Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

27.12.2018 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 27 ноември

Тринадесети наказателен състав година 2018

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХ дело номер 2735 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Обжалвано е наказателно постановление № 15-0000105 от 06.02.2015 г. на ***на Дирекция „И.п.т.“ - П. с което на „К.6“ ЕООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.В.П., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 1, и ал. 2 от КТ.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание се явява представителя на „К.6“ ЕООД – Р.П., който поддържа подадената до съда жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

За Дирекция „И.п.т.“ - П.- административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, се представлява от ст. юрк. ***, която моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно..

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, а по същество ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

 

От доказателствата по делото се установява, че на „К.6“ ЕООД е съставен АУАН от инспектор в Дирекция „И.п.т.“ - П. за това, че дружеството, в качеството на работодател, е допуснало до работа през месец декември 2014 г. – 02.12.2014 г., в механа „***“, находяща се в ***, съгласно ТД № 9 от 02.12.2014 г., с лицето ***, с ЕГН: ********** без да му предостави преди да е постъпило на работа, двустранно подписан трудовия договор и уведомление – справка от ТД на НАП по чл. 62, ал. 3 от КТ, което е нарушение на чл.62, ал.1 и ал. 2 от КТ.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление № 15-0000105 от 06.02.2015 г. от Директора на Дирекция „И.п.т.” - П. с което при идентичност на фактическото описание и правната квалификация на нарушението, на дружеството – работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставител М.С.А. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на актосъставителката М.С.А. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: 

В настоящия случай жалбоподателят е привлечен към административно наказателна отговорност за нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във връзка с ал. 2 от КТ съдържащ забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 – екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, като за това деяние е санкциониран на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ установява забрана за работодателя да допуска до работа лице, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, което предполага да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП.

 

С оглед безспорно установеното по делото, че към момента на проверката такъв трудов договор не е бил сключен между страните, съответно към момента на установяване на нарушението /проверката/ – 13.01.2015 година, не е налице и съответно направено уведомление, представляващо задължение на работодателя, произтичащо от сключен трудов договор. За работодателя е било практически невъзможно да предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ на лицето заварено да полага труд, поради обективното му несъществуване преди тази дата.

Същността на трудовото правоотношение, съгласно разпоредбата на  чл. 1, ал. 2 от КТ не допуска предполагане, както и че по естеството си трудовия договор е формален /чл. 62, ал.1 от КТ/ и е юридически факт, с чието настъпване възниква не само трудовото правоотношение, но и задължението по чл. 63, ал.1 от КТ и в този смисъл, доколкото не е осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал.1 от КТ и забраната по  чл. 63, ал.2 от КТ, то неправилно нарушаването на забраната е възприето от органите на административно-наказателното производство като източник на отговорността на дружеството жалбоподател, и неправилно му е вменена административно наказателна отговорност за такова административно нарушение.

В случая описаното нарушение е несъставомерно, т.к. съставът на нарушението, за което касаторът е санкциониран не е осъществен. За работодателя обективно не би могло да възникне задължение да представи копие от уведомлението, както и не би могъл да наруши регламентираната в чл. 63, ал. 2 от КТ забрана да допусне до работа работник или служител, преди да му представи документите по ал. 1 – екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомление по            чл. 62, ал. 3 от КТ. В този смисъл описаното в НП нарушение се явява несъставомерно по посоченият текст – чл. 63, ал. 2, във връзка с ал. 1 от КТ, т.к. приетата от административно-наказващия орган правна квалификация не отговаря на действително установените по делото фактически положения, отразени в АУАН и НП.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че прецизният анализ на посочените разпоредби налага извода, че изпълнителното деяние на чл. 63, ал. 2 от КТ е бездействие, чрез което работодателят е допуснал работника, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ. Следователно в двете алинеи на чл. 63 от КТ са посочени различни форми на изпълнителни деяния и се визират различни по вид нарушения.

В НП е прието от административно наказващия орган, че описаното деяние съставлява нарушение по 1, във връзка с ал. 2 от КТ. Посочената норма предполага, че освен уведомлението до НАП на лицето не е предоставено и копие от трудов договор, тъй като е разписано “документите” по ал. 1, а не при условие на алтернативност.

 

 

В Глава пета от КТ „Възникване и изменение на трудовото правоотношение“, раздел първи „Трудов договор“, систематично са подредени първо сключване на трудов договор, след него форма и трето по ред начало на изпълнението, където са намерили място текстовете на чл. 63 от КТ, посочени за състав на нарушение в процесния случай. Законодателят е въвел изискване за форма на трудовия договор с текста на чл. 62, ал. 1 от КТ, според който трудовият договор се сключва в писмена форма, а чл. 61, ал. 1 от КТ посочва сключването му между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От сключването му възникват правата и задълженията на страните. Съответно от този момент за работодателя възникват следващите се в тази връзка задължения за изпращане на уведомления, да предостави преди постъпването му на работа екземпляр от трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението. След сключването възниква и изричната забрана да допуска до работа работник, преди да му ги предостави.

 

НА СЛЕДВАЩО МЯСТО, съдът счита, че е изтекла давноста за изпълнение на наложеното наказание.

В този смисъл съдът, съобразявайки константната съдебна практика по този въпрос намира, че разпоредбите на чл.80 и сл. от НК относно изчисляване и прилагане института на давността намират приложение към административните наказания и следва да бъдат отчитани и преценявани /арг. от Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015г. на Върховният административен съд на Р.България, ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС и др./.

Нарушението е било извършено на 13.01.2015г.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на същата дата и връчен на нарушителя.

 

Наказателното постановление е издадено на 06.02.2015г., а е редовно връчен едва почти 3 години и 8 месеца по-късно – на 10.10.2018 г. !?!?

 

Според разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

 

Според правната доктрина обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност са три групи:

Първата група – изключващи преследването и изтърпяването на наказанието, сред които е смърт на субекта, давност, амнистия.

Втората група са обстоятелства, водещи до освобождаване от наказателна отговорност.

Третата група са такива, които водят до освобождаване от изтърпяване на наказанието.

Давността попада в първата група и без съмнение представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност.

В ЗАНН по отношение на давността има уредба в чл.34 и в чл.82.

Първият текст урежда случаите, при които административно-наказателното производство въобще не се образува или образуваното се прекратява – когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ.

Според същата норма, не се образува административно- наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като за митнически, данъчни, банкови и др. конкретно посочени видове нарушения срокът е две години от извършване на нарушението.

Различен давностен срок е предвиден в алинея 2, при конкретна хипотеза на чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция.

Според ал.3, образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на акта.

От съдържанието на разпоредбите на чл.34 на ЗАНН може да се направи еднозначен извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на акта за установяване на нарушение, който поставя началото на административно-наказателното производство в две хипотези – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението.

В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Всички разпоредби на чл.34 от ЗАНН, касаещи административно-наказателното преследване, засягат единствено сроковете за образуване на производството със съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

 

Разпоредбата на чл.82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание.

Според ал.1, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три хипотези, срокове, като според ал.2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е. от влизане в сила на наказателното постановление и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност.

В ал.3 на чл.82 от ЗАНН е уредена хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1 на чл.82 от ЗАНН.

Според ал.4, разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство.

Процесният акт за установяване на административно нарушение е издаден на същия ден, в който е констатирано нарушението, т.е. всички срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН са спазени.

Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. То обаче не е било своевременно редовно връчено. След като наказателното постановление не е било връчено по реда уреден в ЗАНН, то не е влязло в сила и сроковете по чл.82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.

По тези съображения, съдът счита, че в ЗАНН липсва уредба на давността, която да урежда абсолютната давност, при която административно-наказателното преследване се изключва, независимо, че акта, с който е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК.

Затова именно съдът счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния случай, с оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.

Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в чл.80 от НК.

 С оглед вида на наложеното в случая наказание – глоба, приложима е хипотезата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години.

 

В настоящият случай, административно-наказателното преследване е възбудено в срок, но наказателното постановление е връчено едва на 10.10.2018г., а съобразно чл.81, ал.3, във вр. чл.80, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК, като този срок започва да тече съобразно ал.3 на чл.80 от НК, от довършване на деянието. В конкретния случай, то е довършено на датата, на която е извършено – 13.01.2015г.

Абсолютната давност, предвид факта, че деянието се наказва с глоба, е три години съгласно приложимата редакция на чл.80, ал.1, т.5 от НК и изтича на 13.01.2018г., като към този момент наказателното постановление не е било връчено !!!

След като е налице изтекла давност, която е обстоятелство, изключващо административно-наказателната отговорност, наказателното постановление следва да бъде отменено.

Поради всичко изложено, съдът намира, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. 1-во от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0000105 от 06.02.2015 г. на Директора на Дирекция „И.п.т.“ - П. с което на основание  чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ  на „К.6“ ЕООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.В.П., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв., за извършено нарушение на чл. 63, ал. 1, и ал. 2 от КТ, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, поради изтичане на предвидената  в чл. 80 ал. 1 т. 5 НК вр.чл. 11 ЗАНН давност .

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                     РАЙОНЕН   СЪДИЯ :