Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 17.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на двадесети октомври хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 6062/2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът И.Н.Н. твърди, че на 30.10.2015 г.,
в гр. Петрич, при изпълнение на служебните си задължение по контрол на
движението по пътищата е пострадал от ПТП, реализирано в следствие
противоправното поведение на водача И.Д.А., като водач на л.а. „Шкода Октавия“,
с рег. № *******. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” ответникът З. „Л.и.” АД отговаря за вредите, причинени при
управлението на това моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е
претърпял неимуществени вреди от настъпилото увреждане –
контузия на лява колянна става и контузия на главата с мозъчно сътресение, в
следствие на които за продължителен период от време изпитвал болки и страдания. Счита, че справедливият
размер на дължимото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
възлиза на сумата в размер от 26 000 лева и претендира същите, ведно с лихва за забава
от датата на деликта до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът З. „Л.и.” АД оспорва иска. Прави
възражение за съпричиняване от ищеца, с доводи, че той е предприел рязко
пресичане на пътното платно, не необозначено за това място. Твърди, че
претендираният размер на обезщетението е завишен и не съответства с интензитета
на претърпените вреди. Претендира разноски.
Третото лице-помагач И.Д.А. оспорва исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на
неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по
справедливост при преценка на критериите, предвидени в ППВС 4/1968 г..
В тежест на ответника е да докаже
възражението за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно
поведението на пострадалия в причинна връзка, с което е настъпил вредоносният резултат.
На 30.10.2015 г. е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 01,40ч.,
в гр. Петрич, е настъпило ПТП между Участник 1 - лек автомобил „Шкода Октавия“,
с рег. № *******, с водач И.Д.А. и пострадало лице И.Н.Н., за който е посочено,
че е с наранено ляво коляно и ляв глезен. Като обстоятелства и причини за
настъпване на произшествието в протокола е посочено, че при подаден сигнал за
спиране от Н. участник 1 го блъска. С постановление за прекратяване на
наказателното производство от 01.12.2016 г. д.п. 314 ЗМ 657/2015 г. по описа на
РУ на МВР гр. Петрич по пр.пр. № 02091/2015 г. по описа на РП гр. Петрич същото
е прекратено поради липса на престъпление по чл. 131, ал. 2, т.3 НК вр. с чл.
130, ал.1 НК.
Според заключението на автотехническата
експертиза по данни от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към
него ПТП е настъпило при следния механизъм л.а. Шкода
Октавия се е движел по ул. Цар С. по посока ул. България, в гр. Петрич, като
полицейският автомобил е бил паркиран от лявата страна на пътното платно,
считано по посоката на движение на лекия автомобил, мястото на произшествието е
осветено, като е настъпил удар в предна лява част на автомобила, след което се
отъркаля по предния капак към странична лява част, в резултат на което се
счупва странично ляво огледало. В протокола за оглед на местопроизшествие е
посочено, че мястото на произшествието е осветено с улично осветление, но
видимостта е ограничена. Вещото лице сочи, че относно скоростта на движение и
лекия автомобил и поведението на пострадалия липсват данни по делото. Съдът не
обсъжда заключението на вещото лице в частта, в която то е изградено върху
недопустими за настоящия процес доказателства – протоколи за разпит на
свидетели в досъдебното производство.
Според показанията на свидетеля А.Н.В.тя
е сестра на ищеца. За произшествието разбрала от майка си и всички отишли в Бърза
помощ, където бил настанен брат й и го видели да седи на кушетка, прегледан от
лекар. Разбрали, че е бил блъснат по време на изпълнение на служебните си
задължения. Свидетелката сочи, че видяла брат й да има охлузвания по ляв
глезен, ляво коляно, ляв лакът и травма на главата. Според свидетелката брат й
бил изписан на следващия ден за домашно лечение и бил на легло до след Нова
година – 2-3 месеца, като не можел да се обслужва самостоятелно и на работа се
върнал след Нова година. Свидетелката сочи, че тя, мъжът й, майка й и баща й се
грижели за И., като му качвали дърва за огрев на втория, етаж, помагали му за
къпането, водели го на лекар. Сочи, че И. имал болки, бил натоварен физически и
психически. Според В. брат й имал главоболие, което продължава и към момента на
депозиране на показанията й.
Според заключението на приетата
съдебномедицинска експертиза в следствие на произшествието ищецът е получил
навяхване на лява колянна става с кръвоизлив, което представлява трайно
затруднение движението на левия крайник за срок от 30 дни, и мозъчно
сътресение, представляващо временно разстройство на здравето. Лечението на
травматичната увреда на лява колянна става чрез пункция и евакуиране на кръв от
80 мл. и имобилизация на същата, като максималния общ оздравителен период е 2
месеца. Лечението на сътресението на мозъка е било медикаментозно. Вещото лице
сочи, че при ищеца е налице пълно оздравяване, като е възможно при интензивно
натоварване да възникнат болки в областта на лява колянна става, които могат да
се купират с противовъзпалителни и аналгетични медикаменти.
Видно от представените към исковата
молба 2 броя болнични листа ищецът е ползвал отпуск за временна
неработоспособност до 02.12.2015 г., който срок кореспондира с посочения период
на лечение от вещото лице по приетата медицинска експертиза. В тази връзка е
налице противоречие с показаният на свидетелката В., която сочи, че брат й не е
могъл да се движи и се е върнал на работа след Нова година, които предвид
противоречието им с писмени доказателства по делото и специалните знания на
вещото лице съдът в тази част не кредитира.
На база писмените доказателства по
делото и заключението на неоспорената автотехническа експертиза съдът приема за
установен следния механизъм на настъпване на произшествието водачът на л.а. „Шкода“ И.Д.А. *** С. по посока ул. България, в гр. Петрич,
когато ищецът И.Н.Н., при изпълнение на служебните си задължения като
автоконтрольор, предприел действия по спиране на управлявания от А. лек
автомобил за проверка, като предприел пресичане на пътното платно, с цел
заставане срещу движението на автомобила, водачът на който предстои да бъде
проверен. В момента, в който Н. бил пред автомобила в областта на лявата му
част настъпил удар между тях. При тази
пътна обстановка съдът намира, че произшествието е настъпило в следствие противоправното
поведение на водача на л.а. „Шкода“, рег. № ******* - И.Д.А., който с
поведението си нарушил правилото на чл. 5, ал.2, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал.2, изр.
второ ЗДвП като не е предприел спиране при възникналата опасност за движението.
По възражението за съпричиняване.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато
увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се
намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 97 от
06.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 745/2008
г., II т. о., ТК, решение №
52/08.05.2014 г. по т.д. № 1498/2013 г. на ВКС, II т. о., ТК и др./ не във
всеки случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице
основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а
само тогава, когато нарушението и конкретно това на
ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е.
последният е тяхно следствие.
В настоящия случай се установи, че ищецът е предприел
пресичане на пътното платно с цел предприемане на действия по спиране и
извършване на проверка на водача на л.а. „Шкода“, който се е движел по пътното
платно обратно на посоката, в която е бил паркиран патрулният лек автомобил.
Дейността на органите осъществяващи контрол на
движението по пътищата е регламентирана в Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014
г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на
пътното движение. Съгласно чл. 51, ал.5
от Инструкцията, при изпълнение на дейността по контрол на движение по пътищата
служителите от полицейските наряди предприемат мерки за осигуряване на личната
си безопасност. Според ал. 61, ал. 1 от Инструкцията, знаците и сигналите
за спиране на водачите на превозни средства се подават от полицейския служител
своевременно, а според ал. 2 преди подаването на знака или сигнала полицейският
служител застава срещу движението върху пътното платно, непосредствено до
банкета или бордюра. В ал. 3 на разпоредбата е предвидено, че на водача на МПС
трябва да се осигури възможност да спре плавно и да не създава опасност или да
бъде пречка за останалите участници в движението, а според ал. 4 спиране на
превозните средства на места с ограничена или намалена видимост, непосредствено
преди или след кръстовища, пешеходни или велосипедни пътеки, мостове, подлези,
надлези, стеснени участъци, жп прелези, тунели и на други места, където
спирането е забранено, се допуска по изключение при условие, че е осигурена
безопасността на участниците в движението и служителите от наряда.
При съобразяване на
тези разпоредби регламентиращи действията на служителите, осъществяващи контрол
по пътищата във връзка с предстояща проверка съдът намира, че ищецът като
служител – мл. автоконтрольор, част от автопатрул в ПП на РУ гр. Петрич при
предприемане на действия по подаване на сигнал за спиране за предстояща
проверка не е осигурил личната си безопасност – не е съобразил необходимото
време за пресичане с цел заставане от дясната част на банкета, непосредствено
до бордюра, като е предприел пресичане на пътното платно пред автомобила в
тъмната част на денонощието и при намалена видимост.
При съпоставка
противоправното поведение на делинквента и пострадалия с оглед приноса им към
вредоносния резултат, съдът съобразява характера и тежестта на нарушението на
правилата за движение по пътищата на всеки от двамата причинители, като с
по-голяма тежест се характеризира нарушението на водача на моторното превозно
средство. В тази връзка следва да се отбележи, че законът с по-голяма строгост
подхожда към противоправното поведение на водачите на моторни превозни
средства, пред това на останалите участници в движението по пътищата, тъй като
управляването на МПС представлява дейност, която по естеството си съдържа
повишена обществена опасност и несъобразяването на правилата по осъществяването
й е по- укоримо / в този смисъл е и задължителната практика на ВКС- в този
смисъл е и практика на ВКС - решение №
33/04.04.2012г.
по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ІІ т.о. , решение № 52/ 08.05.2014г. по т.д. №
1498/ 2013г. на ВКС, ІІт.о., решение № 118 от 27.06.2014г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т.
о. постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. В настоящия случай нарушението на
водача на моторното превозно се изразява в не предприемане на своевременно
спиране на моторното превозно средство с оглед възникналата опасност от ПТП с
ищеца. Противоправността в поведението на пострадалия се изразява в това, че не
е съобразил конкретните условя за осигуряване на безопасността си при
предприемане проверка на автомобил на пътното платно – видимост, скорост на
движение на лекия автомобил, посока на движение. От значение за приноса е и
обстоятелството, че произшествието е настъпило при предприемане на действия от
пострадалия за извършване на проверка на делинквента като водач на МПС.
Предвид изложеното
съдът намира, че приносът на пострадалия И.Н.Н. в настъпване на произшествието
и вредоносният резултат следва да бъде определен в размер на 10 %.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от И.Н.Н. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 15 000 лева. За да определи размера, съдът отчита
обстоятелството, че общият възстановителен период при ищеца е кратък максимум
около 2 месеца, като месец и 2 дни след произшествието е изтекъл периодът на
временната му неработоспособност, през който период болките са били
по-интензивни и той не е можел да се придвижва свободно. При определяне размера
на обезщетението съдът взема предвид, че към датата на произшествието ищецът е
бил в млада, активна възраст - на 31 години, когато възстановителните и
психически сили на организма са големи, както и че е налице пълно оздравяване. При
определяне на размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че
претърпяването на пътно-транспорно произшествие при конкретните обстоятелства
представлява стресова ситуация, свързана с негативни изживявания, както
непосредствено след произшествието, така и с известно безпокойство след това. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа
конюктура в страната, както и извършеното преди настъпване на произшествието
осъвременяване в посока на увеличение на нивата на застрахователно покритие на
неимуществените вреди, причинени от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на трети лица.
Така определеното обезщетение следва да
бъде намалено с оглед приноса на пострадалия като предявеният иск за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 13 500 лева и отхвърлен
за горницата до пълния предявен размер от 26 000лева.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта - при неимуществените вреди,
а за имуществени – от датата на извършване на конкретния разход, т.е. отговаря
за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент от чл. 223,
ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за лихвите,
които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил увреденото
лице вместо застрахователя/.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените от него разноски съразмерно с уважената част от иска
в размер на 193,15 лева.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. В.Н. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от иска в размер на 680,19 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, за депозити за
свидетели и вещи лица съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 216,34
лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 280,00 лева и разноски за депозити за вещи лица в размер
на 138,22 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.”
АД, ЕИК: ********,
да заплати на И.Н.Н., ЕГН: **********, на
основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 13 500,00 лева представляваща дължимо застрахователно обезщетение
за претърпените от реализирано на 30.10.2015 г. в гр. Петрич, пътно транспортно
произшествие, вина за което има И.Д.А., като водач на л.а. „Шкода Октавия“, с
рег. № *******, неимуществени вреди - болки и страдания от настъпилота контузия
на лява колянна става и контузия на главата с мозъчно сътресение, ведно със
законната лихва от датата на деликта – 30.10.2015 г. до окончателното плащане, както
и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 193,15 лева - разноски, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за горницата до пълния предявен размер от 26 000,00
лева.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.” АД, ЕИК: ******** да
заплати на адв. В.Н. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от
ЗАдв. сумата в размер на 680,19 лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК:
******** да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
сумата в размер на 280,00 лева и разноски за депозити за вещи лица в размер
на 138,22 лева.
ОСЪЖДА И.Н.Н., ЕГН:
********** да заплати на З. „Л.И.” АД, ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в
размер на 216,34 лева- разноски.
Решението е постановено при участието на
И.Д.А. като трето лице помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: