Р Е Ш Е Н И Е
№ 904 18.04.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесети март две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 7840 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от С.М.М. против Г.И.И. и е за
установяване на дължимост от ответника на ищеца на сума, оспорена по ч. гр.
дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата
молба.
В
съдебно заседание ищцата и нейният
процесуален представител поддържат исковата молба и молят съда да уважи иска,
като присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответникът и неговият
процесуален представител молят съда да отхвърли иска и да присъди на страната
сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр. ***, представляващ дворно място с площ 112 кв.м., съставляващо поземлен
имот № ***, кв. *** по плана на гр. ***, заедно с построената в мястото
едноетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище със застроена
площ от 46 кв.м., и другите подобрения в мястото. Запазено пожизнено право на
ползване върху имота има майката на ответника и сестра на ищцата. Едноетажната
сграда е масивна и се състои от: две стаи, в дясната от които е монтирана
мивка; баня – тоалетна; антре, входно антре – преддверие.
През 2013 г. И. разрешава на леля си да живее в
собствената му едноетажна къща, докато оздравее, тъй като е претърпяла
операция, и докато си купи собствено жилище. След като започва да живее там,
ищцата предприема следните действия: в двете стаи е изпълнена настилка от
ламиниран паркет; сменена е дограмата на два прозореца от дървена с пластмасова
(PVC); стените в банята са
боядисани с блажна боя, монтирана е мивка; ремонт на покрива, като дъсчената
обшивка е от дъски втора употреба и керемидите също са втора употреба; по
оградата няма видими следи от ремонтни дейности; около оградата са поставени
върху терена базалтови плочи, без подложка от пясък и запълване на фугите между
плочите с циментов разтвор; изградена е второстепенна постройка (навес) за
дърва, от която е останала скара от греди, върху които е бил монтиран покрив от
поцинкована ламарина; пред сградата е изпълнено преддверие, остъклено с PVC
дограма, която е демонтирана през 2018 г. от ищцата.
В края на месец декември 2018 г. ищцата е изведена от
жилището със съдебен изпълнител. След освобождаване на сградата се установяват
следните щети: в стая-кухня трапезария – батерията на мивката е повредена,
настилката от ламиниран паркет е повредена поради наводняване около мивката в
размер на половината от площта, което налага монтиране на нова батерия, смяна
на ламината в стаята и възстановяване на връзката с пералнята за отводняване; в
стая-спалня – при демонтиране на обзавеждане двете стени са с дупки, някои от
които със значителни разкъртвания, поради което е необходимо изкърпване на
мазилката и боядисване с латекс; в баня-тоалетна – монтаж на промивно казанче,
душ батерия и бойлер, вратата е в лошо състояние.
Ищцата подава заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № ***/2018
г. по описа на БРС. По това дело на 17.09.2018 г. съдът издава заповед за
изпълнение против И. за сумата от 8600 лева главница и законна лихва върху тази
сума от 14.09.2018 г. Заповедният съд не е уточнил в разпоредителната част на
заповедта от какво правоотношение произтича вземането, като в графата
„вземането произтича от следните обстоятелства“ е посочено „неоснователно
обогатяване, произтичащо от подобрения, извършени в имота на длъжника“. Тъй
като И. възразява в срок против заповедта, е образувано настоящото исково
производство.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства
(показанията на свидетелите И. Г. И., Н. Г. Н., И. Г. И. и С. С. Б.) и от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза.
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Ищцата
твърди, че със съгласие на ответника от месец ноември 2013 г. живее в негов
недвижим имот в гр. ***, поради което отношенията между страните във връзка с
твърдени от М. направени разноски за ремонт, поддръжка, запазване и подобрения
в имота, извършени отново според нея със съгласие на ответника, следва да се
уредят от договора за заем за послужване – аргумент от Тълкувателно
решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. №
149/68 г.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск е с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.245 от ЗЗД.
В съдебно заседание, проведено на 14.01.2019 г., съдът
прие за съвместно разглеждане в условията на евентуалност възражение за
прихващане на ответника спрямо ищцата
с вземане в размер на 2000 лева, представляващо обезщетение за нанесени от М.
на недвижимия имот на ответника имуществени вреди, изразяващи се унищожена
подова настилка на жилищните помещения, повредена цялост на стените в жилищните
помещения, демонтиран бойлер в банята, изкъртени брави, увредени мивки в
санитарните помещения, като възражението е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.245 от ЗЗД заемателят
понася обикновените разноски за поддържането, запазването и използуването на
вещта. Той има право да иска от заемодателя да му заплати извънредните
разноски, ако те са били необходими и неотложни.
Безспорно ищцата е държател на имота на ответника – това следва от самия
договор за заем за послужване, а и М. не манифестира воля да държи имота за
себе си. Според цитираното вече тълкувателно решение на ВС държателят
на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползва от разпоредбите на чл. 71 и 72
ЗС. Затова ищцата не може да претендира увеличената
стойност на имота, в резултат на извършените от нея промени в него. В този
смисъл на установяване по делото подлежи само това какви разноски е направила тя
и те извънредни, необходими и неотложни ли са.
С оглед твърденията за извършени дейности от страна на
ищцата, съдът намира следното:
По отношение на
остъкляване на преддверието на сградата и изграждане на навес пред входа й:
Установи се от доказателствата по делото, че PVC
дограмата в преддверието е демонтирана от самата ищца.
Самото то обаче е изградено изцяло от тази дограма („няма зидария“ – показания
на свидетеля Николай Георгиев Николов), т.е. с нейното премахване се премахва и
съществуването на самото помещение „преддверие“, поради което не е налице
вземане на ищцата към ответника за разходите по неговото изграждане, защото
няма вещ, която да остава в имота на И..
По отношение на
изграждане на второстепенна постройка за складиране на материали за огрев:
Установява се, че покривът от поцинкована ламарина на
постройката за дърва е демонтиран от ищцата, като са останали само две греди.
Следователно такава постройка липсва и ищцата няма вземане към ответника за
разходите по нейното изграждане.
По отношение на ремонт
на оградата около двора и поставяне на плочи в двора:
Установи се по делото, че ремонт на оградата не е
извършван, т.е. ищцата не е направила разходи и няма вземане срещу ответника.
Установи се също така, че около оградата има поставени върху терена два реда базалтови
плочи, без подложка от пясък и без да са закрепени стабилно, т.е. изпълнението
е некачествено. Разходите за тяхното поставяне са такива за ползването на
къщата – по-лесно придвижване до нея откъм двора, поради което са за сметка на
ползвателя (ищцата) и М. няма вземане срещу ответника за тях.
По отношение на ремонт
на банята – боядисване, поставяне на нова мивка и нов бойлер:
Безспорно боядисването на банята е обикновен разход във
връзка с поддържане и използване на вещта, поради което той остава за сметка на
ползвателя. Поставянето на нова мивка и нов бойлер също е обикновен разход във
връзка с ползването на вещта (в случая банята в имота), поради което разходите,
направени във връзка с монтирането на тези вещи също са за сметка на
ползвателя. Следва изрично да се посочи, че ищцата не поставя за първи път
бойлер в имота, т.е. тя не „подобрява“ къщата, а заменя често развалящ се
според нея такъв с нов, който е демонтиран при напускането й на имота, т.е. не
се намира в имота на ответника, което е допълнителен аргумент, че М. няма
вземане за неговата стойност.
По отношение на поставяне
на ламиниран паркет в стаите:
Не се установи настилката от балатум в стаите на къщата
да е била повредена до степен, че да се налага нейната подмяна с ламиниран
паркет. От друга страна, разноските, направени от М. за поставяне на ламиниран
паркет (масово
приложима настилка), по принцип са предназначени за привеждане на жилището в
състояние годно за обитаване, т.е. за ползване. Конкретните разходи обаче
не могат да се приемат нито за извънредни, нито за неотложни, нито за
необходими по смисъла на чл.245 от ЗЗД, поради което и за тях ищцата няма
вземане срещу ответника.
По отношение на поставяне на прозорци от PVC дограма
и на корнизи:
Не
се установи ищцата да е поставила корнизи в стаите, но дори и при наличие на
такъв разход, той е обикновен, във връзка с ползването на имота и тя няма
вземане за него.
Установи
се от показанията на свидетеля Н., че старата дървена дограма е била изгнила, т.е. е била
наложителна нейната смяна. Смяната на дограма не може да се приеме за
„обикновен разход“, но безспорно е необходим за запазването и нормалното
ползване на имота – предпазването му от наводняване, енергийно ефективното му
отопляване и неговата безопасност. Ето защо, ответникът дължи на ищцата
разходите, направени за монтиране на такава дограма, които са на стойност 438,56
лева (аргумент от заключението на вещото лице). Върху тази сума не следва да се
начислява ДДС, защото няма доказателства лицето, изпълнило монтажа на
дограмата, да е било регистрирано по ДДС.
По отношение на ремонт на покрива:
Установи
се от показанията на свидетелите И. и Н., че състоянието на стария покрив на къщата е
било лошо. Той е бил от ламарина, без наклон, гредите са били изгнили, а
мазилката на тавана в двете стаи – подпухнала. Материалите от стария покрив не
са могли да се използват за направата на новия такъв. В този смисъл „смяната“
на покрива с нов е била наложителна. Тази „смяна“ не може да се приеме за
„обикновен разход“, но безспорно е необходим за запазването на имота и за нормалното
му ползване – предпазването му от наводняване, енергийно ефективното му
отопляване и неговата безопасност.
Ето
защо ответникът дължи на ищцата разходите, направени за направата на покрива,
които са на стойност 2614,37 лева (аргумент от заключението на вещото лице).
Върху тази сума не следва да се начислява ДДС, защото няма доказателства свидетелите,
изградили покрива, да са регистрирани по ДДС. Те не твърдят, че е начисляван
ДДС както върху материалите, така и върху труда.
След
като съдът прие, че ответникът дължи суми на ищцата, то се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на възражението за прихващане.
По
неговата основателност съдът намира следното:
Безспорно
се установи, че ищцата е увредила имота на ответника при напускането му. Сред
вредите обаче, които ответникът претендира да му бъдат обезщетени, не се
включват тези от некачествено изпълнен ремонт на покрива, нито вредите,
свързани с отстраняване на базалтови плочи – аргумент от направеното в съдебно
заседание, проведено на 14.01.2019 г., уточнение от процесуалния представител
на ответника за характера на повредите. Ето защо сумата от 370 лева, която
според вещото лице е стойността на тези вреди, не се включва във вземането на
ответника. В това вземане следва да се включи сумата от 839 лева,
представляваща стойност на обезщетение за причинените имуществени вреди на
сградата, както и сумата от 213 лева, представляваща стойността на електрически
бойлер, който следва да бъде монтиран, защото отделянето и
вдигането на стария такъв от ползвателя води до невъзможност за нормално
ползване на банята – бойлерът е функционално обвързан с това помещение.
Следователно
вземането на ответника към ищцата за вреди е в размер на 1052 лева, а не в
размер на 2000 лева. Доколкото обаче вземането е предявено чрез възражение, а
не чрез иск, отхвърлителен диспозитив не следва да се постановява.
При уважаване на възражението сумата не се присъжда в
полза на ответника, а първоначалният иск се отхвърля като погасен чрез
прихващане с насрещното вземане на ответника за съответния размер. В
диспозитива на решението следва да се посочат фактите, представляващи
основанието на насрещното вземане, тъй като според т. 18 от ТР № 1/04.01.2001
г., по гр. д. № 1/2000 г., на ОСГК на ВКС мотивите не формират сила на
пресъдено нещо.
След прихващането с това вземане на ответника, той остава да дължи на ищцата 2000,93
лева, част от дължимата сума за направата на покрива на сградата, в който
размер искът следва да бъде уважен.
Тук се налага следното уточнение:
Видно
от съдържанието на исковата молба, но и от това на съдебните прения, ищцата не
претендира присъждане на законна лихва върху сумата от 8600 лева от завеждане
на исковата молба. Такова искане не е направено и със заявлението за издаване
на заповед за изпълнение (в този смисъл заповедният съд незаконосъобразно е
присъдил такава със заповедта), поради което съдът не следва да присъжда
законна лихва върху уважената част от претенцията.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете
страни. Видно от списък за разноски по чл.80 от ГПК, приложен от ищцата (л.82
от делото), тя претендира като разноски следните суми: 350 лева държавна такса,
депозит за вещо лице 125 лева и 800 лева адвокатски хонорар. Установява се, че дължимата
от ищцата държавна такса с оглед материалния интерес е 344 лева, като тя е
заплатила 172 лева от нея в заповедното производство и същата сума като
доплащане в исковото производство, т.е. тя претендира и разноски в заповедното
производство.
Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ищцата не е поискала присъждане на разноски, поради което и такива не са й
присъдени със заповедта за изпълнение. Недопустимо е в
исковото производство ищцата за първи път да
иска присъждане на разноски за заповедното производство, ако не е направила такова искане със заявлението – в този смисъл мотивите към т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Ето защо разноски в заповедното производство не й се
дължат, като изричен отхвърлителен диспозитив не следва да се постановява,
защото претенцията за разноски не е иск.
За исковото производство ищцата има право на разноски в
размер на 255,23 лева.
Ответникът също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от претенцията, които са в размер на 666,05 лева (част от
заплатено адвокатско възнаграждение и част от възнаграждение на вещото лице).
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.М.М., ЕГН – **********, против Г.И.И., ЕГН – **********,
за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 4130 (четири
хиляди сто и тридесет) лева, част от общо вземане в размер на 8600 (осем хиляди
и шестстотин) лева, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС, която включва: 540 (петстотин и
четиридесет) лева, представляваща разноски за остъкляване на преддверието на
едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. ***, собственост на ответника; 420
(четиристотин и двадесет) лева, представляваща разноски за труд и материали за
изграждане на второстепенна постройка за материали за огрев в недвижим имот,
находящ се в гр. ***, собственост на ответника; 720 (седемстотин и двадесет) лева,
представляваща разноски за труд и материали за ремонт на оградата около двора,
поставяне на нови настилки (плочки) в недвижим имот, находящ се в гр. ***,
собственост на ответника; 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща разноски
за труд и материали за ремонт на банята (боядисване, поставяне на нова мивка и
нов бойлер) в едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. ***, собственост на
ответника; 2200 (две хиляди и двеста) лева, представляваща разноски за труд и
материали за ремонт на пода в едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. ***,
собственост на ответника, включващ и поставяне на ламиниран паркет, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по делото, че Г.И.И., ЕГН – **********, дължи на С.М.М.,
ЕГН – **********, сумата от 2000,93 лева (две хиляди лева и деветдесет и три
стотинки), част от вземане в общ размер от 8600 (осем хиляди и шестстотин) лева,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2018
г. по описа на БРС, която сума представлява разноски за ремонт на покрив на едноетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. ***, собственост на ответника, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 2000,93
лева (две хиляди лева и деветдесет и три стотинки) до пълния претендиран размер
на това вземане за разноски от 3760 (три хиляди седемстотин и шестдесет) лева
като НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата от 2614,37
лева (две хиляди шестстотин и четиринадесет лева и тридесет и седем стотинки)
до 3760 лева и като ПОГАСЕН ЧРЕЗ
ПРИХВАЩАНЕ за разликата от 2000,93 лева до 2614,37 лева с насрещно вземане
на Г.И.И., ЕГН – **********, за сумата от 1052 (хиляда петдесет и два) лева, представляваща
обезщетение за нанесени от М. в собствената му едноетажна жилищна сграда,
находяща се в гр. ***, имуществени вреди, изразяващи се унищожена подова
настилка на жилищните помещения, повредена цялост на стените в жилищните
помещения, демонтиран бойлер в банята, изкъртени брави, увредени мивки в
санитарните помещения.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.М.М., ЕГН – **********, против Г.И.И., ЕГН – **********,
за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 710 (седемстотин
и десет) лева, част от общо вземане в размер на 8600 (осем хиляди и шестстотин)
лева, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело
№ ***/2018 г. по описа на БРС, която сума представлява разноски за ремонт на
прозорците в едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. ***, собственост на
ответника, включващ и поставянето на чисто нова дограма от три трикрилни и един
двукрилен прозорец, както и нови корнизи, като НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата от 438,56 лева (четиристотин тридесет и
осем лева и петдесет и шест стотинки) до 710 (седемстотин и десет) лева и като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ за 438,56 лева
(четиристотин тридесет и осем лева и петдесет и шест стотинки) с насрещно
вземане на Г.И.И., ЕГН – **********, за сумата от 1052 (хиляда петдесет и два) лева,
представляваща обезщетение за нанесени от М. в собствената му едноетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. ***, имуществени вреди, изразяващи се
унищожена подова настилка на жилищните помещения, повредена цялост на стените в
жилищните помещения, демонтиран бойлер в банята, изкъртени брави, увредени
мивки в санитарните помещения.
ОСЪЖДА
Г.И.И., ЕГН – **********, да заплати на С.М.М., ЕГН – **********,
сумата от 255,23 лева (двеста петдесет и пет лева и двадесет и три стотинки),
представляваща разноски в настоящото производство, съобразно уважената част от
претенцията.
ОСЪЖДА
С.М.М., ЕГН – **********, да заплати на Г.И.И., ЕГН – **********,
сумата от 666,05 лева (шестстотин шестдесет и шест лева и пет стотинки),
представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част от претенцията.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с
оригинала!
ММ