с приложение на института
на у словното осъждане.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Х.Ж. бил
известен на полицията, във връзка с многократни подавани срещу него сигнали за
осъществено домашно насилие спрямо ***му , ***му , и бившите му ***.
Към м. април 2019г Ж. живеел в апартамента *** си – св. М.С.,***.
На 24.04.2019г около
18.30ч. св. Н.Н.,
*** на Ж., отишла до апартамента на „П.Б.“, за да остави дрехи на сина си.
Около 19.00ч. на тръгване от там Н. била пресрещната от подсъдимия и насила
върната обратно в обитавания от него апартамент. Ж. вкарал ***а си в кухнята,
където се намирала *** му - св. С. и започнал да крещи на двете жени, че те са
причината за влошаване на отношенията му с М.Ж., с която преди време живеел на
семейни начала. Ж. започнал да нанася удари с ръце по главата и тялото на ***
си. След това взел един кухненски нож, започнал да го насочва към двете
жени и да им се заканва с думите „*****“
„********“. За да му докаже, че това , в което ги обвинява не е вярно св. Н.
набрала по телефона св. М.Ж., която в този момент се намирала в Х. Когато Ж.
отворила линията св. Н. не могла да проведе разговор с нея, но Ж. чула от
другата страна крясъците на подсъд. Ж., писъците и
плача на двете жени, молбите им към Ж. да ги остави и заканите на последния, че ще им отреже
главите. Ж. затворила телефона, след което се свързала с разследващ полицай В.Б.,
обяснила му какво е чула по телефона и
го помолила да подаде сигнал за помощ, тъй като от Х. нямало как да се свърже с
тел. 112. Междувременно подсъд. Ж. извел *** си от кухнята. Затворил я в спалнята и
и казал да не излиза от там.
Веднага след разговора
с Ж. св. Б. сигнализирал за случващото се оперативния дежурен при ОД МВР Ямбол и на
адреса на Ж. бил изпратен дежурен екип. Пред *** св. П. и св. Б. подсъдимият
заявил, че ако не този ден то при първа възможност ще отреже главата на *** си
и нищо не може да го спре.
Тъй като св.Н. не се
чувствала добре на място бил повикан екип на ЦСМП Ямбол, който извършил преглед
на пострадалата.
Видно от заключението
на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че при
нанесения и на 24.04.2019г побой пострадалата Н. е получила следните
увреждания: контузия на лява ръка с наличие на кръвонасядания
по гръбната повърхност на дланта й и в областта на първи
пръст; контузия на главата с наличие на кръвонасядане
в дясната половина на теменната област, контузия на гръдния кош с наличие на палпаторна и функционална
болка по хода на ребрата в лявата му половина. Описаните увреждания имат
травматична генеза и се дължат на действието (удар , притискане) на твърди тъпи
или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са
получени в резултат на нанесени множество удари с ръце. Съдейки по
локализацията на уврежданията и техните характеристика може да се направи
извод, че на пострадалата са нанесени не по-малко от три удара, като тяхната
последователност не може да бъде определена по медицински път. Описаните
телесни увреждания в своята съвкупност са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалата.
Съгласно заключението
на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза подсъдимият Ж. не се
води на диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет гр.Я. Същият боледува от личностово разстройство, емоционално нестабилна личност. Към
момента на деянието не е било налице разстройство навъзприятията
у Ж., нарушаващо правилното му отношение към външния свят, тъй като е бил
психично здрав. Към момента на освидетелстването му Ж. е в
състояние адекватно и пълноценно да участва в наказателното производство т.к.
установеното личностово разстройство – емоционално
нестабилна личност не е продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа отчасти от показанията на св. Н.
и св. С. дадени в с.з., от показанията
на св.Н. и С. дадени 24.04.2019г в хода
на досъдебното производство , от показанията на св.Б., С., П., Б., Д., въз
основа на писменото заключение на изслушаната съдебно-медицинска експертиза и
разпита в съдебно заседание на вещото лице – д-р С., писменото заключение на назначената
съдебно-психиатрична експертиза, а така
също и въз основа на приложените писмени доказателства: протокол за
предупреждение – 4 бр., характеристична справка , епикриза
– 2 бр, протокол за доброволно предаване, протокол за
оглед на веществени доказателства и изготвения към него фотоалбум, лист за
преглед на пациент в Спешно отделение, фиш за спешна медицинска помощ1 писмо
изх. № 2161/19.06.19 на ДПБ Раднево, Решение № *** по ЧНД № *** на ЯРС, справка
за съдимост и приложеното веществено доказателство – нож с дървена дръжка и
острие от бял метал.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът не даде вяра на показанията на св. Н.
дадени в съдебно заседание в частта им, в която се твърди, че Ж. не я е бил и
не е отправял заплахи към нея и св. С.. В тази си част показанията на св. Н.
противоречат от една страна на останалите събрани в хода на съдебното следствие
гласни доказателства и преди всичко на показанията на свидетелите Б., С., П. ,Б.
, и Д., а от друга страна противоречат и на показанията на самата Н. , дадени пред разследващ полицай
в деня на инцидента. Свидетелите Б., С., П. , Б. , и Д. са станали свидетели на
ицидента в качеството син а длъжностни лица – първите
трима като полицейски служители , четвъртият като разследващ полицай по друго
досъдебно производство и последната като медицински специалист посетил адреса с
екипа на спешна помощ. Всеки един от тях няма родствена връзка с подсъдимия или
каквито и било взаимоотношения с него,
за да се приеме, че с даването на неверни показания биха се опитали да повлияят
на разследването по делото. Св.Н. е в близка родствена връзка с подсъдимия
(същата му е ***) , поради което е житейски оправдано чрез даването на неверни
обяснения същата да се опита да оневини действията на сина си. Дадените в хода на досъдебното производство
на 24.04.2019г показания на Н. пред разследващ орган са непосредствено след
инцидента, в момент в който пострадалата все още е била под емоционално влияние
на случилото се, поради което съдът счита, че същите са достоверни, още повече,
че са в пълно съответствие с останалите доказателства по делото. Не на последно
място в посочените части показанията на св. Н. дадени в съдебно заседание са в
противоречие и с приложените по делото писмени доказателства, а именно протокол за предупреждение, протокол за
доброволно предаване, фиш за преглед на пациент в спешно отделение , с
приложеното веществено доказателство нож
с дървена дръжка и острие от бял метал и не на последно място със заключението
на изслушаната съдебно-медицинска експертиза. Както медицинските документи така
и заключението на съдебно-медицинската експертиза обективират
по един безспорен начин наличието на травматични наранявания у Н., които добре
съответстват да са получени по начин и време така както същата е съобщила при
разпита си на 24.04.2019г.
По същите съображения
съдът отказа да даде вяра на показанията на св. С. дадени в съдебно заседание в
частта им, в която се твърди, че Ж. никога не е отправял заплахи към тях, че
той не може да убива поначало, не я е заплашвал и на 24.04.2019г , а само се е
шегувал. Показанията на свидетелката в
тази им част са в противоречия с
показанията й дадени на 24.04.19 пред разследващ полицай, прочетени по предвидения
в закона процесуален ред. Горните противоречат и и на останалия събран по
делото доказателствен материал , а именно показанията
на свидетелите Б., С., П. ,Б. , и Д.. В противоречие са и с протокола за
доброволно предаване, който е подписан от св. С. и в който е отразено, че ножа
който предава на полицейските служители е този с който Х.Ж. е заплашил нея и Н.Н. с убийство. Свидетелката С. е баба на подсъдимия, поради
което е логично същата чрез даване на неверни показания по делото да се опита
да оневини поведението му. Показанията на свидетелката са и вътрешно
противоречиви доколкото от една страна същата сочи, че внук е добро момче и
обикновено се шегуват двамата, както е било и в конкретния случай, а от друга,
че и друг път са идвали полицейски служители на адреса и , като най-вероятно са
викани от съседи.
Поизложените по-горе
съображения съдът не даде вяра и на обясненията на подсъдимия дадени в хода на
досъдебното производство и прочетени в
съдебно заседание по предвидения в закона процесуален ред. Същите съществено
противоречат на показанията на свидетелите Б., С. , П., Б. и Д. и приложените
по делото писмени доказателства и заключения на съдебно-медицинска експертиза.
Обясненията на подсъдимия освен доказателствено
средство са и средство за защита и с последните Ж. очевидно е целял избягването
на наказателна отговорност за извършеното от него деяние.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Ж. с
деянията си е осъществил на два пъти състава на чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като
на 24.04.2019г около 19.00ч. в
гр. Я. на ул.“П.Б.“ № ** вх.* ап.** се е заканил с убийство на Н.Н.Н. и това заканване е възбудило основателен страх у Н.Н. за осъществяването му
Както и по същото време
и на същото място се е заканил с убийство на М.И.С. *** и това заканване е
възбудило основателен страх у С. за осъществяването му.
Налице са извършени две
съставомерни деяния по посочения текст на
наказателния закон. Авторството на всяко едно от деянията съдът счита за безспорно установена въз
основа на показанията на свидетелите Н. и С., дадени в хода на досъдебното
производство на 24.04.19г. и показанията на свидетелите Б., С., П. и Б. , които ги подкрепят изцяло. В тази
насока са и данните от приемо-пердавателен протокол,
от протокол за оглед на веществено доказателство и изготвения към него
фотоалбум и от самото веществено доказателство – нож с дървена дръжка и острие
от бял метал . Съвкупния анализ на събраните по делото доказателства несъмнено
сочи, че на процесната
дата и час подсъдимият е отправил заплахи за живота на св. Н. и св.С.,
съответно *** и *** на последния. Изпълнителното деяние е осъществено с
действие, като се е изразило в изричането в словесна форма на думи и изрази обективиращи намерението на подсъдимия да осъществи
посегателство върху живота на Н. и С. и
насочване на кухненски нож към Н..
Налице е довършено престъпление, тъй като отправените заканителни изрази
съпроводени с действия, свързани с насочване към Н. на хладно оръжие са били
възприети от двете жени. Същите са предизвикали у последните основателен страх
от осъществяването им, тъй като Ж. многократно е отправял заплахи към ***а си и
*** си и ги е считал за отговорни за раздялата му с бившата му съпруга. Всичко това , а именно вербалните закани,
съпроводени със насочване на хладно оръжие към пострадалата Н. , съчетано с нанасянето
на побой над последната и предходното поведение на подсъдимия към двете жени, е
било в състояние да възбуди и е възбудило основателен страх у тях от
осъществяването на заканата.
От субективна страна
деянията са осъществени с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал , че отправя по
адрес на Н. и С. заплахи с убийство, който те възприемат непосредствено,
Съзнавал е, че същите са в състояние да възбудят основателен страх у пострадалите
за осъществяването на престъплението и пряко е целял настъпването на този
резултат.
Видно от заключението
на изслушаната по делото съдебно-психиатрична експертиза Ж. не страда от
психично заболяване и не се води на диспансерно наблюдение. Към момента на
извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи действията си.
Подсъдимият Ж. с
деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава
на престъпление по чл. 131 ал.1 т.5а вр. чл. 130 ал.1 НК, тъй като по същото време и на същото
място чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата итялото на Н.Н. и е причинил лека телесна повреда изразяваща се в
контузия на лявата ръка с наличие на кръвонасядания
по гръбната повърхност на дланта, контузия на главата
с наличие на кръвонасядания в дясната половина на
теменната област и контузия на гръдния кош, довело до временно разстройство на
здравето неопасно за живота на Н., като
деянието е извършено в условията на домашно насилие.
Авторството на деянието съдът счита за
безспорно установено въз основа на показанията на свидетелите Н. и С., дадени в
хода на досъдебното производство на 24.04.19г. ,които се подкрепят от
показанията на свидетелите Б., С., П. и Б.
. В тази насока са показанията на св. Д.
. Посочените гласни доказателства са в пълно съответствие с приложените писмени
доказателства и по – специално фиш за преглед на пациент в спешно отделение и
заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза. От
обективна страна изпълнителното деяние се характеризира с въздействие върху
организма на другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или
системи на организма на пострадалия или води до промени в тяхното
функциониране. Касае се за типично резултатно престъпление, като за
квалифициране на деянието по чл. 130 ал.1 НК е необходимо увреждането на
организма да е от такава степен, че да е довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия. В конкретния случай по безспорен
начин се установява, че Н. е претърпяла увреждания, характеризиращи ги като
лека телесна повреда, тъй като причинените й контузия на лявата ръка с наличие
на кръвонасядания по гръбната
повърхност на дланта, контузия на главата с наличие на кръвонасядания
в дясната половина на теменната област и контузия на гръдния кош са довели до временно разстройство на здравето
неопасно за живота. В тази насока, относно медико-биологичната характеристика
на телесните увреждания , съдът възприе
изцяло заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза
което компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните по делото. В
тази насока са и останалите медицински документи, приложени по делото.Налице е
и пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и причиненте на пострадалата Н. телесни увреждания.
В конкретния случай
съдът прие, че е налице квалифициращия признак по чл. 131 ал.1 т.5а от НК, а
именно телесната повреда да е нанесена в условията на домашно насилие. Съгласно
легалната дефиниция на понятието дадена в чл. 93 т.31 НК престъплението е
извършено в условията на домашно насилие ако е предшествано от системно
упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в
икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната
свобода, личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или
бивш съпруг, лице от което има дете, лице с което се намира или е било във
фактическо съпружеско съжителство или лице , с което живеят или е живяло в едно
домакинство. Безспорен по делото факт е , че пострадало от престъплението лице
е възходящ на подсъдимия , а именно неговата майка, като същото е предшествано
от системно упражнявано от страна на подсъдимия както спрямо нея, така и спрямо
баба му и бившите му съпруги физическо и психическо насилие.
От субективна страна
деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че с
нанасянето на удари в областта на главата и тялото на пострадалата ще и причини телесни
увреждания със значителен интензитет и
пряко е целял настъпването на този вредоносен резултат.
При определяне вида и
размера на наложените на подсъдимия
наказания съдът взе предвид следното: от една страна взе предвид
високата степен на обществена опасност на извършените деяния, обуславяща се от
характера и тежестта на отправените закани, наличието на близка родствена
връзка между подсъдимия и пострадалите , съответно майка и баба на последния. От друга страна съдът взе предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия. С оглед на
всичко това съдът определи наказание при баланс
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, около и под
средния , предвиден в текста на закона размер, а именно лишаване от свобода за
срок от една година и три месеца за престъпленията по чл. 144 ал.3 НК и в
размер на една година лишаване от свобода за престъплението по чл. 131 НК.
Тъй като деянията по
настоящата присъда са извършени от подсъдимия в условията на реална съвкупност,
тоест преи да има постановена и влязла в сила присъда
за което и да било от тях, съдът на осн. Чл. 23 от НК
наложи на подсъдимия общо наказание в размер на най-тежкото от тях , а именно
лишаване от свобода в размер на една година и три месеца.
Като изходи от броя и
тежестта на престъпленията ,включени в съвкупността и размера на определеното общо наказание, съдът
счете, че за постигане в пълнота на целите на чл. 36 от НК следва да завиши
размера на определеното общо наказание от една година и три месеца лишаване от
свобода на една година и шест месеца лишаване от свобода.
Съдът прецени, че за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия е необходимо последният да изтърпи
ефективно така определеното му и завишено общо наказание като постанови същото
да бъде изтърпяно при първоначален общ режим
На осн.
Чл. 59 ал.1 НК съдът зачете времето през което Ж. е бил задържан с мярка за неотклонение
задържане под стража , считано от
25.04.19
Тъй
като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, съдът ан осн. Чл. 189 НПК го осъди да
заплати направените по делото разноски в размер на 236.20 лв., вносими в полза на Републиканския бюджет по сметката на
ОДМВР-Ямбол,в размер на 300лв , вносими в полза на
НБПП и в размер на 30 лв. вносими в полза на
съдебната власт по сметката на ЯРС
Иззетото
по делото веществено доказателство – нож с дървена дръжка и острие от бял метал
като вещ без стойност съдът постанови след влизане на присъдата в сила да бъде
унищожено.
По изложените основания
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: