№ 21998
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110130718 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу И.
С. Д. и Е. С. Р., уточнена с молба вх. №283166/11.10.2023г., съобразно която молба е изменен
проекта на доклад в открито съдебно заседание на 24.09.2024г., с която са предявени
установителени искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48193/2022г. по описа на СРС, 55-ти състав, а
именно:
срещу И. С. Д. - иск с пр. осн. чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.150 от ЗЕ, за
сумата от 576,77 лв. – главница, представляваща стойност на неизплатена ТЕ за
периода 01.05.2019 – 30.04.2021 г., както и сумата от 5,52 лв. – главница за дялово
разпределение за периода 01.07.2019 – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на и.м. до окончателното плащане, както и иск с пр. осн. чл.422,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.86 от ЗЗД, за сумата 85.37 лева – законна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-11.08.2022г., както и за
сумата от 1,09 лв. – лихва за периода 31.08.2019 – 11.08.2022 г.;
срещу Е. С. Р. - иск с пр. осн. чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.150 от ЗЕ, за
сумата от 576,77 лв. – главница, представляваща стойност на неизплатена ТЕ за
периода 01.05.2019 – 30.04.2021 г., както и сумата от 5,52 лв. – главница за дялово
разпределение за периода 01.07.2019 – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
1
датата на депозиране на и.м. до окончателното плащане, както и иск с пр. осн. чл.422,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.86 от ЗЗД, за сумата 85.37 лева – законна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-11.08.2022г., както и за
сумата от 1,09 лв. – лихва за периода 31.08.2019 – 11.08.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника И. С. Д.,
като собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот, както и с ответника Е. С. Р., като
собственик на 1/6 ид.ч. от същия, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
през процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот -
апартамент, находящ се в гр.София, ул. „Асен Златаров“, № 21, ет. 3, абонатен номер 25343,
като ответниците имали задължение за заплащане на стойността на потребената за
жилището топлинна енергия и цената на осъщественото дялово разпределение, но не са
сторили това. Твърди, че към датата на исковата молба е непогасено задължение за главница
в общ размер от 1510.22 лева по посочената партида, както и за периода от 13.02.2023 г. до
12.06.2023г. са погасени чрез плащане задължения в общ размер на 3308.12 лева, като към
04.07.2023г. непогасено е задължение в размер на 1006.81 лева. Обосновава правния си
интерес от предявяване на установителния иск с проведеното заповедно производство и
издадената в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
48193/2022г. по описа на СРС, 55-ти състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415
ГПК по отношение на ответниците. Представя писмени доказателства, прави искания за
допускане на експертизи, за събиране на доказателства по реда на чл. 190 ГПК, както и за
привличане на трето лице- помагач. Претендира разноски.
Ответникът И. С. Д. е подал извън срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба.
Оспорва да е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск с довод, че от страна на
ищеца не са ангажирани доказателства да е собственик или ползвател на процесния имот,
така и да е потребявал предоставяни от ищеца услуги. Твърди, че относно факта, че не е бил
ползвател на имота е постановено решение от 20.12.2020г. по гр.д. № 66624/2018г., по описа
на СРС, 75 състав, с което предявените от ищеца искове за заплащане на стойност на услуги
за предходен на процесния период са отхвърлени. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли искът да бъде отхвърлен. Представя писмени доказателства.
Прави искане за приобщаване на гр.д. № 66624/2018г., по описа на СРС, 75 състав, както и
искане за събиране на гласни доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът Е. С. Р. не е подала отговор на исковата молба.
Конституираното трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД представя изисканите
документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 04.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
2
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр.София, ул.
„Асен Златаров“, блок № 21, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем
Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В
изпълнение на взетото решение е представен сключен между ЕС и „Техем сървисис“
ЕООД договор от 07.08.2002г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г.,
сключен между ищеца и ФДР – „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР №
2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в
етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение
на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от
услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се
съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота,
които се явяват обвързани и от последващия договор между двете ФДР.
Видно от представените от третото лице-помагач отчети, не е осигурен достъп за отчет
от апартаменти с № 3 и 8 по време на проверките на 28.06.2020г. и на 23.06.2020г.
Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 15, том XXXIV, дело №
6452/1993г., с който Еленка Кръстева Т. е дарила на дъщеря си Е. Т. Георгиева собствената си
½ ид.ч. от недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Асен Златаров“ № 21,
ет. 3, запазвайки си пожизнено правото на ползване.
Представена е искова молба от Любчо Тодоров Георгиев, Е. С. Р. и И. С. Д., с която е
предявен иск за делба на апартамент без посочен в документ за собственост номер, находящ
се в гр. София, на ет. 3 от сграда на ул. „Асен Златаров“ № 21, който бил съсобствен между
тях и Е. Т. Г. по реда на наследствено правоприемство от Тодор Георгиев Тодоров и Еленка
Кръстева Т., по която е образувано гр.д. № 26889/2016г. по описа на СРС.
Налично е удостоверение за постоянен адрес на ответника И. С. Д., от което е видно, че
същият се намира в гр. София, ул. „Уошбърн“ № 13, където е вписан и настоящият му адрес
съгласно справка л. 14 от ч.г.р.д № 48193/2022г. на СРС, 55 състав.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства с оглед въведеното от ищеца
твърдение, че има плащания на вземането, е била допусната съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която е дало отговор, че общо начислените суми за периода са в размер на
4012.49 лева, от които главница за топлинна енергия 3460.64 лева за периода 01.05.2019г.-
30.04.2021г., 512.22 лева лихва върху нея за периода 15.09.2020г.-11.08.2022г., главница
дялово разпределение 33.12 лева за периода 01.07.2019г.-30.04.2021г. и 6.51 лева лихва върху
нея за периода 31.08.2019г.-11.08.2022г. По партида на абоната са осчетоводени внесени
суми в общ размер на 4314.94 лева, като по счетоводни данни са погасени главница 3460.13
лева, мораторна лихва 518.73 лева, законна лихва 172.19 лева, съдебни разноски 113.89 лева,
юрисконсултско възнаграждение 50.00 лева. Посочено е, че остава непогасена главница в
размер на 33.63 лева. От начислените вземания, изискуемостта на които е настъпила преди
02.09.2019г., възлиза на 212.97 лева, от които 178.46 лева главница за топлинна енергия за
периода 01.05.2019г.-30.06.2019г. и 34.51 лева лихва върху нея за периода 15.09.2020г.-
11.08.2022г.
3
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
4
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Ищецът основава претецнията си на довода, че топлоснабдения имот е придобит от
ответниците по реда на наследственото правоприемство.
Извежда се от представените към исковата молба документи /л. 12-22/, че част от имота е
бил собственост на Еленка Кръстева Т., която е дарила притежаваната от нея ½ ид.ч. на
дъщеря си Е. Т. Георгиева. Изложените обстоятелствата в представената искова молба от
ответника И. Д., който е едни от ищците по иска за делба, дават основание да се изведе по
косвен път, че ответниците И. Д. и Е. Р. са признали извънсъдебно неизгоден за себе си факт
– че са собственици към датата на завеждане на исковата молба -20.05.2016г., на част от
топлоснабдения имот, с оглед въведените от тях твърдения в исковата молба. Въпреки това
обаче доказателствата не са достатъчни, за да се изведе качеството на ответниците на
потребители на топлинна енергия за процесния период и обект поради качеството им на
собственици или вещни ползватели на имота, тъй като при косвено доказаване е нужно
пълнота на веригата от косвени доказателства, а в случая тя се изчерпва само с тази искова
молба. Представения нотариален акт касае прехвърляне на част от имота между друго лице,
различно от двамата ответници. Внимателния прочит на исковата молба позволява да се
заключи, че процесния имот е бил придобит от Тодор Георгиев Тодоров и Еленка Кръстева
Т., но по делото няма доказателства за това придобИ.е, нито удостоверение за наследници на
тези лица. Макар в исковата молба ответниците И. Д. и Е. Р. да признават неизгодни за себе
си факти, то това признание е направено към един много по-ранен на процесния период, за
който се търси плащане на предоставените услуги, а именно м.05.2016г. Доколкото с тази
искова молба е било инициирано производство за делба, което няма яснота дали е
приключило, то този съдебен състав намира, че не може да се позове и да основе решението
си само и единствено на признанието на ответниците на неизгодно за себе си обстоятелство.
Това е така, защото делбеният съд е този, който с крайния си съдебен акт от първа фаза на
делбата ще определи има ли съсобственост между тези лица досежно този имот и при какви
квоти. Казано по друг начин, твърдението на ищците не обвързва делбения съд, поради
което и този съдебен състав намира, че не може да се позове само и единствено на
твърденията в исковата молба, за да установи качеството на ответниците на потребители на
топлинна енергия за процесния период и имот. Релевираните твърдения в исковата молба не
могат да служат в случая самостоятелно за установяване на това обстоятелство и с оглед
5
основанието, от което произтича съсобственост и извършеното дарение, при данни за които
би се определила квотата на ответниците в съсобствеността за целите на настоящото
производство. В този смисъл обоснованите квоти за собственост от ответниците И. Д. и Е. Р.
не са съобразени с извършеното дарение, поради което и самостоятелното им посочване под
формата на признание за неизгоден факт не следва да служи самостоятелно като основание
за извличане на този факт. По делото няма и доказателства приключило ли е – изцяло или на
първа фаза, делбеното производство, което би дало яснота за правата на ответниците в
съсобствеността, както няма доказателства дали наследниците на Тодор Георгиев Тодоров и
Еленка Кръстева Тодорва се изчерпват само с ответниците и Е. Т. Георгиева, или включват и
други лица – в това число посочения трети ответник по искова молба за делба.
В заключение, за целите на настоящото производство от приетите по делото
доказателства, оценени поотделно и в съвкупност, не се установява пълно и главно, че
посочените в исковата молба ответник И. С. Д. и Е. С. Р. са собственици, евентуално
единствени такива, на апартамент, находящ се в гр. София, ул. ‚Асен Златаров“ № 21, и като
такива да са придобили по наследство собствеността върху процесния топлоснабден имот
по реда на наследствено правоприемство. Наличните по делото доказателства не позволяват
за целите на производството еднопосочно да се приеме, че ответниците имат качеството на
потребители като собственици на процесния имот за процесния период.
При направено изрично оспорване от ответника относно наличието на твърдяното от
ищеца облигационно правоотношение между страните, ищецът дължи пълно и главно
доказване на същото, каквото с ангажираните по делото доказателства не е осъществено.
Ето защо ищецът следва да понесе последиците от разпределението на тежестта на
доказване и отнасяне в негова вреда неустановяването на посочения правопораждащ
претендираното право факт – наличието на облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия между него и ответниците, като исковете за главници за потребена
топлинна енергия и дялово разпределение, както и исковете за мораторни лихви върху тях
бъдат отхвърлени изцяло.
В допълнение, съдебният състав счита за нужно да обсъди, с оглед въведеното от ищеца
и доказано в хода на процеса плащане на вземането, че то не може да служи също като
признание на качеството на ответниците на потребители в процесния период на
предоставяната услуга, защото няма данни плащането да е направено от тях.
Производството по ч.гр.д. № 48193/2022г. на СРС, 55 състав, е водено срещу четирима
длъжници, двама от които не са възразили, което прави възможно плащането да е извършено
от тях.
При това положение с оглед неоснователността на главната претенция, неоснователни се
явяват и претенциите на ищеца за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение, както и акцесорните претенции за мораторна лихва, поради което същите
също следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По евентуалния обратен иск
6
При несбъдване на вътрешно-процесуалното условие, под което е предявен евентуалния
обратен иск от ответника И. С. Д. срещу третото лице-помагач Е. Т. Г., съдът не дължи
произнасяне по него.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал. 3 ГПК.
Ответникът И. С. Д. претендира своевременно разноски за исковото производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева, за което са представени доказателства
за плащането. Възнаграждението е в минимален размер съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 НМРАВ,
която служи за ориентир, и при отчитане на липсата на правна и фактическа сложност на
делото, следва да се присъдят изцяло.
Претендирани са и се дължат разноски за подадено възражение по чл. 414 ГПК по
ч.гр.д. № 48193/2022г. на СРС, 55 състав, за оказано процесуално представителство на
ответника по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, в който случай възнаграждението се присъжда на
адвоката, а размерът му се определя от съда. В тази хипотеза размера на възнаграждението
се определя от съда и се присъжда на адвоката. По размера на разноските по ч.гр.д. №
48193/2022г. по описа на СРС, 55 състав, съдът съобрази, че подаването на възражение в
срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство
в състезателно и двустранно исково производство, а не е израз на материалноправна защита
на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно
производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по
исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране,
законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална
предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за
материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на
възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на
същото от изхода на спора за материалното право (в този смисъл е Определение №
45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално
дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размер
на присъдения, означава да се приравни по сложност извършването на това действие с
депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в открито съдебно
заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния представител при
прерастване на заповедното производство в състезателно исково производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с фактическа и правна сложност,
7
поради което размерът на адвокатско възнаграждение, дължимо на длъжника в това
производство, следва да бъде намален до минималното адвокатско възнаграждение. В
Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен минимален размер на адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена
заповед за изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от Допълнителните
разпоредби на наредбата, следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на
процесуалното действие. Както се изясни, процесуалното действие на адвоката се изразява в
попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника
и съдържа указания за попълването му, поради което това действие следва да се приравни по
сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. /в редакцията към датата
на сключване на договора, което е сторено на 27.10.2022г. – тоест редакация ДВ бр. 68
от 31.07.2020 г./, който служи като ориентир - изготвяне на книжа и молби, за което е
предвидено минимално възнаграждение в размер на 50.00 лева. В конкретния случай е
неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се отнесе в
заповедното производство само към заявителя, не и към защитата на длъжника срещу
заповедта. Дължимите разноски в заповедното производство се определят съобразно текстът
на чл. 6, т. 5 НМРА, който служи за ориентир, и възлизат на 50.00 лева, която сума следва да
се присъди.
Ответникът Е. С. Р. претендира своевременно разноски, сторени в исковото
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева, за което са
представени доказателства за плащането. Възнаграждението е в минимален размер
съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 НМРАВ, която служи за ориентир, и при отчитане на липсата на
правна и фактическа сложност на делото, следва да се присъдят изцяло.
Претендирани са и се дължат разноски за подадено възражение по чл. 414 ГПК по
ч.гр.д. № 48193/2022г. на СРС, 55 състав, които се търсят в размер на 200.00 лева за
адвокатско възнаграждение, за което има доказателства за плащането /л. 27 от ч.гр.д. №
48193/2022г. на СРС, 55 състав/. По размера на разноските по ч.гр.д. № 48193/2022г. по
описа на СРС, 55 състав, съдът намира за основателно възражението за прекомерност на
ищеца, направено в исковата молба, тъй като съобрази, че подаването на възражение в срока
по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно исково производство, а не е израз на материалноправна защита на
длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно
производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по
исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране,
законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална
предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за
материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на
възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на
същото от изхода на спора за материалното право (в този смисъл е Определение №
8
45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално
дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размер
на присъдения, означава да се приравни по сложност извършването на това действие с
депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в открито съдебно
заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния представител при
прерастване на заповедното производство в състезателно исково производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с фактическа и правна сложност,
поради което размерът на адвокатско възнаграждение, дължимо на длъжника в това
производство, следва да бъде намален до минималното адвокатско възнаграждение. В
Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен минимален размер на адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена
заповед за изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от Допълнителните
разпоредби на наредбата, следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на
процесуалното действие. Както се изясни, процесуалното действие на адвоката се изразява в
попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника
и съдържа указания за попълването му, поради което това действие следва да се приравни по
сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. /в редакцията към датата
на сключване на договора, което е сторено на 27.10.2022г. – тоест редакация ДВ бр. 68
от 31.07.2020 г./, който служи като ориентир - изготвяне на книжа и молби, за което е
предвидено минимално възнаграждение в размер на 50.00 лева. В конкретния случай е
неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се отнесе в
заповедното производство само към заявителя, не и към защитата на длъжника срещу
заповедта. Дължимите разноски в заповедното производство се определят съобразно текстът
на чл. 6, т. 5 НМРА, който служи за ориентир, и възлизат на 50.00 лева, която сума следва да
се присъди.
В обобщение, дължимите на ответника Е. С. Р. разноски са в общ размер на 450.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № **, срещу
И. С. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. София, ул. „Уошбърн“ № 13,
обективно кумулативно съединени установителни искове, за сумите по които е издадена
9
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48193/2022г. по
описа на СРС, 55-ти състав, а именно:
иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.150 ЗЕ, за установяване
съществуването на вземане в размер на 576,77 лв. – главница, представляваща
стойност на неизплатена ТЕ за периода 01.05.2019 – 30.04.2021 г., както и сумата от
5,52 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.07.2019 – 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на и.м. до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.86 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземане в размер на 85.37 лева – законна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-11.08.2022г., както и на сумата
от 1,09 лв. – лихва за периода 31.08.2019 – 11.08.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № **, срещу
Е. С. Р., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Солунска“ № 65, ет. 4, обективно
кумулативно съединени установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48193/2022г. по описа на
СРС, 55-ти състав, а именно:
иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.150 ЗЕ, за установяване
съществуването на вземане в размер на 576,77 лв. – главница, представляваща
стойност на неизплатена ТЕ за периода 01.05.2019 – 30.04.2021 г., както и сумата от
5,52 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.07.2019 – 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на и.м. до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.86 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземане в размер на 85.37 лева – законна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-11.08.2022г., както и на сумата
от 1,09 лв. – лихва за периода 31.08.2019 – 11.08.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, да
заплати на И. С. Д., ЕГН **********, сумата 400.00 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение, направени в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, да
заплати на Е. С. Р., ЕГН **********, сумата 450.00 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение, от които 50.00 лева – разноски, направени по ч.гр.д. № 48193/2022г. на
СРС, 55 състав, и 400.00 лева - разноски в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на адв. А. В. П., САК,
личен № **********, с адрес на упражняване на дейността гр. София, ул. „Граф Игнатиев“
№ 7, вх. Б, ет. 1, ап. 18, сумата 50.00 лева - разноски по ч.гр.д. № 48193/2022г. по описа на
СРС, 55 състав, за оказано на ответника И. С. Д. процесуално представителство по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК
10
*********, като трето лице-помагач на страната на ищеца, както и при участието на Е. Т. Г.,
ЕГН **********, като трето лице помагач на страната ответника И. С. Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11