№ **8
гр. Горна Оряховица, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20234120200332 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. С. Н. е останал недоволен и чрез защитника
адв. Н. К. И. от АК – Велико Търново обжалва наказателно постановление №
23-0268-000540/14.06.2023 г., издадено от началника на сектор „Охранителна
полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, само в
частта (съобразно уточнението в съдебно заседание), с която му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от същия закон. Поддържа, че не е установена по несъмнен начин
посочената в постановлението концентрация на алкохол от 0,8 промила
предвид нормативно установената допустима грешка на измерване с
анализатор на алкохол в дъха. Моли съда да отмени наказателното
постановление в обжалваната част.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Н. К. И. от АК – Велико Търново поддържа
изложените в жалбата доводи. Допълнително посочва, че жалбоподателят
изразил пред контролните органи желанието си да даде кръвна проба за
1
изследване, но с действията си след издаване на талона за медицинско
изследване те неправомерно ограничили тази възможност. Моли съда да
отмени наказателното постановление в обжалваната част.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА
СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ в РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ –
ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по съществото на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Вечерта на 03.06.2023 г. жалбоподателят С. С. Н. бил на празненство
по случай рождения ден на свой приятел, където пил бира. След 4:00 часа
сутринта на 04.06.2023 г. седнал зад волана на собствения си лек автомобил
„С.“ с рег. № *** и потеглил към дома си на ул. „Цв.“ № ** в гр. Горна
Оряховица.
Около 04:30 часа сутринта на 04.06.2023 г. до № ** на ул. „В.“ в гр.
Горна Оряховица управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за
проверка от свидетелите Т. Д. Д. и Ц. И. Г. – младши автоконтрольори в РУ –
Горна Оряховица, които изпълнявали задълженията си като органи за контрол
на движението. Полицейските служители усетили, че водачът мирише на
алкохол, поради което пристъпили към изпробването му за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер“ с инв. № ARNJ-0039.
Техническото средство отчело концентрация на алкохол от 0,83 промила.
Свидетелят Т. Д. Д. съставил против жалбоподателя в негово
присъствие акт за установяване на административно нарушение серия GA №
931125, в който посочил, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.
1, предл. 1 от ЗДвП. Н. подписал съставения против него акт за установяване
на административно нарушение и получил срещу разписка препис от акта.
Свидетелят Д. издал талон за медицинско изследване, в който
определил на Н. срок от 30 минути от връчването на талона за явяване във
ФСМП – Горна Оряховица за медицинско изследване и вземане на кръвна
2
проба. Талонът бил връчен на жалбоподателя срещу подпис, като в бланката
бил отбелязан час на връчване 04:40.
Н. се свързал по телефона със свой приятел, който да го закара до
лечебното заведение. На входа за двора на болницата се разминали с
патрулния автомобил, в който пътували свидетелите Д. и Г.. Полицейските
служители разпознали Н. и се върнали в двора на болницата. Пред тях
жалбоподателят заявил, че иска да изчака да пристигне и баща му, за да се
консултира и с него дали да дава кръвна проба за изследване. Д. и Г. му
обяснили, че е просрочил с 15 минути определения в талона краен час за
явяване в лечебното заведение, поради което те си тръгват и няма да му
съдействат за извършване на медицинското изследване и даване на кръвната
проба.
На 14.06.2023 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения от свидетеля Д. акт за установяване на административно
нарушение, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна
Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно
постановление № 23-0268-000540/14.06.2023 г., с обжалваната част на което
наложил на жалбоподателя Н. административно наказание глоба в размер на
1000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от дванадесет месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушаване
на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
на 16.06.2023 г. На 20.06.2023 г. подадената от защитника адв. Н. К. И. жалба
против постановлението била заведена в РУ – Горна Оряховица.
От протокола на л. 12 от делото се установява, че използваното при
процесната проверка техническо средство е преминало успешно последваща
метрологична проверка на 20.04.2023 г. със срок на валидност 6 месеца.
Видно от техническите данни на с. 31 от инструкцията за употреба на
техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ (л. 58 от делото) точността на
измерване с това средство при измерена стойност на концентрацията на
алкохол до 1,00 промила възлиза на 0,017 промила.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя,
показанията на свидетелите Т. Д. Д. и Ц. И. Г. и приетите писмени
3
доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни
заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок по предвидения в закона ред пред
компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от името на лице, което има
право да обжалва наказателното постановление, и е подписана от надлежно
упълномощен адвокат, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за
установяване на административното нарушение е съставен от компетентен
орган (т. 2.1 във вр. с т. 1.3.2 от заповедта на л. 15 – 16) и е предявен на
нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи
възраженията си при подписването на акта и в седемдневен срок от неговото
съставяне. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т.
3.9 от заповедта на л. 15 – 16 и заповедта на л. 24 за временно преназначаване
на длъжност началник на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Горна
Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново) преди изтичането на
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Предвид изложеното съдът приема, че в хода на процесното
административнонаказателно производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
В обжалваната част наказателното постановление е законосъобразно и
по същество.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се
установява по несъмнен начин, че на 04.06.2023 г. около 04:30 часа сутринта
жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „С.“ с рег. № ***
по ул. „В.“ в гр. Горна Оряховица. Установява се също така, че на посоченото
място и време управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за
проверка от полицейските служители Д. и Г., изпълняващи служебните си
задължения като органи за контрол на движението, както и че при
извършеното в хода на проверката изпробване на жалбоподателя за употреба
4
на алкохол техническото средство отчело концентрация на алкохол от 0,83
промила. Посочените факти и обстоятелства се установяват от показанията на
свидетелите Д. и Г., от данните в приетите като писмени доказателства
извлечение от паметта на техническото средство (л. 13), извлечение от
дневник на автопатрула (л. 14) и талон за медицинско изследване.
От цитираните гласни и писмени доказателства се установява, че след
изпробването му с техническото средство на жалбоподателя е връчен талон за
медицинско изследване и че той не се е явил в указания в талона срок в
посоченото от контролния орган лечебно заведение. Последното
обстоятелство се установява от показанията на свидетелите Д. и Г., според
които Н. се е явил във ФСМП – Горна Оряховица 15 минути след изтичане на
указания в талона срок, както и от дадените пред съда обяснения на самия
жалбоподател, според които се е явил в лечебното 5 минути след посочения в
талона краен час.
Поради неявяването на жалбоподателя за изследване и даване на
кръвна проба в указания в талона срок и в съответствие с правилото на чл. 6,
ал. 9, предл. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (в действащата към датата на нарушението
редакция) концентрацията на алкохол в кръвта му е определена правилно и
законосъобразно въз основа на показанията на техническото средство.
Доводите на защитника, че в действителност Н. е спазил 30-минутния
срок за явяване в лечебното заведение, а полицейските служители
неправомерно ограничили възможността той да даде кръвна проба за
изследване по установения ред, са неоснователни. Фактическите твърдения,
на които се основават тези доводи – че талонът за изследване бил връчен на
жалбоподателя не в посочения в бланката час 04:40, а по-късно, както и че
жалбоподателят е пристигнал във ФСМП в рамките на 30 минути от
връчването на талона – не се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Свидетелите Д. и Г. посочват, че жалбоподателят пристигнал в
двора на болницата 15 минути след определения в талона 30-минутен срок,
когато двамата вече си тръгвали с патрулния автомобил. Дори самият
жалбоподател посочва в обясненията си пред съда, че е стигнал до лечебното
заведение за 35 минути, т.е. след изтичане на посочените в талона 30 минути.
5
Нещо повече. И двамата свидетели посочват в показанията си, че при
пристигането си в двора на болницата Н. не се отправил веднага към входа на
ФСМП, а настоял пред тях да изчакат да пристигне и баща му, за да може да
се консултира с него, преди да даде кръвна проба за изследване. Предвид
изложеното съдът приема за установено по несъмнен начин основанието по
чл. 6, ал. 9, предл. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта въз основа на показанията на
техническото средство.
От приетия като доказателство протокол за последваща проверка (л.
12) се установява, че използваното от контролния орган техническо средство
е отговаряло на изискванията на законодателството в областта на
измерванията, поради което няма основание точността на извършеното
измерване да бъде поставена под съмнение.
Предвид изложеното следва да се приеме за обоснован и
законосъобразен изводът на наказващия орган, че жалбоподателят е
управлявал посоченото по-горе моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта си от 0,83 промила.
Като е управлявал моторното превозно средство с посочената
концентрация на алкохол в кръвта си, жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл.1 от ЗДвП и е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от този закон.
Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието и е наложил на
жалбоподателя абсолютно определеното в закона по вид и размер
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца.
Без значение за правната квалификация на деянието по чл. 174, ал. 1, т.
2 от ЗДвП е грешката на измерване с използваното в случая техническо
средство от 0,017 промила, посочена на с. 31 от инструкцията за употреба на
техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ (л. 58 от делото). При
отчитането на тази грешка измерената стойност от 0,83 промила отговаря на
действителна стойност на концентрацията на алкохол в границите от 0,813 до
0,847 промила, т.е. във всички случаи над 0,80 промила. Следва да се има
предвид също така, че съгласно изричния текст на доказателственото правило
в чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. „концентрацията на алкохол в
6
кръвта … се установява въз основа на показанията на техническото средство
… при неявяване в определения срок на посоченото [в талона] място“.
Следователно в процесния случай на неявяване на жалбоподателя във ФСМП
– Горна Оряховица в определения в талона срок от значение за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта му е измерената стойност, изразена чрез
показанията на техническото средство, а не действителната стойност,
определена с отчитане на грешката на измерване на използваното техническо
средство.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че при издаването на
наказателното постановление не е допуснато неправилно приложение на
материалния закон, а както беше обосновано по-горе, в хода на
административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Следователно в случая не са налице
основанията за отмяна на наказателното постановление по чл. 63, ал. 3, т. 1 и
т. 2 от ЗАНН.
Установената по предвидения в закона ред концентрация на алкохол в
кръвта на жалбоподателя от 0,83 промила надвишава значително границата от
0,5 промила, над която деянието е административно нарушение по чл. 174, ал.
1 от ЗДвП. От друга страна, от справката на л. 19 – 23 се установява, че
жалбоподателят е наказван многократно за нарушения по ЗДвП, а от
останалите доказателствата не се установяват данни за изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. При това положение
няма основание за квалифицирането на процесното деяние като маловажен
случай на административно нарушение и за отмяна на наказателното
постановление с отправяне на предупреждение на основание чл. 63, ал. 4 от
ЗАНН.
Събраните доказателства и извършената от съда проверка не сочат
наличие на някое от другите законоустановени основания за отмяна или
изменение на постановлението в обжалваната част.
Предвид изложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 9 от
ЗАНН съдът прецени, че следва да потвърди постановлението в тази част.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0268-
000540/14.06.2023 г., издадено от началника на сектор „Охранителна
полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , с която на С. С. Н., ЕГН **********, с адрес ***
№ **, с адрес за призовки и съобщения: *** – адв. Н. К. И., е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. (хиляда лева) и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
дванадесет месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушаване
на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон.
В необжалваната част – относно наложените на С. С. Н.
административно наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т.
1 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 10 лв. на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон – наказателното постановление е влязло
в сила на 01.07.2023 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8