№ 2**
гр. К., 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510101536
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е правно основание чл.92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 04.01.2019г. сключил с ответника С. Н. Х. Договор за
поръчка, изработка и реклама №268-1/04.01.2019 г., с който дружеството в
качеството му на възложител е възложил, а ответникът в качеството му на
Изпълнител приела срещу съответното заплащане да извършва от името и за
сметка на Дружеството следните действия: да рекламира заемните продукти
на Дружеството, да търси и набира клиенти, да сключва от името на
Дружеството договори за паричен заем с потребители на заемните продукти
на Дружеството, да следи за спазване на сроковете за изпълнение на
задълженията на клиентите и на условията по договорите с тях, да оказва
съдействие за точното изпълнение на задълженията на Дружеството по
договорите с клиентите, да събира вземания, възникнали по повод на
продуктите на Дружеството и за негова сметка. На 01.12.2020 г. С.Х.
представила на уведомление за прекратяване на договора с едностранно
едномесечно предизвестие, което било уговорено в чл.12, ал.1, т.2 от същия.
Уведомлението било получено от представител на дружеството на същата
дата. Считано от 01.01.2021 г. договорът бил прекратен. Във връзка с
изпълнението на договора, към датата на прекратяването му ответникът
обслужвала клиенти, които контактували предимно чрез нея, поради което от
съществено значение било след прекратяването на договора, тяхното
обслужване да бъде пренасочено към друг представител на „И.А.М.т“ АД.
Дружеството обслужвало клиентите си чрез изпълнители на граждански
договор, които се наричали кредитни консултанти /КК/. Обслужването
ставало в дома на клиента, за негово лично удобство, предоставянето на
заемната сума и събирането на вноските ставало в дома му, като това било
1
част от модела на работа на Дружеството. В основните задължения на тези
изпълнители /КК/, какъвто е бил и В.К., влизало задължението да поддържат
редовен контакт с клиентите с цел консултиране относно възможностите и
условията за отпускане на кредити, фактическото предоставяне на заемната
сума, събирането в последствие на погасителните вноски по отпуснатите
кредити и т.н. Поради естеството на задълженията си, всеки КК поддържал
близки и редовни контакти с поверените му клиенти. Това водело до
създаването на по-близки отношения между клиентите и техния КК. В
следствие на работата си, съответния КК събирал информация за клиентите
си, която му била необходима и улеснявала изпълнението на задълженията му
- напр. местоработата им, къде живеят, кога получават заплата, в кой ден им е
по-удобно да плащат, дали ежеседмично или през седмица, и т.н. Цялата тази
информация била ценна за дружеството и съответно за КК, защото
улеснявало събирането на вече отпуснатите суми и помагало на дружеството
да предостави в бъдеще на съответния клиент продукт, който максимално да
задоволи нуждите му. Поради тази причина, когато договорните
взаимоотношения между дружеството и даден КК бъдат прекратени, се
извършвало приемо-предаване на активните клиенти. Идеята на приемо-
предаването е старият КК и новият, който ще го замести в работата му с
клиентите, заедно да се срещнат с всеки клиент. Новият КК трябвало да бъде
представен от стария, който вече имал контакт с клиента, като човекът, който
ще го обслужва занапред. Така се поддържала стабилност и сигурност в
отношенията между клиента и дружеството. Наред с това, старият КК
предавал на новия КК цялата налична информация за клиента, правела се
проверка на плащанията на всеки клиент съгласно погасителния план по
кредита му. След предаване на цялата информация и сверяването на
погасителния план се подписвал приемо-предавателен протокол,
удостоверяващ предаването на клиентите. Целта на проверка била да се
установи дали има липсващи суми, защото след предаването му на новия КК,
същият ставал материално отговорен и ако имало разминаване в сумите,
които се твърдяло, че са платени и реално платените, то той ще трябвало да
възстанови разликите. В случай, че това приемо-предаване не бъде направено,
напускащият можел да задържи и/или укрие някоя от платените погасителни
вноски, или клиентът можел да излъже, че вече е платил някоя от вноските и
не дължи плащане, което водило до настъпване на вреди за дружеството.
Ответникът С.Х. в качеството си на КК била в постоянен контакт с множество
поверени й клиенти, разполагала именно с такава информация за тях, но не я
предала по предвидения ред. Съгласно чл.10, т.23 от договора, тя се
задължила след прекратяването му, да опише всички активни към този
момент клиенти на дружеството, които обслужва. Предаването на клиентите
следвало да се изпълни чрез подписване двустранен приемо-предавателен
протокол за всеки отделен клиент. С.Х. е трябвало още да запознае лично
определения от Дружеството нов изпълнител за обслужване на съответните
активни клиенти с тях, като това, също следвало да бъде удостоверено с
протокол. Тези си задължения С.Х. следвало да изпълни най- късно в 5-
дневен срок от датата на прекратяване на Договора. Срокът, в който е
следвало да изпълни посочените задължения е изтекъл на 06.01.2021г. Х. не
изпълнила нито едно от задълженията си по чл.10, т.23. На 08.01.2021г.,
представители на Дружеството са констатирали неизпълнението на
2
задълженията на С.Х., като са съставили Констативен протокол от
08.01.2021г. Вследствие на неизпълнението на основание чл.13, ал.3, т.1 от
Договора, за Длъжника възникнало задължение да заплати на „И.А.М.т" АД
неустойка за неизпълнение в размер на *** лв. Въпреки договорното
неизпълнение от страна на С.Х., Дружеството взело решение да бъде отново
поканена да предаде активните си клиенти на определения от Дружеството
нов КК. По тази причина на С.Х. била изпратена покана за приемо-предаване,
с която дружеството я поканило в 7-дневен срок да се яви на посочения адрес
и да предаде клиентите си на посочен от Дружеството нов КК. Поканата била
получена от длъжника, видно от положения подпис върху обратната разписка
за получаване на поканата от „И.А.М.т" АД (ИАМ). Ответникът не се
отзовала на поканата на дружеството и не се явила на посочения адрес и в
посочения срок, за да изпълни договорните си задължения. Счита, че не е
налице, нито изпълнение на задълженията по договора от ответника макар и
извън всякакви срокове, нито е налице погасяване на възникналото за нея
задължение в размер на *** лева договорна неустойка поради неизпълнение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди С. Н. Х., с ЕГН-
********** от гр.К., ул.“Т.Ю.“ №** да заплати на „И.А.М.т“ АД, с
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“********“,
бул.“Д.Н.“ №**, АТЦ „С.Ц.“, ет.2, офис 40-46 сумата от *** лева договорна
неустойка по договор за поръчка, изработка и реклама №268-1/04.01.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК,
ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. На 04.01.2019 г. в
качеството си на изпълнител подписали с ищеца договор за поръчка,
изработка и реклама №268-1. Офисът, в който работела и изпълнявала част от
задълженията си се намирал в гр.К., на бул.“******“ № 31. В същия офис
работели В.К., Д.М. и др. нейни колеги, между които и М.Г., заемаща
позицията „Мениджър развитие“. Всички обслужвани клиенти, редовно
посещавали офисът и познавали много добре колегите й. Многократно се
случвало, когато отсъствала от офиса, клиентите й да контактуват с тях, да
плащат дължими вноски по взетите от тях кредити, както и да получават
всякаква друга информация, относно промяна на погасителните им планове,
разсрочване на задължения им и всичко останало касаещо продуктът, който
се предлагал. Поради малката численост на екипа, се налагало както тя да
работи и обслужва клиенти на колегите си, така и те да обслужват нейни,
поради тази причина клиентите й и колегите й се познавали много добре. На
01.12.2020 г. подала едномесечно предизвестие за прекратяване на договора в
изпълнение на чл.12, ал.1, т.2 от същия. След два-три дни предала всички,
подлежащи на връщане на дружеството служебно зачислените й предмети и
документите, с които разполагала - Служебна 08М карта, празни бланки
„Предложение за сключване на договор за паричен заем“, „Договор за
паричен заем“. Кредитните досиета и цялата налична информация за
клиентите се съхранявали единствено в офиса, съгласно чл.9, ал.1, т.8 и чл.10,
т.6 и т.8 от Договора. Парични суми също не държала в себе си. При плащане
от страна на длъжниците, сумите предавали на касиерката в офиса. Въпреки,
че върнала всички поверени й във връзка с изпълнение на договора вещи,
предвидения по договора Приемо-предавателен протокол не бил разписан,
3
тъй като никой от останалите служители на „“И.А.М.т“ АД не желаел да й
съдейства и да се разпише от името на дружеството. При подаване на
уведомлението за прекратяване на договора, регионалният мениджър, който
познавала само с името М., определил, клиентите й, да бъдат поети от
колегата й Ц.В., като техен нов кредитен консултант. В средата на месец
декември 2020 г. с Ц.В. и М.Г. - мениджър развитие, се уговорили да посетят
нейните длъжници, съгласно задълженията й по договора, да я представи като
техен нов кредитен консултант, с който занапред ще работят. При посещение
на адресите на клиентите, пътувала с личния си автомобил, а лицата В. и Г. -
със служебния такъв. Спирали пред адреса на всеки отделен клиент, като тя,
В. и Г. се срещали с него. Запознавала ги и извършвала представянето на
новия кредитен консултант. Така, още в началото на месец декември 2020 г.
представила на всички свои клиенти Ц.В., която поемала работата с тях. След
представянето на В. на активните клиенти, неколкократно посетила офиса на
“И.А.М.т“ АД в гр.К., на бул.“******“ №31 в гр.К. в обявеното му работно
време до 18.30 ч. Всеки път на молбата й да подпишат със служител на
дружеството двустранния протокол, съгласно договора, регионалният
мениджър отговарял "Не ни занимавай, оправяй се както можеш". Така,
въпреки, че изпълнила задълженията си за връщане на всички поверени й
ценности и документи, личната среща с клиентите й и уведомяването им, че
вече ще работят с консултанта Ц.В., била поставена в невъзможност да
подпише протоколите по чл.10, т.23 от Договора, поради отказът от
съдействие от страна на служителите на Дружеството. Оспорва твърдението,
че е получила покана за приемо-предаване. Обратната разписка към
Товарителница №69327857, била върната на подателя, без да е разписана от
нея, като получател, а самата покана, която била приложена като
доказателство към исковата молба, била в оригинал. Ищецът не твърдял, че са
настъпили вредни последиците за него. Нямало данни, че липсвали парични
средства, че е задържала и/или укрила суми, или пък клиент да е излъгал, че
вече е платил някоя от вноските и не дължала плащане, което да е довело до
настъпване на вреди за дружеството, от каквито последици се опасявал
ищеца, предвид неподписаните протоколи, за които като последица била
уговорена претендираната неустойка. Въпреки желанието и усилията й, не
могла да изпълни в пълен обем задълженията си по чл.10, т.23 от договора
поради неосигуряване на необходимото съдействие от страна на ищеца.
Заявява, че в случай на осигуряване на лице, което да разпише протокола от
страна на ищеца, е готова да се яви в офиса на “И.А.М.т“ АД и да подпише
протокола. В случая се касаело за забава на кредитора. Съгласно разпоредбата
на чл.95 от ЗЗД кредиторът бил в забава, когато неоправдано не приеме
предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото
съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира
съдебни разноски. В случай, че съдът прецените, че искът е основателен,
моли да намали размера на претендираната неустойка, като прекомерна.
От събраните по делото доказателства, становища и доводи на страните,
съдът намира за установено следното:
Не е спорно, а и от заверено копие на Договор за поръчка, изработка и
реклама №268-1/04.01.2019 г. и договор за обработка на лични данни от
4
04.01.2019 г. се установява, че “И.А.М.т“ АД възложило на ответника С. Н. Х.
срещу заплащане да извършва подробно описаните в чл.1, ал.1 т.1-т.6
действия, а именно: да рекламира заемните продукти на възложителя по
начина, определен в чл. 9 от договора; да търси и набира клиенти за заемния
продукт на възложителя по начина, определен в чл.9 от договора; да сключва
от името на възложителя договори за паричен заем с потребители на заемните
продукти, предлагани от възложителя; да следи за спазване на сроковете на
изпълнение по заемните продукти от страна на клиентите на възложителя,
както и за всички други условия по изпълнение на договорните им
задължения; да оказва съдействие за точното изпълнение на задълженията по
заемните продукти на възложителя; да събира вземанията, възникнали по
повод на заемните продукти на възложителя от името и за сметка на
последния.
В чл.13, ал.3, т.1 на договора страните са постигнали съгласие, че при
неизпълнение на което и да е от задълженията си по чл.9, ал.1, т.5- т.8 и по
чл.10, т.1- т.23 изпълнителят заплаща на възложителя неустойка в размер на
*** лв. В чл.12 на договора са уредени предпоставките и реда за
прекратяването му, а в чл.10, т.23 е предвидено, че при прекратяване на
договора, независимо от основанието за това, изпълнителят се задължава
незабавно да върне на възложителя поверените му парични средства,
материални ценности и документи, а също и да опише активните към този
момент клиенти на възложителя, които обслужва, като това се удостоверява
със съставянето на предавателно-приемателен протокол, подписан от
изпълнителя и служител/представител на възложителя, най-късно в деня на
прекратяване на договора; изпълнителят се задължава също така да запознае
лично определеният от възложителя нов изпълнител за обслужване на
съответните активни клиенти, които изпълнителят по договора обслужва към
момента на прекратяването му; изпълнението на това задължение се
удостоверява от изпълнителя по договора и определеният от възложителя нов
изпълнител, като двамата подписват двустранен протокол, най-късно в 5-
дневен срок от датата на прекратяване на договора.
С Уведомление от 01.12.2020 г. до изпълнителният директор на ищцовото
дружество ответницата с едностранно месечно предизвестие, което започва да
тече от датата на уведомлението, е заявила, че прекратява договора.
Съгласно показанията на св.ЦЦ.Н. В., когато започнала работа на 01.12.2020
г. в „И.А.М.т“ АД като „Отговорник спомагателни дейности“ С.Х., която
работела като “кредитен консултант“ подала предизвестие за напускане.
Всеки „кредитен консултант“ имал свои клиенти, които му били поверени
лично и които обслужвал. Кредитният консултант бил длъжен при подадено
едномесечно предизвестие за напускане, да предаде хартиените носители с
лични данни за клиентите, а за да се избегнат злоупотреби задължително да
предаде и клиентите с приемо-предавателен протокол. Консултантът, който
обслужвал клиентите ги запознавал лично с новия консултант, който ще ги
обслужва. Регионалният мениджър определял при прекратяване на
отношения, на кой „Кредитен консултант“ да се предадат клиентите.
Клиентите на С.Н., трябвало тя да приеме, но не било осъществено приемо-
предаване от нея. От активни клиенти знаела, че С.Х. осъществявала
взаимоотношения с конкурентна фирма. С постъпването на работа била
5
уведомена, че трябва да приеме клиентите от С.Х.. С.Х. веднъж я потърсила
по телефона с опит за уговорка за среща. Когато се обадила започнала да
ругае, а когато се успокоила казала да приемо-предадат клиентите, но
когато на Х. е удобно. Второ обаждане не последвало. Уговорката била, С. да
се обади, но не се обадила. Два - три пъти правила опит, да се свърже със
С.Х. по телефона, но контакт не се осъществил. Наложило се приеме клиенти,
които не били реално предадени и срещнала трудности при осъществяване
на свързването с тях. Документацията относно клиентите, се съхранявала в
централния офис. По системата знаели какво дължи клиента. Цялото досие на
клиента било в централния офис. Имало и хартиен носител. Имали
информация как се движат кредитите на клиентите на хартиен носител, който
се намирал в кредитния консултант. В кредитния консултант се съхранявали
бланки за разписване на клиенти и всяка седмица се вадела актуална
информация относно кредитното състояние на всеки клиент, който
консултантът обслужвал. Това приемо-предаване било необходимо, да се
запознае клиента с новия кредитен консултант. Изискването за запознаване с
новия „Кредитен консултант“ било свързано с посещение адреса на
местоживеене на клиента. Дружеството се занимавало с домашно
кредитиране, осъществявали дискретност по кредитите, но при 30-дневна
забава, дискретността отпадала.
В показанията си св.Фадлие Алиева Салимова сочи, че със съдействието на
ответницата през 2020г. изтеглила кредит от ищцовото дружество, по който
кредит С.Х. е била неин кредитен консултант. Вноските по кредита
заплащала в офиса на дружеството, който се намирал в гр.К., на спирка „А.“.
При отсъствие на С.Х. в офиса била обслужвана от нейни колеги. Преди да
напусне, С.Х. се обадила и поискала да се срещнат. На срещата пред дома
в гр.К., Х. я уведомила, че ще я „прехвърли“ към друг кредитен консултант, с
който трябвало да „дойдат заедно“, но не били в „добри отношения“, че
новият кредитен консултант ще я посети за й се представи, че трябвало да
предаде клиентите си и да ги посети. След срещата с ответницата била
посетена от две жени, едната от които се представила като новият кредитен
консултант и обяснила, че ще процедират така, както са процедирали със
С.Х.. Кредит й бил дискретен и не трябвало семейството й да знае за него. С
ответницата процедирали, като последната звъняла по телефона, срещали в
гр.К. или ходели в офиса, а когато заминала за чужбина, ги превеждала
онлайн. Поради забава на кредитни вноски била посетена от служител /мъж/,
който я уведомил за просрочието на кредита и че трябвало да предаде на него
сумата за погасяване. Сочи, че не е плащала вноските на друг, тъй като имала
номера само на ответницата./“… Не сме се срещали след това повече с
кредитния консултант. Мисля, че се казваше Ц., с късо подстригана коса…С.
ми каза, че напуска, защото имали някакъв конфликт, но не каза с кого. Не се
чувствала добре в офиса. Същият ден, когато С. дойде у нас, беше много
набързо и ми каза, че трябва да предаде клиентите, че има да посети и други
нейни клиенти. Не можах да видя с каква кола бяха двете момичета, когато
дойдоха да ми кажат за новия „Кредитен консултант“, защото влезнаха в дома
ми…Бяха ми останали някакви минимални суми да довнеса. Аз не съм се
срещала с жената, която ми казаха, че е кредитен консултант. Срещнахме се с
мъж. Това момиче, което дойде пред нас, повече не се е обаждало. След това,
дойде един мъж.. Дойде в къщи този мъж и каза, че имам кредит за
6
погасяване и съм с малко закъснение. Нямам спомен, около две седмици или
10 дена съм имала закъснение. Каза, че трябва да направя вноска и да ги дам
на него…Аз нямам номер на друг човек. Не съм плащала на други, защото
имам номера само на кредитния си консултант…“ /.
Съгласно показанията на св.М.А.К., през 2020 г. изтеглила кредит със
съдействието на С.Х., която работела в ищцовото дружество до средата на
месец декември 2020 г. Ответницата , че не се разбира с колегите си и
трябвало да напусне. Проблемът бил с мениджъра на име М.. С.Х. се
ядосвала, че не може да подпише документ/формуляр като споделила, че е
ходила два-три пъти в офиса, но нейна колежка я връщала, защото
мениджърът отсъствал. Веднъж я придружила, но останала в колата, а когато
се върнала от офиса ответницата казала, че са я върнали./“….няколко пъти
ходеше да подписва някакъв документ или формуляр, но не можа да го
разпише.….Връщала я нейната колежка, защото господин М. отсъстваше.
Ходила съм с нея един път, когато я върнаха, а другите пъти не съм
присъствала. Веднъж съм ходила с нея, два или три пъти ми се е оплаквала по
телефона, че са я върнали…Това, че са я върнали, ми го каза тя, след като се
върна в колата…“/. Съдът не кредитира показанията на св.М.К. в частта в
която сочи, че ответницата е ходила три пъти в офиса на ищеца за да подпише
документ, но била връщана от нейна колежка, тъй като не са преки и
непосредствени, а възпроизвеждат споделеното от ответницата. Освен това
като нейна роднина М.К. е заинтересован свидетел по смисъла на чл.172 от
ГПК, а показанията не не кореспондират с останалите доказателства по
делото.
Приложен по делото е констативен протокол от 08.01.2021 г., съгласно който
към 08.01.2021 г. С.Х. не се е явила в офиса на ищеца в гр.К. за да опише
активите си клиенти /заематели/ към момента на прекратяване на договора й
с “И.А.М.т“ АД.
Представена е от ищеца покана за приемо-предаване, но няма наведени
доводи, а и доказателства същата да е била връчена на ответника.
Представени са заверени копия на товарителница №ОР69327857 от
19.01.2021 г. с обратна разписка към товарителница №69327857, с подател С.
Н. Х. и получател “И.А.М.т“ АД, връчена на адреса на “И.А.М.т“ АД, с
описание на пратка: „покана за приемо-предаване на клиенти на ИАМ“.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД „неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди“. Нормата е с диспозитивен характер, т.е.
страните са свободни да уговорят друго. Неустойката е акцесорна на главното
задължение на страната, тя обезпечава кредитора при неизпълнение на
задължението на длъжника, като установява предварително размера на
обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на
неизпълнение. За да възникне отговорността за заплащане на договорна
неустойка трябва да са налице следните три предпоставки, които са елементи
на фактическия състав: наличие на сключен договор, в договора да е
уговорена клауза за неустойка при неизпълнение на задължение и виновно
7
неизпълнение на задължението по договора.
В случая претендираната договорна неустойка от *** лв. е акцесорно
съглашение, обусловено от наличието на валидно сключения между страните
договор за поръчка, изработка и реклама №268-1/04.01.2019 г. и по своята
същност представлява предварително установено задължение за престиране, в
случай на неизпълнение на уговореното в чл.13, ал.3, т.1 във вр. с чл.10, т.1-
т.23 от договора задължение на изпълнителя. Съгласно разпоредбата на
чл.20а от ЗЗД уговорките между страните по договора имат силата на закон за
тях. Спазването на тези уговорки и зачитането на техните последици е
приравнено на законови разпоредби по отношение на страните, които са ги
постигнали като съблюдаването на спазването на тези уговорки, при
възникнали спорове между страните, следва да се извърши от съда, при
пълното зачитане на договореностите между тях./ Решение №28/01.03.2017 г.
по гр.д.№60094/2016 г. на ВКС, IV г.о.; Определение №60554/09.07.2021 г. по
гр.д.№4050/2020 г. на ВКС, IV г.о., /. В случая в чл.10, т.23 на договора
страните са уговорили, както реда за удостоверяване факта на предаване от
ответницата като изпълнител /кредитен консултант/ на материални ценности,
парични средства, документите и активните клиенти и на запознаването им с
новия изпълнител като задължение при прекратяването на договора, така и
срока на изпълнението им т.е. писмената форма е за доказване на
изпълнението. По делото не е спорно, че процесният договор е прекратен на
01.01.2021 г. Не е спорно, че в пет дневният срок от прекратяването на
договора, а и след това няма подписан, както между изпълнителя и
възложителя – страни по делото, така и между ответницата като изпълнител и
определения от възложителя нов изпълнител /кредитен консултант/ приемно-
предавателни протоколи. По делото не се установи ответницата да е
изпълнила задължението си за предаде на възложителя материалните
ценности и документи, а и активните си клиенти на новия кредитен
консултант. Показанията на св.Ф.С. не опровергават този извод. Напротив от
същите се установява, че свидетелят се е запознала визуално с новия
кредитен консултант, след срещата й с ответницата, но реалното й приемо-
предаване като активен клиент не е имало. Следователно процедурата по
предаване на материалните ценности, документите и на активните клиенти не
се е осъществила по вина на ответницата. Предвид гореизложеното и
наличието на всички предпоставки от фактическия състав на чл.92, ал.1 от
ЗЗД съдът счита, че следва да бъде реализирана отговорността на ответника
за заплащане на уговорената неустойка. Ответникът не доказа уговорената в
договора неустойка да е прекомерна, поради което възражението му се явява
неоснователно. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на ** лв.
държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА С. Н. Х., с ЕГН-********** от гр.К., общ.К., ул.“Т.Ю.“ №** да
заплати на „И.А.М.т“ АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление гр.С., ж.к.“********“, бул.“Д.Н.“ №**, на основание чл.92 от ЗЗД
сумата от *** лв. неустойка по Договор за поръчка, изработка и реклама
№268-1/04.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. Н. Х., с ЕГН-********** от гр.К., общ.К., ул.“Т.Ю.“ №** да
заплати на „И.А.М.т“ АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление гр.С., ж.к.“********“, бул.“Д.Н.“ №**, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК направените по делото разноски в размер на 1** лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9