РЕШЕНИЕ
№ 5554
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110130267 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Н. Н. П., с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 6683,50
лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, аб. № ***, за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 16.02.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 785,42 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 01.02.2024
г., сумата от 63,07 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 16.02.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 11,92 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
01.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 21.03.2024 г. по ч.гр.д. № 9554/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. ***, като ответникът има
качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
1
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху
това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Н. Н. П., с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна връзка
между ответниците и топлопреносното дружество. Оспорва обема на доставената топлинна
енергия, респ. дължимата за нея цена. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата
дялово разпределение. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на
ответника в забава. Евентуално, релевира възражение за погасяване на вземанията чрез
плащане. Моли се съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи
по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна
енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че
през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот,
а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай, от съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства – Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 от
ЗПИНМ от 1969 г., удостоверение за наследници, изх. № ***/***/*** г., и молба-декларация
за откриване на партида от Н. Н. П., се установява, че ответникът се легитимира като
собственик на процесния имот и като такава се явява материално легитимиран да отговаря
2
за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в имота.
Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е бил обвързан с общите
условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно,
писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан ответника с общите
условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което
обстоятелство не е спорно между страните. По делото нито се твърди, нито се доказва
ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили
сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-
горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на правото на
собственост върху процесния апартамент № ***, съдът прави извод, че между него и ищеца
е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Ето защо, съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия, което правоотношение е възникнало по силата на закона с оглед качеството
на ответника на собственик на имота през процесния период, и именно той е задължен да
заплаща стойността на доставената до имота топлинна енергия, при доказана реална
доставка.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
/чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. По делото не се спори, и от приетите като писмените доказателства –
договор № ***/*** г., протоколи за отчет, извлечение от сметка, съобщения към фактури и
др. се установява, че разпределението на топлинната енергия в блока след отчет на уредите
за дялово разпределение и на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите
в СЕС, е извършвано през процесния период от ФДР – „***“ ЕООД (с предишно
наименование „***“ ООД).
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“
ООД. Ответникът е ползвал ТЕ за отопление на имот през процесния период и такава му е
била начислявана от ищеца, както и е била начислявана ТЕ отдадена от сградна инсталация
и ТЕ за доставка на БГВ. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово
разпределение, че в имота има монтирани 4 отоплителни тела-радиатори, на които са
монтирани четири топлоразпределители и 4 бр. термостатни винтили, както и 1 бр. щранг-
лира в помещението баня, както и 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. От м.05.2020 г. до
м.04.2022 г. не е извършвано дялово дялово разпределение от 5 бр. ИРРО, тъй като 5-те бр.
радиатори са демонтирани /затапени/. През периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. потреблението
на топла вода е на база реален отчет на показанията на 1 бр. технически изправен и узаконен
3
водомер за топла вода. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява
на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с
кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 216 куб. м.
Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са
отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди
нейното разпределение между абонатите.
В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота на ответника
количество топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. възлиза на 6407,98
лв., представляваща разликата между прогнозно начислените суми по фактури (7234,73 лв.)
и сумите за получаване от абоната по изравнителните сметки (826,75 лв.), като посочената
стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза като
обективно и компетентно изготвено. Същото е изготвено не само на база едностранно
съставени от ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури,
които са оспорени от ответника), но и въз основа на данните, предоставени на вещото лице
от фирмата за дялово разпределение – изравнителни сметки за потребена топлинна енергия
в имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на документи, представени от
топлофикационния район, т. е. изводът за реално доставената до имота топлинна енергия и
нейната стойност е направен не само въз основа на представените от ищеца частни
документи, поради което съдът намира за доказана доставката на ТЕ до имота на ответника
на посочената в исковата молба стойност през процесния период.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно, стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 6407,98 лв., изчислена
съобразно действащите през процесния период цени на КЕВР.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от м. 05.2021 г. до м.04.2023 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
общ размер от 63,07 лв. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на
договорите между „***“ ЕАД и „***“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се
4
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението за отчетния
период, считано от 15.09.2021. При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл.
162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия в размер на 6407,98 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 01.02.2024 г. възлиза
на сумата от 785,42 лв.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК – 16.02.2024 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от общо 11,92 лв., начислена за периода от 16.07.2021 г. до
01.02.2024 г., се явява неоснователна.
По отношение на релевираното от ответника Н. Н. П. възражение за погасяване на
вземанията чрез плащане:
Видно от приетото като доказателство по делото В случая, от приетото като писмено
доказателство по делото преводно нареждане от *** г., а и с оглед изричното признание на
процесуалния представител на ищеца в този смисъл по делото се установява, че в хода на
процеса – на 07.03.2024 г. ответникът е извършил плащане в размер на сумата от 3167,59 лв.
В преводното нареждане от *** г. за сумата от 3167,59 лв. наредителят е отбелязал като
основание за превода: фактура № ***/*** г. за отчетен период 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.
5
Сумата от 3167,59 лв. не е достатъчна да покрие общия размер на процесните вземания,
поради което съдът следва да приложи специалното правило на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, като с
направеното плащане първо погаси вземанията за лихви, включително тези, изтекли до
датата на плащането, след което вземанията за главници. Изтеклата лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 16.02.2024 г. до 07.03.2024 г. вкл., върху сумата от 6407,98 лв.
(главница за топлинна енергия) е в размер на 51,55 лв., а върху сумата от 63,07 лв. (главница
за дялово разпределение) е в размер на 0,51 лв., или общо 52,06 лв. Последната събрана с
мораторното обезщетение в размер на 785,42 лв., дава сбор от 837,48 лв. След приспадане
на последната сума от сумата на плащането, остава разлика в размер на 2330,11 лв., с която
следва да бъде погасена изцяло главницата за дялово разпределение в размер на 63,07 лв. и
частично главницата за топлинна енергия до размера от 2267,04 лв., като остава дължима
сумата от 4140,94 лв., ведно със законната лихва от 07.03.2024 г. до окончателното плащане.
До тази сума искът за главница за топлинна енергия за процесния период следва да бъде
уважен, а за разликата над сумата от 4140,94 лв. до пълния предявен размер от 6683,50 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. За останалите вземания исковете следва да
бъдат отхвърлени, поради плащането им в хода на процеса, а за иска за лихва за забава в
размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2021 г. до 01.02.2024 г. – като неоснователен. Съдът намира за ирелевантен за
настоящия спор начина, по който ищецът е осчетоводил извършеното от ответника плащане,
доколкото има законово предвиден ред, по който следва да става това – чл. 76, ал. 1 ЗЗД (в
хипотеза на погасяване при частично плащане подлежи най-обременителното или старото
задължение на длъжника).
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
200,88 лв., от които 150,88 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 550,88 лв., от които 150,88 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв.
– депозит за съдебно-техническа експертиза, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
(определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Доколкото с поведението си ответника
е дал повод за завеждане на делото, същият следва да понесе изцяло отговорността за
направените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство, макар и част от
претенциите да са погасени чрез извършеното в хода на процеса плащане. Предвид
изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ ЕАД има право на разноски в
размер на 193,23 лв. за производството по ч.гр.д. № 9554/2024 г. и 529,89 лв. за исковото
производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Н. Н. П. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите в размер на 40,16
лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Н. Н. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Н. Н. П. дължи на „***“ ЕАД,
сумата от 4140,94 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, аб. № ***,
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 07.03.2024 г. до
изплащане на вземането, за която сума по ч.гр.д. № 9554/2024 г. по описа на СРС, 61 състав е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.03.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата 4140,94 лв.
до пълния предявен размер от 6683,50 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Н. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.
„***“ № ***, ет. ***, ап. ***, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
Н. Н. П., дължи на „***“ ЕАД, сумата от 785,42 лв., представляваща лихва за забава в
размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 01.02.2024 г., и сумата от 63,07 лв. - главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 16.02.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.03.2024 г. по ч.гр.д. №
9554/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Н. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.
„***“ № ***, ет. ***, ап. ***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Н. Н. П., дължи на „***“ ЕАД, сумата от
11,92 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 01.02.2024 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.03.2024 г. по ч.гр.д. №
9554/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап.
***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 193,23 лв., представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 9554/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от
529,89 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на Н. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.
***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 40,16 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8