Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 30.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на 21.09.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 717 по описа за 2020 година на Районен
съд - К., за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданско дело № 717/ 2020 г. по описа на Районен
съд – К. е образувано по предявени искове от „В.и К.“ ЕООД със седалище и адрес
на управление:***, ЕИК: *********, представлявано от Р.Т.Р.– управител, чрез
адв. А.С., със съдебен адрес:***,
против Г.Г.И.,
ЕГН **********, адрес *** с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл.79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че
ответникът е титуляр на партида в ЕООД “В.и к.” с № 107 за имот в с. Г., общ. П.. С ползването на съответните услуги между
експлоатационното предприятие и потребителя възниквали договорни отношения, по
силата на които ЕООД “ВиК” се задължава да доставя питейна вода до имота на
абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора
вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите
били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали
лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Сочи, че ответника имал неизплатени в срок задължения към ищцовото дружество в размер на 1854, 78 /хиляда осемстотин
петдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/, произтичащи от доставка на питейна вода и
отведена канална вода за период от 10.08.2017г. до 03.12.2019г., както и лихви за забавено
плащане в размер на 235,80 /двеста тридесет и пет лева и осемдесет стотинки/ за период от 28.08.2018г.
до 09.01.2020г.
Твърди,
че отчитането на количествата доставена и отведена вола ставало всеки месец, когато е осигурен достъп да това. Срокът за заплащане на дължимата сума но него била 30 дни от датата на
издаване на документа. В случая били издадени 2 бр. квитанции, сумите, по които
не били заплатени.
Поради
неплащане ищцовото дружество подало до РС – К., заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г.Г.И.. Образувано било
ч.гр.д. № ***/2020 год. по описа на РС – К. и
издадена заповед за изпълнение.
Срещу
издадената заповед по ч.гр.д. № ***/2020 г. било подадено в срок възражение от Г.Г.И., в което заявявал, че не дължи
изпълнение на вземането по нея, поради което съдът дал указания на заявителя,
че може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението.
Моли
съда да признае за установено но отношение на ответника Г.Г.И., ЕГН ********** ***, че дължи да заплати на ЕООД „В.и
к.“***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя инж. Р.Т.Р.сумата 1854,78 /хиляда осемстотин
петдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/,
произтичащи от от предоставени и
незаплатени ВиК по партида № 107 на негово
име за имот в с. Г., общ. П. за периода от 10.08.2017г. до 03.12.2019г., както и законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № ***/2020г. по описа на Районен съд – К. - 31.01.2020г. до
окончателното й заплащане.
Моли съда да признае за установено, че
Г.Г.И., ЕГН ********** ***, дължи да заплати на ЕООД “В.и к.”***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
инж. Р.Т.Р.сума в размер на 235,80
/двеста тридесет и пет лева и осемдесет стотинки/ представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на паричното
задължение за период от 28.08.2018г. до 09.01.2020г.
Претендира
за разноски, сторени в настоящото съдебно производство, както и направените
разноски в заповедното производство в размер на 41,81 лева.
В съдебно
заседание исковата молба се поддържа от адвокат А. С.,***, която моли съда да
уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
В
отговора на исковата молба ответникът е описал 20 бр. издадени от ищцовото
дружество квитанции за периода от 01.09.2016 г. до 15.02.2020 г., които твърди,
че били заплатени. Сочи, че от отписаните квитанции /стр.18 и стр. 19 от
делото/ било видно, че ищецът издавал редовно фактури в периода 09.2016 г. – 08.2017
г., които съдържали идентични ежемесечни показания от 2 куб.м. От това можело
да се направи извод, че ищецът бил в нарушение на действащите общи правила,
като не е отчитал реално изразходваната питейна вода, като начислявал служебно
2 куб.м. Цитира чл. 35 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за ползване на ВиК системи. В тази връзка сочи,
че ищецът не изпълнявал задълженията си по прилагане на общите
правила, като не отчитал реалния разход на питейна вода, като приел служебно,
че средният месечен разход от предишни редовно отчетени периоди е 2 куб.м.,
колкото е начислявал в продължение на повече от 12 месеца преди август 2017 г. Сочи, че
оспорваното от него задължение било срещу издадената от ищеца квитанция, която
съдържала данни за период от 12 месеца - от 10.08.2017 - до 14.08.2018.,
което било в противоречие с действащото законодателство. Показанията на
водомера, записани в тази квитанция показвали огромен разход на питейна вода,
който сравнен с действителният разход преди и след посоченият период не
представлявал реален разход на питейна вода и на това основание оспорил и не
заплатил посочената сума в размер на 1 809 лв. Ответникът
подробно излага своите съображения в писмения си отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично,
представлява се от адв. Л. Д.,***, който поддържа изложеното в отговора на
исковата молба, оспорва исковете и моли същите да бъдет отхвърлени. Оспорва по
реда на чл. 193 ГПК истиността на Квитанция № ********/28.08.2018
г. на „В и К“ С. относно съдържанието на същата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото са представени и приети като
доказателства: За ищеца - Заверено копие
на лихвен лист по партида № 107; заверено копие на 2 бр. Квитанции/фактури; досие на абонатен номер ***** и Заповед № ****/25.10.2017 г. на управителя на
ВиК С. за въведено ел.отчитане на изразходеното количество вода, заверени копия на протокол № ****/ 13.10.2017г. и
****/ 14.05.2018г., за ответника - 20 бр. квитанции и разписки за периода от 2016
г. до 2020 г.
С исковата молба са предявени два обективно
съединени иска с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл.79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № ***/2020
г. по описа на РС – К., се установява, че по реда на чл. 410 и сл. ГПК, по
депозирано от „В.и к.“ ЕООД *** срещу Г.Г.И., заявление за издаване на заповед
за изпълнение за неплатено задължение за консумирана питейна вода по партида №
107 за имот в с. Г., общ. П., за
периода 10.08.2017г. до 03.12.2019г.,
съдът е издал Заповед за изпълнение на 03.02.2020 г., съгласно която е
разпоредил длъжникът Г.Г.И. да заплати на кредитора главница 1854,78 /хиляда осемстотин
петдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/; 235, 80 /двеста тридесет и пет лева и
осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение
на паричното задължение за период от 28.08.2018г.
до 09.01.2020г., законна лихва върху главницата от 31.01.2020г.
до окончателното изплащане на вземането и разноски 41,81 лева.
Ответникът оспорва, че дължи претендираните суми
за консумирани количества питейна вода. Основните му възражения се сътоят в
това, че ищеца не изпълнявал задължението си по ежемесечно отчитане на
ползваните от нео, ВиК услуги, а му начислява „служебно“ по 2 куб.м. вода.
Оспорва издадената Квитанция № ********/ 28.08.2018г., като твърди, че с нея били фактурирани за заплащане количества вода за
пирод от 12 месеца, което било недопустимо. Твърди, че и водомерът му не е
годен да отчита правилно преминалите през него количества вода.
Съдържанието на спорното материално правоотношение
е уредено в Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи / Наредба № 4 /
и Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на “В
и К” ЕООД гр. С. / Общи условия /, одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 от
Наредба № 4 В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Съобразно чл. 5 т. 6 от
Общите условия потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги
съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, т.е. в 30-дневен срок след датата на
фактуриране.
По делото бяха събрани гласни доказателства, чрез
разпита на свидетеля Б. Г. Ширяков на длъжност „Инспектор реализация“ към ищцовото дружество в експлоатационен
район К.. В дадените от него обяснения пред
съда той заяви, че инкасаторката на
района, в който попада и
село Г., общ. П. е споделяла с него, че
ответника, като
потребител е конфликтен човек. Заяви, че самият той е присъствал на опит за
отчитане на водомера в
имота на ответника, като последният категорично отказвал да осигури достъп. При посещение във „ВиК“ на работното място на свидетеля,
ответникът е завявал, че „ако още
веднъж тази дойде вкъщи
/инкасатор/, няма да се познае в
огледалото“.Свидетелят
заяви също, че знае, инкасаторката
с притеснение и страх е влизала в имота на ответника, поради което когато не е успявала да влезе е начислявано „служебно“ по осреднена консумация на вода, на
базата на предходни, редовни отчети.
По делото са представени и два броя
протоколи № ****/13.10.2017г. и ****/
14.05.2018г., съгласно чл. 24, ал. 4 от Общите условия на „В.и к.“ ЕООД ***, от
които е видно, че на 13.10.2017г. и на 14.05.2018г. на инкасатора Л. С. Н. е
отказан достъп за отчитане на водомера за партида № 107 за село Г., общ. П. от Г.Г.И..
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общете условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от „ВиК“ оператор “В.И К.” ЕООД, ***: „При отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера,
и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал.
6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от
него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите
имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и К
оператора. След съставяне на протокола, В и К операторът изчислява
изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в
сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от един потребител
присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се
ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите
условия.“
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ОУ: „При отказ на потребителя, установен с протокола по чл. 24, ал. 4, да
осигури достъп на длъжностното лице на В и К оператора за отчитане на
показанията на водомер, разходът на вода се изчислява по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6
часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, за
периода до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца“.
В случая ВиК оператора не
е приложил този режим, а е начислил реално отчетеното количество вода по
показанията на водомера в имота на ответника.
В случай, че беше приложил
разпоредчите на цитираните, по-горе текстове от ОУ е следвало да начисли на
13.10.2017г. и на 14.05.2018г. количества вода изчислени съответно за период от
2 и от 6 месеца по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление
в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s. Това е така, тъй като видно от разпоредбата на
чл. 49, начислените количества вода, по реда описан в нея следва да са за
период до предишен редовен отчет, но не повече от 6 месеца.
В случая предишния редовен
отчет е бил на 10.08.2017г., т.е. 2 месеца преди 13.10.2017г., когато е
съставен първия протокол за неосигурен достъп и 9 месеца преди 14.05.2018г.,
когато е съставен втория протокол.
Вместо това ВиК операторът
е отчел реалните показания на водомера в имота на ответника, като по този начин
е начислил това, което той реално е ползвал, вместо да му определи ползвани
количества вода, завишени спрямо реалното му потребление и явявщи се, като
санкция на неговото недобросъвестно поведение, предвид неосигуряването на
достъп на инкасатор в имота за отчитане на водомера.
По делото бе извършена
съдебно-техническа експертиза, относно техническата изправност на водомера.
Според
представеното заключение на вещото лице, поради несъответствие с изискванията
за междупроверочните интервали на задължителните метрологични проверки по
„Закона за измерванията“ и по „Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол“ процесният водомер не е годно средство за
търговско измерване на вода. Според вещото лице, заключение, дали процесният
водомер измерва количеството преминала през него вода в границите на
допустимата относителна грешка, съобразно с класа му на точност, предписан от
производителя, може да бъде направено само след демонтаж и представянето на водомера в упълномощена лаборатория
за извършване на метрологична проверка на водомери или в лаборатория на БИМ за
метрологична експертиза на водомери.
Видно
от събраните по делото гласни и писмени доказателства – свидетелските показания
и 2 бр. протоколи за отказ да се осигури достъп за отчет на водомера, именно
поведението на ответника е причина, служителите
на ВиК оператора да нямат достъп до водомера в имота му. Поради това от една
страна същият не е отчитан редовно. От друга страна се налага извода, че след,
като липсва достъп до водомера, то е невъзможнво и той да бъде демонтиран за да
му бъдат извършени необходимите проверки, съобразно изискванията на българското
законодателство за това.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за задължението по делото са издадени 1 бр.
квитанция № ********/ 28.08.2018г. и 1 бр. фактура № *******/08.12.2019г. на
обща стойност 1854,78 лева. В счетоводството на ищеца липсват осчетоводени
плащания, извършени от ответникът по процесните квитанция и фактури. Съдът
възприема експертното заключение, тъй като същото е обосновано,
незаинтересовано и не противоречи на останалите доказателства по делото.
Със Заповед № ****/25.10.2017г. на Управителя на „ВиК“
ЕООД е въведено
отчитането на потреблението на ВиК услуги от потребителите, посредством
електронен карнет.
По делото бе прието, като доказателство електронно
извлечение - разпечатка
на карнет № 330/ 1. В него се
съдържат данните по партидата на съответния Потребител, а именно:
1. Данни за потребителя – име, ЕГН и адрес, и данни за партидата/
партидите, които има съответния потребител - номер и адрес на същите, както и
брой и тип на водомерите
2. Хронология на показанията - извършените отчети по партидата
3. Издадени фактури/ квитанции
4. Дата, място, начин на плащане и платени задължения и издадени документи.
По партидата на ответника, видно от досието му по
абонатен номер ***** - стр. 2,3 и 4 на електронния
карнет са
въведени отчети на незаплатените задължения,
както и издадените и неплатени фактури. На страница 4 се вижда, че ответника е
платил издадените фактури в периода след издаването на квитанция № ********/28.08.2018г.
и преди издаването на фактура № *******/08.12.2019г., като обаче не е
заплатил посочените кватанция и фактура.
На стр. 2/5 е отразено,
че за период от 10.08.2017г. до 14.08.2018г. е извършен реален отчет. При него е
отчетено старо показание 967,000 куб.м. и ново показание 2 106,000 куб.м.
или разлика/ измерено количество 1 539,000 куб.м. На страница 3/ 5 е отразена
издадената въз основа на този отчет квитанция № ********/28.08.2018г. на
стойност 1809,86 лв., която бе оспорена от ответника по отношение на
истинността на нейното съдържание по реда на чл. 193 от ГПК.
Предвид извършената от
съда проверка на истиността на документа, посредством сравняването му с другите
доказателства по делото и свидетелските показания, следва да се приеме, че
оспорения по реда на чл. 193 от ГПК, документ – квитанция № ********/ 28.08.2018г.
не е неистински. Същият е годно доказателство за отразените в него
обстоятелства.
Ето защо Квитанция № ********/28.08.2018г., не следва да бъде изключена от доказателствата по делото в
резултат на оспорването й по реда чл. 193 от ГПК.
С оглед на така събраните доказателства по делото,
оценени по отделно, както и в съвкупност, съдът намира за установено наличието
на неизпълнено задължение на ответника по партида 107 в с. Г., общ. П. в
размер на 1 854, 78 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, към която
препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че
дължимата лихва за периода 28.09.2018г.
до 06.04.2020г. е в размер на 276,60 лева. С оглед на това съдът намира за установено
наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца за заплащане на
лихва за забава в установения от експертизата размер. Предвид обстоятелството,
че по делото се претендира размер на обезщетение за неизпълнение на парично
задължение от 235,80 лева, следва то да бъде присъдено на ищеца до този размер.
Гореизложеното налага извода, че предявените
искове по чл. 422 от ГПК са основателни и следва да бъдат уважени, като се
признае за установено по отношение на ответника Г.Г.И. съществуването на
вземането на ищеца за сумата от 1854, 78 /хиляда осемстотин петдесет и четири лева и
седемдесет и осем стотинки/ - главница; 235, 80 /двеста тридесет и пет
лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на паричното задължение за период от 28.08.2018г. до 09.01.2020г., законна лихва върху главницата от 31.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането, присъдени със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № ***/ 2020 г.
по описа на РС – К..
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, вр. С т.11 от
Тълкователно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК
ответникът дължи на ищеца направените разноски в заповедното производство в
размер на 41.81 лева /четиридесет и един лева и осемдесет
и една стотинки/ и 635,00 лева /шестстотин
тридесет и пет лева/ в настоящото съдебно производство.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на
Г.Г.И., ЕГН **********, адрес ***, съществуването на вземането на ЕООД “В.и
к.”***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя инж. Р.Т.Р.сума в размер на 1854,78 /хиляда осемстотин петдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/, произтичащи от от предоставени и незаплатени ВиК по партида № 107 на негово име за имот в с. Г., общ. П., за
периода от 10.08.2017г. до 03.12.2019г.,
както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2020г. по описа на Районен съд – К. - 31.01.2020г.
до окончателното й заплащане.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Г.И., ЕГН **********, адрес ***, съществуването на вземането на ЕООД “В.и к.”***,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя инж. Р.Т.Р.сума в размер на 235,80 /двеста тридесет и пет лева и
осемдесет стотинки /,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за период от 28.08.2018г. до 09.01.2020г.
ОСЪЖДА Г.Г.И., ЕГН **********, адрес *** да
заплати на “В.и К.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК
********* направените разноски в
заповедното производство в размер 41.81 лева /четиридесет и един лева и
осемдесет и една стотинки/ и 635.00 лева
/шестстотин тридесет и пет лева/, представляваща разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: