Мотиви към Решение № 260226 от 12.10.2021
г., постановено по н.а.х.д.№263
по описа за 2021 година на Врачанския районен съд
Производството е по реда на чл.375 и
следващите от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Образувано е по внесено на 09.03.2021 г. предложение на Врачанска Районна
прокуратура /ВрРП/ за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по отношение на обвиняемия Д.Н.Д. *** за престъпление
по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.1 от НК.
При разглеждане на делото ВрРП не се представлява и
съответно не изразява становище.
Договорният защитник на обвиняемия – адвокат Г.Г.
намира, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин и почива на
противоречиви доказателства; пледира за постановяване на оправдателна присъда,
поради недоказаност на деянието. Алтернативно защитата прави искане за налагане
на административно наказание в минимален размер.
Обвиняемият Д.Н.Д., роден на *** ***, българин, български гражданин, средно
образование, разведен, неосъждан, ЕГН ********** не изразява становище по същество.
Врачанският районен съд, като разгледа
депозираното предложение и след анализ на събраните по делото доказателства,
намери за установено от фактическа страна следното:
Районна прокуратура **** е внесла по реда
на чл.375 от НПК в съответния първоинстанционен съд – Районен съд ****
мотивирано предложение за освобождаване на обвиняемия Д.Н.Д. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за това, че на 14.10.2018 г. около
01:00 часа в гр.****, в питейно заведение ****“, находящо се на ул.“****“ №**,
при изпълнение на службата си като полицейски орган /старши
- водач на служебно куче в група
„Охранителна полиция“ към РУ-**** при ОД на МВР-****/, след нанасяне на удари с
ръка в областта на лицето на **от гр.****, му е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в оток в окосмената част на главата, оток и кръвонасядане на
клепачите на ляво око с притваряне на очната цепка, минимално счупване на
режещия ръб на 1-ви зъб горе вляво с кръвонасядане на лигавицата на горната
устна, довели до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, – престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130,
ал.1 от НК.
При разглеждане на делото в рамките на
фактическите положения, посочени в постановлението са преценени събраните в
наказателното производство доказателства, при което се установява следната
фактическа обстановка:
Обвиняемият Д.Н.Д.
*** работел като полицейски служител в
МВР считано от 15.09.1995 г. и към процесната дата заемал длъжността „Мл.инспектор“ — старши полицай /ВСК/ в
група „Охранителна полиция“ към РУ - ****. Съгласно утвърден от началника на РУ – **** месечен график за месец октомври 2018 г., полицейски
патрул в състав: св.В.Н. - н-к на отделение, св.Г.Х. - мл. автоконтрольор и
обв.Д.Д. - старши полицай, били на работа за времето от 19:00 ч. на 13.10.2018 г. до 07:00ч. на 14.10.2018 г., като екипа ползвал служебен автомобил „******“ с рег.№ ******. На
14.10.2018 г. около 00:37 часа по нареждане
на дежурен ОДЧ при РУ – **** и след подаден сигнал на
тел. 112 за възникнал скандал между граждани, екипа бил изпратен на адрес гр.****, ул.“Г.С.
Раковски“ № **, където се намирало питейно заведение „******“ - собственост на
св.И.Х.. Това заведение се състояло от две зали. Във втората зала се намирал св.М.Б. от гр.****,
който седял на една маса заедно с приятелите си - свидетелите Т.Д., Цв.Ц., Л.А., М.А. и М.С.. Около
полунощ пред заведението
пристигнали няколко мъже от ромски
произход, но собственикът им казал, че няма свободни места. Последните си тръгнали, но след около половин час двама от тях се върнали с моторна резачка. Единият мъж, известен с прякора „****“ срязал
входната врата на заведението с
моторната резачка, а после се отправил към св.Ил.Х., поради което последният, за да се защити го напръскал с флакон с
нервно-паралитичен спрей. След това, двамата мъже от ромски произход избягали с автомобил в неизвестна посока. На мястото на произшествието пристигнал полицейски
автопатрул на РУ-****, състоящ се от свидетелите Н. и Х.
и обв.Д.. Отвън, пред заведението били излезли по-голяма част от клиентите в това число и св.М. Б.. Когато обв.Д. слязъл от полицейския
автомобил, св.Б.
се отправил към него, за да му разкаже за възникналия инцидент, но обвиняемият го хванал с едната си ръка за шията, а
после започнал да го дърпа за дрехите. Последвала размяна на реплики между двамата, при което св.Б.
казал на полицая, че вместо да се разправят с тях, трябвало да потърсят извършителите. Това
предизвикало недоволството на униформения и последвал отговор, че това е
трябвало да направят те. Тези думи възмутили св.анчовски, който от своя страна реагирал с
израза „това са смешни работи“. Св.Б. влязъл веднага в заведението и отишъл до масата, на която седял преди инцидента. Обв.Д. го последвал и му нанесъл няколко удара с ръце в областта на лицето и врата, при което
нападнатия се опитвал да се защити, вдигайки ръце. Ударите първоначално били под формата на плесници с
изправени длани и посрещнати от свидетеля при отбраната си, но впоследствие
последвали няколко юмручни удари, които попаднали
в лицето му и предизвикали силни болки. Пряк очевидец на побоя станал св.В. -
музикант в заведението, който се намирал съвсем близо. Св.М.Б. се прибрал, като установил, че лявото
му око е подуто и затворено, което
било забелязано
и от неговия брат - св.Д. Б., а на
следващия ден и от работодателя му - св.Д.М.. На 15.10.2018г. св.Б. отишъл в гр.Плевен,
където е освидетелстван от съдебен лекар и му е издадено СМУ. Друго СМУ му било
издадено впоследствие и от съдебен лекар в гр.****.
С постановление за привличане на обвиняем
от 30.11.2020 г. Д.Н.Д. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.1 от НК, взета му е мярка за неотклонение
„подписка” и са му разяснени правата, които има по реда на НПК като обвиняем. При
предявяване на разследването на същата дата
е ползвал адвокатска защита, не се е признал за виновен и се е
възползвал от правото да не дава обяснения.
Горната фактическа обстановка се установява
от събраните по делото гласни и писмени доказателства и проведена СМЕ. В хода
на ДП са разпитани множество свидетели - 24 на брой, като пред съдия по реда на
чл.223 НПК са разпитани свидетелите М. Б. и Ц. В.. В хода на съдебното
следствие са разпитани свидетелите В.Н., Н.В., Д.М. и И.Х., подсъдимият е дал
обяснения пред съда и е разпитано вещото лице – д-р Ф.Т..
От свидетелските показания на пострадалия
свидетел М. Б., дадени пред съдия на 16.09.2019 г. се установява,
че в събота вечерта на 13 срещу 14.10.2018
г. същият е бил в заведение ****”, когато
към 00:30 часа нахлул мъж от ромски произход с работеща моторна резачка в ръка,
който се насочил към собственика на заведението – св.Х., а последният го
напръскал в лицето с лютив спрей, вследствие на което всички клиенти излезли
отвън. Установява още, че на място е пристигнал полицейски автомобил и тъй като
познавал един от полицаите - обв.Д. тръгнал към него, за да му разкаже какво се
е случило, но последният вместо да го изслуша, го хванал
за гушата и за дрехите. Твърди, че след като полицаите започнали да
разпитват хората какво се е случило, св.Б. ги попитал защо не отидат да потърсят
извършителите, при което обв.Д. му отвърнал, че те самите е трябвало да се
оправят с тях и да ги задържат. Св.Б. съобщава, че възприел думите на полицая
като предизвикателство за саморазправа и по този повод му казал, че „това е
смешна работа”, след което се обърнал и тръгнал да влиза в заведението, а обвиняемият
тръгнал след него, а другите двама
полицаи останали навън. Св.Б. установява, че след като стигнал до своята маса, обв.Д. Д. го настигнал и започнал да му нанася удари
с длан – шамари, в областта на главата,
като пострадалият вдигнал двете си ръце над главата, за да се предпази. След
това, обвиняемият започнал да го удря с юмруци в областта на главата, като с нанасял
удари с едната ръка отдолу на горе, а с другата замахвал от горе, като ударите
попадали в областта на лицето му. Пострадалият свидетел почувствал силна болка
в областта на лявото око, скулата и в главата, виело му се свят. Твърди, че св.Ц.
В. – музикант в заведението е бил вътре, близо до тях и е видял всичко. Пострадалият съобщава, че
когато си тръгвал от заведението, отвън отново видял обвиняемия Д., който от
своя страна му казал, че не е трябвало
да се стига до това положение. За случилото се св.М. Б. разказал на брат си –
св. Д. Б. и на работодателя си – св. Д.М..
Съдът дава вяра на свидетелските показания
на пострадалия свидетел Б., същите са подробни, последователни и непротиворечиви,
кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал
и установяват по един безспорен начин фактическата обстановка по
случая.
От показанията на свидетеля Ц. В., дадени
пред съдия на 18.09.2019 г. се установява, че към дата 13.10.2018 г. същият работел
като музикант в ****” в гр.****. Около полунощ, същата вечер чул силен шум
откъм входната врата, като клиентите започнали да тичат към вътрешната зала на
заведението. Установява с показнаията си, че причината за всичко това била, че
непознати лица срязали с резачка входната врата и собственика на бара, ги
напръскал с лютив спрей, след което извършителите избягали, а всички посетители
излезли от заведението. Св.В. установява още, че на мястото пристигнал полицейски
екип, като един от полицаите бил обвиняемият Д.. Този свидетел твърди, че е чул,
че св. Б. и полицаите спорели на висок тон, от което полицаите били афектирани,
а пострадалият им казал, че не си вършат работата. Св. В. установява с
показанията си, че св.Б. се върнал на масата във втората зала - вътрешната, като
полицаят Д. го последвал до масата и му нанесъл последователно няколко удара с
ръце в областта на главата, които удари
попаднали в областта на лицето му. Свидетелят твърди, че св.Н.В. се опитал да предотврати
скандала, след което обв.Д. излязъл пред заведението. Свидетелят В. видял пострадалия
М. Б. с подуто око.
Съдът дава вяра на горните свидетелски
показания, същите са последователни и непротиворечиви, кореспондират на
останалия събран по делото доказателствен материал и по един последователен и логичен начин излагат
фактическата обстановка по случая. Счита , че св.В.
не е заинтересован от изхода на делото.
Показанията на св.Б. и на св.Цв.В. се
подкрепят от дадените в хода на ДП показания на свидетелите Д. Б., Л.А., И.Х., Д.М.,
М. А., Ц. Ц., Т. Д., Н.В. и Т.В..
В хода на съдебното
следствие бяха разпитани свидетелите В.Н. ***, Н.В., Д.М. и И.Х..
От
показанията на свидетеля Н. – полицай, се установява факта на пристигането на
мястото на инцидента на полицейския екип; срязаната входна врата; напръскването
с лютив спрей в заведението и обстоятелството, че всички клиентите са били
отвън, пред заведението. Твърди още, че полицаите са влизали само в предната част
на заведението, но не и във втората - вътрешната. Твърди, че св.М.Б. е бил
агресивен към полицаите, като нарекъл ги „смешници”, както и че не е имало конфликт
между полицай Д. и св.Б..
Съдът счита, че свидетелят Н., като част
от пол.екип пристигнал на място, е заинтересован от изхода на делото.
Обстоятелството, че обвиняемият е бил негов колега към датата на инцидента, е повлияло на показанията му, дадени в частта
за липса на физически конфликт между обв.Д. и св. Б., поради което в тази част
не се кредитират.
Свидетелят Н.В. твърди, че св.М.Б. е отправял реплики към
тримата полицаи, но не е имало конфликти между тях. Този свидетел твърди, че той
самият се е върнал вътре в заведението само, за да помогне на св.В. и на
някакво момче, напръскано със спрея. Свидетелят В. установява с показанията си,
че е в близки отношения с обв.Д., поради което съдът след като подложи на
внимателен анализ показанията му, дадени в хода на съдебното следствие, намери,
че същите са противоречиви спрямо дадените в хода на ДП и не им даде вяра,
относно твърдението за липса на физическа разправа от страна на обвиняемия към
пострадалия.
Свидетелят Д.М. - работодател на св.М.Б.
установява, че на следващия ден след инцидента, св. Б. дошъл на работа с подуто
ляво око и отчупено парче от преден зъб, като заявил, че полицай на име Дани го
е ударил. Този свидетел установява, че пострадалият няколко дни след случая не
е идвал на работа, а в гр.Плевен му бил направен медицински преглед.
Показанията на св.И.Х. – собственик на
заведението бар ”***” установяват факта на: срязването на входната врата на
бара от лица от ромски произход; напръскването им със спрей от негова страна,
което предизвикало излизането на клиентите пред заведението; пристигане на място на полицейски екип.
Установява още, че обв.Д. и св. Б. били отвън, пред заведението и си разменяли
реплики, като св.М.Б. влязъл вътре в заведението, а обвиняемият го последвал.
Този свидетел твърди, че впоследствие е чул, че обв.Д.Д. е ошамарил св.М. Б. и
че е виждал в следващите дни М. Б. с подуто и насинено око, като последният му
споделил, че полицай Д.Д. го е ударил в заведението. Прочетени са показанията
на свидетеля Х., дадени в хода на ДП- л.37, в които също е заявил, че излизайки
от заведението пострадалият му е споделил, че е удрян от полицай Д..
Съдът кредитира показанията на свидетелите
М. и Х. като правдиви и допълващи се, кореспондиращи на останалите събрани
гласни доказателства и проведена СМЕ.
В обясненията, дадени в хода на съдебното
следствие, обв.Д. твърди, че: не са влизали във втората зала на заведението, а
само в първата; говорил на място по случая само със собственика на заведението
- св.Х., а пострадалият им казал „смешници” и „не си вършите работата”; всички
били под въздействие на лютивия спрей и никаква видимост не е имало вътре; не е
имало скандал и употреба на физическа сила между полицаи и клиенти на
заведението.
Съдът не дава вяра и не кредитира така дадените в тази
им част обяснения, същите не отговарят нито на писмените, нито на гласните
доказателства по случая, а представляват защитна позиция на обвиняемия.
Установената по делото фактическа обстановка се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства,
а именно: протокол за разпит на пострадалия свидетел М. Б.
по реда на чл.223 НПК – л.129; протокол за разпит на свидетеля Ц. В. по реда на
чл.223 НПК – л.139; протоколи за разпит на свидетелите Л.А. на л.30, Д.М. на
л.61, М.А. на л.63, Цв.Ц. на л.65, Н.В. на л.141; протоколи от проведени очни
ставки на л.151, л.153, л.156, л.160; протокол от следствен
експеримент на л.190-191; Справка за съдимост на обвиняемия, видно от която
същият не е осъждан; положителна характеристична справка за обвиняемия - т.II, л.11; кадрова справка за младши инспектор Д.Д. на л.20,
удостоверение на л.21 и длъжностна характеристика
на л.22; График за дежурства за месец октомври 2018 г. на л.25-26 от том I на ДП.
В хода на досъдебното производство е била
изготвена съдебно-медицинска експертиза, като от заключението на вещото лице се
установява, че на пострадалия М. Б. е
причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като същият е
получил оток в окосмената част на главата, оток и кръвонасядане на
клепачите на ляво око с притваряне на очната цепка, минимално счупване на
режещия ръб на 1-ви зъб горе вляво с кръвонасядане на лигавицата на горната
устна. Посочените увреждания са причинили „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“. По механизъм посочените увреждания отговарят да бъдат
получени от действието на твърди и тъпи предмети, по
време и начин, посочени от освидетелстваното лице. Съгласно експертизата
уврежданията не са характерни за самонараняване и могат да бъдат получени от
действието на човешки юмрук.
Съдът дава вяра на експертното заключение
на описаната по-горе експертиза, тъй като намира същото за обективно, вярно,
достоверно, кореспондиращо и припокриващо се с писмените доказателства по
случая и със свидетелските показания на М.Б., Н.В., Цв.В., Д.М., Л.А., и отговарящо
в пълнота на поставената задача.
При гореустановената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства
категорично и безспорно се установява, че на посочените в постановлението на
прокурора час, дата и място обвиняемият Д.Н.Д. ***, при изпълнение на службата си като полицейски
орган/старши - водач на служебно куче в група „Охранителна полиция“ към РУ-**** при
ОД на МВР-****/, след нанасяне на удари с ръка в областта на лицето на
М. Л. Б., му е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в оток в окосмената част на главата, оток и
кръвонасядане на клепачите на ляво око с притваряне на очната цепка, минимално
счупване на режещия ръб на 1-ви зъб горе вляво с кръвонасядане на лигавицата на
горната устна, довели до „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“, като
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по
чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.1 от НК.
От обективна страна, обв.Д. в качеството
си на полицейски служител при изпълнение
на службата си, е причинил на
пострадалия свидетел лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Обвиняемият
е извършил деянието чрез действия – нанасяне на удари с ръка в областта на
лицето, причинявайки на пострадалия - оток в окосмената част на главата, оток и
кръвонасядане на клепачите на ляво око с притваряне на очната цепка, минимално
счупване на режещия ръб на 1-ви зъб горе вляво с кръвонасядане на лигавицата на
горната устна.
От субективна страна, престъпното деяние е
извършено при форма на вината – пряк умисъл, т.е. обвиняемият Д. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
Деянието е с по-висока степен на
обществена опасност и се явява квалифициран /по-тежко наказуем/ случай на лека
телесна повреда, тъй като е било реализирано от полицейски орган при изпълнение
на службата му.
При разглеждането и решаването на делото
съдът приложи разпоредбата на чл.78а от НК, за което са налице всички
предпоставки – към датата на извършване на престъплението, обвиняемият е бил
пълнолетен; за извършеното умишлено престъпление се предвижда наказание
„лишаване от свобода” до три години; от престъплението няма настъпили
съставомерни имуществени вреди и деецът не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК; с
престъпното деяние не е била причинена тежка телесна повреда или смърт,
подсъдимият не е бил в пияно състояние, не се касае за множество престъпления;
престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение
на службата му.
При определяне размера на наложеното
административно наказание, /което съгласно разпоредбата на чл.78а НК следва да
е глоба от хиляда до пет хиляди лева/ съдът отчете превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства – обвиняемият не е бил наказван по служба към
момента на извършване на деянието, същият се е ползвал с добро име сред
колегите си и има положителни характеристични данни. Към момента на
постановяване на решението е със затруднено социално и материално положение.
Съобразявайки се с изброените обстоятелства, съдът наложи за извършеното
престъпно деяние административното наказание „глоба” в минимален размер, а
именно 1 000 /хиляда/ лева, с което счита, че ще бъдат постигнати целите на
наказанието: да
въздейства превъзпитателно, предупредително и възпиращо на дееца и на
останалите членове на обществото.
Мотивиран от горното Врачанският районен
съд, VII наказателен
състав постанови решението си.
02.11.2021 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
град ****